Геодезия

България от въздуха по КС 1970


kabina.jpg

Поредното издание на рубриката Дестинация: Земя предложи да погледнем от високо на иначе познати места в България. Шанс за птичия поглед ни дава отново работата на водещия рубриката Борислав Александров от катедра Геодезия и геоинформатика на УАСГ.

В два последователни броя на Геомедия публикувахме избрани снимки от колекцията на Борислав Александров, които поставиха и въпроса откъде са, като загадката бе в традицията на посланието на  Алеко Константинов „Опознай родината, за да я обикнеш.“

Задачата бе свързана и с Геодезическата координатна система 1970, въведена у нас през 1969 г. със специално разпореждане на Държавния комитет по отбрана и с идеята да бъде използвана за граждански цели.

Загадката предизвика голям интерес у читателите, а много от тях и отговориха. На първата й част получихме верни отговори от Стефан Бончев, Аспарух Камбуров и Наталия Иванова. Втората загадка затрудни повече участниците, но все пак имаше и верни отговори. Читателите Наталия Иванова и Петър Минков отговориха много сърцато на загадката.

Наградата за всички участвали и познали е копиране на снимка от публикуваните на Борислав Александров по тяхно желание.

Отговорите от миналия брой

1. Къмпинг Арапя

 

ks1970_1.jpg

 

 

Един от най-хубавите и легендарни къмпинги в България Арапя и до днес е любимо място на хиляди българи, макар и презастроено след бума в строителството. Макар и доста малък, къмпингът има разнообразен релеф и природни дадености – пясъчни, скалисти и мидени плажове, борова горичка, малки островчета в морето и безкрайно красив залив. Мястото става популярно през средата на 60-те години на ХХ век, като става известно като заливът на уиндсърфовете. Ако все още има човек, който не е ходил на Арапя – намира се между Лозенец и Царево.

2. Комплекс Марица Изток

 

ks1970_2.jpg

 

„Марица Изток“ е комплекс, гордост на социалистическото строителство и индустрия, макар днес да е смятан за един от най-големите единични замърсители със серен двуокис в Европа. Разположен в източната част на Горнотракийската низина, на около 40 км югоизточно от гр. Стара Загора, върху площ от около 240 квадратни км. Комплекс „Марица Изток“ включва няколко предприятия: „Мини Марица Изток“, най-голямото въгледобивно предприятие в България, „Брикел“, включващо ТЕЦ „Марица Изток 1″ с инсталирана мощност 200 MW и най-голямата в България фабрика за брикети, ТЕЦ „Марица Изток 2″ с инсталирана мощност 1450 MW, ТЕЦ „Марица Изток 3″ с инсталирана мощност 840 MW. Комините на ТЕЦ „Марица Изток 2″ и „Марица Изток 3″, вдигнати през 1977 и 1980 г., с височината си от 325 м са най-високите конструкции в България и са сред най-високите комини в света. Строителството на „Мини Марица Изток“ започва с разпореждане на Министерския съвет през 1952 г. Днес в промишления комплекс работят над 20 000 души, а фирмата е сред най-големите работодатели в България.

3.      Силистар

ks1970_3.jpg

Българското Черноморие става все по-познато не само у нас, но и в чужбина, най-вече на руските и британските туристи. За съжаление все по-малко плажове са запазени след варварския бум на строителството. Един от тях все още е Силистар, който се намира в защитена местност в граничната зона с Турция, в близост до Синеморец. Силистар е част от природен парк „Странджа“, който пък е част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. През 1998 г. за Силистар и живописното устие на река Велека имат утвърден план за управление. Отговорни за охранява, управлението и контрола са служителите от държавното горско стопанство и общинската администрация в Царево.

4. Созопол

ks1970_4.jpg

 

Един от най-старите градове на българското Черноморие Созопол няма нужда от представяне. Предполага се, че той е населяван още през четвъртото хилядолетие преди Христа. Подводните археолози са открили многобройни артефакти от древния живот, които са поместени в историческия музей в града, сбирката на който е за завиждане, макар експонатите да не са изложени по най-добрия начин. Находките свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност, а градът е бил търговски център, свързан с другите полиси на Древна Елада: Атина, Хераклея, островите Родос, Хиос, Лесбос, Коринт и др. Предполага се, че става основен център и важен топос по време на владетелите на Одриското царство на Траките, възникнало през V в. пр.н.е. Градът е център на античното изкуство, а мнозина го наричат Аполония Магна.

5. Балчик

ks1970_5.jpg

Всички познавачи на България неизменно свързват белите възвишения на Балчик със зеления архитектурно-парков комплекс Балчишки дворец. Той е строен като лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска през 1924-1937 г. Родената в Кент съпруга на румънския крал Фердинанд І дори пожелава да бъде погребана в Балчик, но по Крайовската спогодба сърцето й е преместено в замъка в Брашов – Бран. През 40-те години на миналия век дворецът е превърнат в Ботаническа градина на площ от 194 дка. По плановете на Мария Единбургска замъкът се състои от вили, винарска изба, манастир, извор, електростанция. Архитектурата е дело на двама италиански архитекти – Аугустино и Америко, които съчетават европейския с ориенталския стил, а градината е в хармония с бахайската вяра на Мария Единбургска. Бахайството се появява през ХІХ век и изповядва съществуването на един Създател Бог и единството на цялото човечество. Дворецът в Балчик става сцена на филма на Франсис Форд Копола от 2006 г. Младост без младост (Youth without youth).

6. Тузлата

ks1970_6.jpg

 

Влюбените в мястото казват, че места като Тузлата са божи дар. Балчишката тузла се намира на 5 км северно от Балчик, а статутът на център за рехабилитация я пази от застрояването. Тузлата естествено е лиман, но с изкуствен произход: по време на Втората световна война там е построена база за подводниците на съюзническата на България немска армия. Водата днес е силно солена, а калта, която се е образувала по дъното, е с уникален състав – с биологична компонента от умрелите микроорганизми и растения и минерална съставка, комбинация от морски соли и солите на минералната вода, която извира в непосредствена близост. Калта е с доказани лечебни свойства и там от дълги години се лекуват ставни, гинекологични и кожни заболявания. От чешмите и душовете на болницата тече сулфидна минерална вода, едно разточителство, което малко санаториуми могат да си позволят.

7. Варна

ks1970_7.jpg

Варна е друга гордост по нашите земи. Може би най-важната находка за световната история, намерена там, е Варненският халколитен некропол, датиран от края на V  и началото на IV хилядолетие преди Христа. Там е открито най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.).

При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за българската археология. Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече са съществували наченки на държавно образование и се е появила царската институция.

Погребенията със златни находки са два вида – в единия присъстват човешки останки (скелет), а в другия – отсъстват. Скелетите са изпънати (предимно мъжки погребения), или свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, се наричат в археологията „кенотафи“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида – от изключително богати, до няколко дребни предмета около скелета.

Насетне започна историята на Варна.

8.      Леденото езеро под Мусала

ks1970_8.jpg

 

Българите обичат да се гордеят с природата си, а Рила с нейната близост до столицата през последните години се превръща във все по-популярна дестинация не само за родните ценители на красотите, а и за много чужденци, преминаващи за кратко през София. Наричана в българската литература Великата рилска пустиня, планината днес е много далеч от това определение, а повечето от пътеките са претъпкани с нескончаема върволица туристи. Въпреки човешката намеса, Рила остава място, където човек може да се слее с природата. Всеизвестен факт е, че в Рила се намира най-високият връх на България и на Балканския полуостров – Мусала (2925 м), че името на планината е от славянски произход и означава многоводна планина, което е логично заради повече от 200-те езера и множеството минерални извори. Едно от тези езера е Леденото езеро под връх Мусала, до което се намира и заслонът Еверест.

9.      Рилски манастир

ks1970_9.jpg

Друга българска гордост, намираща се във Великата рилска пустиня, е Рилският манастир, който от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО като световно културно наследство. Сегашният манастир е недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Първият манастир „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата има параклис „Св. Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.

Историята свързва манастира с цар Иван Шишман (1371-1393 г.), издал през 1378 г. Рилската грамота, даваща на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им. През 1778 г. манастирът „Св. Иван Рилски“ гори, но е възобновен пет години по-късно от Алекси Рилец, проектирал и построил източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.

10. Стобските пирамиди

ks1970_10.jpg

Не много далече от Рилския манастир се намира природното формирование Стобските пирамиди. Според историческите извори, градът Стоби достига разцвет през през IX век, но е разрушен през XII век и възстановен по време на Втората българска държава. Константин Иречек разказва за града в хроника от XIX век, но мястото е известно още от златопечатна царствена грамота на Цар Иван Шишман, дадена на Рилския манастир през 1378 г. 

От черквата в Стоб до върха на пирамидите се стига след 40-минутна пешеходна разходка.

11. УСБ „Веринско“

ks1970_11.jpg

Учебно-спортната База „Веринско“ е добре позната на геодезистите от времето на следването им (вж. рубрика Репортаж). Базата е до язовир Веринско, известен още като Бозала и Бакър Дере. Височината на язовирната стена е 23,00 м, а общият обем на изкуственото езеро е 11,100 милиона куб. м, като събира водите на река Баба.

12. Връх Ботев

ks1970_12.jpg

 

Най-високият връх в Стара планина – връх Ботев (2376 м) е едно от най-студените, облачни и мъгливи места в България, но за сметка на това – много магическо и красиво. Статистиката показва, че средната годишна температура там е минус 6°C. Заради близостта с географския център на България на върхът са разположени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция. Метеоролозите са на върха от 1940 г., а  от 1956 г. са монтирани първите устройства за радиорелейната линия София-Пловдив, които служат за качествено предаване на програмите на радиото и телевизия. На 30 декември 1965 г. влиза в редовна експлоатация новата радиорелейна и телевизионна станция, която е със 77 метрова стоманобетонна кула. Поради тежките метеорологични условия на върха, антенните системи не телевизионните и УКВ предаватели са затворени в специални полиестерни цилиндри.

При връх Ботев се намира биосферният резерват „Джендема“, част от националния парк „Централен Балкан“.

13. Язовир Батак

ks1970_13.jpg

 

Язовир Батак се намира на надморска височина от 1107,8 м. Той е построен през 1959 г.

Язовирна стена е земнонасипна с глинен зъб. Височината й е 35 м, а дължината е 273 м. Площта му е 22 км2. Водният обем е 310 000 000 м3. Основен източник е река Мътница. С тези показатели язовирът е шестият по големина. От едната страна на язовира е планинският курорт Цигов чарк, а от другата е местността Дъното. Язовирът захранва ВЕЦ Батак – първата подземна водноелектрическа централа, част от каскадата „Баташки водносилов път“. Идеята за строителството на електроцентрали в поречието на р. Въча възниква през 1920 г. Идейният и техническия проект за целия „Баташки водносилов път“ е разработен в „Енергопроект“ през 1951-1955 г. и включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ Батак (подземна), ВЕЦ Пещера (подземна) и ВЕЦ Алеко (надземна).

14. Язовир Лобош (Пчелина)

 

ks1970_14.jpg

Язовирът Лобош (Пчелина) е построен през 70-те години, като на дъното му е останало село Пчелинци, от където произлиза и името му. Заради замърсяване от Перник и оплаквания от Гърция се налага създаването на утайник, който да пречиства водата на река Струма. Днес язовирът е чист и в околностите му са изградени почивни станции и басейни. Обиколката на язовира по брега е 34 км. В близост е средновековната еднокорабна църква „Свети Йоан Летни“. В нея има частично запазени стенописи от 16 век.

15. Кръстова гора

ks1970_15.jpg

Манастирът „Света Троица“ в Кръстова гора е християнска светиня и място за поклонение. До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси, а в тогавашния Смолян (сегашното с. Смилян) се намирало седалището на Смолянската епископия и местното богословско училище. От втората половина на ХVII и през първата половина на ХVIII в. настъпил най-трудният период в историята на родопските християни. Втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на епископията. Едва в началото на ХIХ в., когато е премахнато кърджалийството, в Средните Родопи започват да пристигат светогорски монаси. След изграждането на храмове в почти всички селища през 1838 г. пристига атонският йеромонах Григорий, почитан от населението като светец и наричан родопския Паисий. Той наричал Средните Родопи „Кръстогорие“ или „Кръстата гора“. Той непрестанно убеждавал християните, че няма от какво да се боят и тревожат, тъй като те живеят в Кръстатата гора, която се закриля от честния Кръст и Господ и св. Богородица ще ги пазят.

Преданието е, че през 1933 г. в село Борово пристига Йордан Стойчев Дрянков от Гоцеделчевското село Ковачевица, който понякога получавал видения. За едно от тях с появата на кръст на небето знае и цар Борис III, с двамата се познават.

След една нощ, прекарана на връх Кръстов, Йордан научил историята на мястото – че там се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен.

Author

Super User




От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us