Геодезия

ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА 60 ГОДИНИ


доц. д-р инж. ВАСИЛ ВЪЛЧИНОВ,

 

ръководител на катедра „Геодезия и геоинформатика“

 

УАСГ, Е-mail: v_valchinov@abv.bg

 

Резюме: Публикацията описва първите години на Висшето техническо училище (ВТУ) в България и раждането на висшето геодезическо образование в структурата на ВТУ и като самостоятелен факултет в Държавната политехника, ВИСИ, ВИАС и УАСГ. Проследява се създаването и развитието на Геодезическият факултет от 1951 год. до 2011 год. Целта е да се открие  и представи доколкото е възможно историята на Геодезическия факултет в едно цяло за да остане за идните години и поколения. Имената на ректори, декани и ръководител катедри са посочени хронологическии с достигнатите от тях най-високи научни степени и научни длъжности.

 

Основата за създаване на висше техническо образование в България е заложена в завещанието на Евлоги Георгиев през 1882 год. от 6 млн. златни лева, в което е написано: „… да се създаде и поддържа едно висше училище в един град в България или Румелия…, в което научните предмети, които се преподават да бъдат преимуществено от положителни науки с приложение към индустрията“ [3]. Десетки години се спори дали със завещанието да се основе отделно висше техническо училище или техническото образование в България да се включи към Физико-математическия факултет на Университета (сега Софийски университет „Св. Климент Охридски“).

През 1891 год. Българските Инженери и Архитекти създават дружество БИА, което споделя първото схващане за отделно висше техническо училище, т.е да се изпълни завещанието на Евлоги Георгиев. Минават десетки години на борба за постигане на тази им цел и чак през 1941 год., независимо от войната, съюзът БИА прави пореден проектозакон за създаване на ВТУ в София, подкрепен от Министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министъра на народното просвещение. Този проектозакон се приема от Народното събрание още същата година и на 12 юни 1941 год. се публикува в Държавен вестник, брой 126.

Геодезията във Висшето техническо училище

Съгласно Закона, Висшето техническо училище (ВТУ) в София е с два факултета: Строително-архитектурен и Машино-технологически с по 13 катедри във всеки факултет, които трябва да се създадат през следващите години. Предвиждат се 3 отдела в Строително-архитектурния факултет: строително инженерство, архитектура и земемерно инженерство.

В Машинно-технологическия факултет се предвиждат 4 отдела: машинно инженерство, електроинженерство, минно инженерство и индустриална химия, които се основават чак през учебната 1945/1946 год.  За пълното окомлектоване на ВТУ се предвиждат 5 години.

Управлението на ВТУ през този период се изпълнява от тричленна „Нарочна комисия„, назначена от Министерския съвет. Председател на тази комисия е д-р инж. Юрдан Данчов, който в периода  от

1942 до 1945 год. временно изпълнява и длъжността Ректор на ВТУ.

Дейността на отделите се ръководи  от 7 броя седемчленни комисии (по една на отдел), назначени от Министъра на народното просвещение и съставени от професори от СУ и инженери и архитекти, предложени от БИА. За Земемерния отдел, председател на тази комисия е бил проф. д-р Л. Чакалов. Тези комисии разработват учебните планове, наредби, правилници за учебната дейност, работят за кадровото осигуряване на катедрите с преподаватели и с управлението на учебния процес. В такъв аспект те са пърообраза на днешните Факултетни съвети, а председателите на комисиите изпълняват ролята на днешните декани.

За първата учебна година (1942/43) се определя и място за учебните занятия – северното крило на бул. „ Драган Цанков“ в недовършената сграда на средното техническо училище „Цар Борис III“ (по-късно Строителен техникум „Христо Ботев“), сгради на Софийския университет на ул.“Московска“ и  Агрономическия факултет на бул „Драган Цанков“, сега Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на същия булевард.

Учебната 1942/1943 година започва с прием само в отделите Строително инженерство и Земемерно инженерство. Приети са с конкурсни изпити общо 104 студенти от общо 545 кандидати:  в Строителния отдел – 68 души, от които 4 студентки, а в Земемерния отдел -36, от които 2 студентки. Срокът на обучение е 8 семестъра, които се делят на зимен – от 10 септември до 7 февруари и летен – от 21 февруари до 30 юни.

Създават се първите 5 катедри: Водно строителство, Статика на строителните конструкции и мостове, Геодезия и астрономия, Техническа механика и Сградостроителство. С царски указ са назначени първите ръководители на тези катедри. За ръководител катедра  „Геодезия и астрономия“ е избран и назначен проф. инж. Васил Пеевски, който встъпва в длъжност на 1 септември 1942 г. С това се слага началото на висше геодезическо образование в България. Проф. инж. Васил Пеевски е ръководител на катедра „Геодезия и астрономия“ до 1945 год. Съгласно учебните планове, още през същата 1942/43 учебна година от катедра „Геодезия и астрономия“ се четат лекции по геодезия за отдела строително инженерство, чертане на планове и карти, геодезия и геодезическо смятане и геодезическо чертане за отдела земемерно инженерство.

През първата учебна година се открива и Архитектурния отдел. Създават се още 6 катедри във ВТУ, между които и катедра Фотограметрия, топография и кадастър (май 1943 год.)с ръководител проф. инж. Асен Райков.

Във втори курс от строителния отдел преминават 59 студенти, а от земемерния отдел – 26 студенти. Учебната 1943/44 год. започва с прием на 160 студенти в първи курс, които са разпределени по следния начин: строително инженерство – 78, земемерно инженерство – 35 и архитектура – 47 души. Поради бомбардировките на София, ВТУ се евакуира в Ловеч от началото на 1944 год. Независимо от това, развитието на ВТУ продължава. Подготвят се правилници, учебни програми и се осигурява приема на 153 студенти за учебната 1944/45 година. По средата на учебната година, заради военното време и промените в Европа в България се завръщат около 1500 студенти, следвали в чужбина. Освен това, съгласно постановление на МС  за студенти се записват младежи, участвали във войната в специалности, които те си изберат. Така общият брой на студентите във ВТУ в началото на 1945 год. става 3700 души. Студентите се делят на потоци, а учебни занятия се водят от 7 до 20 часа в паралелни потоци на различни места в София [3].

През 1943/44 учебна година се създава и катедра Дескриптивна геометрия с ръководител проф. д-р инж. Никола Узунов. Тази катедра от 1965 год. е в състава на Геодезическия факултет. През същата тази година се въвежда и правилото, че студент, който е положил всичките си изпити за първите две години получава титлата „кандидат-инженер„, съответно „кандидат-архитект„. Ако студентът не е изпълнил това условие, той не може да се запише в седми семестър, т.е в трети курс. През 1945 год. се създава и библиотеката на ВТУ с над 5000 тома.

 

parvi red.jpg

проф. Васил Пеевски     проф. Асен Райков      проф. Никола Узунов

(1905-1992)                 (1898 – 1967)                     ( 1900-1988)       

vtori red.jpg

проф. Кирил Груев       акад. Владимир Христов      проф. Деню Вълчанов

(1901 -1980)              (1902-1979)              (1906-1957)

От 5.04.1945 год. (Държавен вестник, бр.78), съгласно изменение на Закона за висше образование, катедра Геодезия и астрономиясе преименува  в катедра „Геодезия“ с ръководителпроф. Васил Пеевски. По същото време катедра „Фотограметрия, топография и кадастър“ се разделя на две катедри: „Фотограметрия и топография“ с ръководител проф. инж. Асен Райков и „Кадастър и комасация“ с ръководител проф. инж. Кирил Груев. Тази катедра по-късно е преименувана в Кадастър и земеустройство„, а след това в Приложна геодезия с ръководител проф. инж. Кирил Груев. Това е първия период на създаване на ВТУ в България, защото в началото на учебната 1945/46 год. то се превръща в Държавна политехника.

Геодезията в Държавната политехника (1945-1951 год.)

Държавната политехника запазва структурата си от ВТУ с два факултета (табл.1). За първи ректор с едногодишен мандат е избран проф. инж. Васил Пеевски от катедра „Геодезия“. За първата учебна година се приемат 650 студенти и общо в политехниката се обучават 4400 души. Този брой студенти изисква повече преподаватели. След проведени конкурси заедно с преподаватели в другите отдели, в отдела Земемерно инженерство се избират проф. инж. Кирил Груев в катедра „Кадастър и комасация“ и проф. инж. Димитър Стойчев в катедра „Геодезия“. През  1947 год. (5 год. след създаване на ВТУ) се дипломират първите 14 строителни инженери, 11 архитекти и 5 инженери-земемери.

Таблица 1. Факултети и отдели на Държавната политехника през 1945 год.

Факултети

Отдели

 

СТРОИТЕЛЕН

Строително инженерство

Архитектура

ЗЕМЕМЕРНО ИНЖЕНЕРСТВО

Културно инженерство

 

Машинен

Машинно инженерство

Електроинженерство

Индустриална химия

Промените във висшето техническо образование продължават. През 1947 год. се приема нов Закон за висшето образование (Държавен вестник бр. 153 от 5 юли 1947 г.), който отменя всички закони за отделните висши учебни заведения. Според този закон, към отдела за земемерно инженерство се създават четири катедри: Нисша и висша геодезия, Фотограметрия и топография, Кадастър и земеустройство и Астрономия, картни проекции и геофизика.

Курсът на обучение за инженерните специалности е увеличен на 5 години, а за архитектите на 6 години. Преработват се учебните планове за следващата учебна година.

С влизането в сила на закона за висшето образование (Държавен вестник бр. 224 от 24.09.1948 г.) катедрите в отдела за земемерно инженерство са наименувани: Геодезияс ръководител проф. инж. Васил Пеевски, Приложна геодезияс ръководител проф.инж. Кирил Груев, Фотограметрияс ръководител проф. инж. Асен Райков  и  Висша геодезия с ръководител акад. Владимир Христов.

Също така се откриват отдели за минно инженерство и инженерна геология, в които се четат лекции по геодезия и изравнения по метода на най-малките квадрати, триангулации и нивелации от преподаватели от катедра „Геодезия“.

През есента на 1949 год. в Строителния факултет се основава нов отдел Земеустройство със специалност Земеустройствено инженерство за  подготовката на специалисти за организация на територията на землищата на населените места. Част от студентите от земемерно инженерство се прехвърлят в новата специалност едновременно в I, II и III курс и тяхната подготовка продължава до 5-ти курс в новата специалност.

Общият брой студенти на ВТУ достига 6000 души. В следвоенния период се разширява материалната база, оборудва се библиотеката и се доставят нови 5000 тома книги, създават се нови лаборатории, учебни кабинети. Построяват се сградите на бул. „Хр. Смирненски“ до Строителния техникум – сега Ректората, сградата на Хидравличната лаборатория и други сгради.

Открива се и Хидротехнически факултет към Държавната политехника. Създава се и нова катедра „Земеустройствено проектиране“ през учебната 1950/51 година с временен ръководител проф.инж. Кирил Груев, а от следващата година ръководител на катедрата е  проф.инж.Деню Вълчанов.

Периодът от 1951 до 1953 год. е особено интересен със структурни промени в Държавната политехника.  През есента на 1951 год. Строително-архитектурния факултет се разделя на три факултета: Строителен, Архитектурен и Геодезически. Подобни структурни промени стават и с Машинно-технологичния факултет. В резултат  на тези промени Държавната политехника има вече 8 факултета, от които 4 в направление Строителствои 4 в машинно-строителното направление. Отделите формират съответните факултети (табл.2).

С тази реформа на техническото образование у нас се създава началото на Геодезическия факултет, който съществува и до днес. Сега той навършва 60 години. За първи декан на Геодезическия факултет е избран проф. Васил Пеевскиот катедра „Геодезия“за учебната 1951/52 година. Геодезическият факултет се създава с две специалности: геодезия, фотограметрия и картография(ГФК), и земеустройствено инженерство(ЗУ). Новосъздаденият факултет има 4 катедри: Геодезия, Фотограметрия и картография, Висша геодезия, Приложна геодезия и Земеустройствено проектиране.

Таблица 2. Факултети и специалности на Държавната политехника към 1951 год.

Факултети

Декан

Специалности

Архитектурен

проф. инж. Александър Обретенов

Архитектура

 

Геодезически

 

проф. инж. Васил Пеевски

Геодезия, фотограметрия и картография

Земеустройствено инженерство

Строителен

проф. инж. Любен Манчев

Строителство-конструкции

Строителство-съобщения

 

Хидротехнически

 

проф. инж. Димо Велев

Водни сили

Хидромелиорации

ВиК

През юни 1952 год. завършват и се дипломират първите инженери в спец. „Земеустройствено инженерство“. За декан на Геодезическия факултет през следващата 1952/53 год. е избран проф. инж. Димитър Стойчев. Тази учебна година е последна за Държавната политехника.

Akad_sastav.jpg
Преподавателският състав на Геодезическия факултет през 1952 год.

От 8-те факултета на Държавната политехника през 1953 год се създават 4 висши технически институти: Инженерно-строителен институт(ИСИ), Машинно-електротехнически институт (МЕИ), Минно-геоложки институт(МГИ) и Химико-технологичен институт(ХТИ).

До 1953 год. ВТУ и Държавната политехника дават на страната 1367 строителни и хидроинженери, 1077 архитекти,  264 инженер-земемери (геодезисти) и първите земеустроители и около 2000 инженери от другите специалности в Машинно-технологичния факултет. Продължават да следват в новосъздадените институти около 2000 студенти в различни курсове и специалности.

Разделянето на Държавната политехника през 1953 год. не се приема еднозначно за положителен, сполучлив акт. Както се пише в [3] „…Наруши се единството в ръководството на висшето техническо образование….то(разделянето) доведе до излишно разрастване на управленските структури, до прекомерно тясна специализация и раздуване на специалностите, факултетите и висшите технически училища в страната, до ненужно обременяване на държавния бюджет“.

Както е известно, някои от новосъздадените институти по-късно създадоха филиали в други градове в страната. Каква ли оценка би дало това поколение преподаватели и инженери в днешната действителност на роене на университетите и подобни на тях?

Но това е историята. До този момент (1953 год.) ИСИ има създадени 4-ри факултети: Архитектурен, Строителен, Хидротехнически и Геодезически с общо 378 души преподавателски състав: професори -52, доценти – 37, асистенти и преподаватели -259 и хонорувани -30 души.

Геодезически факултет в периода 1953-2011 год.

През 1953 год. в ИСИ отделите се превръщат във факултети. Ректор на ИСИ е проф. Ал. Квартирников.  Специалностите в Геодезическия факултет са ГФК и ЗУ. По неизвестни причини през следващата 1953/54 учебна година Геодезическия факултет се закрива. Специалността ГФК преминава към Строителния факултет, а специалността ЗУ и катедра „Земеустройствено проектиране“ – към Висшия селскостопанския институт към създадения там Факултет за механизация и електрификация на селското стопанство. Останалите катедри от Геодезическия факултет преминават към Строителния факултет.  Още една нерационална структурна промяна.

За декан на Строителния факултет е избран проф. Васил Пеевски за периода 1953/1954 год., ръководител на катедра „Геодезия“. По-късно през 1960-1962 год. той е избиран отново за Декан на Строителен факултет. След едногодишно пребиваване във Висшия селскостопанския институт, специалност ЗУ се връща в Строителния факултет, както и катедрата „Земеустройствено проектиране“. Двете специалности и катедрите остават към Строителния факултет до 1963 год., когато ИСИ се преименува във Висш инженерно-строителен институт(ВИСИ).

През 1963 год. се възстановява Геодезическия факултет с двете специалности  ГФК и ЗУ и за декан е избран проф. инж. Владимир Йончев(1963-1966), ръководител на катедра „Приложна геодезия“.  След него декани са били проф. инж. Мичо Мичев (1966-1970), ръководител на катедра „Земеустройствено проектиране“, проф. д-р инж. Стефан Атанасов (1970-1976) от катедра „Геодезия“, проф. д-р инж. Иван Станев (1976-1983) от катедра „Земеустройствено проектиране“. Този период от развитието на ВИСИ и на факултета, като съставна част от него, се свързва с поредната правителствена и партийна реформа на висшето образование и намаляване на срока на обучение на студентите от 10 на 8 семестъра за инженерните факултети и от 11 на 9 семестъра за спец. Архитектура. След дълги преговори се стига до компромисния вариант на 9 семестъра за инженерните факултети и 10 семестъра за Архитектурния факултет. Преработват се и се приемат нови учебни планове и програми с оглед на новия срок на обучение.

За периода 1963-1977 год. завършилите ВИСИ инженери и архитекти са 10873, а броят на студентите през 1977 год. е 4714. Към същата година броят на редовните преподаватели е 60 професори, 66 доценти, 290 асистенти и преподаватели, а хоноруваните са 130 души. Сравнението с броят на преподавателския състав през 1953 год. показва, че без значително да е увеличен преподавателския състав са обучавани повече студенти. Налице е и научно израстване на преподавателския състав.

     През същия този период започва строителството на новите корпуси А и Б на ВИСИ – през 1970 год. За ВИСИ и за Геодезическия факултет е важно да се отбележи проектирането и строителството на УСБ „Семково“ за 120 места. Строителството започва през 1966 год. и с бригадирски труд на студентите и доброволен труд на преподаватели и служители завършва през 1969 год. От 1970/1971 учебна година там започва провеждането на учебните практики по Геодезия  II  част и Опорни геодезически мрежи (фиг.1).

semkovo.JPG

Фиг.1. Учебно-спортна база в Семково

verinsko.jpg 

Фиг.2. Учебно-спортна база „Веринско“

През 1983-84 година се създаде геодезическата база в Учебна спортна база „Веринско“(фиг.2), край гр. Ихтиман. Започна провеждането на учебни практики по Геодезия II част, Опорни геодезически мрежи, Инженерна геодезия и др. специални дисциплини.

През 1974 год. катедра „Земеустройствено проектиране“ се преименува на катедра „Земеустройство“. Нови промени започват  през 1977 год., когато с Указ на Държавния съвет от 07.10.1977 год. ВИСИ се преименува на ВИАС (Висш институт по архитектура и строителство). Този акт по същество не променя структурата на факултетите и специалностите в тях. За периода 1983-1989 год. декан на Геодезическия факултет е проф.инж. Георги Колев от катедра   „Земеустройствено проектиране“, а след него за декани са избирани проф. д-р инж. Димитър Ал. Димитров (1989-1994) и проф. д-р инж. Пеньо Пенев (1994-1999) от катедра „Приложна геодезия“. По-късно за декани са избрани доц. д-р инж. Петър Пенев (1999-2003) от катедра „Фотограметрия и картография“ и проф. д-р инж. Славейко Господинов (2003-2011) от катедра „Висша геодезия“.

Периодът след преименуването на ВИСИ във ВИАС се свързва с изучаване на числени методи, програмиране и използване на първите електронно-изчислителни машини (ЕИМ). С това се поставя началото на автоматизираните и съвременни изчислителни системи.

Във ВИАС през 1977 год. се доставят 3 МЕИМ „Изот 310″, като първата е в Геодезическия факултет. Създава се изчислителна лаборатория на факултета с ръководител проф. Г. Златанов . Освен тази мини ЕИМ бе организирана лаборатори с настолни сметачни машини. От 1969 г. проф. Г.Златанов преподава факултативен курс по Приложение на изчислителната техника в геодезията, а от 1974 г – редовната дисциплина  Електронно-изчислителна техника в геодезията. През 1981 г. Геодезическия факултет  разполага с един ИМКО 1, а година по-късно – с два персонални компютъра ИМКО 2 (протипип на Правец 82), на които започна обучение на студенти и преподаватели, което продължи няколко години. От 1983 год., след конгреса на FIG  в София се закупи първият 16-битов компютър IBM  и плотер TA2 на Wild. Започна интензивното използване на изчислителната техника в учебния процес. Създава се и университетската изчислителна лаборатория, завършена през 1997 год.

Радикалните политически, обществени и социални промени в България през 1989 год. се отразиха и на образователната система. През 1992 год. двете специалности ГФК и ЗУ бяха закрити и се създаде една специалност Геодезия. Започна период на преработване на учебните планове и програми за да се покрията старите направления Геодезия, фотограметрия, картография и Земеустройство. Освен тази административна промяна в Геодезическия факултет към катедра „Земеустройство“ се включва Проблемната научно-изследователска лаборатория по хидро-мелиорация на почвите във ВИАС и катедрата се преименова на „Земеустройство и аграрно развитие“. За ръководител на катедрата е избран проф. дссн Марин Пенков.

С решение на Народното събрание през 1995 год., както много други институти, така и ВИАС се преименува в Университет по архитектура, строителство и геодезия(УАСГ). Ректор по това време е проф. д-р инж. Иван Папазчев, а декан на Геодезическия факултет – проф. д-р инж. Пеньо Пенев, който в периода 1999-2007 е ректор на УАСГ.

Периодът след 1992 год се свързва с намаляване на броя на студентите от около 5300 до 4300 през 1997 год. и достига 3800 през 2002 год. Естествено намалява и броят на завършващите инженери и архитекти, както и на преподавателския състав. Една сравнителна представа за броят на обучаваните студенти в Геодезическия факултет през годините е дадена на табл. 3.

Таблица 3. Брой студенти по години

Година

1942

1953

1963

1977

1992

1997

2002

2011

Общо студенти

104

1285

2542

4714

5285

4254

3801

4440

Геодезически факултет

36

203

190

638

549

396

478

556

През 2001 год. с решение на Академичния съвет на УАСГ от катедра „Геодезия“ се създават две катедри: Геодезия и геоинформатика и Приложна геодезия. В катедра „Геодезия и геоинформатика“ с ръководител доц. д-р инж. Бано Банов остава основния преподавателски състав от катедра „Геодезия“. За ръководител на катедра „Приложна геодезия“ е избран проф. д-р инж.  Димитър Ал. Димитров.

          В периода 2002-2004 год. в УСБ „Семково“ се създава геодезическа база и база за полско компариране на геодезически инструменти. След дълго прекъсване, отново се провеждат учебни практики по геодезия със студентите от редовно и задочно обучение, както и със студентите от другите факултети на УАСГ. С активното участие на преподаватели от факултета в УАСГ се създава учебен център по Кадастър с подкрепата на Световната банка. Разработва се нов учебен план за специалността  Геодезия.

През учебната 2007/2008 год. във факултета се открива втора специалност „Устройство и управление на земи и имоти“ с 4 годишен срок на обучение и с образователна степен бакалавър. Първият випуск завърши през 2011 год.

През цялото си развитие Геодезическият факултет е осигурявал ангажирано и на професионално високо ниво подготовката на специалисти по специалностите ГФК и ЗУ (магистърска степен), а от 1992 год. на специалност „Геодезия“, както и на новосъздадената специалност „Устройство и управление на земи и имоти“. Непрекъснато се обновява техническата и учебната база, с изключителни темпове и разбиране се внедрява изчислителната техника, автоматизацията на геодезическите работи, учебните практики, дипломното проектиране. Редица преподаватели от факултета в различно време са били ръководители на най-големите геодезически институции и научни институти, като ГУГК, НИИГиФ, Института по картография, Геопланпроект и др. Преподаватели от факултета са били заместник ректори, директори на управленски звена и ректор.

С тази ангажираност на преподавателите научните постижения достигат по-лесно до практиката и обратно. Трудно могат да се посочат най-значимите научни и проектантски работи на преподавателите от факултета, но може да се каже, че няма научна, внедрителска, изследователска и проектантска област в геодезията, фотограметрията, картографията и земеустройството, в която да не са взели участие като ръководители, изпълнители или рецензенти на разработките преподавателите от Геодезическия факултет.  Десетки са защитените дисертации във факултета, включително от научни и професионални институции. Всяка катедра има достатъчно данни в архива си за своето развитие и за развитието на преподавателите, работили в нея.

Накрая следва да се отбележи, че 60 години не са много, но за една малка държава като нашата за най-новата й история 60 години са и много. Остава пожеланието за по-големи учебни и научни успехи, за да отиде в бъдещето опита, академичната толерантност и любов към геодезическата наука и практика на поколения преподаватели и геодезисти, на всичко положително и градивно, което априори хората са призвани да създават. 

Хронология на ръководството на факултета и катедрите:  

Декани на Геодезическия факултет:

1.       проф. инж. Васил Пеевски – от 1951-1952 год. от катедра „Геодезия“;

2.       проф. инж. Димитър Стойчев – от 1952-1953 год. от катедра „Геодезия“;

3.       проф. инж. Владимир Йончев – от 1963-1966 год. от катедра „Приложна геодезия“;

4.       проф. инж. Мичо Мичев – от 1966-1970 от катедра „Земеустройство“,

5.       проф.д-р инж. Стефан Атанасов – от 1970-1976 от катедра „Геодезия“

6.       проф. д-ринж. Иван Станев- от 1976-1983 от катедра „Земеустройство“;

7.       проф. инж. Георги Колев – от 1983-1989 от катедра „Земеустройство“ ;

8.       проф. д-ринж. Димитър Ал. Димитров- от 1989-1994 год. от катедра „Геодезия“;

9.       проф. д-ринж. Пеньо Пенев – от 1994-1999 год. от катедра „Геодезия“;

10.   доц. д-ринж. Петър Пенев- от 1999-2003 год. от катедра „Фотограметрия и картография“;

11.   проф. д-ринж. Славейко Господинов – от 2003-2011 год. от катедра „Висша геодезия“

За целият период на Геодезическия факултет е имало различни промени – създавали са се и закривали катедри, прехвърляни са катедри от един факултет към Геодезическия и обратно. Към края на 2011 година във факултета има 6 катедри. В своето развитие те са променяли своите имена, сливали са се. В настоящия момент факултета има 5 специални катедри: Висша геодезия, Геодезия и геоинформатика, Приложна геодезия, Фотограметрия и картография, Земеустройство и аграрно развитие и една общообразователна катедра Дескриптивна геометрия и инженерно-строителна графика. Ръководители на катедри за целия период, по реда на тяхно основаване са:

На катедра Геодезия:

1.     проф. инж. Васил Пеевски – 1942-1974 год.;

2.     проф. инж. Димитър Стойчев -1974-1976 год.;

3.     проф. д-р инж. Велико Куртев -1976-1978 год.;

4.     проф. д-ринж. Стефан Атанасов – 1978-1993 год.;

5.     доц. д-ринж. Костадин Костадинов 1993-1999 год.;

6.     доц. д-ринж. Бано Банов – 1999- 2003 год.;

7.     доц. д-ринж. Васил Вълчинов – 2003-2011 год.

На катедра Фотограметрия и картография:

1.       проф. инж. Асен Райков – 1945-1965 год.;

2.       проф. д-ринж. Стефан Дюлгеров -1965-1968 год.;

3.       проф. д-ринж. Иван Хайдушки -1968-1977 год.;

4.       проф. д-р инж. Нако Наков – 1977-1979 год.;

5.       проф. д-р инж. Бенямин Коен 1979-1984 год.; 1989-1992 год.;

6.       проф. д-р инж.  Марин Андреев – 1984-1989 год.; 1996-2000 год.;

7.       доц. д-ринж. Любка Павлова – 1992-1996 год.; 2000-2004 год.;

8.       доц. д-ринж. Петър Пенев – 2004-2007 год;

9.       доц. д-ринж. Борислав Маринов 2007-2011 год.

На катедра Висша геодезия:

1.       акад. Владимир Христов – 1948-1970 год.;

2.       проф. д-р инж. Мара Даскалова     -1970-1973 год.;

3.       проф. д-р инж.Богдан Русев -1973-1986 год.;

4.       проф. д-ринж. Владимир Стойнов – 1986-2000 год.;

5.       доц. д-ринж. Димитър Жеков- 2000-2006 год.;

6.       доц. д-ринж. Иван Здравчев – 2006- 2009;

7.       проф. д-ринж. Славейко Господинов – 2009-2011 год.

На катедра Приложна геодезия:

1.       проф. инжКирил Груев – 1945-1967 год.;

2.       проф. инж.Владимир Йончев   -1967-1972 год.;

3.       проф. д-р инж.Велико Куртев  -1972-1973 год.;

4.       проф. д-ринж.Димитър Ал. Димитров – 2001 год.;

5.       проф. д-р инж.Пеньо Пенев- 2001-2004 год.;

6.       доц. д-р инж.Тодор Костадинов – 2004- 2011;

На катедра Земеустройство:

1.       проф. инж. Кирил Груев  – 1950-1951 год., в.и.д. ръководител;

2.       проф. инж. Деню Вълчанов – 1951-1953 год.;

3.       проф. инж Мичо Мичев – 1953-1954 год, в.и.д. ръководител;

4.       проф. инж.Деню Вълчанов – 1954-1957 год;

5.       проф. инж.Мичо Мичев – 1957-1974 год.;

6.       проф. д-р инж.Павел Вучков – 1974-1988 год.;

7.       проф. инж.Иван Станев – 1988-1991 год.;

8.       проф. инж.Георги Колев – 1991- март 1992 год,;

9.       доц. д-р инж.Георги Андонов – март 1992 – юли 1992 год;

10.   проф. д-р дссн Марин Пенков – юли 1992 -1995 год.;

11.   доц. д-р инж.Анни Делиева – 1995 – 2000 год.;

12.   доц. д-р инж.Георги Андонов – 2000-2011 год.

На катедра Дескриптивна геометрия и инженерно-строителна графика

(от 1965 год. до сега е в Геодезическия факултет):

1.       проф. Николай Узунов – 1943-1965 год.;

2.       проф. Спас Манолов  -1965-1968 год.;

3.       доц. Станчо Димитров -1968-1974 год.;

4.       доц. Драгомир Чорбаджиев -1974-1989 год.;

5.       доц. Стоян Моллов- 1990-1993 год.;

6.       проф. Тодор Гичев – 1993-1994 год.;

7.       доц. Христо Пачев – 1994-2000 год.;

8.       проф. Адриян Борисов – 2000-2004 год.;

9.       доц. Наташа Данаилова 2004-2011 год.

 

Източници:

1.    Двадцать пят лет вьiсшего инженерно-строительного института, София, Издателство на БАН,1968

2.    Основни положения за преустройството на обучението във ВИАС, София, ВИАС, 1988

3.    Шестдесет години висше техническо образование в България по архитектура, строително инженерство и геодезия, София, УАСГ, 2002

4.    Алманах 2007, София, УАСГ, 2007

5.    Доклади на проф. В. Пеевски, Ст. Атанасов като декани и ръководители на катедри

6.    Архивни материали на катедра „Геодезия“

7.    Архивни материали на катедрите от Геодезическия факултет

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us