Адв. Михаела Белчева е адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2003 г. Преди това адв. Белчева е била главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община – район „Триадица“. Трайните професионални интереси на адв. Белчева са в областта на кадастъра и устройство на територията, вещно право, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и вещноправни спорове. За контакти тел. 0887218771 и email mgb@abv.bg. Сайтът на адв. Михаела Белчева е www.mihaelabelcheva.com
Подробният устройствен план по чл. 16 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е приложим за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. Целта и логиката на този ПУП е в голяма неурегулирана и незастроена територия да бъдат определени площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура, срещу което поземлените имоти да се трансформират в урегулирани поземлени имоти с предвидено предназначение и режим на застрояване. Планът по чл. 16 има непосредствен вещно-правен ефект – от датата на влизане в сила на административния акт по одобряване на плана правото на собственост се трансформира, като общината/държавата придобиват правото на собственост върху частите от имоти, предназначени за публична собственост, а частните субекти придобиват правото на собственост върху урегулираните поземлени имоти. Планът по чл. 16 изключва провеждането на специална отчуждителна процедура по ЗУТ, съответно ЗДС или ЗОС. Това е така, защото поради естеството си планът вече е преразпределил териториите, вече е отнел съответна част от частните имотите и е определил имоти за публична собственост с определено предназначение.
Съгласно ал. 5 на чл. 16 на ЗУТ за придобиване на собствеността върху всеки УПИ кметът на общината издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Индивидуализиране на новообразувания УПИ представлява описване на границите и определяне на идентификатор на имота – това е предвидено в §5, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Идентификатор на имота може да бъде определен, само когато планът е изработен върху одобрена по Закона за кадастъра и имотния регистър кадастрална карта, а не върху „налични“ планове и карти по §6, ал. 7 от Преходните разпоредби на ЗУТ.
В съдебната практика има доста разнообразни и противоречиви съдебни решения, постановени по дела с предмет обжалване на заповеди за индивидуализиране на имоти по чл. 16, ал.5 ЗУТ. Така напр. със съдебно решение по адм.д .№5438/2010 г., Административен съд – София град, 28-ми състав се отменя като незаконосъобразна издадена заповед, тъй като съдът приема, че „предмет на заповедта следва да бъде новоотреденият имот, собственост на общината, който се предоставя на жалбоподателя за отнетите от него до 25% от площта му за обществени мероприятия. Заповедта не може да има за предмет имот, собственост на жалбоподателя, макар и вече урегулиран.“ От мотивите на съдебното решение също така се установява, че съдът приема, че с плана по чл.16 не може новообразуваният УПИ да включва в себе си (да бъде образуван) от имота на жалбоподателя, както и че срещу отчуждените до 25% от площта на имота трябва да има отреждане на имот за жалбоподателя, предоставен от общината.
Със съдебно решение по адм. д. №5439/2010 г., Административен съд – София град, 33-ти състав се отменя като незаконосъобразна издадена заповед по чл. 16, ал. 5 на ЗУТ, тъй като в хода на съдебното производство не се доказва, че има решение на комисията по чл. 210 на ЗУТ, което да установи пазарна равностойност на имотите преди и след урегулирането им.
По мое мнение и двете съдебни решения са неправилни по няколко причини. Съдът смесва основанията за законосъобразност на плана по чл.16 с основания за законосъобразност на заповедта за индивидиуализиране. Действително условие за законосъобразност на плана е новообразуваните УПИ да имат пазарна стойност не по-ниска от стойността на имотите преди образуването им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 на ЗУТ. Липсата на такова решение прави плана незаконосъобразен. При положение обаче, че самият ПУП не е обжалван, то той е стабилизиран и е правопораждащ юридически факт за издаване на заповед по ал. 5. Порокът на плана не е основание да се приеме, че издадената заповед за индивидуализиране е незаконосъобразна, защото тя само установява последиците от влезлия в сила план. Също така не споделям мнението на съда, че предмет на заповедта по чл. 16, ал. 5 не може да бъде имот на жалбоподателя, макар и вече урегулиран. Възможно е както новообразуваният УПИ да бъде „отместен“ териториално спрямо имота на жалбоподателя (да не бъде съобразен с точните кадастрални граници и да бъде образуван от имоти, собственост на други лица), така и новообразуваният УПИ да бъде образуван от имот на жалбоподателя след „приспадане“ до 25% от площта му за техническа инфраструктура.
Постановените съдебни решения също така поставят въпроса дали заповедта по чл.16, ал.5 представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс – т.е. представлява ли изрично волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации и в този смисъл подлежи ли на обжалване, вкл. подлежи ли на обжалване нейното съдържание. Заповедта за индивидуализиране констатира вече настъпили/ породени от датата на влизане в сила на плана права и поради това според мен тя не представлява индивидуален административен акт по смисъла на ал. 1, чл. 21 АПК. По мое мнение индивидуален административен акт представлява самото волеизявление за издаване на заповедта, тъй като с него се констатират вече възникнали права- това волеизявление е индивидуален административен акт по чл.21, ал.2 АПК. В този смисъл подлежи на обжалване отказът за издаване на заповед по чл. 16, ал. 5, а не самата издадена заповед, вкл. не подлежи на съдебен контрол съдържанието й. Поради това жалба срещу издадена заповед по чл. 16, ал. 5 е недопустима, тъй като няма административен акт, който да е предмет на обжалване, съответно недопустими са и постановените съдебни решения. Поставя се въпросът как жалбоподателят да се защити срещу недопустимото съдебно решение. Защита срещу недопустимо съдебно решение обаче може да иска само страна по делото, за която решението е неблагоприятно (в случая жалбоподателят е постигнал целения от него правен резултат и е получил едно съдебно решение, което уважава жалбата му) и то в 14-дневния срок за касационно обжалване пред Върховния административен съд. По силата на изричната норма на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ обаче решението на първоинстанционния съд е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВАС. В случай, че съдебното решение влезе в сила, порокът недопустимост не може да бъде отстраняван и по реда на отмяна на влезли в сила съдебни актове – отново защото право на отмяна може да иска само страна, за която решението е неблагоприятно и то при наличие на изчерпателно изброените хипотези на чл. 239 АПК.
Т.е. отмяна на заповед за индивидуализиране по чл. 16, ал. 5 в посочените по-горе съдебни решения води до невъзможност на изпълнение на тези решения от административния орган, тъй като констатираните пороци на отменените административни актове не са техни, а са на подробния устройствен план и съответно администрацията не може и няма как да ги отстранява. От друга страна, заповедта за индивидуализиране на новообразувания УПИ представлява титул за собственост, който подлежи на вписване в имотния регистър. При наличие на влязъл в сила ПУП по чл. 16 ЗУТ, който има непосредствено вещно-правно отчуждително действие и трансформира собственост, жалбоподателите не могат да се легитимират като собственици на новообразуваните УПИ без заповед за индивидуализиране. Следователно, независимо че съдебните решения имат действие както по отношение на страните по делото, така и за всички (чл. 177, ал. 1 от АПК), а от друга страна тези съдебни решения не могат да бъдат изпълнени, то единственият изход от ситуацията е повторно издаване на същите заповеди за индивидуализиране – просто защото не би могло да има заповеди с различно съдържание.