Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски
Продължение от миналия брой
6. Наредби, инструкции, упътвания
1929-30 – Държавният географски институт издава “Инструкция за земното фотограметрично снимане”.
1945 – ДГИ издава “Инструкция за топографско снимане”, въз основа на което се обновява топографската карта в мащаб 1:25 000 през периода 1951 – 59 г.
1956 – Главното управление по геодези и картография издава “Инструкция за топографски снимки в мащаби 1:5000 и 1:2000”, която съдържа раздел “Фотограметрично снимане”. Съставители са инженерите Д. Цонев, Хр. Митев, Ил. Гонгалов и Ат. Нотовски. През 1967 г. е второто издание като “Инструкция за топографско снимане в мащаби 1:10 000, 1:5000 и 1:2000”, която съдържа няколко раздела, свързани с фотограметрията. През 1985 г. е 3-то издание като “Инструкция за изработване на едромащабни топографски карти в мащаби 1:10 000, 1:5000 и 1:2000 и за изработване и обновяване на Едромащабната топографска карта в мащаби 1:10 000 и 1:5000”, в която фотограметрията има основно място. Съставители са инженерите Л. Манчев, Е. Шмидек, Ил. Славчев, Мл. Младеновски, Хр. Найденов, П. Зафиров, М. Гюрковски, Св. Дочев, Н. Бамбалдоков, Шн. Постаджиян. Изданието е на Министерство на строителството и селищното устройство (сега МРРБ) – Главно управление по геодезия, картография и кадастър (до ликвидирането е дирекция ”Геодезия, картография и географска информационна система”).
1957 – ВТС издава “Ръководство за реамбулиране на топографската карта в мащаба 1:25 000”.
1958 – ВТС издава “Инструкция за топографска снимка и реабмулация на топографски карти в мащаб 1:100 000 и мащаб 1:25 000”.
1961
· ГУГК издава “Упътване за извършване на аероснимачни работи, необходими за изработване на едромащабни топографски карти в мащаби 1:10 000, 1:5000 и 1:2000 и кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500”. Второто издание на упътването от 1972 г. е съставено от инженерите М. Ямаков, П. Павлов и С. Б. Стоянов. Третото основно изменено издание от 1993 г. на Министерство на териториалното развитие и благоустройството (сега МРРБ) – Управление “Кадастър и геодезия”, под наименованието “Упътване за аерофотоснимане”, е съставено от ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски.
· ГУГК издава “Упътване за въздушна пространствена триангулация на универсални картировъчни апарати с регистриращи устройства”. Съставител е инж. Пенчо Зафиров.
1964
· ВТС издава “Инструкция за обновяване на топографската карта в мащаб 1:25 000”, в която фотограметричните методи имат основно място.
· ГУГК издава “Упътване за изработване на геодезически планове на населени места и на застроени терени в М 1:1000 по фотограметричен метод” Съставител е инж. Павел Павлов със съдействието на инженерите Венилин Хинчев и Младен Мирчев. Второто издание на упътването от 1975 г. е съставено от инженерите Стоян Б. Стоянов и Михаил Ямаков.
1965 – ВТС издава “Ръководство за юстиране на автографите Вилд А-5 и А-7”, разработено от инж. Генчо Генов.
1966
· ГУГК издава ”Показен лист за полско топографско дешифриране на аерофотоснимки при съставяне на едромащабната топографска карта в мащаби 1:5000 и 1:10 000” под редакцията на инженерите Павел Павлов и Любомир Манчев.
· ГУГК издава “Инструкция за поддържане на едромащабната топографска карта в М 1:5000 и
1:10 000” под редакцията на инженерите Димо Цонев, Поел Ахмаков и Павел Павлов.
· Д-р инж. Генчо Генов от ВТС съставя “Кратки указания за проверка и поправка на фототрансформатора ФТМ”.
1967 – ГУГК издава “Упътване за изработване на топографски карти в мащаби 1:5000 и 1:10 000 по метода на земната стереофотограметрия”. Съставител е инж. Павел Павлов със съдействие на инж. Венелин Хинчев.
1969 – ВТС издава “Наставление за обновяване на топографската карта в мащаб 1:50 000”.
1971 – ВТС издава “Практическо пособие за редактиране и генерализация при обновяване на топографските карти в М 1:50 000 и 1:25 000”.
1972
· ВТС издава първото в страната “Ръководство за изравнение на аналитична аеротриангулация с ЕИМ Минск 22, построена на Стекометър Цайс-Йена” с автор ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов.
· ВТС издава “Инструкция за топографско снимане и обновяване на топографските карти в мащаби 1:25 000 и 1:50 000”.
1982 – Поделение 26 020 – МНО, под ръководството на полк. ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов, издава “Инструкция за развиване на аналитична блокова пространствена триангулация на Стекометър с ИЗОТ ЕС 2115 Е и решаване с ЕИМ ЕС-1022/40 по програми STECOM”.
1985
· МССУ – ГУГК издава “Упътване за изграждане на единна снимачна и трасировъчна мрежа (ЕСТМ) в населените места”, в което за фотограметрията е отделена една глава. Съставители са ст.н.с. д-р инж. Христо Найденов, н.с. инж. Елисавета Григорова и инж. Никола Христов.
· ВТС издава “Временни указания за обновяване на топографската карта в мащаб 1:100 000 с приложение на космически снимки” с автор ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов.
· Министерство на финансите – Главно управление по цените издава “Нормативи и условия за определяне на цени на проучвателни работи и проекти за топографо-геодезически и картографски работи – Сборник № 1”, в точки 4, 8 и 13 на които са цените за фотограметрично производство. В условията на пазарна икономика тези норми не са основа за ценообразуване.
1988 – ВТС издава пособие “Изработване на фотодокументи в полеви и стационарни условия” с автори инженерите Ил. Кръстев, Г. Данев и Н. Нешков.
1989 – ВТС издава “Ръководство за обновяване и подготовка за издаване на топографски карти в мащаби 1:25 000, 1:50 000 и 1:100 000, част І – Обновяване на топографски карти в М 1:25 000”.
1995 – Министерство на регионалното развитие и благоустройството издава “Наредба № 7 за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500”, която отменя “Инструкцията за изработване на кадастрални планове на населени места” от 1969 г. Наредбата третира заснемане чрез фотограметрични методи.
2001 – МРРБ издава “Наредба № 14 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри”, която отменя “Наредба № 7 за изработване и поддържане на кадастрални планове в 1:1000 и 1:500 мащаби” от 1995 г. В приложение № 10 на новата наредба се третира извършването на кадастрално заснемане чрез фотограметрични методи. През 2005 г. Наредба № 14 е заменена от Наредба № 3 със същото предназначение.
7. Дисертации
1966 – Инж. Генчо Генов, бъдещ старши научен сътрудник, защитава дисертация на тема “Развиване на
пространствена фототриангулация с универсалните картировъчни апарати и изравнение”.
1970 – Инж. Николай Атанасов, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Аналитична фототриангулация за нуждите на картите 1:5000”.
1978 – Инж. Иван Кацарски, бъдещ старши научен сътрудник, защитава дисертация на тема “Една полуаналитична система за фототриангулация с независими модели”.
1979
· Инж. Иван С. Иванов, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Фотограметрични методи при проектиране на електропроводи”.
· Инж. Гичо Данев защитава дисертация на тема “Изследване на многозонални въздушни и космически фотоснимки за топографска интерпретация, свързана със създаване и обновяване на топографски карти”.
1983
· Инж. Стоянчо Милошев, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Изследване на деформации на инженерни съоръжения и сгради по фотограметричен метод”.
· Инж. Ангел Попангелов, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Автоматизирано управление на маркшйдерски обекти с помощта на земна фотограметрия при открит добив на полезни изкопаеми”.
1987 – Инж. Люба Павлова, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Безитерационен аналитичен метод за ориентиране на земнофотограметрични снимки”.
1988 – Инж. Юлин Тепелиев, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Дистанционни методи за изследване на горите от въздушни и космически снимки (Цифрова обработка на цветни фотоизображения)”.
1990
· Инж. Лилия Колева защитава дисертация на тема “Земно-фотограметрични методи за определяне деформации на транспортни съоръжения”.
· Инж. Райна Тошева защитава дисертация на тема “Изследване на свлачища с използване на геодезически и фотограметрично измерени величини”.
· Доц. ктн инж. Фан Ван Лок, докторант към катедра “Фотограметрия и картография” на сегашния УАСГ, защитава докторска дисертация на тема “Технология за фотограметрично създаване на числен модел на релефа за едромащабните планове”.
1992 – Инж. Илинка Иванова защитава дисертация на тема “Методи за снимки на големи подземни празни пространства”, в която има раздел за стереофотограметрично заснемане.
1998 – Инж. Пламен Малджански, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Използване на релационни бази от данни при фотограметрични построения”.
1999
· Инж. Борислав Маринов, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Приложение на цифровата обработка на изображения за автоматизиране на технологични процеси във фотограметрията”.
· Инж. Айман Малла Хуеш Ал Махмуд, докторант към катедра “Фотограметрия и картография” на УАСГ, защитава дисертация на тема “Фотограметрични методи за създаване на кадастрални планове”.
8. Библиография
Следващата справка не е съставена по правилата на библиграфското описание, а цели да покаже от кой автор или институция, кога и какво е публикувано или издадено. В нея са включени книги, учебници, монографии, трудове, сборници, ръководства, списания и бюлетини, но не отделни статии (освен първите две) и доклади.
1927 – Д-р Г. П. Тулешков публикува статията “Конструктивна фотограметрия” в Годишника на Софийския университет, кн. 1, Математика и физика, т. ХХІІ. Това е първата известна публикация по фотограметрия в България. Дадено е изчислително решение на фотограметрични проблеми, когато са направени земни фотоснимки с отклонени от базата снимачни оси.
1928
· Д-р Г. П. Тулешков публикува статията “Методи, развой и значение на фотограметрията” в списанието на Физико-математическото дружество, кн. 6-7, ХІІІ.
· Инж. Тодор Поптошев, преподавател по геодезия в Държавното средно техническо училище в София, издава “Курс и ръководство по геодезия”, Част първа, чието 5-то издание е от 1947 г. Второто издание на Част втора е от 1946 г. Част трета излиза през 1932 г., в чието 2-ро издание от 1947 г. има глава ”Фотограметрия”.
1930 – Инженерите Васил Пеевски, Гроздан Грозданов и Асен Райков от Държавния географски институт съставят първото българско ръководство “Курс по фотограметрия”.
1936 – Инж. Гроздан Грозданов от ДГИ публикува в Годишника на института работата “Приложение на фотограметрията при топографското снимане у нас”, в която подробно са изложени технологията на земната и въздушната фотограметрия и постигнатите резултати от 1930 г. до 1936 г. През този начален период за 2471 дни от 2171 земни фотограметрични станции са заснети 13 270 km2 или по 5,4 km2 на ден. През същия период за 1577 дни от средна височина над местността 3300 m (среден мащаб на фотоснимките 1:20 000) с ръчната аерофотокамера Wild (фокусно разстояние 165 mm) с 3478 аерофотоснимки са заснети 7106 km2 или по 2 km2 на снимка.
1945 – Проф. инж. Асен Райков публикува първия у нас учебник “Фотограметрия”. Третото преработено и допълнено издание за студентите по специалността Геодезия, фотограметрия и картография е от 1964 г.
1951 – Инж. Петко Дичев (1899-1966) от Държавния географски институт публикува “Записки по фотограметрия”.
1953 – Проф. инж. Васил Пеевски публикува учебник “Изравнение по метода на най-малките квадрати”, в глава ІV на който е развит въпроса за т. нар. условно изравнение с неизвестни (ІV стандартна проблема), илюстриран с подробен пример за определяне елементите на вътрешното ориентиране на фототеодолитите.
1960 – Главното управление по геодезия и картография започва издаването на “Известия”, където се публикуват статии и служебни материали и по фотограметрия. Значително по-късно излизането на бюлетина е преустановено, а тематиката му е включена в новосъздадения през 1985 г. бюлетин “Геодезия, картография, кадастър” на Комитета по териториално и селищно устройство. По-късно и този бюлетин престава да излиза. Междувременно през 1982 г. ГУГКК започва издаването на “Бюлетин – Геодезия, фотограметрия, картография, кадастър, геодезическо инструментостроене”, от който излизат няколко броя.
1961
· Научно-техническият съюз на българските геодезисти и земеустроители (сега Съюз на геодезистите и земеустроителите в България) започва издаването на списание “Геодезия, картография, земеустройство”, в което се публикуват статии и по фотограметрия и дистанционни изследвания. Последователни главни редактори са: проф. инж. Васил Пеевски, ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски, доц. д-р инж. Славейко Господинов, ст.н.с.І ст. д-р инж. Георги Милев.
· Военнотопографската служба започва издаването на “Технически бюлетин – Геодезия, фотограметрия, картография”, което значително по-късно престава да излиза.
1965
· Инженерите Иван Хайдушки и Владимир Станоев публикуват учебник за строителните техникуми “Фотография и фотограметрия”, чието 3-то издание е от 1978 г.
· Инж. Генчо Генов от ВТС публикува монографията ”Развиване на пространствена фототриангулация с универсални картировъчни апарати”.
1966 – Инж. Генчо Генов от ВТС публикува монографията “Изследвания по ползуване на фотограметрията за определяне координатите на точки от земната повърхност, необходими за осигуряване действията на войските”.
1967
· Инженерите Иван Хайдушки и Пенчо Зафиров публикуват “Ръководство за упражнения по фотограметрия”.
· В том 4 на Кратката българска енциклопедия намира място статията “Стереокомпаратор”, съставена от инж. Иван Кацарски.
1969
· Проф. инж. Димитър Стойчев и д-р инженерите Георги Милев и Александър Гълъбов публикуват книгата “Геодезически работи в строителството”, където в разделите за съвременните методи за проектиране на пътища и за изследване деформации на съоръжения е застъпена фотограметрията. Книгата е преиздавана през 1976 и 1983 г.
· Инж. Пенчо Зафиров публикува в София труда “Аналитична аеротриангулация за карти в мащаб 1:5000”.
· В том 5 на Кратката българска енциклопедия са отпечатани статиите “Фотограметрия” и “Фотограметрични инструменти”, съставени от инж. Иван Кацарски.
1973 – Проф. инж. Иван Хайдушки е автор на раздел “Фотограметрия” в том І от “Наръчник по геодезия” под редакцията на професорите Васил Пеевски и Димитър Стойчев. Том ІІ излиза през 1974 г.
1976 – Инженерите Любен Малинов, Методи Маждраков и Трайко Трайков публикуват учебник за студентите във Висшия минно геоложки институт (сега МГУ) “Геодезия и топографско чертане” с раздел по фотограметрия. Второто преработено издание от 1989 г. е “Геодезия и фотограметрия”.
1978
· Проф. инж. Иван Хайдушки публикува учебник “Фотограметрия” за студентите по специалността “Геодезия, фотограметрия и картография”.
· Проф. д-р инж. Начко Наков публикува учебник “Фотограметрия” за студентите по специалността “Земеустройство”.
· Полк. д-р инж. Генчо Генов и подполк. д-р инж. Илия Кръстев от ВТС публикуват “Ръководство за фотограметричните работи при изработване и обновяване на топографски карти”.
· Проф. Сава Рибарв и доцентите Йосиф Желязков и Георги Димитров публикуват учебник “Геодезия” за студентите от ВЛТИ (сега Лесотехнически университет), в който фотограметрията заема значително място.
· Д-р инж. Георги Милев публикува книгата “Съвременни геодезически методи за изследване на деформации”, в която са застъпени и фотограметричните методи.
1979 – Кирил Серафимов, бъдещ академик, публикува книгата “България и космосът”, в която са описани българските приноси в космическите изследвания.
1981 – Димитър Мишев, бъдещ академик, публикува книгата “Дистанционни изследвания на Земята от Космоса”.
1983 – Методи Маждраков, професор в Минно-геоложкия университет – София, публикува учебника “Маркшайдерство. Методика на маркшайдерските работи в откритите рудници”, в който има точка “Земна фотограметрична снимка”.
1986 – Димитър Мишев публикува в София книгата Spectral characteristics of natural formations (Спектрални характеристики на естествени формации) в която третира дистанционните методи на изследване.
1989 – Ст.н.с д-р инж. Иван Кацарски, доц. д-р инж. Иван С. Иванов, инж. Павлета Павлова и инж. Петко Симеонов публикуват учебник за строителните техникуми “Фотография и фотограметрия”.
1990 – Д-р инж. Стоянчо Милошев, доцент във Висшето народно военно строително училище – София, публикува “Геодезия (Учебно пособие)” за курсистите от ВНСУ, в което има раздел “Фотограметрия”.
1992 – Проф. д-р инж. Йосиф Желязков и доц. д-р инж. Юлин Тепелиев публикуват учебник “Геодезия и
дистанционни методи” за студентите от Лесотехническия университет.
2001 – Доц. д-р инж. Борислав Маринов започва публикуването на интернет страницата на Университета по архитектура, строителство и геодезия лекциите си по фотограметрия.
2002
· ГИС София ЕООД издава “Сборник доклади по фотограметрия”, съдържащ 8 доклада с автори А. Александров, В. Петрова, В. Дановска, Д. Жечев, К.Иванова, М. Коева, Т. Б. Христова, Т. С. Христова, които са участниците в курса по Основи на фотограметрията, състоял се през 2001 г.
· Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски публикува “Основи на фотограметрията (Записки)”.
· Доц. д-р инж. Пламен Малджански започва публикуването на интернет страницата на Университета по архитектура, строителство и геодезия лекциите си по фотограметрия.
2005 – Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски публикува “Приложни и теоретични въпроси на фотограметрията (Сборник)”.
Литература
- Вълков, И. Историческо развитие на Географическия институт. София, Географически институт, Годишник за 1922.
- Гегов, К. Дирекция “Геодезия, картография, географска информационна система”. София, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, 2004. https://dgk.mrrb.govеrnment.bg.
3 Гроздановъ, Г. Приложение на фотограметрията при топографското снимане у насъ. София, Годишникъ на Държавния географски институтъ при Министерството на войната, 1936.
4. Иванов, Д. Началото. София, Сто години Военнотопографска служба (Исторически очерк), Военнотопографска служба, 1991.
5. Кацарски, И. Развитие и состояние фотограмметрии в Народной Республики Болгарии. Москва, Известия высших учебных заведений, раздел Геодезия и аэрофотосъемка, 4, 1988.
6. Кацарски, И., И. С. Иванов, П. Павлова, П. Симеонов. Фотография и фотограметрия. София, Техника, 1989.
7. Кацарски, И. Юбилейна сесия на фирмата за научни изследвания и технологии “Геодезия и фотограметрия”. София, Геодезия, картография, земеустройство, 1, 1990.
8. Кацарски, И. Основи на фотограметрията (Записки). София, ГИС София ЕООД, 2002.
9 Кацарски, И. Приложни и теоретични въпроси на фотограметрията (Сборник). София, ГИС София ЕООД, 2005.
10. Кръстев, И., И. Цанков. Развитие на топографските и фотограметрични работи във Военнотопографската служба. Министерство на отбраната – ВТС, Технически бюлетин, 1, 1991.
11. Кръстев, И. Развитие на топографските и фотограметричните работи при изработване на топографските карти. София, Сто години Военнотопографска служба (Исторически очерк), Военнотопографска служба, 1991.
12. Кръстев, И. Научно-изследователската дейност в Военнотопографската служба. Министерство на отбраната – ВТС, Технически бюлетин, 1, 1991.
13. Маврова, Н. Едромащабната топографска карта – епизод от историята на картографирането в България. София, Национален семинар ”История на картографията в България” (Сборник доклади). 1994.
14. Пеевски, В. Моята служба в Държавния географски институт – начало на приложението на
фотограметрията у нас. София, Годишник на Националния политехнически музей, том 16, 1988.
15. Пеевски, В. Начало на висшето техническо и по-специално на висшето геодезическо образование у нас. София, Годишник на Националния политехнически музей, том 16, 1988.
16. Пеевски, В. Начало, развитие и дейност на организациите на българските геодезисти и земеустроители. София, Геодезия, картография, земеустройство, 1, 1991.
17. Пенев, П. Д., П. Т. Пенев. Висшето геодезическо образование в България. София, Международен симпозиум “Геодезически, фотограметрични и спътникови технологии – развитие и интегрирано приложение” (Доклади), 2001.
18. Петрова, Н., В. Коцев, И. Георгиев. 50 години научни изследвания по висша геодезия в БАН. София, 50 години Централна лаборатория по висша геодезия, Юбилейна научна сесия (Доклади), 1998.
19. Райков, А. Фотограметрия, 3-то издание. София, Техника, 1964.
20. Хайдушки, И. Фотограметрия. София, Техника, 1978.
21. Цветков, С., Б. Бояджиев, З. Деков. 55 години “Геопланпроект”. София, Геодезия,картография,
земеустройство, 5-6, 2003.
22. Шестдесет години висше технически образование в България по архитектура, строително инженерство и геодезия. София, Университет по архитектура, строителство и геодезия, 2002.
23. Шестдесет години висше техническо образование по архитектура, строителство и геодезия. 60 години висше геодезическо образование в България. 50 години Геодезически факултет. София, 2002.
24. Яначков, А., Р. Иванова, Н. Христов. 50 години фотограметрия в производството на ”Геопланпроект” ЕАД. София, Геодезия, картография, земеустройство, 5-6, 2003.
25. Haidushky, I., I. Katzarsky. La development et l’etat de la photogrammetrie enBulgarie / Development and stаte of photogrammetry in Bulgaria / Entwicklung und Stand der Photograametrie in Bulgarien. София, Геодезия картография, земеустройство, 3, 1983.
26. Katzarsky, I. Fotogrammetria Bulgarissa. Helsinki, Maankaytto, 3, 1988.
27. Katzarsky, I. Development and State of Photogrammetry in Bulgaria. ISPRS XVIII Congress, Vienna, 1996. International Archives of Photogrammetry and Remote Sensing, Vol. XXXI
