Лиляна Турналиева е началник отдел „Пространствени данни “ към Изпълнителната агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (ЕСМИС). Агенцията е създадена в края на септември 2009 г., като продължение на дотогавашната държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Новата структура развива, поддържа и управлява електронна съобщителна мрежа в страната за нуждите на националната сигурност и на централните органи на изпълнителната власт, органите на местната власт и местното самоуправление. Агенцията осигурява електронни съобщения за управление при бедствия и е на бюджетна издръжка към министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения.
– Директивата INSPIRE влиза в сила през май 2007 г. Тя е създадена заради разбирането, че обединена Европа се нуждае от единна инфраструктура за пространствена информация. Докъде е стигнала България в изпълнението на тази директива?
– В края на февруари 2010 г. българският парламент прие Закон за достъп до пространствени данни (ЗДПД) и страната ни изпълни ангажимента си за въвеждане в националното законодателство на Директива 2007/2/EО INSPIRE на Европейския парламент и на Европейския съвет за изграждане на инфраструктура на пространствената информация в Европейския съюз. Приемането на този закон е принципна заявка, че страната ни се включва в европейската мрежа за достъп до пространствени данни чрез европейския геопортал по 33 тематични области. Това е и ангажимент за извършване на услуги по тях.
Директивата INSPIRE цели осигуряване на публичните власти с пространствена информация и им дава възможност те от своя страна да я предоставят на лицата, ангажирани в процеса на вземане на решения, на национално и европейско ниво, чрез инфраструктури на пространствени данни по единни стандарти.
– Как ще става обменът на данните?
– Както е записано в самия закон обменът на масиви от пространствени данни се извършва само чрез Национален портал за пространствени данни. Този портал прави и връзката с геопортала на Европейския съюз. С други думи директивата INSPIRE има за цел да създаде порядък в информационната среда в ЕС, като преодолее техническите и организационни бариери, пречещи за широкото използване на пространствената информация. Законът дава основите, според които държавата да създаде условия за интензивно използване на натрупаната пространствена информация в услуга на държавата и заинтересованите лица.
– Кога ще бъде готов този геопортал?
– В момента се проучват указанията на Европейската комисия за съдържанието и технологиите на подобен портал. Първоначално ще се създаде прототип на портала, който после ще заработи. В България вече има сайт „Българска инфраструктура за пространствени данни“ (https://bsdi.asde-bg.org/), разработен от неправителствени организации след публикуването на директивата INSPIRE. Сайтът е разработен с отворен код.
– Кой ще администрира данните?
– Както е казано в закона – министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява държавната политика за изграждане на инфраструктурата за пространствена информация, изготвя програми за развитието й и координира изпълнението на приетите програми и прилагането на законодателството на ЕС. Той осъществява и контакта с Европейската комисия за всички въпроси, свързани с хармонизиране на условията за достъп до националните пространствени данни. Работата му е подпомагана от Междуведомствен съвет по пространствени данни и изпълнителната агенция ЕСМИС.
– Тъй като когато говорим за геопространствени данни, си представяме, че по някакъв начин в предоставянето на услуги с пространствените данни ще участват и геодезисти. Какво ще е мястото на геодезистите според вас?
– Всички данни по темата „Кадастър“ от анекс1 от закона за достъп до пространствените данни и съответно от директивата, разбира се, са създадени от геодезистите. Частните геодезически фирми по смисъла на закона представляват „трети лица“, които предоставят публични услуги. Това означава, че за да предоставят достъп до администрираните от тях данни и да извършват услуги, следва да прилагат съответните регламенти за оперативна съвместимост, за метаданните, за услугите и др. С това ще се постигне хармонизацията на данните и услугите по европейските стандарти. Това ще е много важно, особено в случаите, в които фирмите участвуват в трансгранични проекти, които засягат гранични обекти и територии, когато ще е необходимо размяна на информация със съседните страни- членки на ЕС.
– Според пътната карта на директивата за края на месец юни 2011 г. се очаква Европейската комисия да създаде и да пусне в работа геопортала на общността. Какво ще представлява този геопортал, работи ли вече, къде може да се намери, какво съдържа, как се ползва, кой ще има достъп?
– В момента работи прототип на европейския портал (https://www.inspire-geoportal.eu/). Имам информация, че е проведена процедура за избор на изпълнител за изграждане на истинския портал.
– Наложително е напоследък да се говори за пари, бихте ли споделили какъв е бюджетът по изпълнение на тази директива. Какви финансови инвестиции от Европейския съюз получава България?
– Разчети за финансовите средства могат да се направят, след като се изготви програмата за внедряване на закона и директивата. Освен това всеки собственик на пространствени данни, публична или частна структура, следва да анализира тяхното състояние спрямо изискванията за хармонизация, дадени в регламентите и след това може да се преценят необходимите финансови средства.
На този етап държавните структури могат да ползват средства чрез проекти по Оперативна програма административен капацитет.
– Безспорно една от ползите на единната инфраструктура за пространствени данни ще превенцията и управлението на кризи. Бихте ли представили какво е Глобалният мониторинг за околна среда и сигурността (ГМОСС)?
– Глобалният мониторинг на околната среда и сигурността е инициатива за наблюдение на Земята, осъществявана под ръководството на ЕС. ГМОСС използва научните изследвания и технологично развитие, за да предоставя информационни услуги в областта на околната среда и сигурността. Сред потребителите са политиците – на европейско, национално, регионално и местно равнище. Програмата ГМОСС има три компонента: космическа инфраструктура, наземна инфраструктура (In-situ), като те са подчинени на основния компонент – услугите за потребителите. Програмата ГМОСС осъществява мониторинг на земната повърхност, управление на извънредни ситуации, сигурност, мониторинг на морската среда, мониторинг на атмосферата, адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него.
– България беше домакин на две срещи по програмата ГМОСС. Как оценявате провеждането им?
– През март 2010 г. в София се проведе първата работна среща по Европейската програма за наблюдение на Земята – ГМОСС. Срещата бе организирана по решение на министерския съвет и с подкрепата на ЕК, по инициатива на научни и приложни институти, университети и граждански организации, обединени в Български информационен офис по Програма ГМОСС. Тази година, отново през март се проведе Втората европейска работна среща за изграждане на оперативен капацитет по програма ГМОСС под патронажа на премиера Бойко Борисов. В заключителния документ беше отразена подкрепата на европейските институции за изграждане на мрежа от регионални офиси, които да предоставят услуги на гражданите и индустрията, свързани със съответния регион, за превенция на риска и безопасността на гражданите.
– Бихте ли споделили конкретни резултати от тази програма?
– Благодарение на публично-частни партньорства са създадени бази пространствени данни, свързани с ГМОСС. Програмата вече е в оперативна фаза, свързана с предоставяне на дистанционни и директни данни, които да се използват за превенция на риска и сигурността. Агенцията вече разполага със 150 симулационни модела на наводнения, на горски пожари, на сеизмична активност.
Подготвят се и тематични карти на природните бедствия в страната по години, които ще бъдат част от информационната система „Ежедневна информация за рискове, бедствия и аварии в страната“, даваща всекидневна информация за природни бедствия на територията на България. Създават се и т. нар. бързи карти (fast-track), точно за тази цел.
– Перспективите пред вас и най-близките цели?
– Хармонизирането на пространствените данни, включени в националната инфраструктура, с европейските стандарти, задължителни за прилагане с цел изграждане на т.нар. INSPIRE инфраструктура, ще бъде един продължителен процес от 7 до 10 години. Този процес, освен финансови средства, ще изисква и добре подготвени специалисти, които да работят с техническите документи, ръководства и регламенти, публикувани от Комитета за управление на директивата и Обединените изследователски центрове към ЕК. Прилагането на директивата и националния закон ще доведе до създаването на нов вид отношения между публичните власти, бизнеса, общинските власти и нов вид административни задължения.
Извадка от доклада за състоянието на инфраструктурата на пространствени данни, публикуван на сайта на INSPIRE с автори Дани Вандербруке и Димитриос Билиурис от 1 септември 2010 г. (https://inspire.jrc.ec.europa.eu/index.cfm/pageid/801) Докладът е за периода за есента на 2009 г. и пролетта на 2010 г. Нов доклад за сегашното състояние се очаква да бъде публикуван наесен
2.1. Обща информация
Агенцията за геодезия, картография и кадастър е отговорна за създаването и поддържането на национален интегриран фонд с геодезическа, картографска, кадастрална и друга информация. агенцията събира данните от министерствата и другите организации, като Гранична полиция, 28-те административни района, министерството на земеделието и горите (данните за земеделските земи и горите) и други. АГКК няма задължение да произвежда карти на административните райони от събраните данни.
2.2 Компонент 1: Координация и организация
Секторът за географска информация в България е много разпокъсан.
2.3.7 Финансиране на АГКК и ценова политика
Финансиране
Държавното финансиране е основно при осъществяването на проектите и е подкрепяно от донорски организации като Световната банка или програмата Фар на Европейската комисия. Никаква конкретна нова информация не е открита.
