Мима Чалева по професия е геодезист. Завършила е строителен техникум в Стара Загора, след което е работила в „Териториален кадастър” – Стара Загора, по-късно – в “Централен кадастър” София. Завършва специалност „Геодезия” в УАСГ. Работи седем години в Министерство на земеделието и горите, управление „Поземлена реформа”. От 2002 г. работи в Агенцията по геодезия, картография и кадастър като началник на отдел „Договори”. Година по-късно е назначена за главен секретар на агенцията.
Какво представлява Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), макар всички да знаят много за нея?
Агенцията е администрация – второстепенен разпределител с бюджетни средства към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тя е създадена със Закона за кадастъра и имотния регистър през 2000 г. Нейната основна задача е да администрира създаването и поддържането на кадастралната карта, да обслужва гражданите с кадастрална информация, да се занимава с дейностите относно геодезия, картография и геоинформация. АГКК работи основно по два закона – Закона за кадастъра и имотния регистър и Закона за геодезията и картографията. Агенцията се занимава както с техническа дейност – проверка дейността на фирмите на място относно точността на съответните замервания, но и с обслужване на гражданите с кадастрална информация. След изработване и одобряване на кадастрална карта АГКК изземва дейностите по обслужване на гражданите от Министерството на земеделието и продоволствието – за извънселищните територии, и от техническите служби към общините – за урбанизираните територии. Но моето лично мнение е, че не сме администрация в чист вид. Когато стане въпрос за съкращаване на администрацията, на мен ми се струва, че не би трябвало това да засяга структури подобни на агенцията, чиято дейност нараства постоянно.
Колко човека работят при вас?
В момента щатът на агенцията е от 398 души, включително и регионалните служби. Агенцията има 28 служби по геодезия, картография и кадастър. Те са стационирани във всички областни центрове, като за София те са две – София – град и София – област. Освен тези 28 служби, в общините са изнесени 19 офиса. Те са на местата, където има районни съдилища, за да може гражданите да бъдат улеснени при извършване на разпореждането с имоти.
Какви са услугите, които извършва Агенцията по геодезия, картография и кадастър?
Те са описани в закона, в Наредба № 3 за създаване и поддържане на кадастралната карта, но най детайлно са посочени в Тарифа 14 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството Всички услуги, които АГКК извършва, се разделят на няколко типа – например за кадастралната карта – скици, справки, даване на идентификатори, обединяване на имоти и т.н.; дейности в областта на геодезията и картографията; за предоставяне на информация от Геокартфонд – най-големият фонд в България за специализирана геодезическа, картографска и кадастрална информация. Фондът съхранява данни от много години, която е изключително ценна, макар и част от нея вече да не е неактуална. Съхраняваме едромащабна топографска карта – в мащаби 1:5000 и 1:10000, аерофотозаснемане, координати на точки и др. Тази информация беше водеща при възстановяването на земите и горите и все още продължава да се търси, защото на този етап няма по-актуална. Тепърва агенцията стартира активно дейностите по геодезия и картография.
Какви са програмите, по които работите?
Основно това е Дългосрочната програма 2001-2015 г. за дейностите по кадастър и имотен регистър. През 2007 г. тя бе актуализирана по отношение на средствата, обектите, състава на агенцията и др.. Дейността по създаване на кадастрална карта бе насочена най-вече към райони с висок инвестиционен интерес – Черноморското крайбрежие, всички планински и балнео курорти. Към днешна дата в тези райони е създадена кадастрална карта, както и за всички областни центрове и за 2 административни района на София. Изработването на кадастрална карта и регистри за София започна по-късно, тъй като столицата има своята собствена проблематика. В момента се изготвя кадастрална карта и регистри за още пет административни района и е в ход процедури за още девет района. Натрупания опит от фирмите изпълнителки и агенцията ще спомогнат за разрешаване на сериозните кадастрални казуси на територията на столицата.
А кое е най-тежкото?
Не може да се каже, че е тежко. Може да се говори за предизвикателства. По-изостанали са дейностите по геодезия, които близо 20 години са били на заден план. За тяхното развиване са необходими въвеждането на нови технологии, което изисква и доста средства, както и ползването на всички научни постижения в областта за последните години.
През 2008 г. започваме възлагане на високоточна нивелация – от дълги години тя не е правена в България, а трябва да заеме полагаемото си място.
Другата ни идея е за оцифряване на целия Геокартфонд, но за тази цел ще кандидатстваме по Норвежка финансова помощ “Финансов механизъм на Европейската икономическа общност за България подкрепено от Норвегия, Лихтенщайн и Исландия”. Оцифряването би облекчило работата на всички колеги, които се занимават с геодезически и кадастрални дейности.
Тази година ще започнат и дейностите по Закона за Черноморското крайбрежие. Тези ангажименти са ни възложени от МРРБ, а именно: определяне на границите на зона А и зона Б, които са с ограничителен режим на застрояване.
Възнамеряваме да възложим ортофотозаснемане на цялото Черноморското крайбрежие с цел кадастър. Получения продукт би могъл да се ползва в много други сфери, като строителството, екология и др.
Това заснемане е необходимо да бъде по-точно от изготвеното до момента от МЗП с цел субсидиране на земеделските стопани.
За изпълнение на поставените пред АГКК предизвикателства разчитаме на подкрепата и професионалния опит на нашите партньори – фирмите изпълнители, защото агенцията администрира дейностите, следи и контролира изпълнението, приема продукцията, обслужва гражданите, но самата геодезическа и кадастрална дейност се извършва от фирмите.
При едно добро сътрудничество, което аз определено смятам, че имаме, бихме могли да се справим с тези сериозни задачи. Без фирмите няма как това да се случи. От тяхната работа зависи ние да спазим заложените срокове и постигнем качествено изпълнение.
Как се извършва финансирането?
Финансирането за 2008 година е напълно осигурено в размера, който ние сме предвидили за дейности по геодезия, картография и кадастър. Не можем да бъдем недоволни. За съжаление до момента на присъединяването на България към Европейския съюз дейностите по кадастъра не са били заложени в нито един от предприсъединителните инструменти, поради което Агенцията по геодезия, картография и кадастър не е използвала нито лев от Европейските фондове. Норвежката финансова помощ, ще е първата, която евентуално ще използваме по това евронаправление. Единственото външно финансиране за АГКК е по Проект “Кадастър и имотен регистър” финансиран със средства на Световната банка в размер на 28 милиона евро за срок от 7 години. Проектът е свързан с дейности по кадастър и имотен регистър и обединява усилията на двете министерства – на регионално развитие и благоустройството и на правосъдието, и техните второстепенни разпоредители – Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Агенцията по вписванията. Споразумението между Р България и Световна банка е подписано през 2001 г. и до момента е удължено два пъти. Неговият срок е март 2009 г. По подобни проекти работят почти всички страни в Източна Европа. Проекта спечели наградата за най-добър проект за Източна Европа, което е отлична оценка за нашата работа.
В този проект бяха заложени много реформи – и административни, и технически. Можем да се гордеем с изпълнението му, защото свършихме много добра работа. Последното изпълнение по проекта бе внедряването на информационната система по кадастър и имотен регистър. Пилотните обекти работят добре и до края на годината системата трябва да се внедри за цялата страна.
Всички останали дейности се извършват със средства от бюджета.
Какво е международното сътрудничество на агенцията?
От 2003 година Агенцията по геодезия, картография и кадастър е активен член на Eurogeografics – обединение на агенции по геодезия, картография и кадастър от всички страни в Европа.
През 2007 година се проведе първата среща на Eurogeografics в България. Участваха 20 страни от цяла Европа. Темата на срещата бе “Усъвършенстване на качеството и ефикасността на кадастъра и имотния регистър”. С участието си в това обединение АГКК окончателно влиза в европейското семейство по отношение на данните за кадастъра.
България участва в комисиите на ООН относно транскрипцията и транслитерацията на географските наименования. През миналата година АГКК участва в Ню Йорк на Деветата конференция на ООН по Стандартизация на географските имена, а тази година е домакин на срещата на групата на експертите за Източна Европа, Северна и Средна Азия – тук в София. В края на 2007 г. в България се проведе и среща на членове на Икономическата комисия по поземлена администрация на Европа към ООН, в чиято работа България в лицето на АГКК активно участва. Чуждестранните колеги много добре оценяват постиженията ни.
Как подготвяте кадрите?
По закон обученията за служителите на Агенцията се извършват от Института по публична администрация и европейска интеграция. Също така имахме сключен договор с УАСГ за обучение на служители от агенцията за работа с нови технически средства и програмни продукти, както и теоретични и практически познания касаещи промените в законодателството. Използваме и международни програми за обучение. Кандидатствахме и спечелихме проект финансиран със средства по програма MATRA от холандското правителство: “Техническа помощ за подобряване на обслужването на гражданите и другите потребители с кадастрална информация от Агенция по геодезия, картография и кадастър в Р България”. За мен холандските колеги са едни от пионерите в тази област. По програмата се предвижда обучение на специалистите от СГКК за по-добро обслужване на гражданите. Същевременно се предвижда организирането и създаването на форум на потребителите на кадастрална информация. По този начин АГКК ще разполага с мненията и предложенията на своите клиенти относно предоставяните услуги и продукти. С проекта ще бъдат предложени подобрени форми (чрез Интернет страницата на агенцията, специализирани издания, отчети и др.) за информиране на клиентите на АГКК относно нейната дейност. В Холандия работят онлайн с всички нотариуси, като ние смятаме да почерпим опит от техния. Мога да споделя, че образователните курсове започват през м. май 2008 г.
Не трябва да се забравя човешкият фактор. Когато става въпрос за имот – всички сме много чувствителни на тази тема. България е една от малкото страни в света, която има много голям процент частна собственост, така че е нормално да има сериозно отношение по проблематиката.
Бихме искали АГКК да разполага с подходящи приемни, за да може нашите клиенти да се обслужват ефективно, да има по-добър достъп до тях – чисто физически най-вече за хора в неравностойно положение.
И накрая – едно мое лично послание към всички, които работят в областта: нашата дейност не е чисто техническа и се изискват не само знания и умения, а и много търпение. Нека да се отнасяме с повече уважение едни към други, за да постигнем добри резултати. Всички трябва да положим много усилия в тази посока.
