България стана домакин на международен форум, организиран от ООН и Агенцията по геодезия, картография и кадастър
България стана домакин на изключително важно международно събитие, свързано с развитието на геодезията и на кадастъра в частност. В края на април в София се състоя двудневната среща, посветена на опита в управлението на данни за подобряване на поземлената администрация в държавите-членки на Икономическата комисия на Европа към ООН. Форумът бе организиран от Икономическата комисия на Европа към ООН в сътрудничество с Агенцията по геодезия, картография и кадастър. На срещата взеха участие повече от 150 учени и геодезисти от над 30 страни.
Събитието бе открито лично от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Изключително важни теми повдигна проф. Йоахим Томас – директор на поземлената администрация към министерството на околната среда, земеделието и защита на потребителите на провинция Северен Рейн – Вестфалия. Основният акцент в изказването му падна върху необходимостта от политическа воля за оценяване на важността на управлението на кадастъра. В същия дух беше и презентацията на големия приятел на България – директорът на норвежката служба Хелге Онсруд. Ако правителствата разберат важността на кадастъра и изобщо на поземлената администрация – ни очаква просперитет, подчерта той пред събралите се на форума. Всеки долар, похарчен за кадастъра и имотния регистър, се връща многократно, отбеляза той. Онсруд заяви още, че е много важно европейските страни да работят заедно в една посока и в областта на администрирането на земята и не пропусна да отбележи, че често самофинансиращите се организации се справят по-добре от поддържаните от държавата. Затова и призова присъстващите да търсят начини и да подемат инициативи за подобряване на обслужването на клиентите. Онсруд подчерта, че в условията на финансова криза геодезистите не трябва да се отчайват, защото пазарът на земя работи и не е спрял да функционира.
Представителката на Словения Божена Липей обобщи перспективите пред работещите в областта, като обобщи, че бъдещето е в единна и самоподдържаща се европейска агенция.
Повечето участници споделиха опита си. Забележително представяне на литовския държавен регистър направи Бронислав Микота. От лекцията му стана ясно, че 93% от литовците използват интернет и всички те могат да получават всички необходими данни за кадастъра и имотния регистър в електронен вид. Целта на министерството на правосъдието, към което са всички регистри в Литва, е през 2014 г. те да са напълно дигитализирани. В страната разработвали и система за превод на всички данни на английски език, така че всеки интересуващ от която и част на света да може да получи нужната информация.
Изключителен напредък в дигитализацията отбелязаха и представителите на Грузия. Въпреки че едва 10% от грузинците да разполагат с компютри и интернет, там е изградена напълно работеща система за информация относно публичния регистър. Според мениджъра Екатерина Мескидзе, всеки оторизиран потребител има достъп до данните, които са над 90% дигитализирани, срещу малки суми.
Мима Чалева, главен секретар на АГКК: Политиците трябва да чуят експертите
– Как оценявате конференцията?
– За мен това е много сериозно събитие за България, за съжаление обаче пак се оказа, че моментът не е подходящ – на фона на международния енергиен форум, който се провежда в съседство. Цитираните тук резултати бяха на изключително ниво и те трябва да бъдат чути от политиците.
Изключително е важно управлението на поземлените ресурси изцяло. Това е безкрайно важно да се разбере в една страна като България, която е аграрна страна, а ние там имаме проблеми. Хората, които участваха във форума, познават изключително добре България и развитието на кадастъра и в исторически аспект и те дадоха много важни предложения за решаване на редица проблеми. Специалното представяне на Йоахим Томас и на Хелге Онсруд трябваше да се чуят от нашите политици, които взимат решенията.
Не за първи път ние казваме, че ако регистъра и кадастъра са в една институция – то тогава ще можем да получим достатъчно приходи, с които да напредваме и да подобряваме услугите. Добрите практики в света доказват, че най-добре е двете институции да са обединени. И нека не говорим само за кадастър и имотен регистър, а за оценката на имотите, събирането на данъците – всички тези дейности биха били безкрайно полезни.
Криси Потисиу, FIG: Българските геодезисти са на много високо ниво
– Как намирате организацията на конференцията?
– Много добра – агенцията по кадастъра в България е свършила страхотна работа. Много е полезна за размяна на опит, а аз участвам много често в подобни конференции.
– Какви са разликите между българския кадастър и гръцкия?
– Има както различия, така и прилики. В Гърция частна собственост отдавна съществува заради различните политически системи, в които сме живели. Така че има достатъчно данни, които ние пазим в поземлените регистри. От 1995 г. ние започнахме кадастрален проект и е лесно, когато използваш съществуващата информация, защото е много по-евтино. Разбира се, проектът не е свършил – той е дългосрочен и там ние с вас имаме общи проблеми – опитваме се да привършим кадастралните измервания, опитваме се да създадем електронно правителство. Срещаме много спънки, но в нашия случай държавата има претенции за собствеността, а не частните лица. Така че ето и разликата – нещата не са особено ясни в някои случаи. Ние вече сме създали единна координатна система, също като вас се опитваме да хармонизираме системите си с изискванията на Европейския съюз. И при нас съществуват нотариусите, както и при вас.
– А какво ще кажете за кризата?
– За икономическата криза ли? Не съм политик, но като гражданин аз я усещам. Цената на имотите е пада, пазарът на имоти леко се е застопорил, но най-скъпите имоти пазят цените си.
– Мислите ли, че кризата ще попречи на работата на геодезистите?
– Един от начините да се справим с кризата е да направим нова инфраструктура, затова мисля, че геодезистите са в добро положение.
– Как работите с българските си колеги, имате ли много контакти с тях?
– Опитваме се да работим заедно и да си сътрудничим, но мисля, че трябва да сме в по-близки връзки. Сега обсъждаме с Ангел Янакиев как функционира вашата камара на геодезистите. Тук е мястото и да отбележа, че в България работят геодезисти с много високи професионални качества – не спирам да го повтарям това. Всъщност първата ми международна конференция, на която участвах, беше тук в София, още по-времето на Живков, през 1983 г. Познавам се с председателя на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България Георги Милев, както вече казах – с Ангел Янакиев, с един от най-добрите специалисти по фотограметрия проф. Иван Кацарски. Така че имаме много добри връзки и ми се иска да ги продължим.
