Австрия е сред първите държави в Европа, която въвежда държавна система за регистрация на поземлените права още през 1811 г. По тази причина австрийското законодателство, независимо от приликите си с германското, може да се смята за по-прогресивно, заради опита да се обединят всички геоинформационни данни и данни за собствеността на земята и правата на ползване на базата на кадастъра.
Описанието на австрийския кадастър е направено чрез сравнение на германския, но са показани и техните различия.
Малко история
От ХІІІ век са въведени списъци на купувачите на земя в големите градове и така започва воденето на регистър на правата върху земята Grundbuch. През 1718 г. австрийската администрация в северната част на Италия въвежда правила за измерване и описание на имотите и строителството върху тях. През 1812 г. е приет австрийският Граждански кодекс, който е в сила и до днес с известни изменения. Този кодекс въвежда понятието недвижима собственост и всички особени правила около покупката, продажбата и ползването й. През 1817 г. е приет закон за описване на обектите на недвижимата собственост, данъците, които трябва да се плащат върху възможните приходи от собствеността. Тогава е направено и първото заснемане на страната и описание на имотите, подлежащи на данъчно облагане. През 1870 г. е приет закон за регистрация на правата, който потвърждава правата върху имотите – ипотека, ползване, сервитут. През 1969 г. е приет закона за „юридическия“ кадастър, който освен да пази правата на собствениците описва и границите на имотите им. След този закон се изисква всеки имот да е точно описан с границите си в държавния регистър. В края на 80-те години се въвежда и изискването за автоматизирано водене на кадастъра и се въвежда единна база данни. още през 90-те години тази база става задължителна и основна, а през 2004 г. в нея е въведен последния хартиен архив – т. нар. адресен регистър, с което е завършена пълната автоматизация на системата. В Германия системното заснемане и регистрация започва с около 20 години по-късно, макар автоматизацията да започва също през 80-те години.
Състоянието днес
Фактическите граници напълно съвпадат с регистрираните, а фактическите собственици – юридическите собственици, въведени в регистър. Министерството на правосъдието се занимава със спазването на законодателството. Съществува регистър за правата над собствеността. Министерството на финансите прави оценката на земята, а министерството на селското стопанство се занимава с подобряване на земеделското ползване. Министерството на икономиката следва законодателството за земеустройството и кадастъра. Федералната служба по земеустройство и кадастър (BEV и Vermessungsamt) отговарят за картографските данни и поддържането на кадастъра. Частните лицензирани лица – нотариусите, оформят сделките с недвижимите имоти. Те са задължителна част от сделките, но за разлика от състоянието в Швеция, нотариусите присъстват на всяка една сделка, независимо дали тя по закон трябва да се сключи пред тях. Хората, които оформят недвижимата собственост в Австрия, се наричат „граждански инженери“. Те са частни предприемачи, които са лицензирани и носят отговорност за евентуални грешки в кадастъра в течение на 20 години. Тези инженери са обединени в единна саморегулируема организация, която може да изключи някого, ако той е допуснал грешка в работата си. Тази свръх отговорност на инженерите е продиктувана от законовия факт, че държавата носи отговорност за поддържането на кадастъра, но едва когато един имот е вписан в него. Тъй като за това няма определен срок, до онзи момент отговорност за имота носи инженера.
В Германия тези инженери са държавни служители и по тази причина отговорността я носи държавата.
Изискванията към инженерите са типичните – висше образование, преминаване на специални курсове по геодезическо заснемане. В Австрия се изисква три години опит по специалността преди да се получи лиценз. Полагат се изпити за получаване на документ. Резултатът не може да бъде оспорван. Изпитът съдържа освен геодезически, но и правни въпроси.
Взаимовръзка между понятията носител на правата – право – предмет на правото
В Австрия недвижимите имоти са описани и регистрирани по установените правила. Всеки регистър съдържа три раздела: сведение за обекта, правото на собственост и собственика. Базата данни на кадастъра и на имотния регистър са в един държавен орган, но достъпът до информацията и отговорността за воденето на тези регистри е строго разграничено между кадастралните служби и съдилищата. Отчитат се всички единици недвижима собственост, които имат неповторим номер. Този номер играе ролята на ключ в информационната система между различните регистри. Регистрацията на правата се прави от съда – от негови служители с особен статут.
Кадастрална система
Според австрийската система регистрирания собственик е официално признат собственик и противното може да бъде доказано само при процес в съда. За регистрацията се изисква потвърждение от собственика, доказателство за платени данъци и за добросъвестно ползване. Системата на кадастъра и на регистъра на права се държи на трите кита – сведения за собственика, недвижимия имот и правовата връзка между тях. Австрийският кадастър е основа за всички местни и национални проекти по ползването на земята, защитата на околната среда и т.н.
Всички данни в единната база са достъпни до ползвателите, а секретните са със специална легенда. Различните потребители – собственици, геодезически фирми, банкови служители, съдилища, данъчни имат различни възможности за достъп в реално време.
Самият кадастър съдържа данни за правата, кадастрален номер, индекс за положението върху кадастралната карта, информация към коя кадастрална служба и кое съдилище принадлежи, разрешение за използване, адрес, самата кадастрална карта, зони с различно ползване, координати, връзка с регистрацията на сервитутите, дата на образуване и номер и т.н.
Средната продължителност на формирането на поземлен участък е от три месеца до 2 години. техническата част може да бъде изработена до 20 дни. Останалото време е нужно на държавните органи за съгласуване и проверка на документите.
Отново се налага изводът, че колкото по-добре работи кадастърът в една държава, толкова хората и институциите печелят повече.
