Геодезия

Еврокомисар Кристалина Георгиева: Кризите днес са многопланови


Българските геодезисти могат да участват в екипите на Европейската гражданска защита

 

 

През февруари тази година българите с радост се запознаха с едно ново лице – Кристалина Георгиева, чиято кандидатура беше издигната за представител на България в Европейската комисия. Оказа се, че Кристалина Георгиева отдавна е работила на едни от най-отговорните постове, без да се шуми около нея – дотогава e вицепрезидент на Световната банка, отговарящ по въпросите, свързани с устойчивото развитие. Тя бе одобрена от европейския парламент и вече десет месеца отговаря за международното сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Биографията й е доста показателна – завършила е политическа икономия и социология във ВИИ „Карл Маркс“ (сега Университет по национално и световно стопанство) през 1976 г. През 1986 защитава докторска дисертация на тема „Екологични политики и икономически растеж в САЩ“. Прави допълнителни специализации по корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт и по учебна програма за кадри на Световната банка в Харвард.

Ресорът й в европейската комисия е един от най-тежките – веднага след като тя бе избрана, трябваше да започне работа по възстановяване на различни райони след сполетелите ги природните бедствия. Работният и календар е почти непредвидим, защото се определя от кризите в различните части на Европа и света. Въпреки ангажираността си, та направи блог на български език, където всеки може да следи работата й и да коментира наболелите проблеми. 

 

 

Мислите ли, че политиците и Европейската комисия в частност прилагат знанията на успешни учени за управление на кризи, или тези знания остават изолирани в университетите и научните центрове?

 

Все повече и повече в днешно време сме свидетели на катастрофални бедствия, които оставят след себе си разрушена икономика и милиони хора в нужда. Това безусловно е в центъра на вниманието на политиците и те търсят приложение на научните изследвания, за да намалят и рисковете от бедствия, и последиците от тях. Европейската комисия използва най-съвременните научни познания в управлението на извънредни ситуации. Например в Центъра за мониторинг и информация (ЦМИ), който координира европейската реакция при кризи, ние разполагаме със системи за предупреждение за множество рискове и инструменти за наблюдение на наводнения, земетресения или горски пожари. Повечето от тези системи са разработени от наши колеги от Съвместния изследователски център (СИЦ) – лабораторията на Европейския съюз за научни и техническата изследвания. СИЦ също така предоставя независими научни и технически съвети на Европейската комисия и на държавите-членки в подкрепа на политиките на Съюза.

 

Друга област, в която ние използваме приложни науки, е наблюдението на Земята. Чрез програмата ГМОСС (Глобален мониторинг на околната среда и сигурността) на Комисията ние можем да осигурим сателитни изображения и карти на извънредни ситуации и така да подпомогнем оценяването на пораженията и управлението при бедствия.

 

Ще споделите ли с нас Вашето виждане за готовността и желанието на политиците в Европа да решават глобални кризи – като например кризата във въздушния транспорт, причинена от вулкана в Исландия, или тази в Мексиканския залив? И по-общосмятате ли, че политиците могат да посрещнат предизвикателствата на климатичните промени?

 

Двата примера, които давате, са действително много типични за характера на кризите, с които се сблъскваме днес. Те са изключително многопланови и засягат повече от един сектор и често повече от една страна. Успешното им решение безусловно означава нов модел на координация и на техническо, и на политическо ниво.

 

Вулканичният облак от пепел, разстлал се над цяла Европа през април и май, позволи на Европейската комисия да извърши задълбочен анализ за управление на кризи, засягащи няколко сектора, тъй като бяха засегнати много сфери (транспорт, управлението на въздушното движение, гражданска защита и т.н.). Ние научихме много от тази криза и освен конкретни решения, приложими към нея, извлякохме поуки общи за управлението при кризи. При аварията с платформата „Дийпуотър хърайзън“ в Мексиканския залив Европа реагира както с оборудване и техническа помощ, когато това се поиска от нас, така и с много сериозно ангажиране на ЕК и нефтените компании, работещи в Европа, за да извлечем уроци за нашата собствена работа. Нашият Център за мониторинг и информация (ЦМН) функционира като единен входен и информационен посредник при сигнал за помощ и още веднъж доказа колко е важна добрата координация за успешното решаване на сложи проблеми.

 

Що се отнася до последиците от изменението на климата, това е тема, която познавам добре от работата си в Световната банка. Факт е, че бедствията, свързани с климата, са все по-чести и по-интензивни, и учените казват, че това ще продължи в бъдеще. Ние трябва да се стремим не само да се борим с причините за климатичните изменения като съкращаваме въглеродните емисии, но и да подготвим обществото и икономиката за последиците, изразяващи се в екстремални климатични явления. 

 

Климатичните изменения са едно от най-големите изпитания пред нашето и бъдещите поколения и Европа и европейските политици бяха между първите, които осъзнаха колко е важна тази тема. И макар все още да нямаме ново глобално споразумение, безусловен е фактът, че преговорите за борбата с измененията на климата заемат централно място на световната сцена.

 

В областта на гражданската защита ние в Европейската комисия използваме интегриран подход за управление на бедствията, който включва четири ключови елемента: подготовка, превантивни действия, реакция и възстановяване на щетите. Това ще е предмет на предстоящ политически документ, който ще даде базата за увеличаване на капацитета за реагиране на Европейския съюз, за да се справим ефективно с нарастващия брой природни и причинени от човека бедствия.

 

Как се работи с  правителствата  на европейските държави и по-конкретно с българското правителство при управление на кризи? Какво бихте могли да препоръчате на правителствата за подобряване на гражданската защита?

 

Преди всичко позволете ми да направя общ преглед на това как работи Европейският механизъм за гражданска защита. В нашата Генерална дирекция за хуманитарна помощ и гражданска защита (ГД „Хуманитарна помощ“) се намира така нареченият Център за мониторинг и информация. Той е в постоянна готовност по 24 часа,  седем дни в седмицата и е „сърцето“ за операциите в рамките на механизма.

 

Европейският механизъм за гражданска защита е създаден през 2001 г., за да подкрепя мобилизирането на спешна помощ в случай на големи бедствия. Основната отговорност за реакция и подготовка при бедствия носят националните власти на засегнатите страни, но механизмът улеснява сътрудничеството и повишава ефективността при отговор на бедствието. Механизмът предоставя на засегнатите възможността за достъп на „едно гише“ до ресурсите за гражданска защита на държавите участнички. Така всяка страна на територията или извън Съюза, която е засегната от голямо бедствие, може да изисква помощ по каналите на Центъра. Той действа като комуникационно звено между държавите участнички, засегнатите страни, както и националните експерти, изпратени в зоната на бедствието. Той също така предоставя полезна и актуална информация за действителното състояние на развиващата се извънредна ситуация. Накрая, Центърът изпълнява координираща роля, като напасва предложенията за помощ от държавите участнички към нуждите на засегнатата от бедствието страна.

Механизмът за гражданска защита може да бъде активиран по два начина –  пряко от засегнатата държава или чрез ЦМИ след искане за помощ от трета страна, както се случи при наводненията в Полша или с разлива на петрол в Мексиканския залив.

 

Бих насърчила държавите-членки да използват пълноценно възможностите, предоставени им в рамките на Финансовия инструмент за гражданска защита и неговите различни институции като например да кандидатстват за участие в европейски програми за обучение, многонационални учения или създаването на специални модули – за да спомена само някои от възможностите. Например България има един впечатляващ център за обучение в областта на  гражданската защита в Монтана, който посетих наскоро. Монтана има възможност за по-нататъшно развитие на ролята си за обучение по Европейска гражданска защита. В този контекст приветствам инициативата на България да поеме активна роля в регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа. Европейската комисия силно подкрепя сътрудничеството в гражданската защита в този регион. България трябва да споделя опита си  със съседните страни и потенциалните страни-кандидатки, за да им помогне да постигнат своите амбиции за интеграция в Европейския съюз и Механизма за гражданска защита.

 

 

Вие имате блог на български език. Благодарение на Вас в България въпросите за хуманитарната помощ са по-популярни. Смятате ли, че българите, чиято държава е в сериозна икономическа криза, са в състояние да помогнат на други държави, които се намират в хуманитарна криза?

 

Българите са преживели и преживяват трудни моменти и това ни прави съпричастни с хората в беда. Страната ни играе активна роля в Механизма за гражданска защита и многократно е демонстрирала готовност да помогне в случай на бедствие. Страната ни беше сред първите, които реагираха на земетресенията, наводненията и пожарите през тази година в Хаити, Чили, Румъния, Унгария, Русия, Пакистан. Не само държавата, но и населението ни е съпричастно към трагедиите по света.

 

В България имаме една хубава поговорка – „Приятел в нужда се познава“ и тя чудесно илюстрира принципа на солидарност и взаимопомощ, който е ключов за ЕС. България има голям потенциал в областта на гражданската защита като оборудване, опит и хора, и е напълно в състояние да помага на страни в нужда както от Европа, така и извън нея. В рамките на ЕС страните, които получават помощ, се очаква да поемат част от разходите, но много често това не се изисква от тях. От страна на Комисията ние също можем да помогнем като покрием до 50% от транспортните разходи, улеснявайки възможността  за принос на България и на всяка друга държава-членка.

 

 

Каква е ролята на българските геодезисти при решаването на кризи по света? Бихте ли поканили български екипи да помагат в кризисни точки като Хаити и Чили?

 

Професионализмът на българските геодезисти може да бъде използван в случаи като тези в Хаити и Чили. За да станат експерти в европейски екип, те трябва  да се обърнат към органите за гражданска защита в България и да поискат обучение чрез курсове на Механизъма за гражданска защита. По този начин биха могли да станат експерти в европейски екип.

 

При всяка конкретна извънредна ситуация екипите за Европейската гражданска защита се събират въз основа на техните експертни познания и квалификации. Съставът на екипа варира в зависимост от това какъв тип знания се изискват при въпросната възникнала извънредна ситуация.Отделните държави-членки получават квота за всички курсове за обучение, провеждани в различните учебни заведения според техните договори с Комисията.

 

Може ли да посочите европейски инициативи, в които българските геодезисти биха могли да кандидатстват за участие в анти-кризисни екипи като професионални организации или като отделни фирми, и по какъв начин се кандидатства за участие – къде точно са обявени конкурси за такива поръчки?

 

В рамките на Механизма за гражданска защита ние не разполагаме с конкретни анти-кризисни проекти, в които биха могли да участват отделни предприятия или организации. Както вече казах, отделни лица могат да станат експерти на ЕС чрез обученията, организирани от Съюза. Що се отнася до възможностите за компании или организации, ние  публикуваме покани за участие в обществени поръчки за обучаващи институции, които да провеждат Европейски курсове. Ние също така публикуваме покани за предложения по различни иновативни проекти свързани с превенция, подготовка и реагиране.

 

Европейската комисия изпълнява три програми: за обучение на национални експерти, които участват в операции за международна гражданска защита; за учения, която да позволи на държавите и на оперативните екипи да работят заедно при реагиране веднага  след катастрофа, както и за размяна на национални експерти. Те са отворени  за всички държави-членки на ЕС и са подробно описани в интернет страницата на Европейската комисия: https://ec.europa.eu/echo/civil_protection/civil/index.htm

Как Вие, Европейската комисия, работите с международни научни организации като Международната картографска асоциация (МКА), която има отделна комисия за управление на кризи, за решаване на мащабните хуманитарни бедствия?

 

Както вече споменах Съвместният изследователски център (СИЦ) работи с много различни научни институции, включително с МКА. Например Комисията и СИЦ организираха съвместно с МКА втората и третата международна конференции по картография и ГИС (географски информационни системи) в България. Съвместният изследователски център също така организира съвместен симпозиум на Работната група на МКА по картография за ранно предупреждение при кризи и Геоинформация за управление на бедствия и аварии. Конференцията беше насочена към намирането на по-добри решения за ранно предупреждение и управление на извънредни ситуации, които, както можете да си представите, са от особено значение в сегашната ми работа.

 

Как използвате Географските информационни системи (ГИС) при управление на кризи?

 

Географски информационни системи имат разнообразно приложение в нашата дейност – от интерактивни  карти до системи за проследяване за персонала, работещ в трудна среда. Освен това се използва все повече и повече чрез услугата в тестова фаза на ГМОСС за спешно реагиране, която очакваме да започне да бъде в оперативна готовност от януари 2012 г.

Светът около нас се промени – проблемите, пред които сме изправени днес, са много по-комплексни. Те изискват висок професионализъм и качество на системите за вземане на решения, от които ГИС е много важна част.

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us