Геодезия

На работа в… Света гора

*Текстът е от поредицата „Геодезия, адреналин, ентусиазъм“ с автор гл.ас. д-р инж. Борислав Александров

 

Това е Света Гора. Тя е създадена за монасите. Те отиват там, отказвайки се от семейство, от близки, от лично имущество и от много други неща, за да отдадат живота си за служене на Бога. Краткият си  земен път те принасят в жертва, за да се сдобият с вечно блаженство.

Дори и в тези свети места има обичайни и необходими дейности, които трябва да бъдат извършени. В този момент монасите от Зографския манастир имаха нужда да бъде заснето и отразено на картите трасето на манастирския водопровод, идващ от високата част на планината към резервоарите на Светата обител. Особеното на тази дейност е, че тя не е платена, а може да се извърши на доброволен принцип от всеки, който желае да даде благотворително своите умения, средства и време за успението на Българския манастир и неговите монаси.

„Божията благодат да пребъде на това място, и над пребиваващите тук с вяра и благоволение, и спазващи заповедите на Моя Син и Бог. Необходимите за живота им на земята блага те ще получават в изобилие с малко труд, ще им се приготви живот небесен и няма да оскъднее милостта на Моя Син от това място до края на този свят“ – според преданието това са първите слова, които произнесла Божията Майка при стъпването Й на Атонската земя.

Когато апостолите избирали къде и как ще се проповядва Евангелието, на Света Богородица била отредена Иверската земя в Мала Азия, но се явил архангел Гавриил с думите: „Иисус Христос Ти повелява да не оставяш иудейската земя и Йерусалим, и мястото, което Ти е определено не е Иверия, а полуостров Атон“.

Така Богородица, съпроводена от Свети Йоан, тръгнала на път за Кипър, където в Йопа епископ бил праведният Лазар. Изведнъж се появил силен вятър, превърнал се в страшна буря, лодката изгубила пътя и се устремила към Атон, където се разбила до днешния манастир Ивирон, на източния бряг на полуострова. Божията Майка изплувала на брега и трогната от красотата на планината я благословила, молейки Сина си да превърне завинаги мястото в нейна градина. От небето се чул глас: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост“. Оттогава планината е посветена на Света Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени освен Божията Майка.

 

svetogorska_legenda_1926.jpg

Светогорската легенда, картина на Иван Милев

 

 

bogorodica.jpg
Божията Майка

 

 

vsichki_sveti.jpg
Всички светии, стенопис от Света гора

 

В манастирите може да се види копие на внушителната монументална икона от XIX в., изобразяваща Св. Богородица като покровителка на тази свята земя.

На мястото, където стъпила първоначално, бликнала вода, а според поверието – докато има вода, ще има и монаси в Атон.

 

Света гора е провъзгласена официално за общност на монасите през 885 г. със Златната вула на император Василий Първи.

През 963 г. свети Атанасий от Трапезунд основава манастира Великата Лавра – първият манастир на Атон, който и в днешни дни е най-големият от всичките двадесет действащи манастира. До XV век светогорските монаси са под принудителното католическо покровителство на папа Инокентий III, като това е може би най-спокойният период за общността. Дори когато Византийската империя пада и Света Гора остава под османско владичество, монасите запазват относителна самостоятелност. В началото турците нанасят тежки поражения над манастирите, но със съгласието да получават определен налог преустановяват набезите. Когато три века по-късно налозите стават непосилни, турците преминават към конфискация на цели владения, имуществото на манастирите намалява многократно, а броят на монасите спада до неузнаваемост. Независимо от това манастирите се превръщат в духовно средище на всички гърци. Атонски монаси взимат участие в националното освободителното движение на Гърция от 1821 г., като девет години по-късно е обявена нейната независимост, но Света Гора е все още под турско владичество.

През 1876 г. турското правителство потвърждава официалната юрисдикция на Вселенската патриаршия над манастирите, като монасите остават поданици на султана. Така е до 1912 г., когато по време на Балканската война гръцките войски завземат Атонския полуостров. След дипломатически преговори между Гърция и Русия за суверенитета на монашеската общност, Лондонската конференция обявява Света Гора за независима държава под покровителството на Русия. Една година по-късно монасите се обявяват за неотменна част от гръцката държава, а през 1923 г. решение на Лозанската конференция присъединява Атон към Гърция и официално от 1926 г. Света Гора вече е част от Гърция.

По време на Втората световна война, с цел опазване на манастирите от повсеместни разрушения, монасите се обръщат към Хитлер за неговото покровителство. В резултат на положителния отговор, немски военни част са настанени в района на близкото градче Уранополи, където е спрян достъпът до светите места и съответно опазени манастирите. 

752px-Map_of_Mount_Athos_BG.jpg aton.jpg

Днес Света Гора е автономна монашеска република, самоуправляема част от територията на Гърция, намираща се същевременно под юрисдикцията и духовната зависимост на Вселенската патриаршия в Истанбул. Карея е името на селището, което изпълнява функциите на столица, като тук е поместена Светата община (Агион кинотис). Управата се състои от представители на всички манастири, а всяка година се избира Предстоятел – Прота,  с четирима съветници. Събитието се провежда в главната църква на общината – Протата (идва от протос – първи).

В Света Гора съществува единно управително тяло – Свещен Кинотис, в който влизат представители на всичките двадесет манастира и така се обсъждат и решават всички общи въпроси. Двадесетте представители имат равни права и взимат решенията с болшинство при минимум 14 от членовете (от гъцки – антипросопи).

Изпълнителен орган на Свещения Кинотис е Свещената Епистасия, в която четирима представители се сменят всяка година по установен ред, така че всеки от манастирите дава свой епистат веднъж на пет години. За регулиране на дейността на Свещения Кинотис и Епистасията съществуват редица документи. Най-важен е Органичният устав на Света Гора, който играе роля на нейна конституция.

blazon.jpg
Гербът на Света Гора

 

Статутът на Света гора е уреден с конституцията на Република Гърция с няколко закона, приети от гръцкия парламент с общ обем около 200 страници, от които съществено е следното:

  • Света гора е територия, върху която суверенитетът на гръцката държава е ненакърнен;
  • Уставът на Света гора се гласува в парламента на Република Гърция и се публикува в Държавен вестник с указ на президента на Република Гърция, т.е. е гръцки закон;
  • Всеки чужд гражданин, който стане монах в Света гора, получава задължително гръцко гражданство без каквито и да било формалности;
  • Административната власт се осъществява от управител, назначен от гръцката държава, с правомощия, определени със закон.

 

Манастирите са общо 20, като този брой не може да се променя. Подредени са в определен ред, възприет от Кинотиса (общината). 17 са гръцки, един е български – манастирът „Зограф“, „Хилендар“ е сръбски, а „Св. Пантелеймон“ – руски.

На девето място в йерархията на светогорските манастири е единственият там български манастир „Св. Георги Зограф“, един от най-големите на полуострова.

За основател на манастира се смята зографът Георги, а по-категорични свидетелства за присъствие на български монаси идват от 12 век, когато те са преобладаващи на фона на други народности – гърци, сърби, румънци, руснаци.

След Гръцкото въстание в Светогорските манастири били настанени османски отряди. В Зограф това били въоръжени албанци, които изнудвали монасите до такава степен, че ги принудили да продадат манастирски ръкописи и ценности, както и  украшенията на манастирските чудотворни икони.

През 1896 г. в Зограф се пренесли множество български монаси, доброволно напуснали Хилендарския манастир, за да го върнат на неговите стопани – сърбите.

 

 

Първото усещане, че времето сякаш е спряло, идва още с потеглянето на лекия ферибот от кея на Уранополи. Няколко часа по-късно ще се срещнем наистина с местното безвремие, за да се убедим колко безполезна вещ е ръчният часовник тук. Водата е спокойна, слънцето настоятелно блести и ние леко се носим недалеч от брега, подминавайки малки скрити заливчета, скалисти носове, а тук-там и някакви неубедителни каменни постройки.

kraibregovetena_aton.jpg
Край бреговете на Атон

 

keqtna_uranopoli.jpg
Кеят на Уранополи

 

 

След около час забелязваме кея, на който трябва да акостираме с цялата си апаратура, както и с една не особено тиха група молдовски поклонници. Има много такива пилигрими, дошли като че ли отвсякъде, и които обикалят манастирите на полуострова, като преспиват във всеки от тях за по една нощ. Може би най-любопитният факт от морското ни пътешествие е, че на борда на ферибота няма нито една жена! Според гръцките закони жени нямат право да стъпват Света Гора, като по този начин е заобиколено европейското законодателство, даващо право на придвижване на всички граждани на територията на Европейския съюз, независимо от пола им. В крайна сметка законът гласи, че посещението на Света гора от жени е криминално престъпление, за което наказанието е до една година лишаване от свобода!

И тук идва продължението на любопитния факт – от кея в Уранополи често се отделят туристически корабчета, с които се обикаля полуострова, без да се спира на брега, и на палубите на тези корабчета се виждат само жени! Каква картинка: плават две корабчета едно след друго, на едното само мъже, на другото – само жени…

 

ferry1.jpg

  ferry2.jpg

 

Фериботът

 

 

Вече всичко е свалено на кея и се появява малко камионче, което ще ни закара до манастира. Все пак пеша и без багаж е почти час, а ние сме натоварени доста стабилно. От кабината пъргаво изскача усмихнат и кротък монах, който с облеклото си силно контрастира на представата за шофьор на камион. Натоварваме целия ни геодезически панаир и се настаняваме доста компактно на импровизираните пейки, разположени в задушната каросерия. С една дума – понаблъскахме се.

 

nabrega.jpg
На брега
novoraztovareniqt_kamion.jpg
Натовареният камион

 

 

Пътят се вие нагоре с остри завои и стръмни откоси отстрани, а от нашата позиция не се вижда нищо освен кълба прахоляк и тесен отиващ си черен път. Скоро се появяват следи от човешко присъствие и постепенно пред обозрението ни изниква западната стена на манастира. За нея може спокойно да се каже, че е впечатляваща, стръмна, отвесна стена като на замъците от картините. Черният път се сменя с калдаръмен и изведнъж се оказваме пред главната порта на Светата обител Зограф.

 

 

zograph_monastery.jpg
Зографският манастир

 

 

Посреща ни друг монах, чието име както ще разбера по-късно, е йеромонах Гавриил- помощник игумен.

Посочват ни манастирската килия, в която ще нощуваме, и започваме с организацията на работата. Странно е усещането за този процес, когато си зад стените на тази обител. Усмихваме се на контраста между старите манастирски стени,  стълбища и църковно ухание от една страна, и цветните кутии на тоталните станции и GPS-и от друга. Скоро всичко е приготвено и отец Гавриил ще ни заведе до манастирската кухня, за да обядваме преди началото на работата.

Дълги маси с подредени около тях масивни дървени пейки е мястото, където всеки ден монасите обядват и вечерят. Вглъбено и мълчаливо. Разбира се, ние леко нарушаваме тези правила, но нали сме светски люде… Храната тук винаги е постна, месото е изключено по принцип от менюто, но пък бърканите яйца, които ни поднесоха, не бяха лоши. Хапваме набързо и излизаме в двора, всеки нарамил нужната техника за работа.

Трасето на манастирския водопровод, което трябва да заснемем, е някъде нагоре в гората и отец Гавриил ни повежда, за да конкретизира всеки детайл. Първата приятна изненада е, че ще ни транспортират до високата част на планината и то в каросерията на една високопроходима камионетка Тойота. Което отвсякъде погледнато си е лукс.

 

nachalo_na_rabota.jpg
Начало на работата
otec_gavriil_deqn.jpg
Отец Гавриил и Деян

 

 

Втората изненада, която представиха монасите, беше когато следях с Garmin-а си трасето и си водех бележки по картата. Единият отец извади нейде изпод расото си  GPS приемник Garmin, и то от последните модели. И небрежно подхвърли, че имат такива техники и си ги ползват редовно. Освен това чухме от устата им да казват „тотални станции“, „теодолити“, „координати“ и т.н., като че ли бяхме заобиколени от колеги!

Самата работа като геодезия е тривиална, координиране с GPS, полагане, измерване и координиране на полигони, заснемане на трасе и ситуационни подробности на положен водопровод. Дължината на линейното съоръжение е около 4400 м. Единствено нестандартно е усещането, че работиш в Светата атонска гора и го правиш само от благородни подбуди, за да бъде подпомогнато монашеството. И, разбира се, неописуемата жега на полуострова, независимо, че сме още месец май.

Със залеза дойде време за прибиране зад стените на манастира, за относително поизмиване и постна вечеря. Нея ще запомним с чашата вино, която ни беше предложена от един монах. Такова вино аз не си спомням да съм пил някога преди това! Явно беше нещо много специално и невероятно. Но, уви по една чаша!

Вечерите в Зографската обител са странни за гостите. Като стане 21 часа генераторите спират и всичко изгасва. Тук няма телевизия, радио или каквито и да са други развлечения. Сега е мястото да спомена, че часовниците в манастира сочат истинското астрономично време (те пък и колко ли използват часовници тук…), което ще рече, че българското време е 1 час напред, независимо от местоположението ни. Така след 21 часа всичко утихва, всякакви признаци на живот изчезват и настъпва нощта. Рано, неумолимо и някак силно религиозно. За наша изненада тази тишина е до 4 сутринта, когато рязък камбанен звън ни изправя в леглата и докато се опомним, става ясно, че е дошло време за сутрешната молитва. За зла беда камбаната се намираше точно под нашата килия и усетихме недвусмислено цялата й мощ!

 

strqskashtata_kambana.jpg
Стряскащата камбана
dovrat_na_manastira.jpg
Дворът на манастира

 

 

Монасите имат служба до 8 сутринта, след което всеки се захваща с работата си. Ние посетихме част от сутрешното богослужение и определено не загубихме. В тази различна обстановка самата служба звучи още по-магнетично и тържествено. Наблюдавах лицата на вглъбените монаси, отдадени на молитвите си и като че ли подсъзнателно си задавах различни въпроси от светското си битие, май без отговори обаче.

Така започна и нашият работен ден: след службата – отново геодезия. Наистина всичко е много по-различно. Този ден за нас беше белязан с още едно вълнуващо събитие – йеромонах Гавриил ни заведе в манастирската библиотека, едно невероятно място, изпълнено с аромат на древност, нереалност и осезаема тайнственост. Сякаш се докосваш до вековете.. И тогава видяхме витрината, зад чието стъкло, покрита надлежно стоеше Историята славянобългарска на Паисий Хилендарски… Оригиналът! За този миг само си струва човек да види Зографската обител!

 

edno_ot_krilata_na_manastira.jpg
Едно от крилата на манастира
s_istoriq_slavqnobalgarskaq.jpg
С «История славянобългарска»

 

 

Приключихме с измерванията и дойде време да си тръгваме за България. Тогава човек разбира, че нещичко остава от него в това свято място и като че ли му казва: „Ти пак ще дойдеш тук“. Йеромонах Гавриил ни изпрати сърдечно, както ни и посрещна, направихме си снимки за спомен и отново се натоварихме на познатото камионче, което щеше да ни транспортира до ферибота.

zografskiqt_manastir2.jpg
Зографският манастир
jeromonah_gavriil_i_geodezistite.jpg
Йеромонах Гавриил и геодезистите

 

Обратният път към дома винаги дава възможност за размисли. За това какво си направил, докато си бил навън, какво не си успял, какво си видял. И този път беше така, но се усещаше странния привкус на досега със Свещените земи… На всичко странно и далечно, на непознатото и мистичното, на древното и българското. На онова особено усещане на задоволство от свършената работа и благородното преклонение пред силата на монашеския дух. И радостта от скромния ни принос към тази духовност.

 

В ентусиазираната дарителска мисия в Зографския манастир участваха инженерите от: «ДИАМ-2000» ООД Иван Деянов, Деян Деянов, Петър Димов, Любомир Стоянов, както и Юри Цановски и Борислав Александров от «ГЕОТРЕНД» ООД.

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
  • КИГ организира обучителен курс в София
    КИГ организира обучителен курс в София

    Камарата на инженерите по геодезия (КИГ) организира поредното обучение. Курсът за поддържане и повишаване на професионалната квалификация във връзка с чл.20, ал.4 от ЗКИР, по

  • Конференция за световния ГИС ден
    Конференция за световния ГИС ден

    Световния ден на Географските информационни системи (ГИС) и тази година е през ноември. На 17 ще се проведе онлайн конференция по повода.

  • Геодезистите канят на конференция
    Геодезистите канят на конференция

    От Съюза на геодезистите и земеустроителите в България (СГЗБ) канят днес и утре, 4 и 5 ноември 2021 г. в София на ХХХI Международен симпозиум

Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us