Геодезия

Арх. Петър Захаринов: Човекът който превъртя пъзела


Интервю на Михаела Самарджиева

Снимки Вилислава Чорбаджийска и Praktik

VIIC assembly 2 year in review Custom

Той е на 35 години и когато влиза в помещението, сякаш то се пренарежда. Изглежда леко изморен, споделя, че е понастинал и си поръчва билков чай. Погледът му обаче не спира да се движи по повърхностите и формите наоколо,а ръцете му непрекъснато жестикулират, все едно постоянно правят някакви си свои въображаеми сглобки и се опитват да придадат форма на пространството. Той е арх. Петър Захаринов, млад конструктор, носител на награда от международната фондация „Яков Чернихов“, на наградата A’design, която получава през 2011 г. в Комо, Италия, участник в младежката секция на Миланския мебелен панаир и в „На светло“ – част от второто Биенале на българския дизайн в София. Заедно със скулптора Константин Ачков прави изложбата „Пъзели за живеене“ в галерия Credo bonum, а за последно е разработил детски кът в Етъра и е осъществил проект за Sofia Design Week.

Определяме го като креативен, а основата на сглобката му стои някъде в собствената му фирма – Praktrik, създадена заедно с програмиста Делян Спасов, както и в трите мебелни серии, които фирмата му се опитва да лансира. Мебелите се сглобяват на принципа на пъзела – без инструменти, без винтове, пирони или лепило. Тези мебели са проектирани така че всичките им части да могат да се напасват, като влизат една в друга и се превръщат в каквото ви душа иска – маса, стол,  шкаф, етажерка. Освен че са лесно преносими, леки и многофункционални, гениалното в случая е, че имат интерактивна и игрова част: предлагат поле за изява освен на сръчните ръце на потребителя, но и на въображението и мисълта му.

 Именно този нов проект на Петър е поводът да си поговорим с него за архитектура, сглобки, за потенциала на авторските начинания в страната, за живота, за една стълба и един стол. Ще започнем от стола, който се появи в края на разговора ни, но като че ли превъртя играта и нареди пъзела. Всъщност гарсониерата, в която арх. Захариев живее в софийския квартал „Младост“, е изцяло обзаведена с авторските му мебели. Той казва, че е направил нещо, което най-много мрази у другите архитекти и дизайнери – сътворил от собствения си дом място, което да снима. Та във въпросното жилище има и един стол в антрето. В края на разговора ни Петър казва, че този стол е останал от дядо му, когото не познава, но е бил дърводелец. Ние смело предполагаме, че именно по тази генетична линия младият архитект е наследил желанието си да сглобява и разглобява дървени елементи, а той само леко се усмихва в отговор.

Петър ще ни припомни и за една библейска притча – за патриарх Яков, който видял в съня си стълба от земята до небето, докато Бог го благославял от върха й, а ангелите се спускали по нея. Свише или не, именно заради една дървената игра, наречена Стълбата на Яков, на Петър му хрумва идеята за напасването на различните елементи. Докато се опитваме да наредим пъзела и да съзрем началото на стълбата, стояща зад творчеството му, търсейки възможни връзки и завръзки, за раждането на толкова гениално проста идея, арх. Петър Захаринов решава да ни разкаже хронологично повече – все пак той е Мастъра на сглобките.

VIL2 1 Custom

XIIL 1a Custom

–              И като малък ли си играеше с пъзели, от тогава ли е тази страст към сглобяването и напасването на различни елементи?

 

 

 

–              Като дете много си играех с конструктори, но не съм си играл чак толкова с пъзели. Много повече съм предпочитал да играя с Лего, от колкото с кубчето на Рубик. В интерес на истината с кубчето на Рубик май никога не съм си играл, а на шах и подобни игри не съм бил особено добър.

 

–              Как се насочи към УАСГ, това търсено място ли беше или стечение на обстоятелствата?

 

 

–              Учех в Художествената академия на Попа, преди да завърша, реших, че няма да се занимавам с рисуване, а с архитектура и тръгнах на уроци по математика, защото в тази гимназия нивото по математика беше пет за четири, поне по мое време. В университета учих една година строително инженерство, защото не ме приеха първата година архитектура. После продължих с архитектурата. Прекъснах за година, отидох до Щатите при сестра ми. Пробвах да кандидатствам в различни университети там, но не ме приеха и си завърших УАСГ.

 

–              Като говорим за това, според теб УАСГ дава ли нужното ниво на образование като цялостна подготовка?

 

–              Като техническо ниво – да. Например на чуждите студенти – французи, англичани и т.н. им е много по-трудно, когато кандидатстват тук, защото ние сме много по-подготвени на техническо ниво. На концептуално ниво обаче малко куцат нещата. И въпреки че баща ми е преподавател и е привърженик на старата система – само с магистър, аз съм привърженик на новата система – и  бакалавър, и магистър. Проблемът е, че на всеки му се проектира, но на никого не му се занимава с мениджърство,с организационни неща, с комуникация и в повечето студиа от тази гледна точка нещата бая куцат. И за мене е добре системата да ти даде време да разбереш добър ли си в това – не си ли добър, за да може да се пренасочиш към нещо друго, което да ти даде добавена стойност.

 4x2 Custom

–              Разкажи ни за фирмата Praktrik. Как се създаде цялата организация?

 

–              След като завърших университета не съм се интересувал изобщо от създаването на мебели като цялостен продукт Всичко стана доста случайно. Бяхме на тим билдинг в Гърция на един остров – Скиатос и там видях един човек, който си играеше с една игра, която в България не е много популярна – „Стълбата на Яков“. Това са едни плочки, свързани по специален начин, които се прекатурват една през друга. Реших, че принципът може да се използва и по доста по-различен начин – да играе ролята на преградни стени, да служи за различни панели и започнах да експериментирам. Накрая ми хрумна, че може това прекатурване да става в две направления и само с четири плочки. После направих играчка, която участва в конкурс за пъзели в Щатите. Честно казано, тя беше с доста лошо изпълнение, но идеята беше важна. Направих доста сериозно проучване дали някой не е измислил преди мен този начин за прекатурване на плочките – оказа се, че не е. От самия конкурс също не ми казаха, че вече има подобно нещо и така. Попаднах на доста интересни подобни неща. Зарязах играчката и започнах да работя в тази насока. Оказа се, че интересните работи са прекалено сложни и скъпи за производство заради спецификата на елементите и  се наложи сам да си измислям сглобки, което е и по-интересното в случая.

 

–              Значи си започнал с идеята да са играчки или сглобяеми алгоритми, пъзели, а не мебели?

 

–              Не, напротив, идеята ми беше не да правя детски играчки, а практични неща, защото до голяма степен, като дизайнер и като архитект, искам да правя неща с практична насоченост. Реално пак се занимавам с пъзели, но задачата ми е коренно противоположна от тази на класическия дизайнер на пъзели. Той се опитва да направи пъзела възможно най-сложен, най-трудно сглобяем, докато аз се старя да има колкото е възможно по-малко елементи.

 

–              Така ли се роди проектът или първо дойде създаването на фирмата, а след това самите мебели ?

 

–              Общо взето почти паралелно се случиха нещата. Направих си сам прототипите, с една машинка в домашни условия ги нарязах, снимах ги и ги качих на личен сайт. Някои от нещата са много лесни за сглобяване, с по три елемента, други са по-сложни. Тук вече идва и игровият елемент, елементът на интерактивност е по-силен. Даже ги наричаме IQ мебели, но голяма част все пак са доста лесни. Здрави са за ползване, дори онези от трите елемента, може да седнеш от горе върху масата и няма никакъв проблем. Използвам за плоскостите шперплат, а ако трябва да е нещо по-масивно  – дървесина, но стабилна. Разпратих нещата по различни дизайнерски блогове, които пък в последствие се оказаха доста известни и генерираха трафик към нас. Така се обнадеждих, че може да бъде и нещо комерсиално.

 

–              Разкажи ни за тази драма с платформата за групово финансиране indiegogo.com, в която сте качили информация за проекта и се надявате да помогне да съберете финансиране?

 

–              Оказа се, че вътре в самата платформа има огромен списък от промоутърски компании, които взимат доста пари, за да ги промотират нещо и всъщност проектът остана невидим. Ние нямаше как знаем първоначално, защото никъде не е написано. Така се оказваш в леко странна ситуация – или изваждаш 16 000 долара, за да финансираш цялото нещо, или нищо не се получава.Това е бизнес платформа, в която първо трябва да инвестираш, за да получиш.

AB year in rview Custom

–              Проектът сега е разработен, какво очакваш да се случи с него, за да си доволен и да се разрасне по някакъв начин?

 

–              Ние си имаме фирма, имаме си и платформа, както и производител, с когото работим. Проблемът е, че всъщност ни трябва финансиране. Истината, е че все пак мебелите са обемист продукт и тъй като повечето ни клиенти са от Щатите, до където транспортът първо е супер скъп, второ е зверски бавен и за всичко все пак е нужно финансиране. Ако пратим нещо до Китай и то пристигне за пет дни, до Щатите то пристига за пет седмици. В крайна сметка основната цел е целият проект да влезе в някакво масово производство. Всъщност проектът е публикуван на редица места, но това е една затворена общност от хора, които не са дистрибутори и реално само могат да се наслаждават, но не и да помогнат за  производството на продукта, защото, честно казано, за България се води като скъп.

 

–              Как ти би определил силата на твоя продукт? Къде е неговата основна привличаща част, неговото най-голямо достойнство?

 

–              В този тип конструктори всеки елемент е важен и не можеш да добавиш или да махнеш нещо, защото или конструкцията ще падне, или нещо ще седи излишно, насилено. Другото е, че е интерактивна, въвлича до голяма степен потребителя, което е и бъдещето на този тип продукти. Игровият елемент в един момент, за добро или за лошо, навлиза все повече, което придава някакъв емоционален момент на тези чисто геометрични конструкции. Виждал съм толкова изумени хора, които ахват, когато разберат,че нещо може да се държи без пирони, или пък хора, които десет минути са се опитвали да сглобят най-простата масичка и след това изпадат в някаква еуфория, че са успели. В цялото нещо ме привлича чистата геометрия, която е вътре. Някои структури изглеждат невъзможни за сглобяване, но мърдайки всички елементи вътре и прилагайки малко усилия и малко пространствено виждане, се оказва, че са възможни. Някакъв висш опит за преодоляването на триизмерния свят. Искам в бъдеще да експериментираме с по-големи неща, в по-големи пространства.

 

–              Тъй като аудиторията ни е от геодезисти, които са хора, ориентирани към бизнеса в България, какво бихте споделили с тях като опит, как бихте ги поощрили да не се отказват, или каква ви е надеждата за бъдещето на бизнес начинанията изобщо у нас?

 

–              Както и пазарната ниша за интерактивни пъзел мебели все още е нова и неразработена, така и в сферата на геодезията, по мои впечатления, има още много работа свързана с дигитализирането на кадастъра, разработката на устройствени планове, внедряването и поддръжката на GPS технологии и др. Предполагам, че както архитектите, така и геодезистите са засегнати от свиването на строителството на сгради през последните години, но за сметка на това вероятно има голямо количество работа по инфраструктурни проекти от всякакъв тип – сфера, в която архитектите не могат да се възползват. Предполагам, че от практична гледна точка за един кандидат-студент е по-добре да стане геодезист отколкото архитект.

 

–              Какво бихте погледнали с лупа и какво с телескоп?

 

–              С лупа бих гледал действията на управниците и чиновниците ни! Не че е много приятно занимание! А с телескоп бих гледал как парцелират Марс бъдещите преселници там!

 

–              Как виждаш бъдещето от тук нататък? Каква е твоята формула за успех по начина, по който ти го разбираш?

 

–              Не се смятам за супер успял човек. Да, продуктът набира популярност. За мен е най-важното като принцип е не да правиш нещата, просто за да станеш известен и да спечелиш пари, а да ги правиш, защото вярваш. Ако целта ти е да те публикуват в някакъв известен блог или списание,дори и трудно, може да стане. Но  ставаш реактивен, гледаш другите какво правят… А тръгнеш ли да гледаш какво другите правят – ти винаги си една крачка назад. Това, което мога да кажа, е да се опитваш да бъдеш автентичен, а не на всяка цена успешен. Успехът рано или късно трябва да дойде.

1x3 1x3d 1 Custom

Проектът на арх. Петър Захаринов може да подкрепите на

https://www.indiegogo.com/projects/praktrik-puzzle-furniture

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
  • КИГ организира обучителен курс в София
    КИГ организира обучителен курс в София

    Камарата на инженерите по геодезия (КИГ) организира поредното обучение. Курсът за поддържане и повишаване на професионалната квалификация във връзка с чл.20, ал.4 от ЗКИР, по

  • Конференция за световния ГИС ден
    Конференция за световния ГИС ден

    Световния ден на Географските информационни системи (ГИС) и тази година е през ноември. На 17 ще се проведе онлайн конференция по повода.

  • Геодезистите канят на конференция
    Геодезистите канят на конференция

    От Съюза на геодезистите и земеустроителите в България (СГЗБ) канят днес и утре, 4 и 5 ноември 2021 г. в София на ХХХI Международен симпозиум

Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us