Стоян Стоянов е потомствен геодезист. Завършил е средното си образование в строителния техникум в Стара Загора, специалност геодезия. След това избира да продължи образованието си по геодезия във военното училище в Шумен. След завършването си в продължение на осем години работи във Военнокартографския институт в Троян. През 1993 г. започва работа в София, в Управление „Гранични войски” – отдел „Спогодби”. От 1998 година до днес е началник на сектор „Геодезия и картография” в Главна дирекция „Гранична полиция”.
– Какво представлява вашата служба?
Сектор „Геодезия и картография” е подразделение към Главна дирекция „Гранична полиция”, ситуиран е в София, и е единственото специализирано структурно звено в системата на МВР, което изпълнява дейности от национално значение в областта на геодезията и картографията, уредени със Закона за министерство на вътрешните работи и Закона за геодезията и картографията.
Основните задачи на сектора са геодезическо определяне и контрол на линията на държавната граница и граничните знаци; създаване и поддържане на геодезически и картографски фонд; създаване и поддържане на географска информационна система за линията на държавната граница и граничната зона.
– Кои договори определят държавната граница на България?
Държавната граница на Р България е определена от три договора. Първият е Договорът за мир, подписан на 27 ноември 1919 г. в Ньой, сключен след Първата световна война. Голяма част от границите ни са следствие от него.
Вторият е Договорът за мир с България, подписан на 10 февруари 1947 г. в Париж след Втората световна война.
Третият е Крайовският договор от 7 септември 1940 г., който определя сухопътната ни граница с Румъния.
Като основни документи за граничната линия служат и Конвенция за определяне на речната граница между България и Румъния от 1908 г. и Закон за морските пространства на Р България.
Има създадена междуведомствена група от българска и от румънска страна, която предстои да определи точното място на границата и разпределението на около 150-те острова в нашия граничен участък. Те постоянно се изменят (сливат се по между си или с брега, изчезват). Там предстои да се поработи много сериозно в бъдеще, за да се приеме най-подходящия тип граница.
Интересно за черноморската ни граница е, че тя е на 12 мили от бреговата линия.
Обозначаване на гранична линия в планински участък
– Има ли неточности в трасиране на държавната граница?
Самата граница е трасирана от международни комисии много описателно. В описанията от изброените договори съществуват пасажи като ”върви по билото на Беласица, завива на север североизток, приблизително лъкатуши”, които се неточни. Така че, смисълът на съществуването на нашия сектор през последните десетина години е да наложим съвременни стандарти, като определим пространствените координати на всяка точка от държавната граница. Това изключва възможността за субективизъм и спорове по прохождение на граничната линия.
В част от ЕТК, с които разполага до момента страната, граничната линия е отразена доста неточно. Причините са различни. Една от тях е възможността колегите да не са били допускани за директни измервания до линията на границата.
Аз лично съм се натъквал на такива неточности от порядъка на над 100 метра, което е много сериозно несъответствие.
Друг характерен случай е отразяването на държавната граница по граничните реки. Нашата българска държавна едромащабна карта завършва с брега, а държавната граница минава навътре в реката. В тези участъци, чрез съвместни измервания с колегите от съседната страна отразяваме точното прохождение на граничната линия.
– С какво точно се занимавате?
Ние се занимаваме с поддържането на държавната граница, което включва геодезически измервания, контрол на линията на държавната граница, изработване на нови гранични карти, поддържане на съответния геодезически и картографски фонд. Двустранните спогодби с нашите съседи детайлизират договорите, за които говорихме.
С всяка страна – Сърбия, Македония, Гърция, Турция и Румъния – имаме двустранни спогодби, които изпълняваме.
Изпълнението на спогодбите е възложено на смесена гранична комисия, съставена от две делегации – от българска и от съответната съседна страна.
Председателят на българската делегация се избира от ръководния състав на Главна дирекция „Гранична полиция”, след съгласуване с министерство на външните работи.
Граничните комисии заседават през определен период и решават възникналите въпроси, касаещи прохождението на линията на държавната граница. След всяко заседание се изготвя и подписва съвместен протокол, заверен с гербов печат на двете страни. Този протокол се утвърждава от компетентните органи и се изпълнява от нас. Ръководейки се от него, сектор „Геодезия и картография” организира дейностите по обозначаване, обновяване, трасиране на гранични знаци, изготвяне на гранични документи, извършване на съвременни геодезически измервания, така че да сме сигурни, че границата на терена съответства на утвърдените гранични документи.
Полевите измервания се извършват при изключително трудни условия. Едната от геодезическите групи идва от едната страна на границата, а другата от съседната.
Важно е да се отбележи, че всички колеги, които работят в нашия сектор, са назначени след едно задълбочено проучване и когато отидем да извършваме измервания, не се налага допълнително осигуряване и охрана.
Измерванията се извършват през летните месеци, а през зимата се обработва информацията.
Искам да подчертая, че измерванията се правят съвместно с колеги от съседната страна, независимо в кое ведомство се намират техните служби за границите. При сърби и македонци – службата за границата е към министерство на външните работи. При румънците е като при нас – към МВР, а в Турция и Гърция са към министерство на отбраната.
Крайната цел е да се достигне до един общ резултат за всяка определяща точка от държавната граница.
Обозначаване на гранична линия в равнинен участък
Снимка от GPS измервания на тристранната българо-гръцко-турска гранична пирамидае
– Има ли специални изисквания за участъците, които вече са външна граница на ЕС?
Отчитайки приемането ни в ЕС е необходимо граничната документация да бъде приведена съгласно стандартите за въвеждането на единна европейска координатна система за сухоземните граници на европейските страни.
Като членове на ЕС съществува стремеж към приоритетно обновяване на външните граници на ЕС, но не трябва да се забравят и вътрешните граници. Никоя страна от Европейския съюз не се отказва от границите си.
В тази връзка е важно да се отбележи, че всички данни получаваме в единна координатна система. Това са ни договореностите и със съседните страни.
– Пораждат ли се спорове за границите?
На експертно ниво – не. Има отделни участъци, в които граничната линия е динамична, поради това че съвпада с гранични реки. Това са р. Резовска, р. Тимок, р. Дунав и др.
При такива случаи въпросите се отнасят към външно министерство, като ние подготвяме различни експертни варианти за прохождение на граничната линия в проблемните участъци.
– Как е структуриран секторът?
Хората са разпределени в три направления на дейност. Едното направление е за попълване на базата данни, чрез директни измервания. Това звено се занимава с всички измервания по държавната граница, събира и обобщава информация за състоянието на граничните знаци, както и извършва при необходимост възстановяване на заличени участъци от граничната линия и разрушени или изчезнали гранични пирамиди. Събраната информация се предоставя на второто направление за обработка на цифрови данни и поддържане на ГИС, където се извършва окончателната обработка на резултатите, тяхното систематизиране и въвеждането им в ГИС. Всички данни, с които разполагаме, се стремим да са в единна координатна система, но при необходимост е възможно транформирането им в други координатни системи използвани в страната. Третото направление е ведомствен геодезически и картографски фонд и регистратура – разполага с топографски карти в различни мащаби на държавната граница и граничната зона – секретни и явни. И трите звена се ръководят от началник сектор „Геодезия и картография”. Секторът е под прякото ръководство на Директора на ГДГП.
– Развивате ли търговска дейност?
След като сме свършили измерванията и отчитайки, че държавната граница е елемент от кадастъра, предоставяме данните на съответните структури, например агенцията по геодезия, картография и кадастър, Военногеографска служба и др.
Ние не си поставяме за цел да продаваме данни и не развиваме търговска дейност.
– Кой има право на достъп до картите?
Оригиналните гранични карти са в два екземпляра и се съхраняват във фонда на Главна дирекция „Гранична полиция” и в Министерство на външните работи.
Целта на сектора е всички заинтересовани ведомства да имат право на достъп, за да не се създават предпоставки за конфликти със съседите.
– Инструментите, с които работите?
За осъществяване на геоинформационната дейност в МВР, сектор „Геодезия и картография” разполага с геодезическа GPS апаратура “Trimble” 5700 – три пълни комплекта, включващи базови и мобилни приемници, работещи и в режим на реално време. Освен това имаме тотални станции “TOPCON GTS-602” и “TOPCON GPT-6001” – пълни комплекти, предназначени за допълване дейността на GPS апаратурата. Разполагаме с дигитален нивелир „TOPCON DL 101C” – пълен комплект, включващ основен прибор, тринога, инварни лати, разтегателни баркодови лати и др. Секторът има специализиран цветен скенер VIDAR, формат А0 рулонен с разрешаваща способност 1600/1600 dpi, позиционна точност ±0,05 % ; плотер HP designjet 500 GL2, формат А0 с разрешаваща способност 1200/600 dpi. Разбира се имаме и необходимия брои компютри, периферия към тях и пакет приложни софтуерни продукти за географска информационна система /ГИС/, подпомагащи входа от различни източници на цифрови географски данни в страната, проектиране и организиране на базата данни с цялата налична информация в Главна дирекция “Гранична полиция”, формиране и поддържане на постоянни по състав геопространствени данни със стандартен формат за обработка и обмен, разработване на инструментариум за създаване на стандартизирани цифрови географски продукти и разпространението им за ползване от компетентните служби.
През 2008 г. приключи процедурата по избор на изпълнител на проект „Доставка на DGPS референтна станция и съответния софтуер и хардуер за ГД “Гранична полиция”, която предстои да бъде изградена на територията на софийска област. Целта на тази станция е в процеса на ежегодните работи по обновяване, обозначаване и възстановяване на граничните знаци, да се извършва контрол за правилното прохождение на граничната линия по западната ни граница, която се явява и външна за ЕС.
Съвместни GPS измервания в реално време на българо-гръцката държавна граница
– Резултати от дейността?
През периода на съществуване на сектора като самостоятелно звено в структурата на МВР е извършена голяма по обем работа по изготвяне на нова съвременна гранична документация. Подписана е новата гранична документация за държавната граница между Р България и Сърбия. Тя е изработена съгласно решението от Първото заседание на Смесената комисия за обновяване, обозначаване и подържане на държавната граница между Република България и Съюзна Република Югославия проведено от 22 до 25.04.1997 г. в Белград и съдържа следните елементи: атлас на картите на граничната линия в М 1:5 000; описание на граничната линия; каталог с координатите на граничните пирамиди и тристранните гранични точки и определящите точки по граничната линия.
През 2007 г. приключиха полевите работи по измерванията на цялата българо-гръцка държавна граница. При тази дейност с помоща на GPS в „статичен режим” бяха определени координатите на граничните пирамиди, а в режим „реално време” беше координирана линията на държавната граница. За тази граница са изработени нови гранични карти в мащаб 1:10 000, както и единен цифров модел на граничната ивица.
Предстои тяхното съгласуване с гръцката страна и утвърждаването им.
През 2007 г. бяха извършени геодезически измервания и в пилотен участък по българо-румънската сухопътна държавна граница, за който също е изработен модел и са отпечатани нови гранични карти мащаб 1:5 000. През тази година е планирано да бъде завършена цялата сухопътна граница с Румъния.
Експерти от сектора активно участват в междуведомствената комисия към МВнР за делимитация на морските пространства между Република България и Румъния в Черно море.
С помощта на горните данни и инструменти се извършва контрол на прохождението на граничната линия и местонахождението на граничните пирамиди, възстановяването им на места, където са били заличени или разрушени (от човешка дейност, природни бедствия и др.).
Данните, с които разполага секторът, при необходимост се предоставят на заинтерисованите ведомства, като пример бих посочил предоставяне на данни за прохождението на граничната линия в река Дунав на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, при изготвянето на кадастралните карти на землищата на територията, на които се намира част от българо-румънската държавна граница.
– Проблемите пред сектора, ако има такива?
Основният проблем пред сектора е намиране и назначаване на квалифицирани млади геодезисти.
– Перспективите пред службата?
Поставили сме си за цел да покрием стандартите на ЕС в геодезическо отношение, касаещи вътрешните и външните граници на съюза.
В по-далечна перспектива, ще предложим на ръководството да стандартизираме географската база данни в МВР, за да може да бъде използвана автоматично от всички заинтересовани служби в министерството.
