Доц. д-р инж. Венета Коцева
Лесотехнически университет, София
Въведение – в памет на проф. д-р инж. Бенямин Коен (1930 – 2003)
„Настоящата 2013 година е юбилейна за българската картография. Преди 170 години, през 1843 г., в Страсбург е издадена първата карта на български език“ – това би ни припомнил, ако беше сред нас, известният наш учен и картограф проф. д-р инж. Бенямин Коен. Той посвети две свои статии [4, 5] на сериозни разработки, свързани с историята и автора на първата географска карта на България, издадена на български език. Проф. Коен завършва статията си [5] с препоръка: „Дейците на българската картография и на българската култура са длъжни да изучат както личността и живота на Александър Хаджи Русет, така и да дадат съвременна пълна оценка на неговата карта.“
Настоящата работа е посветена на незабравимия проф. Б. Коен по повод 10-ата годишнина от неговата кончина. Тя има за цел да се осветлят, доколкото е възможно при работа от България, някои нови факти и обстоятелства, свързани с тази уникална пионерна карта на България, изработена от българин и на български език. Тук, навсякъде в текста, е запазено оригиналното изписване на фамилията на Димитър и Александър „Руссет“ с двойно „с“.
Какво представлява първата българска карта
Известно е, че картата на големия български възрожденец Александър Хаджи Руссет е със заглавие: „Карта на сегашная Болгария, Фракия, Македония и на прилежащите земли, рисувал, писал и литографирал Александър Х. Руссет“. Тя е издадена в 4 листа, има размери 76 сm Х 87 сm и e с приблизителен мащаб 1 : 1 645 000 според [5], а според [3]
1:1 650 000. През далечната 1843 г. картата е издадена в Страсбург с т.нар. „иждивение (остар. – разноски, разходи) на г-на Димитрия Хаджи Руссета, за ползата на новосъставленото в Русчука славеноболгарско училище“.
Картата на Ал. Х. Руссет е съставена въз основа на картата на френския военен инженер Лапи от 1822 г., която се е наричала „Генерална карта на Европейска Турция“ и е била в мащаб 1:816 000. Географската мрежа е нанесена при начален меридиан Париж, като паралелите и меридианите са изчертани през 1о, а вътрешната рамка е през интервали от 10`. Реките са били изобразени с контрастни линии, с удебеляване към устията им. Градовете са били надписани с печатни букви, а планините, реките и селата – с ръкописни. Картата обхваща частта от Османската империя на Балканския полуостров, княжествата Влашко и Молдова, и Бесарабия от Русия. Изобразяването на Бесарабия като българска „прилежаща земля“ е първото българско географско изображение и на Бесарабия с новосъздадените там български села и гр. Болград [3]. Там, където е бил разположен надписът „Болгария“, са изобразени Мизия и Добруджа, т.е. територията на сегашна Северна България – Фиг. 1:
Фиг. 1. Част от картата на България, създадена през 1843 г. от Ал. Х. Руссет
Има данни, че Ал. Х. Руссет е работил по съставянето, изчертаването и отпечатването на картата около 2 години. От географска и картографска гледна точка тази карта е много актуална и модерна за епохата си. Тя е изработена почти точно, красиво, без излишни надписи и е лесна за четене. Картата е с изчертани 9 линейни мащаба в различни мерки за дължина: френски километри, географски мили, руски версти, каравански часове и др. За „легенда“ на условните знаци е използвана думата „Изъяснение“. Населените места са категоризирани като: столица, окружний град, град, местечко и село. Съобщителната мрежа включва: почтови пут, караванский пут и пут. Границите са класифицирани като държавни и административни (турско владение и разделения).
Релефът е изобразен по метода на щрихите, при северозападно осветление, с показване на главното било и посоките на планинските разклонения. Показана е сравнително добре хидрографската мрежа с имената на хидрографските обекти. Всички наименования и думите в легендата на картата са със силно руско влияние, което е лесно обяснимо с живота и образованието на самия Ал. Х. Руссет, описани в следващия раздел.
В картата има и някои груби грешки като например: Охрид и Дебър са нанесени към Албания, Сливен – към Дунавска България и други подобни. Част от тези грешки повтарят грешките от изходната карта на Лапи – неточни административни граници, неточно ситуирани населени места, неверни имена на някои реки и др.
Димитър и Александър Хаджи Руссет
Спонсорът на картата Димитър Хаджи Руссет е баща на съставителя на първата карта на България на български език – Александър Хаджи Руссет. Проф. Б. Коен в [5] изказва предположение относно фамилията „Русет“. Той счита, че вероятно истинската фамилия е била Русев и е пригодена на Руссет като за австрийски поданик във вариант, който е по-лесно разбираем за западноевропейските езици. Разбира се, тук са възможни и други хипотези като например: произхождаща от гр. Русчук или от Русия. Името на Ал. Х. Руссет е споменавано в различни варианти: Хаджик (бел. авт. – като турски вариант), Россет и Россети (бел. авт. – като руски или „российски“ вариант) и др.
Димитър Х. Руссет е живял в гр. Кишинев като преселник от гр. Русчук (сега гр. Русе). По-късно се е преместил, живял и починал в гр. Брашов, където е притежавал многобройни недвижими имоти. Брашов е град в Трансилвания, която от 1848 г. до 1920 г. е част от Унгарското кралство и/или от Австро-Унгария. През 1920 г. Трансилвания е присъединена към Румъния. В Трансилвания по онова време освен унгарци, австрийци и румънци, са живеели и много българи. Самият Димитър Х. Руссет е бил австрийски поданик. Той е завещал голяма за онова време парична сума на новооткритото славяно-българско училище в Русе, тъй като е имал българи роднини в града. Подобно голямо парично дарение е направил и за училище в Букурещ, където също е имал роднини българи. Един сериозен изследовател на делото и живота на Ал. Х. Руссет е историкът и педагог гл.ас. Никола Караиванов от Департамента за информация и усъвършенстване на учители към СУ „Св. Кл. Охридски“. Той е автор на 10 книги и 75 научни статии и доклади, свързани с историята на бесарабските българи, както и на 630 научно-популярни статии, публикувани в редица вестници и списания у нас и в чужбина. През 2006 г. той е избран за председател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ в София [2].
Ал. Х. Руссет е роден през 1810 г. в гр. Кишинев. Датата и месеца на рождението му не са известни и досега [3]. Той завършва гимназия и руско Военно училище в родния си гр. Кишинев. По време на Руско-турската война през 1828-1829 г. участва като унтер-офицер (остар. – подофицер; сега – сержант). След края на тази война продължава образованието си в Русия, но не е известно къде точно според [3], а също и в Париж. От 1841 г. до 1845 г. той учи в Страсбург. Точно през този период от живота си, на 33-годишна възраст, той изработва и издава на български език първата карта на България и прилежащите й земи. От 1845 г. до 1849 г. Ал. Х. Руссет е учител в Котел. След това се е преместил в Букурещ и е служил в Румънската армия като капитан. От 1849 г. до 1853 г. е преподавател и заместник-директор на Военното училище в Букурещ. В началото на 1853 г. подал оставка от Румънската армия и е зачислен с чин щабс-капитан в Руската армия. Като руски офицер Ал. Х. Руссет е участвал активно за формирането на т.нар. „Български доброволчески корпус“ в Русия, който се е състоял от около 4000 души. В този корпус капитан Хаджи Руссет е бил военен инструктор до края на Кримската война през 1853 – 1856 г. [3].
В началото на 1853 г. Ал. Х. Руссет е един от активистите и раководителите на т.нар. „Добродетелна дружина“ в Букурещ. Тя се е състояла от българи, живеещи в Румъния, и е аналог на т.нар. „Одеско българско настоятелство“, създадено през 1852 г., което също се е състояло от българи, но живеещи в Русия. Добродетелната дружина в Румъния е била обществено-политическа и благотворителна организация. В нея са членували русофилски настроените представители на едрата българска буржоазия, живеещи в Румъния. Тази организация е създадена с цел подкрепа на руската политика и армия на Балканите. Добродетелната дружина е съществувала и по време на Кримската война, и до самозакриването си през 1897 г. Добродетелната дружина е главен спомоществовател на българските училища, църкви и болници в Румъния и по българските земи под османско владичество. Като неин създател и ръководител Ал. Х. Руссет е участвал активно в тези народополезни дейности на българите-емигранти в Румъния. Ал. Х. Руссет е бил близък приятел на известния наш революционер, публицист, писател, историк и етнограф Георги Стойков Раковски (1821-1867) и на възрожденския ни писател, езиковед, фолклорист и общественик Найден Геров Хаджиберович (1823-1900).
След издаването на картата през 1843 г., Ал. Х. Руссет е възнамерявал да изработи и издаде през 1861 г. и етнографска (етническа) карта на България с помощта на Г.С. Раковски и на учителите в България. Това начинание не се е реализирало, тъй като през есента на 1861 г., на 51-годишна възраст, Ал. Х. Руссет е починал след тежко простудно заболяване. Работил е сериозно и върху историята на българския народ, подготвил е свой ръкопис за издаване на книга, озаглавена „Пространна българска история“, която обаче не е издадена, а ръкописът – изгубен. Ал. Х. Руссет е издал в Страсбург и първото българско ръководство по краснопис, озаглавено „Чистописание на новоболгарския язик“. Финансирането на това издание е дело отново на баща му – Димитър Х. Руссет [3]. За съжаление, българската история и картография не разполага със снимки на Ал. Х. Руссет.
През май 1861 г. Ал. Х. Руссет е подпомогнал Теодосий Икономов, за да отпечати книгата на Г.С.Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, която е насочена против руската политика за преселване на българи от Видинско и Ломско в Русия. За това подпомагане самият Т. Икономов пише писмо до Раковски, в което той нарича Александър Хаджи Руссет „русинец“. Според Н. Караиванов [3] „русинец“ означава „русофил“, но би могло да означава също и „русенец“.
Къде може да се види картата на Александър Хаджи Руссет
През 2010 г. беше чествана 200-ата годишнина от рождението на този малко известен, но заслужил за историята на българския народ наш възрожденски картограф Александър Х. Руссет [3]. Необясним факт е обаче неспоменаването и невключването на тази първа географска карта, издадена на български език в Страсбург през 1843 г., в големия луксозен двуезичен атлас, издаден на български и английски и озаглавен „Българите Атлас – The Bulgarians Atlas“ [1]. Атласът [1] е създаден по идея на основателите на „ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ“ и на ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЪЛГАРИТЕ с участието на огромен брой видни български историци от БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ под общата редакция на проф. дин Александър Фол. Един от консултантите на изданието е нашият колега инж. Атанас Каменаров – специалист-картограф и геодезист.
Днес картата може да се намери лесно в „Дигиталната библиотека“ на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София [7]. Има сигнатура: „Кр. 271 – Територия: Балкански полуостров“. За картата има и т.нар. „Подзаглавни данни“, които включват сведения за II-рото издание на картата през 1924 г. в София; Издателство: Българско географско дружество; Печатница: Придворната печатница; Физически характеристики: 1 лист сгънат; черно-бял печат; 10 страници текст; размери: 96 сm Х 75 сm; Приложения: Условни знаци; Пояснителен текст към картата от проф. А. Иширков; Допълнителна информация: I-во издание в Страсбург през 1843 г.
Във второто издание картните листове са съединени. Народната библиотека не разполага с оригинала от 1843 г., въпреки че го е притежавала към 1924 г. Картата е представена като: „Първата, най-стара известна досега географска карта на България, съставена от българин и на български език; преиздадена като книжка 4 от Географската библиотека на Българското географско дружество. Няма данни за картографското заведение, където е изработена.“
Историческата географска карта на Александър Х. Руссет се съхранява в Старопечатния фонд на Русенската библиотека „Любен Каравелов“ [6].
Картата на Александър Хаджи Руссет е един от най-ценните екземпляри от колекцията Старопечатни книги на РБ „Любен Каравелов“, като библиотеката притежава оригиналът от 1843 г., отпечатан в Страсбург. Картата попада в библиотеката като част от дарението от старопечатни книги и периодични издания, направено през 1977 г. от видния русенски книжар Никола Даков (1898 – 1986).
ЛИТЕРАТУРА
- Българите Атлас – The Bulgarians Atlas, Ред. Ал. Фол, София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, Център за изследвания на българите, 2001, стр. 290.
- Караиванов Н., Болградската гимназия. По случай 150-годишнината от основаването на Болградската гимназия, Одеса, Конгрес на българите в Украйна, Редакция на в. „Роден край“, 2-ро изд., 2008, стр.140.
- Караиванов Н., Български възрожденски картограф (200 години от рождението на Александър Хаджи Русет), София, сп. География, бр. 2, 2010, стр. 42-43.
- Коен Б., 120 години от издаването на първата карта на български език, София, ГУГК, Сборник от статии по картография, бр. 5, 1963.
- Коен Б., 150 години от издаването на първата карта на български език, София, Геодезия, картография, земеустройство, бр. 4, 1993, стр. 22-24.
- www.ruse.eu/bg/first/
- www.nationlibrary.bg
