В средата на юни в демократичното медийно пространство измежду широките обсъждания за работата на група към правителството за създаване на нов закон за осветляване на собствеността на медиите се приплъзна и друга новина – Европейската комисия е започнала проверка на статистическите данни на България за бюджета заради неясноти в него. Човекът с тези притеснения бе не кой да е, а европейският комисар по икономическите и валутни въпроси Оли Рен, а мястото, където сподели опасенията си – Европейският парламент в Страсбург. „С известно закъснение България уведоми Европейската комисията за промяната в бюджетните предвиждания, като липсва информация защо преразгледа планирания си бюджет за 2010 г. от балансиран бюджет до такъв с дефицит от повече от 3,8%, въпреки че макроикономическите прогнози се подобриха, каза тогава Оли Рен. В момента не можем да направим реална оценка за бюджетните предвиждания на България за 2010 г. и планираната мисия на Евростат, която трябва да се проведе през втората половина на годината, ще се съсредоточи върху потенциалния риск от изключителен бюджетен дефицит за 2011 г., защото кабинетът не е изпълнил предишните си задължения и не ги е декларирал, поясни още еврокомисарят.
Естествено само няколко дни в същото демократично медийно пространство не се приплъзна, а прогърмя друга новина – министърът на финансите ни Симеон Дянков е успокоил позаблудилия се европейски комисар Оли Рен и Евростат наистина ще дойдат да ни проверяват, но чак на есен и то не за друго – а за рутинна проверка. Такива щяло да има във всички държави, понеже и другите от ЕС имали проблеми след проведените избори в тях. Финансовият ни министър е информирал за установяване на нередности в поетите от предходния кабинет ангажименти, за които се налага в ревизирания бюджет да бъдат заложени 660 млн. лв. за плащания по необезпечени договори от предходните години.
Не само Оли Рен, а и ние, гражданите – се объркахме. И за да разберем по-добре случващото – опряхме до дебелите книги, където пише следното: „Cuivis artifici in arte credendum est sua“ – в превод: „Трябва да вярваме на всеки майстор в неговото изкуство“ – значи трябва да се успокоим и да повярваме на финансовия ни министър – проверка ще има и то заради предишните управляващи. „Ubi maxime gaudebis, metues maxime“ – в превод: „За да се поправят мнозина, един трябва да пострада“ – значи в момента може и да страдаме, но нещата се оправят. И още: „Boni pastoris est tondere pecus, non deglubere“ – в превод: „Добрият овчар стриже овцете, но не ги дере“ – значи – ще оцелеем и този път – все пак имаме добри пастири. И за финал „Audi, vide, tace, si vis manere in pace“ – в превод: „Слушай, гледай и мълчи, ако искаш да живееш в мир“ – да си стоим мирно и тихо, да не би да стане по-лошо.
За неопределено бъдеще се отлага възможността да работим спокойно и да спазим максимата „Generosos animos labor nutrit“ – в превод: „Трудът храни благородните души“. А дотогава ще бъдем просто factotum – хора, които вършат всичко или с други думи – какво ли не, за да преживяват.
