Измерване на Дяволското пръскало – най-високият каскаден водопад у нас

Борислав Александров, Радослав Николов

Водопадът Дяволското пръскало е разположен на река Василковица, известна още като Лява Видима, извираща от северозападното подножие на вр. Ботев, в резерват „Северен Джендем“, на малко над 2000 метра н.в (фиг. 1). В по-ниската си част, до гр. Априлци тя се слива с Острешка река, образувайки река Видима.

Фиг. 1. Разположение на водопада

Водопадът е видим от пътеката, водеща от х. Плевен към заслон Ботев, вляво в непосредствена близост до скалните отвеси на Джендема.

Фиг. 2. Дяволското пръскало

Реката е значително по-пълноводна в пролетните месеци, но и в най-сухата част на летния сезон тя не пресъхва, а поддържа водния пад целогодишно (фиг. 2). Водопадът видимо е каскаден с 5 изразени участъка с различни наклони, описани и координирани малко по-долу.

За осъществяване на измерванията е избрана максимално подходяща, сравнително равна площадка, (по маршрут 42 – гр. Априлци -м.Мазането – х.Плевен – вр.Ботев – х.Рай) на около 400 метра срещу водопада, при пълно осигуряване безопасността на екипа и апаратурата (фиг. 3).

Фиг. 3. Мястото на измерване

За осъществяване на измерването са използвани тотална станция TOPCON GM50 с възможност за определяне на разстояния в безрефлекторен режим, с точност 2 mm+2 mm/km и точност на измерен ъгъл 15^сс, както и двучестотен ГНСС приемник Satlab SL 800. Като изходна основа са Фиксирани временно две точки (с номера 100 и 200) на разстояние 54.34 m, при спазване строгите правила на Парка за запазване повърхностния слой на почвата в резервата. Точките са координирани с точност по положение 2 cm, и по височина 5 cm, чрез ГНСС технология, с използване на поправки в реално време.

Фиг. 4. Най-висока точка на водопада             Фиг. 5. Най-ниска точка на водопада

От всяка точка са направени серии измервания на наклонени разстояния и зенитни ъгли към поредица от характерни и ясно разпознаваеми места на водния пад, а именно: в най-горната част, където е талвегът на реката, преди да започне да пада стръмно надолу между скалите (фиг. 4), още четири видими места, в които водният поток променя частично посоката на падане, и накрая в най-ниската част, при промяна движението на водата в хоризонтална посока (фиг. 5).

След необходимата обработка на GNSS определенията са изчислени координатите на двете основни за измерванията точки:

No       X(m)            Y(m)            H(m)

100  4732839.181 450654.752  1864.281

200  4732788.156 450636.156  1862.911

От така фиксираната работна геодезическа основа са извършени ъглово-дължинните измервания, като в Таблица 1 са представени тези, които формират общата височина на водния пад.

Таблица 1

От измерените зенитни ъгли и наклонени разстояния до посочените характерни места са изчислени техните надморски височини и респективно превишения. Направено е сравнение между резултатите, получени поотделно от двете точки и ясно се вижда пълното сходство на височините. За изчисленията са използвани наклонените разстояния, които дава далекомерът на станцията при безрефлекторен режим на измерване и зенитните ъгли. От тях с несложни тригонометрични изчисления са получени отделните височини по вертикала. При сумирането им е изчислена обща височина, която съвпада с определената по измервания в най-високата и най-ниската точка на водопада, показани на снимките (фиг. 4 и фиг. 5).

Таблица 2

След обработка на измерванията са изчислени координатите и котите на всички характерни точки от линията на водния пад (Табл. 2). Използвани са Кадастрална координатна система 2005 година и Балтийска височинна система. Предпочетена е тази височинна система поради нейното по-голямо приложение за граждански цели у нас (фиг. 6). Освен това в изпълнявания проект същността е уточняване на обща височина на водопада, а не неговото абсолютно височинно положение в пространството.

Фиг. 6. Схема на водния пад

От получените коти е изчислена височината, както на целия водопад, така и на отделните каскадни участъци, със съответните наклони (Табл. 3). От схемата на фиг. 7 се вижда общата височина на водопада – 202.5 метра, със среден наклон 59⁰.                                                                                                                                                                                                                                      Таблица 3

Височините са представени с точност дециметри, тъй като безрефлекторното мерене не може да гарантира сантиметрова точност в такъв нехомогенен скален терен, а освен това и такава точност не е достоверна при посочените размери на водния пад. Направена е и оценка на точността, като функция от измерени величини, на базата на техническите характеристики на използваните геодезически инструменти, но те са твърде прецизни на фона на реалния терен в района на водопада, което създава нереална представа за постигнати точности (от порядъка на 1 – 2 сантиметра). Визирането без специализирани сигнали логично води до намаляване на точността вследствие непрецизно насочване, което достига до сантиметри, така че, следва да се очаква достоверност в определянето височината на водния пад с дециметрова точност.

Фиг.7. Вертикални разрези и наклон на водопада

Въз основа на проведените детайлни геодезически измервания за уточняване височината на водопад Дяволското пръскало, резерват „Северен Джендем“, може отговорно да се твърди, че тя е 202.5 метра, определена с дециметрова точност. Височината е от талвега на река Василковица в горната част на водния пад, до най-ниската част, където водата преминава в хоризонтално движение. Имайки предвид, че измерванията се проведоха на 8 септември, в края на летния сезон, когато водният поток е с най-малък дебит, особено след лято като това на 2023 година, с най-продължителни високи температури, а в действителност водопадът не пресъхва, следва да се приеме, че Дяволското пръскало показва най-висок непрекъснат воден пад, както в Република България, така и на Балканския полуостров.

Измерванията, обработката и уточняването на окончателната височина на водопада са изпълнени от геодезистите доц. Борислав Александров и инж. Радослав Николов от УАСГ. Инициатор на уточняване височината на Дяволското пръскало е планинският водач Момчил Цветанов, заедно с колегата си Мартин Тинев. При изпълнение на геодезическите измервания на 8 септември 2023 година присъстваха експертите от Национален парк „Централен Балкан“ – Лальо Начев и Веселин Маринов.

Фиг. 8. Работният екип и експертите от Национален парк „Централен Балкан“