Геодезия

КИТАЙ НЕ МОЖЕ БЕЗ ТЕХНОЛОГИИ


За по-малко от 20 години гъстонаселените райони са с кадастър

 

Още от древни времена в Китай е имало описание на владеенето на земята, но без геодезически измервания, подобно на Иран. Най-важната цел за държавата била да събира данъците си.

Модерната кадастрална система в съвременен Китай започва да се развива през 30-те години на ХХ век и служи естествено за доказване на собственост и за събиране на данъци. През 1986 г. е приет Закона за администрацията на земята, който е преразгледан през 1998 г. Основна особеност в него е постановката, според която правото на собственост е различно от правото на ползване. Освен това законът позволява частната собственост. в повечето градове земята е собственост на държавата, която може да я отстъпва, дава под наем, продава за определено време на отделни частни лица за период обикновено от максимум 70 години.

Китай се опитва да започне програма за кадастър и имотна регистрация в добре развитите райони още през 1986 г., с влизането на закона. Тогава се прави и първото сериозно кадастрално заснемане. През 90-те години на ХХ в. вече по-голямата част от страната е заснета, а през 2005 г. Китай има завършен кадастър на промишлените и гъстонаселените райони на страната, което се равнява на една четвърт от цялата му територия. Поддръжката на кадастъра естествено изисква много работа и средства. Картната основа на кадастъра се прави с прилагане на най-новите технологии, аерофотоснимки, ортофотопланове и топографски карти. в Китай съществува огромно разнообразие по отношение на изискванията за създаване на кадастрални карти. Допускат се най-разнообразни мащаби – от 1: 1 000 000 и 1:250 000 за пустините и за планинските райони, през мащаби 1:50 000 и 1:10 000 за селските райони и се стигне до 1:500, 1:1000, 1:2000 за градовете, които са гъстонаселени.

За селските райони в кадастъра не се изискват данни за съществуващите обекти върху определен парцел, но в градовете тази информация е задължителна. Министерството на земята и ресурсите, което наследява бившето Бюро за поземлена администрация, днес се занимава с управлението на земята, минералните ресурси, кадастъра и имотния регистър. На подчинение към министерството е Националното управление за кадастър, картография и геоинформация, което се занимава с всички дейности и въпроси, свързани с кадастъра и картографията.

Това управление изготвя планове и стандарти за извършване на кадастралната дейност и картографирането, като провежда контрол над получаваните данни. Службата има съответните бюра във всяка провинция, град и област. в някои от градовете управлението на кадастъра е комбинирано с управлението по урбанизъм и регионално планиране. В Китай има повече от 6000 геодезически и картографски предприятия, които са класифицирани в четири основни степени. Повечето от тези дружества обаче са държавни. всички са регистрирани в управлението в Пекин.

В страната има много научни и технически професионални организации. На национално ниво това са Китайското общество за науките за земята, Китайската асоциация за геодезия, фотограметрия и картография, Китайската асоциация за географски информационни системи, Китайският институт за кадастър и планиране, Националният център за геоматика.

Съществуват и много местни организации, които често са членове на държавните, като общият им брой е около 20 000 в цялата страна. Службите по кадастър издават разрешения за извършване на картографиране и заснемане.

Лицензите се дават само на компании и на организации, а не на отделни хора. Геодезистите, които се занимават с кадастрални дейности, трябва да имат професионална квалификация, но винаги са част от определена организация или фирма. Образованието по геодезия в Китай е на няколко нива. Има редица програми за бакалаври и магистри по геодезия, картография, ГИС. Например годишно няколкоуниверситета в различните части на Китай осигуряват по 3000 специалисти. Съществуват и програми за докторанти. Отделно университети и средни училища предлагат краткосрочни технически курсове за специализанти. Важно е да се отбележи, че по-голямата част от кадастралната информация в Китай е дигитализирана, благодарение на ГИС. Кадастралните карти са в мащаби 1:500, 1:1000 и 1:2000. Съдържат границите на имотите, идентификатори, данни за собственика и топографски данни.

 

ПРИЗРАЧНИЯТ ГРАД КАНГБАШИ

 

През 2004 г. китайското правителство завършва проекта Кангбаи – космополитен град в сърцето на провинция вътрешна Монголия, който е предназначен за милион обитатели. От тогава до сега обаче в града живеят по-малко 30 000 души. Една от причините са непосилните цени на имотите. Градът притежава модерна инфраструктура, изградени музеи, площади със скулптури и паркове. На близо се намира старият град Донгшенг. През последните месеци се повдигна въпросът за продажбата на жилища на зелено. Независимо от строгата регулация и от контрола, които правителството упражнява в сектора на недвижимите имоти, поради новото оживление на пазара на жилища и за да предотвратят нов скок в цените, властите са решили да отменят системата за продажба на зелено.

Продажбата на жилища на зелено означава, че фирмите за недвижими имоти продава предварително изграждащите се апартаменти срещу определен депозит или т.нар. жилищен фонд. Системата бе внесена за първи път в Китай от Хонконг през 1994 г. и в момента е основният начин за продажба на недвижими имоти, заемайки 70% от сделките с жилища в цялата страна.

Продажбите на зелено са много важни за китайския пазар на жилищата и предоставят най-сериозния дял от капитала на компаниите.

 

ФАКТИ

Китай е разположен на територия от 9,6 милиона квадратни километра с население от малко над 1,2 милиарда души. В градовете живеят 30,4% от хората, а в селските райони – 69,6%. Страната е с разнообразна топография – 33,3% планини, 18,8% водни басейни, 12% равнини, 9,9% хълмове и 26% плата. По-голямата част от страната е в зоната с умерен климат, макар да се простира от тропиците и субтропиците до студена зона на север. В административен план, територията на Китай е разделена на 23 провинции, 5 автономни района, 4 муниципалитета и два особени административни района – ОАР Сянган (Хонгконг) и Аомън (Макао). Има големи, средни и малки градове, в които живеят т.н. „граждани“,но има и други големи населени места-градове, в които живее селско население, което не се занимава със земеделие, но още не е със статута на граждани.

Има определени затворени градове, които не се подчиняват на провинциалните власти. В икономически аспект, особено през последните десетилетия, могат да се обособят три основни зони: Източна, Централна и Западна. Източната зона е много по-развита от вътрешните райони на Китай: обемът на вътрешна продукция надвишава два пъти показателите за Централната зона и четири пъти – показателите за Западната зона. Пак там се произвежда и почти половината селскостопанска продукция.

Градовете в Китай към края на 2001 г. са били общо 662: 8 града са с население над 4 млн.; 17 – с население между 2 и 4 млн.; 141 – от 1 до 2 млн.; 279 – от 500 хил. До 1 млн.; 180 – с население от 200 до 500 хил.; 37 – с население под 200 хил. Политиката е за ограничаване на развитието и растежа на големите градове и повдигане на жизнения стандарт в средните градове с население по-малко от 500 хиляди и малките градове (под 200 000).

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us