Геодезия

Картографиране на националните паркове в Република Македония

Лесотехнически университет, Факултет по горско стопанство, катедра „Лесоустройство”

1 ЛТУ, ФГС, катедра „Лесоустройство”, v_kotseva@abv.bg;

2 Република Македония, гр. Струмица – редовен докторант в

ЛТУ, ФГС, катедра „Лесоустройство”, zorica_milkova@abv.bg;

Ключови думи: Национални паркове на Македония, картографски анализ

Увод

Член 66 от македонския Закон за защита на природата (ЗЗП), публикуван в бр. 67/ 2004 г. на Официален вестник на РепубликаМакедония, включва 6 категории защитени територии:Категория I: Строг природен резерват; Категория II: Национален парк (НП); Категория III: Паметник на природата; Категория IV: Природен парк; Категория V: Защитенаместност; Категория VI: Универсална област.Наименованието „Република Македония” е официално признато от Република България, а наименованието „БЮРМ – Бивша Югославска Република Македония” е официално възприетото в рамките на Европейския съюз.

Според чл. 72 от македонския ЗЗП категориятаНационален парк се определя в две алинеи: 1/ „Национален парксе наричаобширна, предимно непроменена територия, разположена на суша или вода, с обособени многобройни природни забележителности, като се обхващат една или повече запазени или незначително променени екосистеми и е предназначен основно за запазване на оригиналното културно и духовно богатство; 2/ НП има научно-изследователски, културни, възпитателно-образователни и туристическо-развлекателни цели.Съгласно чл. 75 от ЗЗП забранените и позволени дейности в НП са: 1/ Забранено е извършването на дейности, които застрашават оригиналността на природата в НП, както ипалене на огън на територията на НП, с изключение на специално определени места, определени с Плана за управление на НП; 2/ В НП може да се извършват туристически и развлекателни дейности, както и екстензивно земеделие и рибарство по начин, който не застрашава оцеляването на видовете и техния естествен баланссъгласно разпоредбите на ЗЗП. Във високия държавен и екологичен клас на защитените природни територии и обекти в Р Македония са и нейните три НП: “Галичица”, “Маврово” и “Пелистер”.

За сравнение, в България защитените територии и обекти се подразделят на: резервати, природни залебежителности, защитени местности, национални паркове (НП), природни паркове, поддържани резервати, народни паркове и исторически места. НП в България са три: Рила, Пирин и Централен Балкан. Те обхващат площ от 150362 ха. Нашият научно-изследователски интерес тук е фокусиран върху съвременното картографиране на националните паркове в Р Македония.

Материали и методи

            Материалите, които са обекти на нашия картографски анализ, са 3 цветни туристически карти, издадени от фирмата „TrimaksCartography” в Р Македония, които представят поотделно трите НП: „Галичица” в М 1:45000, „Маврово” в М 1:55 000 и „Пелистер” в М 1:50 000 [11]; Плана за управление на НП „Галичица” за периода 2010-2020 г., книга 1, Охрид, февруари 2011 г. [8]; студията „Предлог Студиja за валоризациja на Зaштитено Подрачjе Маврово, Oxram Italia; Проект „Заштита на животната средина, економски развоj и промоциja на одржлив еко-туризам во Национален Парк Маврово, Министерство за животна средина и просторно планиранье [10]; GIS-обработки от Божин Трендафилов и Иван Минчев – консултанти от Горския факултет при Университета „Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие; План за управление на НП „Маврово” от 1988 г. [9]; План за устойчиво управление на горите (2012-2021 г.) и др.

            а/ НП „Галичица” – климат, релеф, геология, геоморфология, флора, фауна, зониране, пространствено планиране и картографиране.

GALICHICAsmall

Фиг. 1. Умалено копие на картата на НП „Галичица”

Р Македония има континентален и средиземноморски климат. Охридско-Преспанският регион, където се намира НП „Галичица”, има умерено-континентален климат. Върху климата на парка въздействат: близостта на Адриатическо море, големите водни количества в Охридското и Преспанското езеро и високите планини, които заобикалят двете котловини. Освен умерено-континентален климат при надморски височини от 1700 m до 2200 m има и високопланински студен континентален климат.

Планината Галичица има меридианно надлъжно направление, като надморските височини намаляват на север. Планинските склонове са стръмни и се спускат към Охридското езеро.Ареалите покрай брега на Охридското езеро, около местността „Кьоше”, се издигат направо от водите на езерото като абразивни клифове. За разлика от западните склонове, източните склонове са по-слабо наклонени към Преспанската котловина, формирали са се под тектоничното въздействие на Отешевския разсед и са покрити с гъста гора. Поради издължената си форма планинският масив „Галичица” има предимно западно изложение. Надморските височини на Галичица са в обхвата от 695 m (нивото на Охридското езеро) или 850 m (нивото на Преспанското езеро) до 2265 m при граничен стълб № 10. Абсолютната височинна амплитуда е 1570 m. Най-високите върхове са 9: Магаро – 2254 m; Лако Сигной – 1984 m и др.

Преспанското и Охридското езера са свързани под планината Галичица чрез безбройни канали и пукнатини. Счита се, че в пазвите на планината има големи резервоари, в които се складира водата, изтичаща от Преспанското езеро, и след това, чрез различни по размери канали, отива в Охридското езеро. Най-голям дебит има изворът при манастира „Св. Наум”, който се намира се в югоизточната част на Охридското езеро. НП „Галичица” се отличава с голямо растително и животинско разнообразие. В извора до манастира „Св. Наум” се срещат 117 таксони на водорасли, които принадлежат на различни типове. Общият брой таксони, забелязани на територията на НП, е: от флората – над 1597 висши растения, а от фауната – над 3150, което се счита за изключително богато разнообразие за площ от 24145ha. Основан е като НП през 1958 г. В него има 18 населени места и 5 500 жители. Съгласно ЗЗП в Р Македония, режимът на защита в защитените области се регулира чрез зониране и пространствено планиране. Паркът „Галичица” е разделен на 4 зони: зона за строга защита; зона за активно управление; зона за ползване с цел поддържане и защитен пояс.

НП „Галичица” се счита за огнище на биологичното разнообразие в Европа, а и извън нея. Изключителното богатство на хабитатите и на живите индивиди в него го правят уникален сред другите територии с подобни размери. Паркът е дом на много значими популации на няколкостотин видове, които в Европа се считат за редки и са защитени със закон. Международнито значение на биологичното разнообразие в този НП се потвърждава от многобройните му номинации като: „Важна растителна област”, „Първокласна област за пеперуди”, „Световно наследство на ЮНЕСКО”, а потенциално и като „НАТУРА 2000 място”. Природни забележителности в НП са: Стара Галичица с двата й ледника и о. Голем Град поради характерната им геоморфология. Паркът включва също и богато културно наследство, в т.ч. паметници на културата, като манастирът „Св. Наум”, църквите „Успение на Св. Ботородица”, „Св. Стефан-Панцир”, „Св. Богородица Захумска”, пещерната църква „Св. Богородица Пещерна” и културното наследство на острова Голем град. Изворът „Св. Наум” със съседната му околна среда е неповторимо съчетание на природни и културни забележителности, поради което се счита за една от най-значителните туристически дестинации в Р Македония, а и извън нея.

Туристическата карта на НП „Галичица” е издадена в мащаб 1:45 000, т.е. на 1 cm от картата съответстват 450 m на терена.Картата е цветна, двустранна, произведена е на висококачествена гланцирана хартия и с високо полиграфическо качество, във формат А0. НП е нанесен от едната страна на картата върху географска основа, която се състои от един основен паралел със с.г.ш. 41000’ и два меридиана, които са без вписани до тях числени данни за и.г.д. Използвани са различни графични променливи за построяване на картографските знаци: форма, размер, ориентация, цвят, наситеност на цвета (светлост) и вътрешна структура на знака. Използвани са различни картографски методи:

а/ Релефът е изобразен по няколко метода: 1/ метод на изолиниите, т.е. на изохипсите – линии на еднаквите коти на сушата, т.нар. теренни хоризонтали, които на тази карта са с височина на сечението 100m, без надписване на самите хоризонтали, но с възможна идентификация въз основа на написаните единични коти на върховете; 2/ по метода на поясното оцветяване с т.нар. затъмняваща скала – от светлозелено на ниските коти до тъмнокафяво при най-високите коти; 3/ по метода на сенчестите щрихи за улесняване на обемното зрително възприятие на теренните форми и морфоложкото съответствие; 4/ по метода на единичните коти – чрез малък триъгълник с написана кота в цяло число метри до него. За пещерите е използван отделен условен знак – полукръг с арка до него. Всички условни знаци са дадени в подробна легенда в югозападния ъгъл на картата. Методът на изохипсите е много удобен, гъвкав и информативен изобразителен метод за релефа, тъй като той притежава висока метричност. Известно е, че разстоянието между изохипсите, т.нар. заложение, характеризира градиента на терена, т.е. наклона на земната повърхност, което е от съществено значение за туристическите пешеходни и велосипедни маршрути. За подобряване на нагледността тук е приложена скала на поясното оцветяване на релефа, която е построена така, че интензивното оцветяване да отразява нарастването на котите.

б/ Хидрографските обекти са дадени в син цвят и фоново за двете големи езера: Преспанското и Охридското, но без изобати и данни за дълбочините в езерата. Речната система, състояща се от реки с техните притоци и долове с постоянни или пресъхващи водни течения, са дадени подробно, стилизирано и адекватно, със сини непрекъснати и прекъснати (пунктирни) линии, но без написани имената на притоците и пресъхващите водни течения, а те са преобладаващите на картата. Същият тип изобразяване на водните течения се използва и на туристическите карти на трите национални парка в България.

в/ Инженерната инфраструктура в НП е представена с различни по цвят и ширина двойни успоредни линии за различните видове автомобилни пътища с вписани номера на пътищата: магистрала, шосеен път, регионален път, локален модернизиран път, локален немодернизиран път и с черен удебелен пунктир за другите видове пътища. В българската картографска система е възприето представянето на пешеходните пътеки в нашите национални, природни, крайградски и градски паркове да става с тънки пунктирни линии. Със специални два вида червени пунктири с картинно изображение на пешеходци и на велосипед са представени съответно пешеходните пътеки и велосипедните трасета. Нанесени са с картинни условни знаци: автоспирките, къмпингите, бензиностанциите, езерните кейове и пристанища. Със специални буквено-числени означения и на правоъгълен цветен фон са надписани: по-лесните и кратки пешеходни маршрути; по-тежките и дълги пешеходни маршрути; пешеходните пътеки по планинските гребени над 1600 m н.в., велосипедните пътеки и други две пътеки: на “Трапеица – Чоколско” и на “Франкофонията”.

г/ Населените места в обхвата на НП са показани чрез абстрактни условни знаци – кръгове и квадрати, които са лесно сравними по големина и компактни, тъй като заемат малко място. Приложена е неравномерна условна 8-степенна низходяща скала за броя жители: 1/ от 10000 до 50000; 2/ от 5000 до 10000; 3/ от 2000 до 5000; 4/ от 1000 до 2000; 5/ от 500 до 1000; 6/ от 100 до 500; 7/ от 0 до 100; 8/ необитаеми населени места. Дадени са с картинни условни знаци: хотели, планински хижи, стадиони, наблюдателни места, т.нар. мониторинг станции.

д/ Държавните граници на Р Македония с Албания по сушата и през Охридското езеро и границите на самия НП „Галичица” са изобразени по метода на линейните условни знаци различно по вода и суша. В специален раздел на легендата са дадени с оцифряване местата на информационните табла в парка, които са 32. Отделно са представени другите интересни места за туристически посещения като църкви, манастири, плажове, музеи на вода, археологически обекти, спортни зали, стадиони и др.

е/ Фауната е представена оригинално с нагледни условни знаци, т.нар. пиктограми, за всеки местен вид диви животни и риби, както и местата за разрешено ловуване. Пиктограмите са много нагледни и имат предимство, че са разбираеми дори и от неподготвени ползватели на картата.

ж/ Надписите върху картата са от трите основни вида: топоними, термини и пояснителни надписи на македонски език, а легендата – на 6 езика: македонски, английски, сръбски, хърватски, немски и албански.

з/ На гърба на картата са показани: държавна карта на Р Македония с повдигната в зелен фон територия на парка „Галичица”, която е без указан мащаб; карто-схема на стария град Охрид; 24 бр. цветни снимки с кратки описания на латински, македонски и английски на флората и фауната в НП „Галичица”, както и 6 цветни снимки на географски забележителности от парка. Картата би спечелила, ако на нея имаше нанесен и линеен мащаб.

            б/ НП „Маврово” – климат, релеф, геология, геоморфология, флора, фауна, зониране, пространствено планиране и картографиране.

MAVROVOsmall

Фиг. 2. Умалено копие на картата на НП „Маврово”.

НПМаврово се намира в северозападната част на Р Македония, на с.г.ш. от 41033’01’’ до 41052’39’’ и и.г.д. от 20031’02’’ до 20048’59’’. Границата на НП„Маврово” е по билото на западните и южните склонове на Шар планина и продължава на юг по главното било на планина Бистра. Южната граница следва течението на Мала река до нейното вливане в р. Радика, а западната граница съвпада с държавната граница по билото на планините Кърчин, Дешат и Кораб. Територията на НП е 73 088ha. Надморските височиниса от 600 m до 2 764 m. Планинските масиви в района на НПоказват влияние върху климатични условия, създавайки специални видове умерен и планински климат: средиземноморско-континентален, умерен и планински, т.е. субалпийски и алпийски климат.

Планините, издигащи се от двете страни на НП, имат динарско направление север, северозапад – юг, югоизток.Изключение прави Шар планина, чието главно направление е североизток-югозапад. Върховете на всички планини в района на парка са по-високи от 2000 m, а на места достигат и до 2500 m. Корабският планински масив се състои от 3 планини, свързани в направление север юг: Кораб, Дешат и Кърчин. планина Кораб Най-висок връх на Кораб планина е вр. Голям Кораб – 2753 m. Реките в НП Маврово са сравнително богати с води, но речната мрежа не е толкова гъста. На територията на парка има извори с различен произход: депресийни, контактни, пукнатинни и карстови. В НП има природни и изкуствени езера. Съгласно ЗЗП в Р Македония, НП „Маврово” е разделен на 4 зони: зона за строга защита; зона за активно управление; зона за ползане с цел поддържане и защитен пояс. „Маврово” е обявен за НП на 19.04.1949 г. Така горите около Мавровското поле придобиват статут на НП поради особените им природни красоти, историческото и научното им значение. В НП „Маврово” има 36 населени места.

Туристическата карта на НП „Маврово” е в мащаб 1:55 000, т.е. на 1 cm от картата съответстват 550 m на терена.Картата е оформена по същия начин, както е картата на НП „Галичица”: цветна, двустранна, произведена на висококачествена гланцирана хартия и с високо полиграфическо качество, във формат А0. НП “Маврово” е нанесен от едната страна на картата върху географска основа, която се състои от един основен паралел със с.г.ш. 41045’ и един меридиан с и.г.д. 20045’.При картографирането на НП „Маврово” са използвани същите картографски методи и знаци, които са приложени на туристическата карта на НП „Галичица”, което е голямо улеснение за ползвателите им. На гърба на картата е дадена обща карта на Р Македония , на която е повдигната територията на НП „Маврово” в зелен фон. Пак там са дадени две картосхеми на близката околност на Мавровското езеро и на маршрутите на “Пешеходните пътеки”. Надписите на картата са на македонски, а тези в легендата – на 6 езика: македонски, английски, сръбски, хърватски, немски и албански. При картирането на НП „Маврово” има сериозни затруднения и проблеми при представянето на каньоните в него, които не е възможно да бъдат картирани с изохипси, а само чрез фотографиране. Налични са и подземни релефни форми като: активни и фосилни понори, пропасти и пещери, които също се картират по особен начин. В [8] са дадени много полезни карти: на годишните суми на валежите в защитената зона на „Маврово” в [mm] за периода 1971-2000 г.; розите на ветровете; карта на ерозията в Р Македония; карта на еродибилност на Маврово; изотермна карта и карта с интензитета на валежите в НП “Маврово”.

в/ НП „Пелистер” – климат, релеф, геология, геоморфология, флора, фауна, зониране, пространствено планиране и картографиране.

PELISTERsmall

Фиг. 3. Умалено копие на картата на НП „Пелистер”.

НППелистер се намира в югозападната част на Р Македония, върху северната част от Баба планина и заема области с коти от 891 m до 2601 mпри вр. Пелистер и обща площ от 17150 ha. Въпреки че климатът в тази област е умерено континентален, в самия НП„Пелистер” той е типично планински поради надморската му височина. Глациалните форми са важна част от района на НП „Пелистер”, в чиито рамки има 3 типични примери за циркусни, 2 от които съдържат глациални езера: „Голямо“ езеро на кота 2218 mи „Малко“ езеро на кота 2180 m. На територията на НП има 7 реки: Маловишка, Манастирска, Цапарска, Ротинска, Магаревска, Цървена и Езерска.

Геологията и почвите, в съчетание с котите, температурата и другите условия, допринасят за голямото разнообразие на местообитанията в НП, които са над 32 типа, с богат растителен и животински свят. В НП „Пелистер” са застъпени всички главни екосистеми, типични за страната: горски, сухи тревисти, планински и водни. Има 2 ендемични общности от локално значение и 9 защитени с Бернската конвенция на Европейския съвет със специални защитни мерки. Едни от най-ценните общности са тези на моликовите гори, представени с 2 растителни общности: хълмиста моликова гора, разпространена между 900 и 1600 m н.в., и предпланинска моликова гора, разпространена между 1500 и 2100 m н.в., а на места и по-високо.

Извършеното зониране на НППелистер все още е според последния „План за пространствено планиране от 1988 г., като тук зоните са 3: зона за строга защита; туристическо–рекреативна и мелиоративна зона. Съгласно ЗЗП в Р Македония се предлага ново зониране на 4 зони, които са като описаните по-горе в частта за НП „Галичица”. Новите зони и техните цели до голяма степен кореспондират с погоре споменатите три зони на НП „Пелистер”, като новоопределена зона е «Защитният пояс».

Туристическата карта на НП „Пелистер” е в мащаб 1:50 000, т.е. на 1 cm от картата съответстват 500 m на терена.Картата е оформена по подобен, нои отчасти различаващ се начин от картите на НП „Галичица” и „Маврово”. Тя е цветна, двулицева, произведена на квалитетна хартия и с високо полиграфическо качество, във формат А0. НП „Пелистер” е нанесен от едната страна на картата върху географска основа, която се състои от два основни паралела със с.г.ш. 41052,5и 41000и два меридиана с и.г.д. 21007,5 и 21015’. При картографирането на НП „Пелистер” са използвани същите картографски методи и знаци, които са приложени при картите на НП „Галичица” и „Маврово”, с изключение на метода на сенките, който тук не е използван. Само на картата на НП „Пелистер” е изчертан линеен мащаб, което е предимство в сравнение с останалите две карти на НП. На гърба на картата е дадена карта на гр. Битоля и цветни фотоснимки от неговите забележителности.

Резултати и заключение

При изработването на плановете за управление на трите НП в Р Македония са взети предвид международните и националните нормативи за защита и управление на природното наследство: Агенда за устойчиво развитие, ООН, 1991 г.; Конвенция за опазване на биологичното разнообразие, ООН, 1993 г.; Паневропейска стратегия за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие , ЕУ, 1996 г.; Европейска конвенция за ландшафта, ЕУ, 2000 г.; Концепция за селскостопанското наследство, ЦЕМАТ, 2003 г.; Закон за защита на природата, Македония, 2004 г. и др.

Обобщено може да се каже, че трите карти на НП „Галичица”, „Маврово” и „Пелистер” в Р Македония са високо постижение на съвременното туристическо и екологично картографиране и полиграфия. Съществено предимство тук е еднотипното картно и извънкартно оформление, което е важно улеснение за ползвателите с различна професионална ориентация. На гърба на картите са дадени или държавната карта на Р Македония, или карти и картосхеми на отделни по-малки територии и градски центрове на НП, както и цветни фотоснимки от техните забележителности. Надписите върху трите карти са на македонски, а тези в легендата – на 6 езика: македонски, английски, сръбски, хърватски, немски и албански, т.е. с ориентация към вероятно най-многобройните посетители, говорещи тези езици.

Известно е, че картографската семиотика е дял от картографията, който се занимава с изучаването на езика на картите, теорията и методите за построяване на системите картографски знаци, правилата за тяхното използване, връзката им с изобразяваните обекти, особеностите на възприемането от ползвателите на картите, информационната значимост на условните знаци и др. [1, 3]. От гледна точка на трите раздела на картографската семиотика: синтактика, семантика и прагматика, картите на НП „Галичица”, „Маврово” и „Пелистер” заслужават много висока оценка като уникален картографски продукт. Тези карти са полезни и удобни помощници за ориентиране и придвижване по местността, за изучаване на местната флора и фауна, като средство за натрупване и обобщение на знания и като средство за комуникация.

Литература

  1. Василев Ст., Топографската знакова система, ТЕС Дизайн, София, 2012, с. 234.
  2. Коцева В., Относно някои особености на картографирането на явления, процеси и обекти на екологията и опазването на околната среда, Сб. доклади, Международен симпозиум “Пространствена информация – технологии за нейното осигуряване, обработка и ефективно използване”, НТС, София, 7-8.11.2002, с. 215-226.
  3. Коцева В., Използване на картографската семиотика в екологичното планиране на ландшафта, Сб. доклади Международна научна конференция “50 години ЛТУ” София, 01–02.04.2003, с. 308-312.
  4. Коцева В.,Карти и атласи на околната среда – развитие и приложения, доклад, Юбилейна научна конференция “35 години обучение по екология, опазване и възстановяване на околната среда към ЛТУ”, София, ЛТУ, 12.06.2009, сп. Лесовъдска мисъл, бр. 2, 2010.
  5. 5.Коцева В., Обучението по туристическа картография – актуални цели, методи и приложения в алтернативния туризъм (доклад), ХІІІ-та Международна научна конференция “Управление и устойчиво развитие”, Юндола, 25-27.03.2011 г., сп. „Управление и устойчиво развитие”, т. 28, бр. 1, 2011, стр. 139-144.
  6. 6.Коцева В.,Геодезически и картографски методи в ландшафтната архитектура и екологията (монография), С., Военно-географска служба, 2012, 324 стр.
  7. Пенев П., Картография, София, 2013, с. 275.
  8. План за управление на НП „Галичица” за периода 2010-2020 г., книга 1, Охрид, февруари 2011 г., с. 503.
  9. Просторен план на НП „Маврово”, 1988, с. 287.
  10. Предлог Студиja за валоризациja на Зaштитено Подрачjе Маврово, Oxram Italia, Проект „Заштита на животната средина, економски развоj и промоциja на одржлив еко-туризам во Национален Парк Маврово, Министерство за животна средина и просторно планиранье, с. 289.
  11. www.3maks.com

* доц. д-р инж. Венета Коцева – ЛТУ, ФГС, катедра „Лесоустройство”; Е-адрес: v_kotseva@abv.bg;

         Маг. ланд. арх. Зорица Милкова от Република Македония е редовен докторантпо специалност „Обща, висша и приложна геодезия” с научен ръководител доц. Венета Коцева в ЛТУ, ФГС, катедра „Лесоустройство”; Е-адрес: zorica_milkova@abv.bg.

Автор

Венета Коцева1*, Зорица Милкова2

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
  • Аерофото помага за планиране на кризи в Австралия
    Аерофото помага за планиране на кризи в Австралия

    Нов инструмент помага на властите в Австралия да се справят с тежки метеорологични условия, съобщава GIM International. Платформата за въздушни снимки и анализ на местоположението

  • Пуснаха джобни версии на важни закони
    Пуснаха джобни версии на важни закони

    Пуснаха джобни издания на закона за кадастъра и имотния регистър и на закона за устройство на територията.

  • МРРБ: 4000 дка свлачища са картирани с аерофото
    МРРБ: 4000 дка свлачища са картирани с аерофото

    В изпълнение на проект BG16M1OP002-4.003-0003-C03 „Превантивни дейности чрез изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи в регистрирани свлачищни райони”, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е извършило аерофото

Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us