София е кандидат за европейска столица на културата през 2019 г., но все още няма пряк обществен транспорт, свързващ летището с гарата или автогарата. По основните комуникационни артерии постоянно текат успоредни ремонти, блокиращи изцяло движението в града, а едва на няколко централни места чужденец-пешеходец може да попадне изобщо на поставена на улицата карта, по която да се ориентира сам и лесно къде в милионния град се намира. За сравнение – дори и неподготвеният турист във всяко европейско по-голямо населено място и особено столица може да се ориентира без проблеми, благодарение на картите – на града, на метрото, на забележителностите.
Арис Венетикидис е дизайнер и експерт по комуникации. В момента живее в австрийската столица Виена, като работи за много компании в Германия, Холандия, Кения и Ирландия. Става популярен с разработката си на карта на обществения транспорт на Дъблин, която е широко обсъждана в Ирландия и става причина за известността му в научните среди. Венетикидис изнася лекция през 2012 г. на конференция, организирана от платформата Ted и става популярен с лекцията си Making sense of maps (да направим картите разбираеми).
– Най-известната ви работа е Dublin Transport map, която е широко обсъждана в Ирландия и ви носи световна популярност, благодарение и на лекцията ви в рамките на платформата Ted. С какво си обяснявате големия интерес към работата ви? Всъщност картата на градския транспорт на Дъблин за един непрофесионалист много прилича на други транспортни карти на европейски градове (например на плановете на Париж, на Барселона, на Рим). С какво тя е по-особена?
– Като ви покажа която и да е картата на света, вие веднага ще я разпознаете и ще се задейства усещането ви за нещо познато и ваше – за планетата Земя. Всяка карта на света е определена от нашата концепция за планетата, която обитаваме, включително и за местата, които никога не сме виждали или посещавали. Всяко място е свързано с нас, ако щете – само защото знаем, че е далече от родината. Ние все пак имаме някаква представа за него, някакво отношение, нещо ни подсказва за самото място. Мисля, че хората приемат пространството около себе си като даденост, но то е част от тяхната реалност и познание за света.
Прави сте, като казвате, че картата на Дъблин прилича на пръв поглед на всички други карти за обществен транспорт. В нея нарочно са ползвани визуални техники, които са разпознаваеми. Онова, което прави картата толкова различна, е бруталната степен на пространственото изкривяване и опростяване на реалността. Големи улици са стеснени до неузнаваемост, а малки – разширени, някои са изправени, всичко е с променени пропорции в зависимост от натовареността на използването на града. Ако нанесете една геопространственоточна карта върху изкривения ми център на Дъблин, нищо няма да бъде на мястото си, където е в действителност, географски. Въпреки че тази идея звучи ужасно за пешеходците, които може да искат да изчислят разстоянието по картата, за хората, използващи обществения транспорт, концепцията за превръщането на една карта в схема, е изключително полезна.
– Използвали ли сте някакъв по-особен софтуер за създаването на картите?
– За изкривената карта направихме серии от скици с молив, а най-добрите от тях бяха пресъздадени в Adobe Illustrator, както знаете – прост графичен векторен софтуер. Особено внимание бе отделено на типографията и приглушените цветови гами. Всяка линия, всеки ъгъл, всяка улица са чертани на ръка.
– Каква е ползата от опростения тип карти, които са доста характерни за големите градове?
– Всеки проект за създаване на карта трябва да отговори на няколко основни въпроса – за кого е предназначена, в какъв мащаб ще бъде, каква част от нея трябва да е най-видима, коя част от информацията е най-важна и коя част може смело да бъде изпусната. Отговорите на всички тези въпроси ще ви дадат характеристиката на картата и вече може да си представите как тя трябва да изглежда.
Проблемът е, че по-голямата част от картите се опитват да включат в себе си всичко и в същото време – да са достатъчно малки, за да могат да се поберат в задния джоб. Често резултатът при тези карти е, че те не вършат никаква работа – стават напълно нечетими и неразбираеми.
– В момента в София се изгражда метро, което вече има две линии. Какви съвети бихте дали за картата на метрото, която може да видите тук (https://www.metrosofia.com/en/maps )? В София нямаме карта на градския транспорт. Откъде трябва да се започне според вас?
– Най-добрият съвет, който мога да дам, е не просто да се тегли една дебела линия върху обикновената карта на града.Картите на улиците са проектирани така, че да може човек да обиколи града с кола. Картата на обществения транспорт обаче трябва да бъде създадена спрямо спирките и мрежата на градския транспорт. Потенциални пътници не се интересуват да знаят името на всяка уличка в града. Те искат бързо да се ориентират откъде минават транспортните артерии и да знаят връзките, които могат да направят на отделните спирки, различните видове транспорт, и да знаят до кои места те водят. Не бива да се забравя, че описанията на два езика поглъщат много място. В Дъблин например препоръчах създаването на две отделни карти – на английски и на келтски, което доведе до две добри карти, а не една, натруфена с няколкоезика. Вероятно е приложимо и за картата на София.
– Какво трябва да знае човек, за да направи карта?
– Лесно е: всеки път, когато направиш нещо, отдръпни се две крачки назад, погледни от страни, задавайки си въпросите: това върши ли работа и то ли е най-доброто, което може да се направи. Бъдете честни! Опитайте се също да обясните на клиентите си, че най-добрата карта е фокусирана върху някакво конкретно нещо, а останалата информация може да бъде пропусната. Често клиентите трудно приемат тази теза и трябва дълго да ги убеждавате.
– Казвате, че съзнанието ни възприема света линейно, все едно се движим по прави линии, а завоите си ги представяме като 90-градусови ъгли. Какви предварителни проучвания са нужни днес, за да се правят актуални и удобни карти? Психологията, географията или дизайнът е по-важен в създаването на една карта?
Всички тези науки са от значение. Помислете за тази аналогия: когато строите къща, имате нужда от знания по няколко науки: динамика и статика, познаване на материалите, естетика и ергономика. Единствено решението, съвкупност от всички тези елементи, би било успешно. Същото е и с картите.
– Какво представлява комуникационният дизайн? Каква подготовка се изисква за него?
– Помислете си как отговаряте, когато някой ви попита нещо. Вашият отговор зависи дали въпросът е зададен от дете, от чужденец, от ваш близък. Дисциплината, наречена дизайн на комуникацията, изучава как да се предостави информацията по най-подходящ за конкретния получател начин, като се взима под внимание кой е се интересува, какво очаква и какво му трябва като информация. Визуалната комуникация и графичният дизайн имат много общо.
– Как съвременните технологии се отразяват на мисленето ни и на създаването на карти? Смятате ли, че ползването на GPS или друга мобилна навигация ни прави по някакъв начин мързеливи и хората започват да разчитат единствено на техниката, за да се ориентират, а не се осланят на старото пространствено мислене?
– Всяка технология влияе на хората, които я ползват. Не ви ли се е случвало да докоснете с пръст монитора, за да провери дали той не е реагира на докосване, не е touch screen. Преди да се появи тази технология на никого не би му хрумнало да докосва монитора с такава цел. А да говорим за мързел е малко преувеличено. Ако се обърнете към историята на технологиите, ще видите, че винаги те са били изнамирани, за да облекчат живота на хората, същевременно обаче представляват огромен нов свят от предизвикателства пред нас. Преди да измислят имейла, хората са писали писма, днес пък пишем имейли, докато пътуваме в трамвая или сме на лекция.
Системите за навигация създават нови парадигми как да се четат картите и как да се движим през пространството. Съществуват вълнуващи възможности, които дават нови определения какво представляват картите. Отговорът на въпроса възможно ли е технологията да има отрицателен ефект върху четенето на традиционни хартиени карти е: със сигурност. Помислете си само дали можете да пишете вече на ръка, откакто пишете само на компютър.
– Напоследък все повече хората се опитват да организират живота си така, че да реагират бързо и успешно при кризи, бедствия, терористични актове. Как вашите усилия за съставяне на опростена карта допринасят за по-доброто действие при извънредни ситуации?
– Картите и системите за визуална ориентация играят жизненоважна роля в насочването на хората при извънредни ситуации. Най-добрите примери вероятно са евакуационните планове в болниците и хотелите. Основната цел на моите собствени карти е да превърна един град в по-разбираем чрез използване на опростяването и на схематизираната парадигма, а акцентът досега е бил общественият транспорт. Едно по-добро разбиране какво представлява картата на града може да помогне при извънредни ситуации, макар използването на обществения транспорт да не е прекалено важно в случаите на бедствия или терористични актове. Всъщност, сетете се как лондонското метро е било използвано като бомбоубежище по време на Втората световна война. Макар днес да изглежда малко странно.
– Всеизвестна е историята за картата на заразата на епидемолога Джон Сноу, който през 1854 г. по време на холерата в Лондон успява да предотврати редица смъртни случаи. „Призрачната карта” на Сноу се превръща в метафора за важността на картографията. Каква е днешната метафора за ползата от картите? Може ли да разкажем и днес такава история?
– Знаменитата „Призрачна карта”… Нека подчертая – единствената причина да съществува тази карта е била справянето с бедствието. Както сочи и моят опит, и този случай показва, че картата е подчинена на една единствена цел и е създадена да доставя частица специфична информация. Картата на Сноу не съдържа допълнителни данни и елементи. Няма линии, няма цветове, няма сгради, няма дори и имена на улици. Единственото, което е изобразено, са места с водоизточници, потенциално заразени, както и черни чертички, изобразяващи броят на смъртните случаи в близост.
Свидетели сме на перфектен пример за целева карта и как може една обикновена карта да се преработи. По-пресен пример за промяната на възприятията на хората за града е разработката на Хари Бек за картата на лондонското метро. (Хари Бек(1902-1974 г.) предлага радикална промяна на концепцията за карта през 1931 г., като среща първоначално голям отпор, но днес е христоматиен пример за изработка на карти за градския транспорт – основното е, че маршрутите на метрото са в различни цветове и представляват линеарна диаграма на града – в случая Бек преначертава картата на Лондон напълно схематично, бел. ред.) Мнозина не си дават сметка колко пространствено неточна е тази схема на града. Но в главите на лондончани днес британската столица вече изглежда така. Тази карта действително е променила реалността и представите за географията на Лондон.
– Известен факт е, че към 2005 г. едва 15% от Земята е картографирана и липсват подробни карти за останалите 85%. Какви според вас са щетите за човечеството?
– Естествено, че картирането на Земята е необходимо. Моята основна работа обаче е да обработя и да подредя смислово гъсто населените обитаеми райони. Те вече имат множество карти и геоинформация, но всичко трябва да бъде ревизирано и организирано отново, за да се даде нова дефиниция на картата и да се изгради по утилитарен начин.
– Коя е най-хубавата карта, която сте виждали?
– Картите не са интересни само на картографите и на дизайнерите. Всеки път, когато обяснявате на някой приятел как да стигне до някъде, го правите, като рисувате схема към целта, било то на салфетка или на гърба на етикет от бира. Тези карти са напълно конкретни и с определена задача. Голям фен съм на такива карти-салфетки и те доказват, че всеки може сам да стане дизайнер.
– Коя е най-хубавата карта, която сте правили?
– Работя по карта на голям европейски град и ако успея, това ще бъде най-добрият ми проект. Може да следите развитието ми на www.arisv.com.
