
Поредното издание на рубриката Дестинация: Земя предложи да погледнем от високо на иначе познати места в България. Шанс за птичия поглед ни дава отново работата на водещия рубриката Борислав Александров от катедра Геодезия и геоинформатика на УАСГ.
В два последователни броя на Геомедия публикувахме избрани снимки от колекцията на Борислав Александров, които поставиха и въпроса откъде са, като загадката бе в традицията на посланието на Алеко Константинов „Опознай родината, за да я обикнеш.“
Задачата бе свързана и с Геодезическата координатна система 1970, въведена у нас през 1969 г. със специално разпореждане на Държавния комитет по отбрана и с идеята да бъде използвана за граждански цели.
Загадката предизвика голям интерес у читателите, а много от тях и отговориха. На първата й част получихме верни отговори от Стефан Бончев, Аспарух Камбуров и Наталия Иванова. Втората загадка затрудни повече участниците, но все пак имаше и верни отговори. Читателите Наталия Иванова и Петър Минков отговориха много сърцато на загадката.
Наградата за всички участвали и познали е копиране на снимка от публикуваните на Борислав Александров по тяхно желание.
Отговорите от миналия брой
1. Къмпинг Арапя

Един от най-хубавите и легендарни къмпинги в България Арапя и до днес е любимо място на хиляди българи, макар и презастроено след бума в строителството. Макар и доста малък, къмпингът има разнообразен релеф и природни дадености – пясъчни, скалисти и мидени плажове, борова горичка, малки островчета в морето и безкрайно красив залив. Мястото става популярно през средата на 60-те години на ХХ век, като става известно като заливът на уиндсърфовете. Ако все още има човек, който не е ходил на Арапя – намира се между Лозенец и Царево.
2. Комплекс Марица Изток

„Марица Изток“ е комплекс, гордост на социалистическото строителство и индустрия, макар днес да е смятан за един от най-големите единични замърсители със серен двуокис в Европа. Разположен в източната част на Горнотракийската низина, на около 40 км югоизточно от гр. Стара Загора, върху площ от около 240 квадратни км. Комплекс „Марица Изток“ включва няколко предприятия: „Мини Марица Изток“, най-голямото въгледобивно предприятие в България, „Брикел“, включващо ТЕЦ „Марица Изток 1″ с инсталирана мощност 200 MW и най-голямата в България фабрика за брикети, ТЕЦ „Марица Изток 2″ с инсталирана мощност 1450 MW, ТЕЦ „Марица Изток 3″ с инсталирана мощност 840 MW. Комините на ТЕЦ „Марица Изток 2″ и „Марица Изток 3″, вдигнати през 1977 и 1980 г., с височината си от 325 м са най-високите конструкции в България и са сред най-високите комини в света. Строителството на „Мини Марица Изток“ започва с разпореждане на Министерския съвет през 1952 г. Днес в промишления комплекс работят над 20 000 души, а фирмата е сред най-големите работодатели в България.
3. Силистар

Българското Черноморие става все по-познато не само у нас, но и в чужбина, най-вече на руските и британските туристи. За съжаление все по-малко плажове са запазени след варварския бум на строителството. Един от тях все още е Силистар, който се намира в защитена местност в граничната зона с Турция, в близост до Синеморец. Силистар е част от природен парк „Странджа“, който пък е част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. През 1998 г. за Силистар и живописното устие на река Велека имат утвърден план за управление. Отговорни за охранява, управлението и контрола са служителите от държавното горско стопанство и общинската администрация в Царево.
4. Созопол

Един от най-старите градове на българското Черноморие Созопол няма нужда от представяне. Предполага се, че той е населяван още през четвъртото хилядолетие преди Христа. Подводните археолози са открили многобройни артефакти от древния живот, които са поместени в историческия музей в града, сбирката на който е за завиждане, макар експонатите да не са изложени по най-добрия начин. Находките свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност, а градът е бил търговски център, свързан с другите полиси на Древна Елада: Атина, Хераклея, островите Родос, Хиос, Лесбос, Коринт и др. Предполага се, че става основен център и важен топос по време на владетелите на Одриското царство на Траките, възникнало през V в. пр.н.е. Градът е център на античното изкуство, а мнозина го наричат Аполония Магна.
5. Балчик

Всички познавачи на България неизменно свързват белите възвишения на Балчик със зеления архитектурно-парков комплекс Балчишки дворец. Той е строен като лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска през 1924-1937 г. Родената в Кент съпруга на румънския крал Фердинанд І дори пожелава да бъде погребана в Балчик, но по Крайовската спогодба сърцето й е преместено в замъка в Брашов – Бран. През 40-те години на миналия век дворецът е превърнат в Ботаническа градина на площ от 194 дка. По плановете на Мария Единбургска замъкът се състои от вили, винарска изба, манастир, извор, електростанция. Архитектурата е дело на двама италиански архитекти – Аугустино и Америко, които съчетават европейския с ориенталския стил, а градината е в хармония с бахайската вяра на Мария Единбургска. Бахайството се появява през ХІХ век и изповядва съществуването на един Създател Бог и единството на цялото човечество. Дворецът в Балчик става сцена на филма на Франсис Форд Копола от 2006 г. Младост без младост (Youth without youth).
6. Тузлата

Влюбените в мястото казват, че места като Тузлата са божи дар. Балчишката тузла се намира на 5 км северно от Балчик, а статутът на център за рехабилитация я пази от застрояването. Тузлата естествено е лиман, но с изкуствен произход: по време на Втората световна война там е построена база за подводниците на съюзническата на България немска армия. Водата днес е силно солена, а калта, която се е образувала по дъното, е с уникален състав – с биологична компонента от умрелите микроорганизми и растения и минерална съставка, комбинация от морски соли и солите на минералната вода, която извира в непосредствена близост. Калта е с доказани лечебни свойства и там от дълги години се лекуват ставни, гинекологични и кожни заболявания. От чешмите и душовете на болницата тече сулфидна минерална вода, едно разточителство, което малко санаториуми могат да си позволят.
7. Варна

Варна е друга гордост по нашите земи. Може би най-важната находка за световната история, намерена там, е Варненският халколитен некропол, датиран от края на V и началото на IV хилядолетие преди Христа. Там е открито най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.).
При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за българската археология. Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече са съществували наченки на държавно образование и се е появила царската институция.
Погребенията със златни находки са два вида – в единия присъстват човешки останки (скелет), а в другия – отсъстват. Скелетите са изпънати (предимно мъжки погребения), или свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, се наричат в археологията „кенотафи“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида – от изключително богати, до няколко дребни предмета около скелета.
Насетне започна историята на Варна.
8. Леденото езеро под Мусала

Българите обичат да се гордеят с природата си, а Рила с нейната близост до столицата през последните години се превръща във все по-популярна дестинация не само за родните ценители на красотите, а и за много чужденци, преминаващи за кратко през София. Наричана в българската литература Великата рилска пустиня, планината днес е много далеч от това определение, а повечето от пътеките са претъпкани с нескончаема върволица туристи. Въпреки човешката намеса, Рила остава място, където човек може да се слее с природата. Всеизвестен факт е, че в Рила се намира най-високият връх на България и на Балканския полуостров – Мусала (2925 м), че името на планината е от славянски произход и означава многоводна планина, което е логично заради повече от 200-те езера и множеството минерални извори. Едно от тези езера е Леденото езеро под връх Мусала, до което се намира и заслонът Еверест.
9. Рилски манастир

Друга българска гордост, намираща се във Великата рилска пустиня, е Рилският манастир, който от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО като световно културно наследство. Сегашният манастир е недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Първият манастир „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата има параклис „Св. Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.
Историята свързва манастира с цар Иван Шишман (1371-1393 г.), издал през 1378 г. Рилската грамота, даваща на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им. През 1778 г. манастирът „Св. Иван Рилски“ гори, но е възобновен пет години по-късно от Алекси Рилец, проектирал и построил източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.
10. Стобските пирамиди

Не много далече от Рилския манастир се намира природното формирование Стобските пирамиди. Според историческите извори, градът Стоби достига разцвет през през IX век, но е разрушен през XII век и възстановен по време на Втората българска държава. Константин Иречек разказва за града в хроника от XIX век, но мястото е известно още от златопечатна царствена грамота на Цар Иван Шишман, дадена на Рилския манастир през 1378 г.
От черквата в Стоб до върха на пирамидите се стига след 40-минутна пешеходна разходка.
11. УСБ „Веринско“

Учебно-спортната База „Веринско“ е добре позната на геодезистите от времето на следването им (вж. рубрика Репортаж). Базата е до язовир Веринско, известен още като Бозала и Бакър Дере. Височината на язовирната стена е 23,00 м, а общият обем на изкуственото езеро е 11,100 милиона куб. м, като събира водите на река Баба.
12. Връх Ботев

Най-високият връх в Стара планина – връх Ботев (2376 м) е едно от най-студените, облачни и мъгливи места в България, но за сметка на това – много магическо и красиво. Статистиката показва, че средната годишна температура там е минус 6°C. Заради близостта с географския център на България на върхът са разположени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция. Метеоролозите са на върха от 1940 г., а от 1956 г. са монтирани първите устройства за радиорелейната линия София-Пловдив, които служат за качествено предаване на програмите на радиото и телевизия. На 30 декември 1965 г. влиза в редовна експлоатация новата радиорелейна и телевизионна станция, която е със 77 метрова стоманобетонна кула. Поради тежките метеорологични условия на върха, антенните системи не телевизионните и УКВ предаватели са затворени в специални полиестерни цилиндри.
При връх Ботев се намира биосферният резерват „Джендема“, част от националния парк „Централен Балкан“.
13. Язовир Батак

Язовир Батак се намира на надморска височина от 1107,8 м. Той е построен през 1959 г.
Язовирна стена е земнонасипна с глинен зъб. Височината й е 35 м, а дължината е 273 м. Площта му е 22 км2. Водният обем е 310 000 000 м3. Основен източник е река Мътница. С тези показатели язовирът е шестият по големина. От едната страна на язовира е планинският курорт Цигов чарк, а от другата е местността Дъното. Язовирът захранва ВЕЦ Батак – първата подземна водноелектрическа централа, част от каскадата „Баташки водносилов път“. Идеята за строителството на електроцентрали в поречието на р. Въча възниква през 1920 г. Идейният и техническия проект за целия „Баташки водносилов път“ е разработен в „Енергопроект“ през 1951-1955 г. и включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ Батак (подземна), ВЕЦ Пещера (подземна) и ВЕЦ Алеко (надземна).
14. Язовир Лобош (Пчелина)

Язовирът Лобош (Пчелина) е построен през 70-те години, като на дъното му е останало село Пчелинци, от където произлиза и името му. Заради замърсяване от Перник и оплаквания от Гърция се налага създаването на утайник, който да пречиства водата на река Струма. Днес язовирът е чист и в околностите му са изградени почивни станции и басейни. Обиколката на язовира по брега е 34 км. В близост е средновековната еднокорабна църква „Свети Йоан Летни“. В нея има частично запазени стенописи от 16 век.
15. Кръстова гора

Манастирът „Света Троица“ в Кръстова гора е християнска светиня и място за поклонение. До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси, а в тогавашния Смолян (сегашното с. Смилян) се намирало седалището на Смолянската епископия и местното богословско училище. От втората половина на ХVII и през първата половина на ХVIII в. настъпил най-трудният период в историята на родопските християни. Втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на епископията. Едва в началото на ХIХ в., когато е премахнато кърджалийството, в Средните Родопи започват да пристигат светогорски монаси. След изграждането на храмове в почти всички селища през 1838 г. пристига атонският йеромонах Григорий, почитан от населението като светец и наричан родопския Паисий. Той наричал Средните Родопи „Кръстогорие“ или „Кръстата гора“. Той непрестанно убеждавал християните, че няма от какво да се боят и тревожат, тъй като те живеят в Кръстатата гора, която се закриля от честния Кръст и Господ и св. Богородица ще ги пазят.
Преданието е, че през 1933 г. в село Борово пристига Йордан Стойчев Дрянков от Гоцеделчевското село Ковачевица, който понякога получавал видения. За едно от тях с появата на кръст на небето знае и цар Борис III, с двамата се познават.
След една нощ, прекарана на връх Кръстов, Йордан научил историята на мястото – че там се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен.