Борислав Александров е познат на читателите на „Геомедия“ и не само на тях. Вероятно може да бъде наречен най-известния действащ геодезист в България, заради непрестанните си занимания с геодезия не само в България, но и извън нея. И все пак – през 1986 г. завършва геодезия, фотограметрия и картография. Занимава се с морска геодезия, полярни изследвания, ГИС, прецизни геодезически измервания, компариране на геодезическа апаратура. Научната му дейност засяга изследвания в АНТАРКТИКА, хидрографски дейности в море, езера, язовири, реки и всякакви водоеми, изследване на деформации на инженерни съоръжения, GPS измервания за различни приложения.
Член на Научно-експертната комисия по полярни науки към МОН, секция Геодезия, Картография, ГИС, на Български антарктически институт (БАИ), на Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС), на УС на СГЗБ.
В момента е ръководител на проекта за изграждане на Първата българска мареографна станция в Антарктика – декември 2017 г.
Доц. д-р инж. Борислав Александров винаги е готов да споделя преживяното – което го е доказвал нееднократно. Ето разказът му от първо лице на последната му мисия в Антарктика.
Какво правихте в Антарктика този сезон 2017-2018 г.?
Осъщественото тази година всъщност е проект, който подготвяхме още от миналата година и обсъждахме с Христо Пимпирев. Идеята е моя и става дума за поставянето на мареографна станция на Антарктика. Такива мареографни станции има само четири в България, а извън България още нямахме такава.
В Антарктика има няколко места, на които са направени, но не в този район, където сме ние. Така че е първата, която, за щастие, заработи устойчиво от декември 2017 г.
Лесно ли стигнахте до Антарктика тази година?
Заради аржентинската подводница, която беше изчезнала във водите около континента, чакахме седмица на една чилийска база да ни вземе новозеландската платноходка, която трябваше да ни докара до базата. До чилийската база стигнахме с военен самолет на бразилските ВВС Херкулес и там чакахме. Всички пристанищата бяха затворени заради подводницата.
Тази година испанците дойдоха един месец след нас и ние един месец бяхме изолирани сам сами в базата. Само ние, 9 човека, никой друг.
Обикновено винаги испанците са преди нас. Както знаете най-трудно е да си първи – първите дни (седмици) няма ток, няма вода, трябва да се отвори базата. Човек трябва да е по-мотивиран вътрешно, за да издържи.
Тази година нямаше нови хора в нашата група. Много е трудно, когато хората не са подготвени, но сега нямаше новобранци.
На връщане се върнахме с военния кораб на испанците. Там първо логистиката подготвя базата. При нас, И ние, учените си правим логистиката и няма наука, без да се подсигури базата. В базата се работи при температура 10-11 градуса, което е поносимо.
Какъв е смисълът от такава станция?
Тя следи колебанията на нивото на водата, което има три приложения. Първото, най-важно за континенталната геодезия, е създаването на начало на една височинна координатна система. Ние засега не го използвахме. Второто приложение е чисто практическо за логистиката на нашите експедиции в Антарктика – кога е ниска и кога е висока водата, откъде може да се влезе с лодки, къде пречат камъните – т.е. винаги преди работата с лодката гледаме дали е ниска или висока водата. Досега получавахме такава предварителна информация от испанците, но тази година нямахме, защото те дойдоха един месец след нас. Третото приложение е най-важно – с течение на времето записите ще показват как се изменя нивото на океана, което ще е най-важният количествен показател за глобалното затопляне. Ако недай боже започне активно топене, по нивото на океана може да се види това. Ако почне да спада – няма да може да го обясним. Това е идеята, ако се запази равнището – значи нещата не се променят.
Т.е. мареографът записва данните и в момента?
Сега със сигурност ще записва до следваща година. Последните, които ще напуснат Антарктика в средата на март ще вземат последните данни и ще херметизират системата. Батериите са с гаранция да работят 480 дни, а аз искам да работят 300 дни, за да отида наесен да сваля данните, да проверя как изглежда конструкцията и да можем да кажем за тази година имаме такива стойности на колебанията. От там нататък може целогодишно да следим стойностите.
Данните се записват и се обработват след това и дават прогноза за нивото. Испанците имат подобно устройство, данните се обработват от техния институт по океанология и дават прогнозна стойност за цялата година по часове.
Всъщност няма предавател до България?
Да, засега. Данните се свалят на място от т. нар. логър. Той е поставен на сигурно място, което се достига по суша с осигурително въже – т.е. става дума за специално подбрана скала – не е къщичка, както е тук.
Самият сензор е от този тип некласически сензори – по-съвременен тип, който е монтиран във вода. Ние го монтирахме на 3,30 м дълбочина.
Класическа мареографна станция не може да се направи, защото трябва да се копае кладенец на брега с поплавък, свързан с тръба до морето, този кладенец ще замръзне. Там няма смисъл. Другото е, че такава конструкция в този резерват трудно ще ни разрешат да направим. Макар че може да и да ни разрешат, но пък това са много средства, които ще ни трябват, за да се осъществи. Освен това чисто логистично ще бъде изключително трудно, пробвахме и радарни мареографи, но отгоре е изложен на атмосферните влияния.
Самото поставяне бе една изключително рискова операция, в която участваха 12 души със специални костюми за работа в ледния океан.
Звучи като доста трудна процедура. Как избрахте времето и мястото за монтирането на мареографа? Използвахте ли направеното преди това хидрографско заснемане в Антарктика?
Около десетина дена избирахме мястото. Хидрографското заснемане не съвпада с мястото, където поставихме станцията, тъй като за избора му съобразявахме няколко параметъра. Трябваше да се види откъде са ветровете, за да се пази завет. Трябваше да се избере стабилно дъно, за да може да се закотви платформата. Тъй като през зимата океанът се заледява, трябваше да преценим как да я предпазим. Затова сложихме мареографа по-дълбоко, където океанът винаги е течен. Намерихме мястото с помощта на дрон и на наблюдатели от сушата. При отлив там се появява образувание като каменна подкова, където успяхме да сложим мареографа и да сме сигурни, че е съхранен от лед.
Докато го изберем правихме обиколки с километри по целия бряг с лодката, докато се намери такава скала. Дронът го включихме в последствие. Оглеждахме дълго къде има камъни, къде има прибой и как се завихрят вълните.
Дойде ред на самото монтиране. От сензора до мястото на скалата, където е логъра, връзката е с кабел, тъй като ако беше безжична, нямаше да може да работи заради водата. Кабелът трябваше да се монтира стабилно. Той е цели 50 метра. Електронно е изчислен за съпротивление, за да сме сигурни, че ще е стабилен.
Но трудностите не свършваха. В деня, определен за поставяне, се появи страхотен ледоход. За да се стигне до мястото, трябваше да се движим съвсем бавно и полека. Първата лодка носеше съоръжението – около 150 кг. метал с остри шипове. И това в гумена лодка. Едно грешно движение можеше да среже балона на лодката и всички хора да си отидем. В тази вода можехме и да оцелеем за няколко часа. За подсигуряване имаше и втора лодка. В самото спускане участваха седем души, а иначе бяхме дванайсет – пазехме да не се спука лодката, да не се счупи нещо, да не се скъса кабела. Алпинист обра кабела от лодката и го монтира, а от брега двама души насочваха първата лодка къде трябва да застане. Скалата, от която е насочването, е висока почти 80 метра! Всичко е с точност до сантиметри – съветите бяха „Два сантиметра насам“ или „Два сантиметра натам“.
Цялата процедура бе заснета с дрон, телевизията снимаше от брега и после на втората лодка, за да снима самото спускане във водата.
След самото спускане, оставихме съоръжението час-два да остане долу, да заспи и да се успокои кабела, и след това стана обирането на кабела по скалата в естествените и форми. Закачен е с едни клинове, които го придържат, така че да няма контакт с леда и с водата.
След първите два дена отидохме да източим данните, за да видим преките резултати, след три дена – пак наново. Същото направих и преди да си тръгнем.
Досега събраните данни могат да дадат една прогноза за кратко време.
Най-важното обаче е, че мареографът работи устойчиво. Нещо, което почти никой не вярваше, че може да стане.
Вие ли измислихте самата конструкцията?
Всичко е изцяло наше и направено, само сензорът е пренасян през всички летища и навсякъде бе обяснявано какво е това, тъй като нещо с кабели навсякъде създаваше проблем. Навсякъде сме сваляли багажа, обяснявали за какво става дума. Самата конструкция я мислихме с командира на базата, Йордан Йорданов, който е уникален инженер. Човек с разнообразни способности. Двамата заедно решихме как да направим конструкцията, която да издържи, така да се каже, завинаги.
Коя е фирмата на самия сензор?
Британската Велпорт.
А испанците каква станция имат?
В момента всъщност нямат мареограф. Имали са нещо подобно, не съм я виждал. Подобна станция има при руснаците в тяхната станция Белинсхаузен, но не за същите цели. Те там следят само приливите и отливите с цел логистика. Разговарях с техния океанограф и се оказа, че станциите ни имат различни цели. При нас това не е най-важното. Президентът Румен Радев ни изпрати с думите да поставим мареографа и той да служи на цялата планета, като отчита колебанията на водното ниво и да дава данни за глобалното затопляне.
Така че може да кажем, че първата българска мареографна станция работи и предстои следващата стъпка.
Каква е тя?
Тази година се очакват средства за научни проекти по линията на Национална програма за полярни изследвания 2017-2021 г. Сега идеята ни е събираните от мареографа данни да бъдат изпращани по интернет. В тази посока може да работим с испанците и те да ни помогнат да намерим спътник, чрез който целогодишно да ги имаме тези файлове. Те ползват Iridium за комуникации.
Другата ни следваща цел е да се монтират датчици на различни дълбочини. Тези датчици ще трябва да следят параметрите на хидросредата – соленост, прозрачност, течения, температура. Искаме да го направим на три хоризонта – близко до брега на 5 метра, на 15 метра и така. Самите датчици са скъпи, но се надяваме да се отпуснат средства и да можем да го осъществим.
Обмисляме и включването на дълбочинен водолаз, който да работи там.
И така, кой ще се ползва от резултатите от мареографската станция?
Ние ще ги анализираме.
Всичко е направено абсолютно с желанието на хората, никой не получава възнаграждение. Хубаво е, като се върнеш тук, да знаеш, че нещо там е останало, че работи. Това е гордост за гилдията.
Убеден съм, че по начина, по който сме го поставили, ще работи. Догодина трябва да намерим начин да го пренасяме телеметрично.
В тази връзка, има няколко първи неща направени в геодезията в Антарктика, с които геодезистите могат да се гордеят.
За първи път отива геодезист там преди 19 година. За първи път се изследва рефракция там през 2001 г. за първи път се използва GPS 2000 г. за навигационни цели.
За първи път се прави хидрографна снимка 2009 г.-2010 г. с Юри Цановски, за първи път бе вкаран дрон за геодезическо картиране 2015-2016 г., сега за първи път се прави мареографна станция, която работи устойчиво. И досега обикновено тези успехи са подминавани като най-обикновена статистика в нашия факултет, а това съвсем не е така! Затова настоявам да се разбере и да се говори по темата.
Всичко е направено на добра воля, без никакво заплащане и без командировки от тук.
След цикличност от една година ще можем спокойно да кажем, че работи.
Идеята е през 2018 г. да се включим информацията от тази станция, плюс сеизмометъра, който заработи тази година, да отиват в общия антарктически портал. Тази информация ще се ползва от международната антарктическа общност. Интерпретацията на данните – всеки може да ги ползва за свои цели.
Бихте ли споделили имената и на останалите участници от тази успешна мисия?
Шеф на логистиката беше Драгомир Матеев, командир на полярната база е инж. Йордан Йорданов, Николай Чальов – най-много ми помагаше силово в лодката, капитани на лодките бяха Йордан Тодоров и Христо Михайловски, лекар на експедицията, който също е алпинист, Цветан Василев – хирург, Васил Гурев бе насочвач на лодката от връха, Олег Василев командва дрона, Живко Константинов от Нова телевизия снима и операторът Румен Василев също участва. Да не забравяме и доктора по геология Стефан Велев.
С капитана на новозенладската платноходка
Избраното място – подковата
Насочване към мястото – подкова
Работа по суша и вода
Монтираното устройство на логъра
Обирането на кабела
Напрегнато приближаване
Момент от поставянето
„Работната станция” – мястото, където е закрепен логъра
Двете лодки в свръзка
Сензорът
Тестове
Резултатите
Двете лодки „ си носят кръста” – спускането на устройството – снимка от дрона
{module [180]}
