Граждани нападат геодезисти, спецчасти ги пазят
На 4 юли 2007 г. по време на 119-тата сесия на Международния олимпийски комитет в Гватемала за първи път Русия е избрана да бъде домакин на зимна олимпиада. През 2007 г. Владимир Путин е втори последователен мандат президент на Русия. Смята се, че инициативата за провеждането на олимпийските игри е лично негова, след като години наред кара ски в любимия си черноморски курорт. Може би още тогава се заражда определението Путиниада – тъй като организирането на най-голямото спортно състезание е до голяма степен мечта на Владимир Владимирович. Така олимпиадата в Сочи става първата, проведена в Русия след разпадането на СССР. Пътят до осъществяването на ХХІІ Олимпийски игри обаче е дълъг и противоречив. Поради липса на каквато и да е инфраструктура и обекти, Русия започва от нулата със строителството, т.е. първо е кадастърът.
Шев и кройка на закони
Още през 2006 г. е решено да бъде създаден кадастър на Сочи, тъй като градът не притежава пълен такъв. На 1 декември 2007 г. руският парламент – Думата приема изменение в закона за собствеността на земята, с което държавата получава право да отчуждава имоти за нуждите на олимпийското строителство. Приет е и т.нар. Олимпийски закон, според който всички и всичко в държавата трябва да е в помощ на провеждането на олимпиадата. През юни 2008 г. депутатите от управляващата партия Единна Русия внасят и одобряват в Думата законопроект, постановяващ държавната фирма „Олимпстрой“ да заплати всички работи по кадастъра след отчуждаването на земите, на които ще се строи олимпийския парк. Кремъл настоява кадастралното заснемане да бъде извършено до най-малка подробност и с огромно внимание, за да не бъдат ощетени собствениците. Компанията „Олимпстрой“ е натоварена да сключва договори с геодезическите фирми и с администрацията на Краснодарския край. Уточняват се условията, при които ще се извършва отчуждението на земите и идва ред на работата на терен.
Малки революции
През юли 2008 г. около 200 жители на Сочи протестират с плакати и бутилки със запалителна смес против отчуждаването на земите им и срещу строежа на съоръженията в района на Имеретинската низина. Тогавашната още наричана милиция охранява пристигналите на мястото геодезисти, които трябва да направят първите заснемания, но гражданите им пречат и категорично се противопоставят. Реплики от рода „Само през трупа ни“ съпътстват последвалото постановление на губернатора на Краснодарския край Александър Ткачьов за незабавно отчуждаване на земите и извеждане на хората от домовете им. Милицията укротява страстите със сълзотворен газ и вика на помощ дори специалните части ОМОН. Намесата на омоновци за щастие е отложена с успокоението на хората, че имат право да обжалват отчуждаването на земите си в десет дневен срок. Властите обаче обявяват, че ще преследват гражданите, които не се подчиняват и саботират процеса на строителството на олимпийските съоръжения.
Без дом
През септември 2008 г. идват и машините, които започват работа на обектите. Властите изселват повече от 4000 души, сред които и бежанци от съседната автономна република Абхазия, намерили спокойствие в покрайнините на Сочи през последните 15 години.
Напрежението сред местните хора не стихва. Този път заради липсата на адекватна парична компенсация. 1400 семейства стават заложници на ситуацията – те ще бъдат изселени, но не се знае къде. Според Олимпийския закон те ще бъдат овъзмездявани предимно с имоти. Много от тях обаче още не са започнати да се строят. Оценката на отчуждените им земи обаче е занижена, поне така твърдят хората и дори казват, че е четири пъти по-ниска. Първата оценка е направена през септември 2008 г. Властите обаче обещават, че причината за малките суми е световната икономическа криза и затова решението е след време да има актуализация. По официални правителството изплаща на засегнатите хора, останали без дом 21 милиарда рубли (около 500 000 000 евро), а и до днес има хора, които настояват за обезщетения. През 2010 г. се променя и закона за горите, за природните ресурси и редица други. Олимпийски обекти се строят в горите, без да се променя предназначението на горите и без да се обезщетяват гражданите, които вече са бивши собственици.
Олимпийски кадастрален отдел
Зимата на 2008 г. се създава отдел по регистрацията на правата на олимпийските обекти към федералното управление на държавната регистрация, кадастър и картография на Краснодарския край. Както се шегуват от службата, не само заради олимпиадата отделът се казва олимпийски, а и заради огромните проблеми, с които е трябвало да се сблъсква.
Строителството напредва независимо от протестите на гражданите. През 2011 г. специалисти от кадастъра в Сочи консултират безплатно гражданите. От управлението на Руския кадастър в Краснодарския край твърдят, че само за две седмици са се срещнали с над 1000 граждани с имотни проблеми в Сочи.
Пред избор: Парк от международно значение или олимпийско село
Освен проблемите със собствеността на хората изникват и екологичните проблеми. Оказва се, че подробният устройствен план на Сочи е одобрен, но не е съгласуван с гражданите, нито не е взел под внимание къде са границите на Сочинския национален парк, който е от международно значение. Планираните железопътни линии ще унищожат изключително ценна реликтна растителност. Нито един от 62-та парка в града не е нанесен в кадастъра.
Диалози
През 2011 г. обаче се ражда и една добра инициатива – шефът на отдела за архитектура и строителство в кметството на Сочи Олег Швейко започва да провежда редовни срещи с обществеността и да отговаря на всички поставяни въпроси. Посредник между граждани и община става и блогът blogsochi.ru, който в момента се е превърнал в информационна институция за града.
Следващата година изглежда кадастърът е започнал да работи. Тогавашният шеф на краснодарската служба за държавна регистрация, картография и кадастър Виктор Колодяжни поставя пред местната служба основна задача – правилна и грамотна работа със заявленията на гражданите и за първи път се хвали, че жалбите за 2011 г. са намалели три пъти в сравнение с предишната година. Властите обаче продължават да изпълняват заръката – достъпност на кадастралната информация и всеки гражданин да получава изчерпателен отговор на въпросите си.
КАМАЗ-и по плажовете
През 2012 г. строителството на олимпийските обекти не върви съвсем гладко – този път заради протестите на жителите на Сочи срещу разрушаването на дивите плажове в Имеретинск от строителите.
Според местните фирмата „Спортивни инициативи“ сече дървета без разрешение, огромни камиони КАМАЗ се разхождат по плажовете и всичко тъне в разруха. На брега трябва да бъде построена площадка за плажен волейбол и тризвезден ресторант. Извършват се и брегоукрепителни работи и строителство на сгради между 5 и 7 етажа. Оказва се, че няма пълен кадастър за 145-километровата брегова ивица край Сочи, а само отделни заснемания на малки зони. Експерти на ООН включват Имертинската низина като природна забележителност, част от зелените зони край Сочи.
За смисъла от кадастъра, още веднъж
През 2012 г. се разиграва една история, която още веднъж показва смисъла от работещ кадастър. Прокурорът на Краснодарския край Леонид Коржинек обвиняма няколко човека в машинации със сделки със земи около олимпиадата. Още през 2005 г., докато в Русия се е зародила идеята за олимпиадата в Сочи, те успели да регистрирали на свое име в службата по кадастър в Сочи имоти, които не им принадлежат. Имотите всъщност били на обществена организация, но не били вписани в кадастъра. Злоупотребата е за повече от 112 милиона рубли (около 30 милиона евро), което е в нарушение в особено големи размери. С помощта на разследване на Федералната служба за сигурност на Русия е разкрита измамата.
Незаконно строителство
Миналата година, само месеци преди официалното откриване на олимпийските игри се оказа, че има и друг проблем около строежите в Сочи – самонастанилите, използвали общия хаос около конструирането на олимпийското село. Периодично властите съобщаваха за проверки на десетки различни незаконни обекти, намиращи се в най-разнообразни части на курорта. Както обясняват руските медии – незаконните обекти в Сочи растат като гъби.
Може би happy end
В крайна сметка в Сочи са изградени повече от 200 нови обекта – спортни, рекреативни, инфраструктурни. Всичко е нанасяно в кадастъра, но сагата със собствеността продължава.
Невероятно, но факт
Граждани нападат геодезисти, спецчасти ги пазят
На 4 юли 2007 г. по време на 119-тата сесия на Международния олимпийски комитет в Гватемала за първи път Русия е избрана да бъде домакин на зимна олимпиада. През 2007 г. Владимир Путин е втори последователен мандат президент на Русия. Смята се, че инициативата за провеждането на олимпийските игри е лично негова, след като години наред кара ски в любимия си черноморски курорт. Може би още тогава се заражда определението Путиниада – тъй като организирането на най-голямото спортно състезание е до голяма степен мечта на Владимир Владимирович. Така олимпиадата в Сочи става първата, проведена в Русия след разпадането на СССР. Пътят до осъществяването на ХХІІ Олимпийски игри обаче е дълъг и противоречив. Поради липса на каквато и да е инфраструктура и обекти, Русия започва от нулата със строителството, т.е. първо е кадастърът.
Шев и кройка на закони
Още през 2006 г. е решено да бъде създаден кадастър на Сочи, тъй като градът не притежава пълен такъв. На 1 декември 2007 г. руският парламент – Думата приема изменение в закона за собствеността на земята, с което държавата получава право да отчуждава имоти за нуждите на олимпийското строителство. Приет е и т.нар. Олимпийски закон, според който всички и всичко в държавата трябва да е в помощ на провеждането на олимпиадата. През юни 2008 г. депутатите от управляващата партия Единна Русия внасят и одобряват в Думата законопроект, постановяващ държавната фирма „Олимпстрой” да заплати всички работи по кадастъра след отчуждаването на земите, на които ще се строи олимпийския парк. Кремъл настоява кадастралното заснемане да бъде извършено до най-малка подробност и с огромно внимание, за да не бъдат ощетени собствениците. Компанията „Олимпстрой” е натоварена да сключва договори с геодезическите фирми и с администрацията на Краснодарския край. Уточняват се условията, при които ще се извършва отчуждението на земите и идва ред на работата на терен.
Малки революции
През юли 2008 г. около 200 жители на Сочи протестират с плакати и бутилки със запалителна смес против отчуждаването на земите им и срещу строежа на съоръженията в района на Имеретинската низина. Тогавашната още наричана милиция охранява пристигналите на мястото геодезисти, които трябва да направят първите заснемания, но гражданите им пречат и категорично се противопоставят. Реплики от рода „Само през трупа ни” съпътстват последвалото постановление на губернатора на Краснодарския край Александър Ткачьов за незабавно отчуждаване на земите и извеждане на хората от домовете им. Милицията укротява страстите със сълзотворен газ и вика на помощ дори специалните части ОМОН. Намесата на омоновци за щастие е отложена с успокоението на хората, че имат право да обжалват отчуждаването на земите си в десет дневен срок. Властите обаче обявяват, че ще преследват гражданите, които не се подчиняват и саботират процеса на строителството на олимпийските съоръжения.
Без дом
През септември 2008 г. идват и машините, които започват работа на обектите. Властите изселват повече от 4000 души, сред които и бежанци от съседната автономна република Абхазия, намерили спокойствие в покрайнините на Сочи през последните 15 години.
Напрежението сред местните хора не стихва. Този път заради липсата на адекватна парична компенсация. 1400 семейства стават заложници на ситуацията – те ще бъдат изселени, но не се знае къде. Според Олимпийския закон те ще бъдат овъзмездявани предимно с имоти. Много от тях обаче още не са започнати да се строят. Оценката на отчуждените им земи обаче е занижена, поне така твърдят хората и дори казват, че е четири пъти по-ниска. Първата оценка е направена през септември 2008 г. Властите обаче обещават, че причината за малките суми е световната икономическа криза и затова решението е след време да има актуализация. По официални правителството изплаща на засегнатите хора, останали без дом 21 милиарда рубли (около 500 000 000 евро), а и до днес има хора, които настояват за обезщетения. През 2010 г. се променя и закона за горите, за природните ресурси и редица други. Олимпийски обекти се строят в горите, без да се променя предназначението на горите и без да се обезщетяват гражданите, които вече са бивши собственици.
Олимпийски кадастрален отдел
Зимата на 2008 г. се създава отдел по регистрацията на правата на олимпийските обекти към федералното управление на държавната регистрация, кадастър и картография на Краснодарския край. Както се шегуват от службата, не само заради олимпиадата отделът се казва олимпийски, а и заради огромните проблеми, с които е трябвало да се сблъсква.
Строителството напредва независимо от протестите на гражданите. През 2011 г. специалисти от кадастъра в Сочи консултират безплатно гражданите. От управлението на Руския кадастър в Краснодарския край твърдят, че само за две седмици са се срещнали с над 1000 граждани с имотни проблеми в Сочи.
Пред избор: Парк от международно значение или олимпийско село
Освен проблемите със собствеността на хората изникват и екологичните проблеми. Оказва се, че подробният устройствен план на Сочи е одобрен, но не е съгласуван с гражданите, нито не е взел под внимание къде са границите на Сочинския национален парк, който е от международно значение. Планираните железопътни линии ще унищожат изключително ценна реликтна растителност. Нито един от 62-та парка в града не е нанесен в кадастъра.
Диалози
През 2011 г. обаче се ражда и една добра инициатива – шефът на отдела за архитектура и строителство в кметството на Сочи Олег Швейко започва да провежда редовни срещи с обществеността и да отговаря на всички поставяни въпроси. Посредник между граждани и община става и блогът blogsochi.ru, който в момента се е превърнал в информационна институция за града.
Следващата година изглежда кадастърът е започнал да работи. Тогавашният шеф на краснодарската служба за държавна регистрация, картография и кадастър Виктор Колодяжни поставя пред местната служба основна задача — правилна и грамотна работа със заявленията на гражданите и за първи път се хвали, че жалбите за 2011 г. са намалели три пъти в сравнение с предишната година. Властите обаче продължават да изпълняват заръката – достъпност на кадастралната информация и всеки гражданин да получава изчерпателен отговор на въпросите си.
КАМАЗ-и по плажовете
През 2012 г. строителството на олимпийските обекти не върви съвсем гладко – този път заради протестите на жителите на Сочи срещу разрушаването на дивите плажове в Имеретинск от строителите.
Според местните фирмата „Спортивни инициативи“ сече дървета без разрешение, огромни камиони КАМАЗ се разхождат по плажовете и всичко тъне в разруха. На брега трябва да бъде построена площадка за плажен волейбол и тризвезден ресторант. Извършват се и брегоукрепителни работи и строителство на сгради между 5 и 7 етажа. Оказва се, че няма пълен кадастър за 145-километровата брегова ивица край Сочи, а само отделни заснемания на малки зони. Експерти на ООН включват Имертинската низина като природна забележителност, част от зелените зони край Сочи.
За смисъла от кадастъра, още веднъж
През 2012 г. се разиграва една история, която още веднъж показва смисъла от работещ кадастър. Прокурорът на Краснодарския край Леонид Коржинек обвиняма няколко човека в машинации със сделки със земи около олимпиадата. Още през 2005 г., докато в Русия се е зародила идеята за олимпиадата в Сочи, те успели да регистрирали на свое име в службата по кадастър в Сочи имоти, които не им принадлежат. Имотите всъщност били на обществена организация, но не били вписани в кадастъра. Злоупотребата е за повече от 112 милиона рубли (около 30 милиона евро), което е в нарушение в особено големи размери. С помощта на разследване на Федералната служба за сигурност на Русия е разкрита измамата.
Незаконно строителство
Миналата година, само месеци преди официалното откриване на олимпийските игри се оказа, че има и друг проблем около строежите в Сочи – самонастанилите, използвали общия хаос около конструирането на олимпийското село. Периодично властите съобщаваха за проверки на десетки различни незаконни обекти, намиращи се в най-разнообразни части на курорта. Както обясняват руските медии – незаконните обекти в Сочи растат като гъби.
Може би happy end
В крайна сметка в Сочи са изградени повече от 200 нови обекта – спортни, рекреативни, инфраструктурни. Всичко е нанасяно в кадастъра, но сагата със собствеността продължава.
Невероятно, но факт
Студенти участват в маскарад за пред МОК през 2007 г.
Един от основните проблеми, свързани с кандидатурата на Сочи, е липсата на каквато и да е инфраструктура, както и това, че мястото било относително спокойно. В градчето едва през 2013 г. жителите са 300 000. Хората в Сочи не вярвали особено в осъществяването на голямата идея за олимпиадата, разказва Катя Примакова от в. „Делово Сочи”. През 2007 г. организаторите трябвало да посрещнат представители на МОК и все пак да ги запознаят и представят пред някого. Решили да ги посрещне милицията, но се оказало, че представителите на органите на реда трудно възприемали чуждия език по време на импровизирания им кратък курс по английски. Организаторите се досетили, че могат да използват студентите и ги освободили от занятия, като ги изпратили цели курсове на летището, раздали им куфари и някакви чанти и те играели ролята на пътници на международното летище. Накрая организаторите им платили от 200 до 500 рубли в зависимост от ролите, в които успели да се вживеят.
Бедните къщи край пътя от летището до центъра били покрити с цветни банери за олимпиадата, а в планината били изсипали най-луксозна техника, която да имитира бурна дейност, разказва пък Армина Багдасарян от изданието „Информационный Кавказ”.
Скъпо, по-скъпо, $50 милиарда
Руската опозиция нападна Путин в навечерието на олимпиадата. Небезизвестният ядрен физик и бивш вицепремиер на Русия Борис Немцов публикува доклад, озаглавен „Зимна олимпиада в субтропиците“. В него се изчислява, че разходите са над 50 милиарда долара, което прави олимпиадата в Сочи най-скъпото спортно събитие изобщо. Игрите в Сочи струват четири пъти повече от първоначалното. Не е ясно как ще се използват съоръженията по-късно.
Оцифряване
Русия започна мащабна кампания за оцифряване на кадастъра и за създаване на автоматизирана система, планирана да бъде завършена през периода 2006-2012 г. За нея са отделени 52,8 милиарда рубли (11,94 милиарда евро), като 42,3 милиарда (9,57 милиарда евро) от тях са от федералния бюджет. Миналата година избухна огромен скандал, в който шефовете на службата бяха обвинени в корупция (Вж. „Скандал с руския кадастър”, Геомедия, брой 5, 2013 г., https://www.geomedia.bg/index.php/article:1061?PHPSESSID=3b5bb195905ba51684e01ab75d41a309)
Изкуствени основи
Геотехническите условия в Имеретинския залив се характеризират с висока сеизмичност, тектонични разломи на земната кора, слаби почви и блата. Поради тези причини строителството на олимпийските обекти изискваше скъпа инженерна подготовка, като в крайна сметка цялото строителство се извърши върху изкуствено създадени основи.
В Македония видяха Сан-Стефанска България
На откриването на Олимпиадата не се мина без забавни моменти, особено като за съседи имаме македонци. В Скопие видяха в картата при появата на българските спортисти Сан-Стефанска България и обвиниха Русия, че е анексирала Македония към нас. Едва ли някой в Москва се е опитал нарочно да увеличи територията ни или пък е спрял с картографията до Санстефанския мирен договор. Доказателство за това е и обяснението на продуцента на откриването Константин Ернст, че е въпрос на гледна точка, а и по-внимателно вглеждане в иначе доста неясните изображения доказва правотата му. Неточности имаше и при други държави заради решението на организаторите за парада на отборите те да се появяват върху сателитни нощни снимки, разделяни на две по средата от бялата линия на подиума. Сериозно предизвикателство за организаторите бяха картите на държави като Монако например, а някои изобщо не станаха достояние на зрителите като тази на Андора заради режисьорски решения.
Един от основните проблеми, свързани с кандидатурата на Сочи, е липсата на каквато и да е инфраструктура, както и това, че мястото било относително спокойно. В градчето едва през 2013 г. жителите са 300 000. Хората в Сочи не вярвали особено в осъществяването на голямата идея за олимпиадата, разказва Катя Примакова от в. „Делово Сочи“. През 2007 г. организаторите трябвало да посрещнат представители на МОК и все пак да ги запознаят и представят пред някого. Решили да ги посрещне милицията, но се оказало, че представителите на органите на реда трудно възприемали чуждия език по време на импровизирания им кратък курс по английски. Организаторите се досетили, че могат да използват студентите и ги освободили от занятия, като ги изпратили цели курсове на летището, раздали им куфари и някакви чанти и те играели ролята на пътници на международното летище. Накрая организаторите им платили от 200 до 500 рубли в зависимост от ролите, в които успели да се вживеят.
Бедните къщи край пътя от летището до центъра били покрити с цветни банери за олимпиадата, а в планината били изсипали най-луксозна техника, която да имитира бурна дейност, разказва пък Армина Багдасарян от изданието „Информационный Кавказ“.
Скъпо, по-скъпо, $50 милиарда
Руската опозиция нападна Путин в навечерието на олимпиадата. Небезизвестният ядрен физик и бивш вицепремиер на Русия Борис Немцов публикува доклад, озаглавен „Зимна олимпиада в субтропиците“. В него се изчислява, че разходите са над 50 милиарда долара, което прави олимпиадата в Сочи най-скъпото спортно събитие изобщо. Игрите в Сочи струват четири пъти повече от първоначалното. Не е ясно как ще се използват съоръженията по-късно.
Оцифряване
Русия започна мащабна кампания за оцифряване на кадастъра и за създаване на автоматизирана система, планирана да бъде завършена през периода 2006-2012 г. За нея са отделени 52,8 милиарда рубли (11,94 милиарда евро), като 42,3 милиарда (9,57 милиарда евро) от тях са от федералния бюджет. Миналата година избухна огромен скандал, в който шефовете на службата бяха обвинени в корупция (Вж. „Скандал с руския кадастър“, Геомедия, брой 5, 2013 г., https://www.geomedia.bg/index.php/article:1061?PHPSESSID=3b5bb195905ba51684e01ab75d41a309)
Изкуствени основи
Геотехническите условия в Имеретинския залив се характеризират с висока сеизмичност, тектонични разломи на земната кора, слаби почви и блата. Поради тези причини строителството на олимпийските обекти изискваше скъпа инженерна подготовка, като в крайна сметка цялото строителство се извърши върху изкуствено създадени основи.
В Македония видяха Сан-Стефанска България
На откриването на Олимпиадата не се мина без забавни моменти, особено като за съседи имаме македонци. В Скопие видяха в картата при появата на българските спортисти Сан-Стефанска България и обвиниха Русия, че е анексирала Македония към нас. Едва ли някой в Москва се е опитал нарочно да увеличи територията ни или пък е спрял с картографията до Санстефанския мирен договор. Доказателство за това е и обяснението на продуцента на откриването Константин Ернст, че е въпрос на гледна точка, а и по-внимателно вглеждане в иначе доста неясните изображения доказва правотата му. Неточности имаше и при други държави заради решението на организаторите за парада на отборите те да се появяват върху сателитни нощни снимки, разделяни на две по средата от бялата линия на подиума. Сериозно предизвикателство за организаторите бяха картите на държави като Монако например, а някои изобщо не станаха достояние на зрителите като тази на Андора заради режисьорски решения.
