Дистанционните методи в помощ на земеделието

МКС ще управлява селското стопанство в Русия

Все повече напоследък се говори за ползване на данните от дистанционните методи за земеделието (Виж. брой 6/2015 на „Геомедия”, Артем Беленков, Яна Липийска „Използване на данни от дистанционни изследвания и ГИС-технологии за мониторинг на земеделските земи”). Поредно доказателство за това е аерокосмическото дистанционно изследване на селскостопанските земи, което ще се проведе в началото на годината на борда на Международната космическа станция (МКС).

Експериментът е наречен «Агрокосмос» и е воден от Петербургския агрофизически научно-изследователски институт. Подобна иницатива с името «Агрокосмос» всъщност съществува от години, но сега отново е в подем.

Както разказва директорът на Петербургския институт, академик Виктор Якушев, става дума за ползване на хиперспектрометър – устройство, позволяващо едновременно да се заснема един и същи район на Земята от различни ъгли. С хиперспектрометъра ще бъдат направени снимки на земеделската земя. При анализите ще стане ясно не само каква растителност има, но и какво е състоянието й – недостиг на вода, минерални залежи и прочее.

До момента при аерофотозаснемане за оценка на растителната среда се използва стандартизиран индекс растителното разнообразие (NDVI), който позволява да се оценят наличните живи растения и тяхната биомаса. Но не може да се получат достатъчно точни дани, които да служат действително на селските стопани. Затова на помощ идват дистанционните изследвания.

Спектърът на различните култури – например домати и картофи, на практика съвпада, разказва академикът. Сега обаче с данните от дистанционните методи ще се реши важна практическа задача – да стане ясно колко хектара са засети с домати и колко с картофи. Анализът на данните от хиперспектрометъра ще дадат цялата яснота за характеристиките на дадено поле. На тестовите полета ще бъде създаван изкуствен недостиг на минерали и на влага, за да се засече как това се вижда от космоса – каква информация се събира и каква не е възможно да бъде получена.

Така при разшифроването на данните от космическите снимки в бъдеще ще може да се направи пълна диагностика на всички земеделски земи на цялата територия на Русия. А това на свой ред ще позволи на руското селско стопанство да премине изцяло на т.нар. интелигентно земеделие, познато в развитите в аграрно отношение държави.

Оценката на състоянието на посевите с картографска точност и привързване към определени координати позволява диференциран подход към всеки отделен квадратен метър земеделска земя. Специален софтуер дава възможност за регулиране на засажданата продукция, нормата на поливане и всякакви подобрения.

Както обяснява акад. Якушев, новият тип земеделие позволява едновременно да се намалят разходите за обработка на земеделската земя с 30-40 на сто и да се увеличат приходите от посевите с 30-50 на сто. Важно е да се отбележи, че качеството на продукцията е много по-добро.

Детайлната разшифровка на снимките, получени от МКС по методиката на Агрофизическия институт ще стане най-важният инструмент в бъдещото земеделие на Русия, предполагат учените. Предлаганата методика е заинтригувала представителите на Роскосмос. През ноември заместник шефа на Федералната космическа агенция Михаил Хайлов предложи постоянно сътрудничество с института в Санкт Петербург за селскостопанските експерименти.

В цяла Русия ще бъдат създадени и технически подсигурени опитни полигони за провеждане на експеримента. През декември м.г. бе разработен подробен план за действие.

За начало ще се ползва апаратурата, която вече се намира на борда на МКС. Ще бъдат определени и конкретните полигони из страната, а руската частна компания „Лептон” ще се заеме с изготвянето на по-точен и по-функционален спектрометър. Техническото задание ще бъде получено през март, а финансирането на мащабния експеримент ще бъде поето от Роскосмос. Вече са проведени и срещи с разработчиците на системата за спътникова навигация ГЛОНАСС, които ще се заемат с точното позициониране на опитните полигони.