Николай Сергеевич Касимов е декан на географския факултет в Московския държавен университет МГУ, академик на руската академия на науките РАН и първи вицепремиер на Руското географско общество. Специализира в геохимия на ландшафта и биогеохимия. Автор е на повече от 200 научни публикации. Носител е на наградата на руското правителство и н Ломоносовата награда на МГУ.
За 65-ата ви годишнина ви поздрави лично президентът на Русия Дмитрий Медведев. Това е голяма чест. Как се отнасят представителите на властта към образованието?
Отделяните от държавата средства за развитие на образователната сфера са крайно незначителни. Ако този процес на недооценяване на ролята на образованието в страната продължи, то нивото все повече ще изостава от това в другите държави. За развитието на руското образование освен финанси са необходими и структурни реформи, които да позволят привличането на младите в образователната сфера. Не бива обаче да пренебрегваме положителната тенденция и да признаем, че университетите днес не са само образователни, но и научноизследователски центрове и в страната съществуват усилия за подобно развитие. За съжаление в този процес академията на науките губи ролята си като научен център. За мен това отношение е неправилно, защото няма друго толкова мощен съсредоточие на учени в страната.
Модерно ли е днес човек да се занимава с наука?
Отговорът на този въпрос произтича от предишния – не е модерно да си учен в съвременна Русия. Кой човек днес се реализира в научната сфера? Онзи, който не си е поставил за цел високата заплата, защото е всеизвестно, че да се занимаваш с бизнес е много по-доходоносно. Не искам да кажа, че образованието не обезпечава достойното съществуване на сътрудниците си, особено онези на високи позиции. Професорите от университетите, които са елитът на руското общество, със сигурност разполагат както с висок морал, така и с достойно икономическо положение. Особено силно това важи за Московския университет, който е с привилегировано финансово положение в сравнение с регионалните висши учебни заведения.
Но все пак трябва да кажа, че работещите в образованието и професорите днес осъществяват научната дейност не на това високо интелектуално равнище, на което бяха изследванията в съветско време. Защото с всеки изминал ден научната дейност става все по-неизгодна икономически заради лошото заплащане и често заради липсата на възможност за работа със съвременно оборудване.
Затова увеличаването на финансирането за руското образование е остра необходимост, за да се реализират високите политически и икономически решения на руското правителство.
Какви професионални и лични качества трябва да има ученият в съвременното динамично развиващо се информационно общество?
Дълбоко познаване на собствената си научна област, добри компютърни умения и владеене на чужди езици, участие в образователни дейности ─ това са качествата, които трябва да има човекът на науката. Що се отнася до личните качества – можем да говорим за решителност, амбиция, разумно честолюбие и научна почтеност. Т.е. всички тези човешки качества, които водят индивидът винаги до успех.
Устойчивото развитие и опазването на околната сред са най-неотложните проблеми на съвремието. Как учените могат да помогнат на опазването на планетата? Има ли политическа воля в световен мащаб – не само в Русия, но и в целия свят – за разрешаването им?
Мисля, че научно образователната общност от експерти вече е взела редица мерки, за да се гарантира, че човечеството и особено хората на ръководни позиции да осъзнаят, че технологиите и „мръсното“ развитие на световната икономика не бива да е безразборно. Сред тези мерки са големи събития, организирани от ООН, като срещата на върха за устойчивото развитие, проведена в Рио де Жанейро през 1992 г., и другата – в Йоханесбург през 2002 г., приемането през 1997 г. на Протокола от Киото, планираната конференция през 2012 г., „Рио+20“.
Устойчиво развитие на световната и на регионалните икономики е свързано със затруднения, например с използването на образованието като средство за осигуряването на това развитие. Ще дам пример с разработката на Европейската стратегия за образование за устойчиво развитие в рамките на Европейската комисия към ООН в Женева, за която работихме. Русия винаги е имала значителен принос към методологията, но практическото прилагане на предложенията ни е трудно – и до ден днешен у нас министерството на образованието и науката не предприема почти нищо в тази посока.
Смятате ли, че политиците се вслушват в мнението на учените?
Понякога се вслушват в гласа на научното съсловие. Но диалогът между политиката и науката както в Русия, така и в света, е сложен процес, изискващ решаването на редица въпроси. Този диалог в Русия дава по-малко резултати, отколкото зад граница, защото властта не оценява по достойнство ролята на образованието и науката.
Как според вас светът ще се справи с недостига на енергия от конвенционалните енергийни източници?
Не бива да се дава еднозначен отговор. Енергийните въпроси са сложни по характер. Разпространено е мнението, че в близките години запасите на определени природни ресурси в света ще свършат. Същевременно се откриват нови суровини – например мазут, газови хидрати, арктически газ. Така че не би трябвало да се говори, че традиционните източници на енергия са необещаващи. Трябва също да се отбележи, че проблемът за отказа от традиционните източници има от части и политически компонент: страните от Западна Европа и Америка се стремят да намалят зависимостта си от външни енергийни източници на суровини, така че там отделят специално внимание на използването на алтернативни източници на енергия. Не забравяйте, че по-широкото използване на алтернативни източници на енергия от своя страна води до изчерпването на редица други ресурси, например – на горите. Има прогнози, че през следващото десетилетие делът на възобновяемата енергия в общото производство на електроенергия в света ще е не повече от 10-20%. Но още веднъж ще повторя, че по мое мнение точна еднозначна прогноза за развитието на световната енергийна система днес не бива да се прави.
Да вземем например ядрената енергия, която използва горива от невъзобновяеми природни ресурси като урановата руда. Водещи по отношение на производството на електроенергия от АЕЦ са такива развити страни като Франция и Германия. В Русия тази стойност варира между 20% и в бъдеще Москва планира да продължи да развива тази форма – пускане на реактори на бързи неутрони, които в сравнение с техните предшественици са по-екологично чисти и безопасни за хората. По мое мнение развитието на ядрената енергетика в Русия и света като цяло има големи перспективи. Като доказателство за ефективността на атомните електроцентрали може да се вземе например Япония, където всички АЕЦ от този тип устояха на въздействието на катастрофалните земетресения и приливните вълни цунами, като бяха разрушени само спомагателните им елементи.
В биографията ви пише, че сте чели лекции в Софийския университет „Климент Охридски“. Познавате ли работата на българските учени? Смятате ли, че България и Русия се развиват по подобен начин в научната област?
България беше и си остава за мен интересна и приятелска страна. Работата ми с България не се ограничава само с курса лекции в СУ, бил съм и научен ръководител на дисертации. Например моят първи аспирант беше завършил Софийския университет и през 1989 г. успешно защити дисертация на интересната както методически, така и в практически тема „Ландшафтно-геохимическа оценка на басейна на р. Струма“. Днес е шеф на катедрата по ландшафтоведение и опазване на природата в СУ.
През 80-те и в началото на 90-те години Московският университет поддържаше доста добри връзки с научното общество в България. Сега равнището на сътрудничество е доста по-ниско, но все пак контактите са ни близки. Например от географския факултет редовно провеждаме практики в България. Според мен сътрудничеството между московските и софийските университети трябва да се увеличава, както повелява традицията, съществувала преди 20-30 години.
С кои международни организации поддържате контакти – работите ли например с Международната картографска асоциация (ICA), например?
Ако говорим като цяло, то ние най-тясно работим с Международния географски съюз. Отново ще отбележа, че сътрудничеството е намаляло в сравнение със съветското време, но редовно участваме на научни конгреси и конференции. Последните например бяха в Тунис и в Израел. Предстоят ни участия в Сантяго и Кьолн.
Сред големите международни организации, с които работи нашият факултет, е и Международната картографска асоциация, както и много асоциации, занимаващи се с водните проблеми, океанологията, метеорологията. Трябва да отбележим и сътрудничеството ни с организациите от т.нар. „частни науки“.
За съжаление в някои области имаме крайно ниско сътрудничество с чуждестранни международни организации, особено що се отнася до икономическата география.
Ако говорим конкретно, един от най-големите научни проекти, в които участваме, е създаването на лаборатория за оценка на рисковете за природата в бреговите зони. Проектът е под ръководството на известния германски учен Петер Клаус Колтерман. Финансирането е от правителството на Руската Федерация. Инициативата за този проект дойде всъщност от нашия географски факултет. Трябва да отбележим, че този проект спечели държавното финансиране сред други 500 такива.
Като цяло можа да кажа, че участието на географският факултет в международни научно изследователски проекти подпомага развитието на самия факултет, като работещите във факултета имат достъп до обширни изследователски материали и проекти на световното научно общество.
Как виждате бъдещето на Земята – положително или апокалиптично? Какво не бива да забравяме, ако искаме да опазим планетата?
Трябва в най-голяма степен да прилагаме във всекидневието и в решаването на икономически и политически въпроси научното познание за това какво е представлява планетата Земя -всички основни теоретични обобщения, които бяха направени през миналия век от такива велики учени като В. И. Вернадски* и Теяр дьо Шарден**. Необходимо е също да развиваме науката, която изучава възможностите за опазване на биосферата на Земята.
Преди 30 години в света са започнали да се реализират програми, свързани с изследването на глобалните промени в околната среда и човешките реакции към тези промени. Тези програми за нерешените глобалните екологични проблеми разполагат със значителни финансови ресурси. За съжаление в Русия през последните 20 години това финансиране е решително ограничено.
Коя е най-модерната и актуална научна специалност днес?
Според мен най-перспективното научно направление в света е биомедицина. Както и различните технологии – нано- и други видове. Голямото бъдеще е за науките, свързани с разработките за човешкия геном и лекарствата.
* Владимир Вернадски е сред представителите на руския космизъм, като изследва слънчевите и космични излъчвания върху живите организми, човешкото общество и историята. През 1924 уточнява понятието биосфера и неговата връзка с биогеологията и екологията. Той е първият изказал научната концепция, че изсичането и унищожаването на горите променя климата, в момент, в който се смята, че природата притежава неизчерпаеми сили за възобновяване и безкрайни ресурси.
**
Теяр дьо Шарден твърди, че конфликтът между научните и религиозните догми е изкуствен и може да бъде решен чрез синтеза на тези две страни на човешкото познание.
