Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски
Наредбата за Едромащабната топографска карта е издадена на 13 май 2014 г. от Министерството на инвестиционно проектиране и влиза в сила от 10 юни 2014 г. Обнародвана е в Държавен вестник бр. 48 от 10 юни 2014 г. Тя е структурирана е в седем глави с общо седем раздела и 29 члена. Допълнителната разпоредба е от един параграф, а преходните и заключителните разпоредби са със 7 параграфа.
Тази статия представлява неофициална рецензия, като целта на автора е да представи свой коментар за Наредбата.
Наименованието на Наредбата би трябвало да бъде „Наредба за топографски карти в мащаби 1:2000, 1:5000 и 1:10 000 и ортофотпланове в същите мащаби”.
Мотиви:
1. „Едромащабната топографска карта” е наименованието на продукт, създаван през отминал период от развитието на нашата топографска картография, за цели, определени от онова време. Подготовката й започва през 1952 г. и е изработвана и обновявана само в графичен вид. Използването на това наименование днес е отживелица, не отговаря на смисъла, вложен в една нова Наредба, нито на съвременните технологии, технически средства и програмни продукти, които се използват сега и ще се използват и в бъдеще за производство на едромащабни топографски карти.
2. Една класификация на топографските карти, в зависимост от мащаб им, е следната:
- Много едромащабни – 1:500 и 1:1000;
- Едромащабни – 1:2000, 1:5000 и 1:10 000;
- Средномащабни – 1:25 000 и 1:50 000;
- Дребномащабни – 1:100 000 и 1:200 000.
3. Мащабът 1:2000 широко се използва в някои стопански и строителни дейности – например в проектирането на автомагистрали, на други линейни обекти и проектантски работи с различно предназначение, поради което би трябвало да намери място в Наредбата.
4. В досега действащия нормативен акт, третиращ тази материя, – „Инструкция за изработване на едромащабни карти в мащаби 1:10 000, 1:5000 и 1:2000 и за обновяване на едромащабната топографска карта в мащаби 1:10 000 и 1:5000”, 3-то издание от
1985 г. МССУ – ГУГКК, е включен и мащабът 1:2000.
5. Ортофотоплановете са съвременен и много разпространен продукт. С дигиталната фотограметрия се изработват предимно ортофотопланове, поради бързия производствен процес. Изработването им в нашата страна е факт. Значителна част от технологиите, техническите средства и програмните продукти за създаване на топографски карти са същите, като тези за създаване на ортофотопланове. Придобитата информация за местността, например чрез аерозаснемане, може да се използва за изработване и на двата продукта.
В някои държави, например Швеция, от около половин столетие за основна карта служи ортофотокарта в мащаб 1:10 000 с наслагани върху ортофотоплана хоризонтали, които по понятни причини се променят по-рядко. Затова в Наредбата трябваше да бъдат включени и ортофотоплановете.
Глава първа
Чл. 2, ал. 1 и другаде: Изразът „едромащабна топографска карта” да се замени с „топографски карти в мащаби 1:2000, 1:5000 и 1:10 000”. Съкращението „ЕТК” да се чете „едромащабни топографски карти”.
Мотиви: Като тези за наименованието на Наредбата.
Чл. 3 да отпадне.
Мотиви: Не е целесъобразно, след като има Наредба, да се създава и Инструкция.
Чл. 5, ал. ал. 2 до 5 да се обединят в една ал. 2 с точки от 1 до 4.
Мотиви: Текстът се облекчава и става по-разбираем.
Глава четвърта
Чл. 12, ал. 2.: Между думите „чрез” и „дистанционни” да се вмъкне „фотограметрични”. Не е ясно защо фотограметрията не е цитирана в тази алинея. Независимо, че тя в известен смисъл е „дистанционен” метод под „дистанционни методи” или „дистанционни изследвания”, в нашата практика се разбира заснемането от спътници с различни по характер сензори. Дистанционен метод отговаря на “RemoteSensing” (англ.), „Fernerkundung“ (нем.), „Télédétéction” (фр.) и „Дистанционное зондирование” или „Неконтактные (дистонционные) методы измерения” (рус.).
Мотиви: Фотограметрията се прилага почти изключително за създаване и обновяване на топографски карти и създаване на ортофотопланове.
Чл. 12, ал. 8 да отпадне.
Мотиви: Като тези за Чл.3.
Чл. 13, ал. 14, т. 1: между думите „чрез” и „дистанционни” да се вмъкне „фотограметрични”.
Мотиви: Като тези за Чл. 12, ал. 2.
Глава шеста
Чл. 21, ал. 3: Изразът „Съгласно изискванията на инструкцията по чл. 3” да отпадне.
Мотиви: Като тези за чл. 3.
Допълнителни разпоредби
§ 1, т. т. 3, 4, 8, 9 са излишни.
Мотиви: понятията в тях са добре известни.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 3 да отпадне
Мотиви: Като тези за чл. 3.
Не е ясно защо след като се създава Наредба, е необходимо да се създава и Инструкция със същата цел и наименование. Това само ще затрудни процесите по изработването на продуктите и объркване при приемането им.
С какво ще се различават двата подзаконови нормативни акта и изискванията в кой от тях ще са валидни?
Наредбата би трябвало да изчерпи всички въпроси, свързани със създаването, поддържането и обновяването на топографските карти в мащаби 1:2000, 1:5000 и
1:10 000.
Не е препоръчително да се издава Наредба, третираща само някои общи положения, последвана от Инструкция, подробно описваща процесите и различните норми. Ще стане така, че ще имаме тристепенна нормативна уредба – закон, наредба, инструкция.
Остава впечатлението, че авторите на Наредбата не са били в състояние да напишат един изчерпателен подзаконов нормативен акт, а прехвърлят това в следващ нормативен акт – Инструкция, която всъщност ще се прилага в практиката.
В близкото минало, когато нямаше Закон за геодезията и картографията, но имаше геодезия и картография на подобаващо равнище, единствените нормативни актове бяха инструкциите, издавани от тогавашното Главно управление по геодезия, картография и кадастър, чийто приемник е АГКК, без излишни процедурни усложнения. Те служеха години наред безконфликтно, но вече по понятни причини са непригодни и се заменят с наредби, което е напълно достатъчно.
§ 4 Не е ясно кой създава „Системата от условни знаци”. При създаването на нови условни знаци трябва да се има предвид, че те трябва да бъдат удобни за компютърно компилиране на картите.
След § 7 да се създаде нов параграф: Отклонения от изискванията на наредбата могат да се извършват само с одобрението на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, след мотивирано писмено искане от институцията, която предлага отклоненията.
Какво липсва в Наредбата ?
След пръв прочит на Наредбата остава впечатлението, че в нея не намират място някои от следните по-съществени постановки, документи и норми:
- Образец на Техническо задание за изработване или обновяване на картите.
- Образец на Обяснителна записка за изработената или обновената карта.
- Образец на Протокол за приемане на изработената или обновената карта.
- Образци с картни листове за мащабите 1:2000, 1:5000 и 1:10 000.
- Как се изобразяват различните ситуационни елементи. Връзка с Наредбата за условните знаци.
- Каква е минималната площ на един ситуационен елемент, който се изобразява мащабно върху картата, след което се означава с условен знак.
- Как се изразява релефът на терена. Какви са основните сечения и за какви наклони и характеристики на терена се прилага всяко от тях.
- Каква е изискуемата точност на изобразяване на ситуационни елементи.
- Каква и изискуемата точност на изобразяване на хоризонталите.
- Каква е изискуемата точност на отделните технологични процеси при създаване и обновяване на картите. Изискването за точност само на крайния продукт е напълно недостатъчно, понеже от точността на всеки един от производствените процеси зависи точността на крайния продукт, т. е. точността на всеки процес по отделно е гаранция за точността на крайния продукт.
- В кои случаи и по каква процедура се допускат отклонения от изискванията на Наредбата.
- Текст за интерпретиране (дешифриране) на аероснимките.
- Текст за полска проверка на топографския (фотограметричния) оригинал на картата.
Заключение
- Наредбата правилно е ориентирана към ГИС и дигиталните технологии. Това схващане трябва подходящо да се съчетае с традиционното разбиране за едромащабни топографски карти, което е възприето в световен обхват.
- Наредбата е малка по обем и не третира всички аспекти на подобен подзаконов нормативен акт.
