Екип на Геомедия
Още от средата на 2007 г. експертите предупреждаваха, че САЩ навлизат в икономическа криза с характер на déjà vu дотолкова, че мнозина анализатори си спомниха Голямата депресия от 30-те години на миналия век.
Принципът на зараждане на кризата изглежда доста прост – банките се надпреварват да създават все по-сложни финансови продукти с надеждата да увеличат печалбите си, без да съумяват да регулират рисковете. Преведено на български – виртуалните пари са много повече от реалните, а някой накрая трябва да плаща сметката.
От друга страна прекалено голямо количество пари излизат от подредената банкова система и потъват в сянката на рисковите ипотечни кредити, където държавата почти отсъства. Експертите са категорични: сегашната криза е модерна хиперболична версия на вълната от ужаса в банките, позната от преди три поколения в Съединените щати. Есента пренесе този ужас отвъд океаните и завладя целия свят, като новинарските емисии в продължение на повече от четири месеца се увенчаваха само от съобщения за спадове на борсови индекси във всички части на планетата. Не остана незасегната територия и глобализацията намери своето поредно доказателство за съществуването си.
Икономистите обаче наблягат на някои уникални черти на сегашната криза: тя засегна големи финансови организации и забави икономическия ръст. Много банки продължават да са заплашени от банкрут. На световния пазар продължават да са активни страни, чиято икономика се управлява предимно от държавата и трудно могат да се нарекат демокрации – Китай, Индия и Русия. Лидерите на страните от Г-20 (Групата на 19-те страни с най-големи икономики в света плюс Европейския съюз), които в края на 2008 г. се събраха във Вашингтон, за да обсъдят как да се справят с глобалната финансова криза, постигнаха съгласие за мерките за борба с проблема и за предотвратяване на бъдещи кризи. Срещата, която се състоя в Националния архитектурен музей в американската столица, е първата на лидерите на Г-20, откакто организацията бе създадена през 1999 г. Световните лидери излязоха с обща декларация и подробен план за действие. Според него до края на март трябва да бъдат създадени надзорни колегии, с участието на големите регулаторни органи на финансовата система в света, които ще следят за състоянието на най-големите международни банки. Заключенията бяха, че Международният валутен фонд и Световната банка трябва да се реформират, за да дадат път на развиващите се страни. Всички държавници единодушно признаха, че финансовата криза се дължи на лошата преценка на рисковете от инвеститорите. Беше насрочена следваща среща, пак по повода, която ще се случи най-късно през април 2009 г.
Какво става у нас?
По данни от бизнес анкетите на Националния статистически институт, проведени през ноември 2008 г., започналото през октомври влошаване на стопанската конюнктура в страната продължава, като общият показател на бизнес климата пада с още 5,7 пункта само за месец. Достигнатото равнище на показателя, което вече е само със 7,1 пункта над дългосрочната средна стойност за последните 10 години, е резултат от понижаване на оценките и очакванията на мениджърите от всички наблюдавани отрасли – промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги.
Промишлеността е от браншовете с най-силна негативна промяна в конюнктурата. През ноември се засилва негативизмът в оценките и особено в предвижданията на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Значително намалява броят на предприятията, посочили “увеличение” за сметка на тези, посочили ”запазване на същото производство”. Леко са се увеличили запасите от готова продукция, а очакванията на мениджърите за производствената дейност през следващите три месеца изразяват нарастващ песимизъм в сравнение с очакванията, заявени преди.
Съставният показател “бизнес климат в търговията на дребно” се е променил по-умерено, а причините, затрудняващи дейността на търговските предприятия, остават да бъдат следните: конкуренция в бранша, несигурна икономическа среда и недостатъчно търсене.
Понижен оптимизъм има по-отношение на очакваното търсене на услуги през следващите три месеца. Регистрира се намаление на заетите в бранша. Очакванията на мениджърите по отношение на цените на услугите са да има известно понижение през следващите три месеца.
Строителството
Оценките на мениджърите очертават строителството също като отрасъл със съществени негативни изменения в конюнктурата. През ноември съставният показател “бизнес климат в строителството” се понижава с 6,8 пункта в сравнение с предходния месец и достига най-ниското си равнище след декември 2005 г. Това понижение се дължи на по-умерените оценки на стопанските ръководители за настоящата бизнес ситуация в предприятията и на влошените очаквания за следващите шест месеца (балансовият показател на очакванията пада до равнище, което е с 9,1 пункта под дългосрочната средна прогноза). Подобно изместване на мненията от позитивните към неутралните и негативните отговори на анкетата има и по отношение на настоящата степен на очакваната строителна активност. Балансовият показател на очакваната строителна активност пада през ноември с 16,7 пункта и вече е с 13,3 пункта под дългосрочната прогноза. Има очаквания за известно свиване на заетите в бранша. Последната бизнес анкета отчита също и увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията, както и недостатъчна осигуреност на производството с поръчки.
В сравнение с октомври през ноември несигурната икономическа среда е с още по-голяма тежест сред факторите, затрудняващи дейността на предприятията (при 42.8% от тях), следвана от финансовите проблеми и конкуренцията в бранша.
Относно продажните цени все по-малко предприятия очакват увеличение, поради което през последните месеци се очертава ясна тенденция на намаление на балансовия показател за очакваните цени в строителството.
Според Евростат
Строителството у нас има отрицателен растеж през октомври с 3,1 на сто в сравнение с предишния месец. В Европейския съюз цифрата е 3,8 на сто.
С какво разполагаме?
Статистика на „УниКредит груп“ показва, че българите са с най-високо ниво на собственост в Европа. Според данните 99% от хората обитават собствен дом, 15% смятат да купят такъв в близките 10 години. Другият извод е, че българите живеят нашироко, сравнено с румънците. Едно семейство разполага с 2,8 стаи, докато в северната ни съседка едва с 2,6 стаи. Напред сме в сравнение с Литва – 2,5 стаи и Латвия – 2,4 стаи, но изоставаме от средния европеец, чието семейство се разполага в 4,2 стаи.
През първата половина на 2008 г. България води класацията по ръст на поскъпване на жилища в света. Проучване на „Knight Frank“ поставя България по поскъпване на жилища след Дубай, Словакия и Русия през третото тримесечие. Индексът на компанията, за първи път откакто изследва пазара у нас, показва цялостен спад в цените през последните месеци на 2008 г.
Какво се крие зад статистиката?
Експертите прогнозират, че като страна с валутен борд България ще усети глобалната криза още повече и по-осезателно. Все по-трудното изплащане на вноските по ипотечните кредити ще увеличи делът на лошите кредити в България. Освен банковия сектор, експертите прогнозират, че най-засегнати ще са строителството и пазарът на недвижими имоти.
Една от ключовите думи за строителството предстои да бъде непредсказуемостта. Никой не се ангажира да даде прогноза за развитието на сектора през близките месеци и година.
Другата дума е замразяване. В София инвеститорите замразяват проектите за строеж, защото са нерентабилни. Спира се изграждането на молове и на небостъргачите. Главният архитект на столицата Петър Диков призна, че са спрени редица проекти като търговският център на бул. „Тодор Каблешков“, проектът с литовско участие „Софийският Акрополис“, строежът на небостъргач зад Централна гара. Все по-често се спира дейността на строителните фирми на етап строително разрешение, много от тях предпочитат да продават терени, вместо да строят, всички искат да разполагат със суха пара.
Третият рефрен е промяна на предназначението. Много от фирмите, заявили строеж на жилища, ще променят целта си заради срива на стойността на имотите.
Четвъртата дума е фалити – най-вече на фирми за недвижими имоти. Причината е намалената възможност за продажба на имоти. Високите лихви по кредитите пък принуждават компаниите да се откажат от бъдещи инвестиции. Според прогнозите е възможно да намалее значително броят на действащите фирми в бранша. Предполага се, че работещите с британски поданици ще са сред първите, които ще затворят врати, както и тези, които продават ваканционни имоти.
Спад на инвестициите е очаквано продължение на черния списък. Според прогнозите през 2009 г. инвестициите ще паднат до 10% от Брутния вътрешен продукт, което ще е двойно по-малко от 2007 г. Финансирането на проектите ще се оскъпи, като фирмите, разчитащи на собствено финансира, ще имат по-голям шанс. Все повече фирми ще търсят кооперация с други в инвестициите.
Данъците
От началото на тази година данъците и таксите при закупуване на имот скачат с 48%, заради повишените данъчни оценки.
Геодезията
Какво е положението на пазара на геодезически услуги на този фон.
Замразяването на строителството рефлектира директно върху работата на геодезическите фирми. Става дума за тези фирми, които се занимават с изработване на проекти за вертикално планиране, трасировъчни планове и други дейности, свързани със строителният бизнес. Все пак остава надеждата, че инвеститорите ще използуват този период за разработване на проекти до получаване на Разрешение за строеж. Факт е, че през последните години бумът в строителството отвори много работа и за геодезическата гилдия. Ясно беше, че това няма да трае вечно. Но се предполагаше постепенно намаляване на строителството. Едва ли някой е прогнозирал такъв рязък спад.
Друг важен фактор за заетостта на геодезическите фирми е добре работещият пазар на недвижими имоти. При липса на такъв пазар е логично търсенето на геодезичски услуги да намалява. Не са много собствениците, които ще искат да трасират на място границите на своя имот, ако не предстои продажба или няма инвестиционен интерес към съответния имот. Все пак не трябва да забравяме факта, че българинът разполага с значителна собственост в недвижими имоти. Най-късно до пролетта пазарът на недвижими имоти би следвало да се раздвижи отново. Може би цените ще са по-ниски, търсенето няма да е толкова голямо, колкото през последните няколко години, но логиката подсказва, че не би трябвало тази собственост да „замръзне”.
Но всяко зло за добро. С намаляването на ежедневната геодезическа работа, фирмите би следвало да хвърлят всичките си усилия в проекти с държавно финансиране. За геодезическата гилдия на първо място стои въпросът със създаването на кадастрални карти и кадастрални регистри (КК и КР). Не можем да се оплачем от липса на обществени поръчки от страна на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) през 2008 г. През 2009 г. се очаква това да продължи. Но тук вече въпросът опира не толкова до АГКК, а до това как геодезистите си вършат работата. Едва ли има фирма, която да се оплаче от ниски цени за изработване на КК и КР или от липса на достатъчно време. И тук вече става дума за конкретна отговорност. Геодезическата колегия не бива да допусне това, което се случи със земеразделянето, да се повтори и с кадастралните карти. За да съществува нормална държава, всеки трябва да си върши работата както трябва.
