Илия Йовев
Българската координатна система КС70
Какво ли не се изприказва по неин адрес? Гневът на колегията в последните години се нагнети не толкова от системата, колкото от мъчителния начин на нейното разкрепостяване и завръщането и към държавната референтна система. Няма как да не се демонизира тази система, когато тя – въведена през 1970-71 г., безспорно създаде много тежки проблеми пред геодезическото производство. За един много кратък период те бяха преодолени и до 90-те години, в течение на 20 години след въвеждането й продължи производството на ЕТК 1:5000 и производната на нея 1:10 000, както и на всички останали топографогеодезически работи, наричани в този период с „гражданско” или със „стопанско” предназначение. За 20 години след 1990 г. тази система все още не може да бъде изведена от употреба.
Авторът на тази статия не е създателите на системата и не знае точната стойност на параметрите. Но по силата на това, че професионалната дейност на автора още от далечната 1955 г. до днес е свързана с „Държавните геодезически мрежи на България и свързаните с тях референтни координатни и височинни системи», има пряко отношение и отговорности по нейното създаване и въвеждане в геодезическите дейности на страната. Настоящата статия се опитва да представи същността на координатна система 1970 г. и да подпомогне по такъв начин нормалното излизане на геодезическата практика от нейната хватка и преходът в нова система.
Геодезическата основа на КС70 са ДГМ 1,2,3 и 4 клас, заедно с новосъздаваните, преди нейното въвеждане, както и по време на нейното действие, геодезически мрежи 5, 6, и 7 класове. Както и да са наричани тези мрежи 5, 6 и 7 кл. по задание и с всичките свои белези и точностни характеристики, са част от ДГМ на страната и представляват нейни сгъстяващи мрежи. Изграждането им започва в началото на 50-те години на миналия век и с изходни точки в нововъведената тогава КС50, но с твърде остарялата и неточна геодезическа основа. То е свързано със създаването на граждански геодезически служби – Главно управление по геодезия и картография (ГУГК) и подведомствените му организации „ГЕОПЛАНПРОЕКТ” и с организираните от тях бързо набиращите скорост геодезически дейности по изработване на едромащабна карта на страната в мащаб 1:5000 (ЕТК). В същия този период, Военно-топографската служба (ВТС), в сътрудничество с гражданските служби, провеждаше мащабни мероприятия по обновяване на ДГМ 2, 3 и 4 кл. [Йовев 2003, Стефанов, Николов 1994]. Обновяването изискваше технологичен срок от няколко години, а открилата се възможност да се покрие цялата страна с едромащабна карта в мащаб 1:5000 не можеше да бъде пропусната, нито пък отложена, докато се извършат подобренията на ДГМ. Нито за момент ВТС не е абдикирала от задълженията си, а именно извършените по тези мрежи подобрения да се отразяват своевременно в координатните регистри на изходните данни на мрежите 5, 6 и 7 класове. По време на извършваните подобрения на ДГМ, това е правено само при сигнал за забелязани грешки в координатите на изходните точки. Известно е, че преструктурираните и преизмерени мрежи 3 и 4 кл., по специално за целта разработен метод, са изравнени едновременно в КС42 и в КС50, наречена вече „нова”. За съжаление, координатите на точките в „КС50 стара”, не бяха подменени с тези от „КС50 нова”, с която цел тя всъщност беше създадена. Сгъстяващите мрежи 5, 6 и 7 кл. продължаваха да се създават с изходни данни от старата КС50. Всичко това е описано в [Йовев 2003]. Връщаме се към този момент, защото като че ли се преекспонират възможностите за допуснати груби грешки в тези сгъстяващи мрежи, както и в геодезическата продукция, създадена върху такава грешна основа. Не бива да се прибързва с такива изводи, защото непосредствено след изравнението т.е. някъде през първата половина на 60-те години, във ВТС бяха направени статистически анализи от съпоставянето координатите на всички идентични точки, изчислени в „КС50 нова” и „КС50 стара”. Координатите на точките с разлики над 50 см бяха подменени и изпратени в ГУГК за подмяна в техните списъци и за евентуални корекции, в случай че вече са ползвани за конкретен вид дейности. По-нататък, координатните регистри на „КС50 нова”, останаха като „дежурна карта” и на всеки сигнал за грешни координати, почти в реално време се извършваше съответната замяна. И това преди въвеждането на КС70 и по време на нейното действие, вече с трансформирани в нея координати от „КС50 нова”. Считам, че при такъв начин на подмяна, колкото и неефективен, е довел до обновяване на координатните регистри на „КС70 стара” и един обективен анализ на сгъстяващите мрежи, както и на продукцията, създадена на тяхна основа, ще покаже, че 95-98% е с добро качество. Това за съжаление не е направено. „КС50 нова”, която би трябвало да се използва като базова за такъв анализ е трайно архивирана и забравена. Преди няколко години се появи някакъв неин клонинг, съпроводен и с опит за създаване на „КС70 нова”, който имаше съдбата на еднодневка.
Разгледаният до тук проблем, свързан с практическото разкъсване на ДГМ и нейното разделяне на «военна (1, 2, 3 и 4 кл.)» и «гражданска (5, 6, и 7 кл.)», е изключително важен. С въвеждането малко по-късно на КС70, не само се утвърди такова делене, но се добави към него внушението и то не без основание, че „военната мрежа” се осъвременява и обработва в официалните ДГС42 и след нея в 42-83, а „гражданската мрежа” – в „изхвърлената” от употреба ГС50 и дефинираната от нея КС70. Отделям повече внимание на тези въпроси, защото са основни при опитите за интегриране на „гражданските” мрежи и на създадената в тях продукция към ДГМ и към държавната геодезическа референтна система (ДГРС), която и да е тя.
Още в началото на 90-те години се създадоха всички условия за извеждане на КС70 от употреба. Разсекретени бяха координатите. Направена беше първата реализация (проекта BULREF) на Европейската земна референтна система на територията на България (BGETRS89). Започна широка научна дискусия, свързана с отмяната на КС70, за въвеждане на съответни трансформационни процедури и технологии за привеждане на създадената в нея продукция към Държавната геодезическа система, и продължаване на този вид дейности по-нататък в нея. Дискутираха се основно две възможности за въвеждане на нова проекция: Гаусова: в две триградусови зони с мащаб единица по основния меридиан и конична Ламбертова: в една зона за територията на цялата страна, с подходящо подбрано начало, с един респ. 2 стандартни паралела с мащаб единица. Финализирането на дискусията беше организирано от Съюза на геодезистите и земеустроителите в България на Научно-техническа конференция: КООРДИНАТНИ СИСТЕМИ И ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ПРОЕКЦИИ В БЪЛГАРИЯ, София, 1994 г. Лично аз смятам за по-добра гаусовата проекция и като качества, които притежава и като традиция в нашата практика. Повече подкрепа получи коничната проекция. Явно колегите, представили това предложение, го защитиха много по-добре, а и горчивият опит от четирите зони на система 1970, с неясно дефинирани застъпни ивици, особено в гордиевия възел, където се припокриваха четирите зони, увеличи предпочитанията към коничната проекция, дефинирана в една зона за цялата страна. За съжаление, тази конференция бележи и краят на научните дискусии по отмяната на КС70, както и на по-нататъшни дебати по проблемите, свързани с дефиниране и въвеждане на нова референтна геодезическа система за България, за нейната геодезическа основа и проекция. По-нататък работите продължиха в работни групи, колективи, специализирани съвети. Последва издаването на инструкции, постановления, наредби, пак инструкции. Въвеждане на „нова” БГС 2000, след това нейната отмяна и въвеждане на „още по-нова” система БГС 20005. За по-голяма прегледност представям тук, по реда на създаването им съответните нормативни документи:
1. ИНСТРУКЦИЯ 1995 г. за определяне координатите на геодезически точки чрез GPS, издадена от Министерството на териториалното развитие и строителството, съставена от “Геопрециз-инженеринг” ООД и Военнотопографска служба.
2. ПОСТАНОВЛЕНИЕ МС № 140 2001 г. Определя геодезическа система за територията на РБ, под наименованието „Българска геодезическа система 2000“ (БГС 2000)
3. ИНСТРУКЦИЯ 2001 г. за въвеждане на БГС 2000, Дирекция „Геодезия и картография”, одобрена от МРРБ, в сила от 01.05.2001 г.
4. УЧЕБНО ПОСОБИЕ 2005 г.:”ОСНОВИ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА GPS В ГЕОДЕЗИЯТА”, предназначено за „Звено за обучение по кадастър” – курс за специалистите от Службите по кадастъра, за работа с GPS, при условията на въведената БГС 2000;
5. ПОСТАНОВЛЕНИЕ МС № 153, 29 юли 2010 г. само с една точка: Въвежда БГС 2005 и отменя БГС 2000;
6. НАРЕДБА 30 юли 2010 г., МРРБ и МО, дефиниране, реализация и поддържане на БГС 2005:
7. ИНСТРУКЦИЯ 20 септември 2011 г., МРРБ, за определяне на геодезически точки с помощта на GNSS, обявява „всички геодезически системи различни от БГС 2005 и WGS84” за локални;
8. ИНСТРУКЦИЯ 3 август 2012 г. „За преобразуване на съществуващите данни и материали в БГС 2005”.
Една впечатляваща колекция от осем регламентиращи документи, създадена за около 16 години, посветени на един и същи проблем: първите 4 са свързани с въвеждането на нова Българска геодезическа система БГС 2000, а вторите 4 – с нейната отмяна и въвеждане на още по-новата БГС 2005. В дефиниционните параметри на двете системи няма никаква разлика. Видимата разлика е в наименованието, по-точно в добавената година към него. За БГС 2000, по подразбиране се приема, че това е геодезическа система, където годината означава времето на издаване декрета за нейното въвеждане (ПМС №140/2001). Нейната отмяна е слeд близо 10 г. с ПМС № 153/29.07.2010,което е само с една точка: Въвежда БГС 2005 и отменя БГС 2000 – без мотиви и без обсъждания в МС. В излязлата буквално на другия ден НАРЕДБА се пояснява: (Чл.1 ал.2) “2005” е индекс, произтичащ от епохата, в която са определени координатите на точките от материализиращата я геодезическа мрежа.». За същия „индекс 2005”, малко по-нататък в наредбата се дава друго пояснение: (§1. т.4) „Епоха 2005.0“ означава момента от време (1 януари 2005 г.), към който са отнесени координатите на точките от Държавната GPS мрежа”. Добавям тук и още един текст от същата наредба: Чл. 8. „Българската геодезическа система 2005 се материализира чрез точките от Държавната GPS мрежа и постоянно действащите GNSS станции, определени в ETRS89, Епоха 2005.0. И накрая едно предупреждение: “Техническата работна група (TWG) на EUREF не препоръчва използването ETRF2005, а предлага на потребителите ETRF2000 като по-добре адаптирана реализация на ETRS 89” (ZuheirAltamimi 2006). Оставям тук читателите да разсъждават за същността и името на новата БГС. Най-загадъчното в тази плетеница е, че всъщност GPS мрежата основен клас е обработена в реализация ETRF2000, т.е. в епоха 2000, но къде са «отнесени» от там координатите не е много ясно.
До колкото темата на настоящата статия е КС70, ще проследим в горните документи само решенията, свързани с нея. На първо място отбелязваме, че няма документ, с който да се отменя използването на КС70. То трябва да се подразбира, по вторични текстове. В ПМС № 140, като част от дефинициите на БГС 2000 се въвежда „конформната конична проекция (Ламбертова проекция) с два стандартни паралела и един централен меридиан”, която се използва за „всички граждански приложения”. Мотивация на тези текстове е проведената научна дискусия и препоръките на отбелязаната по-горе конференция. Има също и ограничителен текст: „ До въвеждането на Българската геодезическа система 2000 кадастралната карта на страната се създава и поддържа в координатна система 1970 г.“ Постановлението влиза в сила от 1 март 2001 г. От тук следва изводът, че дните на КС70 са преброени. Но не се случи така. ПМС 140 не влезе в сила, заедно с него и БГС 2000, а КС70 остана действаща. След почти 10 години бездействие (а може би «упорита работа»), със споменатото по-горе ПМС № 153/2010 се въвежда БГС 2005, а в последвалата го Наредба/30.07.2010, въведената към БГС 2000 Ламбертова проекция, тук се заменя с: „Универсална напречна цилиндрична проекция на Меркатор (UTM), и въведената чрез нея система от правоъгълни равнинни координати”. Отново без никаква мотивация. Колкото и не подходяща тази проекция, за КС70 това означава, че ще прекрати своето действие от влизането в сила на наредбата – 10.08.2010, а координатите на точките и цялата останала продукция ще бъдат приведени в нея. И отново светлина в тунела за КС70. В издадената година по-късно Инструкция от 03.08.2012 г. е потвърдено прилагането на проекцията UTM като «компонент» на БГС 2005, но и е въведен нов член 8. т.4: съгласно който, БГС 2005: „допуска използването на геодезически проекции, различни от UTM, зануждите на кадастралното картиране, както и за други приложения, свързани с мащаби по-едри от 1:5000 и съответните им цифрови продукти”. Възможността за използването на други проекции, различни от основната, дефинирана като компонент на системата, се предоставя за пръв път от началото на опитите за дефиниране на нова БГС. Отново без мотивация и струва ми се в нарушение на издадената преди година наредба. Но за КС70 и при липса на никакви други забранителни текстове в инструкцията към нея, си е чиста реабилитация. Тя е „различна от UTM” и създадена точно за приложение в дейностите описани в тази точка. Стигаме до абсурдната ситуация: Няма документ за отмяна на КС70, а тъкмо обратното, в заключителните документи за въвеждане на новата БГС 2005, тя получава шанс за по-нататъшно използване.
Важно нещо, което прави впечатление при прегледа на документите, е, че в първите четири, свързани с дефинирането на БГС 2000, КС70 се споменава преди всичко с това, че са разсекретени координатите, но все още не и дефиниращите я параметри. Във вторите четири, свързани с дефинирането на БГС 2005, този въпрос не се коментира, но пък са дадени параметри за дефиниране на тази система, без пояснение какви са те. Не мога да подмина и крайно негативните оценки и омерзяването на системата и нейните създатели, намерили място в УЧЕБНОТО ПОСОБИЕ 2005 г.: ”ОСНОВИ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА GPS В ГЕОДЕЗИЯТА”, предназначено за „Звено за обучение по кадастър” – курс за специалистите от Службите по кадастъра, за работа с GPS, при условията на въведената БГС 2000: Ето някои извадки от УЧЕБНО ПОСОБИЕ2005 г.:
(стр. 48): Координатна система “1970 г.” не е свързана с въвеждането на нова референтна система, а единствено с различен метод за изчисление на проекционни координати в система “1950 г.”
(стр. 48): Координатна система “1970 г.” е въведена [ …] с цел да се прикрие единната за страните от тогавашния Варшавски договор“КС1942 г.” …Това решение е инспирирано от Москва и е препоръчано за изпълнение от правителствата на всички страни от съветския блок.
(стр. 49-50): Изискванията, които са били поставени при нейното разработване, са привидно насочени към усъвършенстване на геодезическите работи в гражданския сектор, но всъщност целят да се фрагментира единното координатно пространство на територията на България и – доколкото го има – на другите европейски социалистически страни, а именно:
1. Проекцията да е конформна и математически строго определена;
2. Деформациите да са по-малки от тези на координатна система „1942 г.”;
3. Да се дефинират само правоъгълни координати;
4. Територията на страната да се раздели на райони, в които да се използват различни координатни системи.
Във всяка зона се въвежда конична конформна проекция, допълнително завъртяна на малък ъгъл, така че ….
(стр. 53): Въпреки че е предназначена да създаде подходяща среда за работа в гражданския сектор[…] система “1970 г.” е въведена в практиката под формата на координатни регистри за всяка от четирите зони, без каквито и да било данни за същността й. До началото на 90-те години всички координати на точки в система “1970 г.” са секретни, а по-късно такива остават стойностите на дефинитивните й параметри и коефициентите в трансформационните формули (4.29), които и до днес не са публикувани.
(стр. 53): Пълен анахронизъм в технологично отношение и предпоставка за редица практически затруднения, произтичащи от изкуственото разделяне на страната на зони, липсата на други координати освен проекционни и ползването й “на сляпо”, система “1970 г.” е основа на обемна геодезическа, топографска, кадастрална и пр., продукция създадена през последните 30 години. Затова вероятно ще се ползва още дълго време.
Начинът, по който са представени проблемите, свързани с КС70, пред курсистите (специалисти от АГКК), са с привкус на инсинуации и заговори към гражданското геодезическо производство «инспирирани от Москва» и естествено изпълнявани от «военните», които «и до днес» крият параметрите на КС70 и не само тях, ами и «коефициентите на формулите». Това е по-скоро инструментариум на политиците и то на по-слабите от тях. За курсистите – специалисти от АГКК, към които е насочено това учебно пособие и които стоят най-близко до нерешените проблеми с интегрирането на КС70 и на продукцията създадена в нея, към Националната геодезическа референтна система, такъв подход е най-меко казано непродуктивен. Изказани са много неточности и изкривени истини, а написаното в «изискванията» т.2. Деформациите да са по-малки от тези на координатна система “1942 г.” си е абсолютна измишльотина. Нито в КС42, нито КС70, нито в която и да е друга система, има заложени деформации.
Представянето на КС70 завършва със следният текст:
(стр. 53): „По понятни причини, информация за системата – при това не всякога поднесена с необходимата компетентност и изчерпателност, може да се намери в твърде малко литературни източници, появили се едва през последните години [Йовев И.,2003; Стефанов Л.,Николов М., 2004]».
По не малко „понятни причини” няма да коментирам първия източник, но не считам за коректно включването на публикации в литературната справка, с цел само за да се предупредят читателите (в случая курсистите), че са негодни за ползване. Вторият източник е доклад на Стефанов Л.,Николов М., Държавната астрономо-геодезическа мрежа на Р. България. Координатни системи и проекции. Научно-техническа конференция “Координатни системи и геодезически проекции в България”, София, 18.02.1994, 11-20. Конференцията, на която е изнесен, не е от 2004 г., а е на спомената по-горе конференция на НТС през 1994 г., така че не се е появила „едва през последните години”. Авторите са действуващи по това време офицери от ВТС. И понеже този доклад няма интернет разпространение, тук ще цитирам, нещо неизвестно, което не би било лошо да го видят създателите на учебното пособие и което най-добре показва кой и как са решавани въпросите по въвеждане на система КС70: (стр. 16):
«Сред геодезическата общност е имало обсъждане какъв да е видът на новата координатна система. Към края на 1969 г. са направени конкретни предложения: От ЦЛВГ акад. Вл. Христов и М. Даскалова, от ГУГК от ВТС и др. Прието е едно от предложението на ВТС».
Процедурата по избор на проект за създаване на КС70 е пояснен по-късно в спомените на дългогодишния Началник на ВТС в този период полк. М. Ралчовски, [Поглед в бъдещето, опрян в миналото, София 2004], която ще цитирам дословно (стр. 115):
„За целта беше обявен анонимен конкурс между геодезически служби, организации, научни и други институти в страната за предложения за новата координатна система и технологията за привеждане на наличния картен материал в нея. Постъпилите повече от 15 предложения бяха разгледани от комисия под председателството на акад. Христов. Беше прието предложението на научния сътрудник от НИСТО (Научно- изследователски център на топографския отдел) Кольо Лесидренски. Секретността и анонимността беше осигурена от мен. Моето очакване беше, че акад. Христов ще спечели конкурса. ….. Бях приятно изненадан, когато в доклада си той посочи разработка №8 и каза: Тази разработка е най-вярната. … любопитен съм да зная на кого е. Извадих списъка, погледнах и му казах, че разработката е на Кольо Лесидренски”.
В допълнение трябва да се отбележи, че приетото по такъв начин предложение е разработено по-нататък по реда на докторска (тогава кандидатска) дисертация във ВВИА «Куйбишев» в Москва.
Същност и математическа основа на КС70
Условната координатна система 1970 г. с известните си четири зони не е единна за страната координатна система. Такова наименование, внушаващо единна система с четири зони в проекционните си координати, е най-вероятно част от «легендирането» на системата, с оглед прикриване на дефиниционните и параметри. Всъщност, страната е разделена на 4 приблизително еднакви по площ участъка, за всеки от които е дефинирана отделна КС условно наречена Зона. Базова (изходна) система е КС50, дефинирана върху елипсоида на Красовски. От нея, чрез съответна промяна на параметрите за геодезическо „привързване”т.е. на изходните геодезически данни и без промяна на параметрите на елипсоида, т.е. оставайки върху елипсоида на Красовски, са получени дестинационните координатни системи КС70: Зона 3(сз), Зона 7(си), Зона 9(юз), Зона 5(юи). Решавайки задачата чрез манипулиране на географските координати на точките, за всяка зона се получават следните параметри за трансформационна връзка между КС50 и четерите зони на КС70: Пример: Зона 3 система КС70/3:
При тези условия, решението на задачата се свежда до използване на диференциалните формули на акад. Христов, за преориентиране на триангулачна мрежа и преминаване от един елипсоид към друг елипсоид, по метода на развъртането. Нещо повече, нулевите стойности за изменението на параметрите, произтичащи от използването на един и същи елипсоид в базовата и дестинационната системи: за екваториален радиус , сплеснатост, мащаб , водят не само до облекчаване на изчисленията, но запазват точностите на трансформирането при по-широк обхват. Параметрите, които по-горе нарекохме параметри за „привързване”, в случая, който разглеждаме, трябва да ги наречем параметри на «развързване», тъй като точно чрез тях се дефинира една отдалечeна от нормалната Земя конвенциална система, която не притежава качества на национална референтна система.
По получените по такъв начин географски координати на КС70/3, с получената ориентация и координати на началната точка се реализира трансформацията в Ламбертови координати с мащаб единица в началния паралел
Разбира се, извършването на масовите трансформации през географските координати е трудоемка задача, особено за нивото на изчислителните средства по време на въвеждането на системата. Реализирането на трансформационната задача е извършена през проекционните координати, по един изключително опростен числен метод чрез редови развития и налагане на условия за конформност на изображението.
Тук трябва да се отбележи нещо много важно. С наличието на параметри на завъртане и то до колкото си спомням – от порядък не по малък от 4 дъгови минути, системата се оказа, че не може да обслужва «задачите, изискващи висока точност». Това са преди всичко решения, свързани с решаване на редукционни задачи. Поради този извод, на не малко геодезически организации, които се занимават с подобни задачи, беше разрешено ползването на КС50. Това изигра лоша шега и почти обезмисли въвеждането на такава система, защото степента на секретност на координатите не беше понижена. Във всеки случай е показател, че компромис относно точностите на геодезическите работи в новата система не е правен.
Не правя сравнения с решенията на трансформационни задачи за КС70 с тези описани в ИНСТРУКЦИЯ 08. 2012, защото там не успях да разбера какво е написано. Реших да не правя никакви изводи и препоръки, а да публикувам дефинициите и решенията свързани с руската условна координатна система СК63, което се надявам да е по-полезно. Основните сведения съм получил от официалния сайт на РОСКАРТОГРАФИЯ и на големия руски портал за ГИС новости: gisa.ru.
Руската условна координатна система СК63
Руската условна координатна система е въведена през 1963 г. под наименованието СК63 (Система координат 1963 г.), с цел прикриване на Държавната тогава координатна система – СК42. Основните изисквания към нейното създаване са следните:
– да се реализира само с проекционни координати;
– математическата основа на проекцията да се дефинира с изометрични координати, водещи до конформност на изображението;
– да обслужва всички геодезически дейности, в това число и тези, изискващи най-високи точности;
– Кодирането на параметрите за връзка със СК42, да бъде извършено по начин такъв, че тяхното декодиране да бъде невъзможно, а възможността да се изведат други трансформационни връзки между двете системи да бъде в максимална степен затруднено.
Ето как изглежда реализацията на СК63
.
Проекцията е Гаусова (Гаус-Крюгерова по руските стандарти) с мащаб по основния меридиан – единица. Ивиците са триградусови, в редки случаи – шест градусови. Елипсоидът, върху който се дефинират гаусовите координати, е елипсоидът на Красовски, с размери и ориентация както СК42, т.е. без ротация на зоните. Кодировките (трансформационните параметри) за връзка със СК42 е една сложна система от транслационни процедури за изместване на основните меридиани λo и фиксиране на нулевите отчетни паралели φo за всяка зона, след което се въвеждат още допълнителни транслационни процедури (FalseNorthing,FalseEasting) за началата Xo, Yo на проекционните координати дефинирани в тези ивици. Тъй като дължините на централните меридиани λo и фиксирането мястото φo за различните зони са различни, между зоните се получават ивици (зони) на застъпване, с различна широчина. Понеже ивиците на застъпване съдържат идентични точки, с координати в двете съседни зони, което е компрометираща информация за разкриване на трансформационните връзки между съответните зони, застъпни зони се реализират само «по мере необходимости» и с максимална ширина до размерите на един картен лист 1:100000 . Към всичко това е въведена една също така кодирана система за разграфка на картните листове, представа за коята може да се получи от горния чертеж. Липсата на ротационни параметри в нито една от зоните, както и еднаквата математическа основа на проекционните координати, показва, че КС63 и КС42 по принцип са идентични по дефиниция геодезически координатни системи.
Декодирането на така въведените параметри за връзка между условната СК63 и държавната СК42 е действително много трудна задача. Така е до появата на GNSS технологиите, при които с определянето координатите на минимален брой идентични точки, вече по метода на проектиране, трансформационните параметри за връзка се определят безпроблемно.
Ще представя само само много малка част от параметрите
"----------------------------------------------------"
"- – Система 1963 года, 6 градусная зона, район W – -"
"----------------------------------------------------"
"- – Название ЦМ FalseY FalseX "
"----------------------------------------------------"
"1963_W6 зона 1" 60.05 1500000 -11057.63
"1963_W6 зона 2" 66.05 2500000 -11057.63
"1963_W6 зона 3" 72.05 3500000 -11057.63
Параметрите на СК63: дължината на централните меридиани , изместването по ширина на хоризонталната рамка на номенклатурната карта, транслирането по ординатата (FalseEasting) и по абсцисата (FalseNorthing), са закрита информация с гриф «секретно». За разлика от тях, изчислените координати на точките в КС63 са със статут на «търговска тайна», българският аналог на което е «за служебно ползване», т.е. най-ниското ниво на секретност. Координатите на точките от геодезическите мрежи в СК63 са напълно идентични по точност и удобство за работа, с тези в КС42 и определено може да се счита, че представянето им в СК63 е само начин за понижаване на техния статус по отношение на секретността, т.е. осигуряване на по-свободен достъп до тях.
СК63 е отменена с постановление от 25 март 1987 г., което разрешава използването на създадените в СК63 топографо-геодезически и картографски материали и данни, но без създаване в нея на нови материали.
С решение на Роскартография от януари 1993 г. се уточнява, че „иползването координатите на отменената СК63 се разрешава само по изключение и то за завършване на започнати в нея обекти”.
И още един акт 10 години по-късно: „Указания на Роскартография от 5 дек. 2003 г. За приемане на мерки по спазване на изискванията на законодателните актове в областта на геодезията и картографията”. Едно от тези указания е: „Инспекцията по Госгеонадзор да вземе мерки по забраната за използване на СК63 при изпълнението на геодезически и картографски работи.”
На сайта geomedia.bg може да намерите метод за реализирането на трансформационната задача в работещ, открит за разбиране и ползване Excel вариант.
