Адв. Михаела Белчева е адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2003 г. Преди това адв. Белчева е била главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община – район „Триадица“. Трайните професионални интереси на адв. Белчева са в областта на кадастъра и устройство на територията, вещно право, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и вещноправни спорове. За контакти тел. 0887218771 и email mgb@abv.bg. Сайтът на адв. Михаела Белчева е www.mihaelabelcheva.com
Емилия Ангелова е адвокат с опит в областта на кадастъра и устройството на територията. Работи в адвокатска кантора „Ангелова“. Била е юрисконсулт в Столична община, Агенция по геодезия, картография и кадастър, ДНСК и „ГИС – София“ ЕООД. Участник е в работни групи по изменения на ЗКИР и подзаконовите актове по прилагането му. Адвокат Емилия Ангелова извършва консултации и осъществява процесуално представителство предимно по административни дела по ЗКИР и ЗУТ, както и по граждански спорове в областта на вещното право. За контакти и правни консултации: моб. +359 887 014 068, е-mail: eangelovaster@gmail.com
По наше мнение няма еднозначен отговор на този въпрос нито в приложимите правни норми, нито в постановената към момента съдебна практика. Причината за неяснотата се крие в дефинициите на явна фактическа грешка, непълнота или грешка в кадастралната карта, граница на урбанизирана територия и понятието неурбанизирана територия.
Съгласно § 1, т. 9 ДР на ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получена при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние (пар. 1, т. 16 ДР ЗКИР). Неурбанизирани територии са землища и част от землища извън границите на урбанизираните територии на населените места и на селищните образувания, за които са създадени планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (пар. 1, т. 21 ДР ЗКИР). Граница на урбанизирана територия е строителната граница на населеното място или селищно образувание, определена от действащите подробни устройствени планове, съответно подробни градоустройствени планове и техните изменения, или от одобрен околовръстен полигон (пар. 1, т. 2 ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри).
Нередки са случаите на грешно определяне на границата между урбанизирана и неурбанизирана територия, изразяващо се в съществуването на имоти, отразени в действащите подробни устройствени планове, съответно подробни градоустройствени планове и техните изменения, или в кадастрален план с одобрен околовръстен полигон, и застъпването им с имоти, отразени в картата на възстановената собственост (КВС). Когато това застъпване се установи в процедурата по одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР), се прилага редът на чл. 42 на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г., в който е разписана процедурата за отстраняване на несъответствията в границите на поземлените имоти, получени при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 ЗКИР. При непълнота на източниците или когато КККР се създава последоватено за видовете територии – урбанизирани и неурбанизирани, е възможно да се получи грешка в КККР. В практиката се срещат случаи, в които поземлени имоти от КВС са отразени в КККР на неурбанизирана територия при одобряването й изцяло в границите си по КВС за сметка на граничещи с тях поземлени имоти в урбанизирана територия, които при одобряване на кадастралната карта на урбанизираната територия изобщо не са нанесени в картата или са нанесени частично – с различни граници и съответно намалена площ спрямо документите за собственост и границите им от картите и плановете на урбанизираната територия. Т.е. в тези случаи, от една страна, имаме ЯФГ в т.нар. контактна зона, като имоти по КВС са „стъпили“ върху урбанизирана територия, а от друга страна, от гл.т. на урбанизираната територия – имаме непълнота или грешка в урбанизираната територия
Определящо за избора на процедура за отстраняване на тази грешка – дали да бъде по реда за отстраняване на ЯФГ, или по реда за отстраняване на непълнота и грешка в урбанизирана територия, е местоположението на границата между урбанизираната и неурбанизирана територия, която в тези случаи е с едно местоположение в кадастралната карта /определена като местоположение от КВС/ и с друго местоположение съгласно действащите устройствени планове или околовръстен полигон. При формално тълкуване на закона следва в тези случаи да използва границата, определена от плановете по устройствените закони. По наше мнение е по – правилно да се търси духът на закона, причините, породили грешката и справедливостта при нейното отстраняване. Ако се избере формалният подход, грешката ще следва да се отстрани по реда на чл. 54 от ЗКИР и при наличие на спор за материално право – след решаване на спора по съдебен ред. При решаването на спора по съдебен ред в полза на собственика на урегулирания поземлен имот (определящ за границата на урегулираната територия), собственикът на погрешно възстановения имот по реда ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ ще бъде лишен от възможността да получи обезщетение за засегнатата част – погрешно възстановена като земеделска или горска територия. При наличие на решен спор за материално право кадастралната карта се изменя на основание чл. 53а, т. 1 от ЗКИР без издаване на заповед. Такова отстраняване на грешката би било несправедливо за собственика на земеделския имот и не отговаря на духа на закона. Грешното определяне на границата между урбанизирана и неурбанизирана територия е обусловено от неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията на администрациите, участващи в процеса на възстановяването на земеделските земи, горите и земите в горския фонд. Съгласно нормативните изисквания на реституционните закони общинските администрации предоставят на общинската поземлена комисия необходимите данни за определяне на границите, в които се изработват плановете за възстановяване на земеделските и горските земи в неурбанизираната територия (т.е. строителната граница на населеното място или селищно образувание, определена от действащите подробни устройствени планове или одобрен околовръстен полигон). Непълнотата или грешката в тези данни при предаването им между административните органи е причината за погрешно възстановяване на земи „върху“ територия, която в действителност не е земеделска или горска територия. По естеството си още към момента на одобряването на реституционните закони и към настоящия момент това представлява явна фактическа грешка и нормативно е регламентиран ред за отстраняването й, който е свързан и с обезщетение на засегнатите собственици по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, съответно на чл. 6 и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Правото и законът са уредили по справедливост при погрешно възстановяване да се поеме отговорност и съответно обезщетяване на засегнатите лица за допусната грешка. Именно това е и причината да се прилага този ред и при пренасянето на тази грешка в КККР и провеждането на процедурата по чл. 53б на ЗКИР. По тези причини по наше мнение в тези случаи трябва да се провежда процедура по отстраняване на ЯФГ в контактната зона, а не процедура по отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната карта на урбанизираната територия.
