Адв. Михаела Белчева е адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2003 г. Преди това адв. Белчева е била главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община – район „Триадица“. Трайните професионални интереси на адв. Белчева са в областта на кадастъра и устройство на територията, вещно право, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и вещноправни спорове. За контакти тел. 0887218771 и email mgb@abv.bg. Сайтът на адв. Михаела Белчева е www.mihaelabelcheva.com
Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър одобрената кадастрална карта може да се изменя, когато съдържа непълнота или грешка, а съгласно т. 2 – когато е одобрена при нарушение на закона. Настоящото изложение има за предмет да очертае и прецизира двете хипотези за изменение на кадастралната карта, тъй като правилното квалифициране на заявлението от съответната Служба по геодезия, картография и кадастър предпоставя хода и участниците в административната процедура, което от своя страна дефинира правното основание и предопределя валидността на издадения административен акт.
Хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е рядко разпространена и почти няма съдебна практика по нея. Съгласно Решение №6147 от 03.05.2011 г. на ВАС по адм. д. №11465/2010 г., ІІ О одобряване на кадастрална карта при нарушение на закона е, когато има нарушения на процесуалния и на материалния закон при одобряването на кадастралната карта и регистър, изразяващи се в съществени нарушения на процедурата и действията на длъжностни лица със съответна компетентност, на материалноправни норми, изразяващи се в игнориране или несъобразяване със субективните права на отделните субекти на административното правоотношение. Пример за неспазване на процесуалния закон е, ако заповедта за откриване на производството за създаване на кадастрална карта или приетата кадастрална карта не са разгласени по предвидения в закона ред.
Не представляват нарушения на закона при създаване на кадастралната карта случаите, в които са нарушени изискванията за точност, актуалност или пълнота на кадастралната карта. Във всички тези случаи имаме несъответствие в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряване на кадастралната карта спрямо действителното им състояние и сме изправени пред хипотезата на непълнота и грешка на картата – §1, т. 10 от Наредба №3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Така например:
1. Налице е непълнота/ грешка в кадастралната карта, когато в нея не е отразена нематериализирана имотна граница, която обаче съществува в кадастралния план.
2. Налице е грешка в кадастралната карта, когато в резултат от геодезическа заснемане се установи, че материализираната граница на имота е нанесена в кадастралната карта в отклонение от действителното й положение на място.
3. Налице е непълнота на кадастралната карта, когато при правилно нанесени в нея граници на имота се установи, че не е нанесена изградена в имота сграда.
4. Налице е грешка в кадастралната карта, когато имотна граница е нанесена по предходен кадастрален план, а не съобразно местоположението й по приложен регулационен план.
5. Налице е непълнота на кадастралната карта, когато имотните граници са нанесени по последния кадастрален план, без да бъдат отчетени промените в границите му в резултат например на делба, извършена чрез изменение на регулационния план.
6. Грешка в кадастралната карта има и когато границите на имотите откъм улица са нанесени по улично-регулационните линии, без да е изследван въпросът дали има отчуждаване, заплащане и завземане на частта от имота за улица.
За да бъде извършено изменение на кадастралната карта поради непълнота или грешка, е необходимо да бъде съставен акт за непълноти и грешки, който следва да бъде подписан от всички заинтересувани страни. Подписът върху акта предпоставя липсата на спор за собственост върху частите от имотите, предмет на изменението. В случай че актът не бъде подписан, началникът на СГКК следва да издаде отказ за изменение на кадастралната карта. Неподписването на акта предпоставя наличието на спор за материално право и отстраняване на грешката/ непълнотата в кадастралната карта може да стане след успешно провеждане на специалния иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. За разлика от ревандикационния иск по чл. 108 от Закона за собствеността, с който се претендира признаване на право на собственост и предаване на владение към настоящия момент (моментът на постановяване на съдебното решение), искът по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР има за предмет установяване на правото на собственост към минал момент. Когато спорът за материално право е породен при наличието на одобрена кадастрална карта, миналият момент е моментът на одобряване на кадастралната карта. Когато във връзка с §4, т. 2 от ПЗР на ЗКИР се иска изменение на кадастрална основа на регулационен план, миналият момент, към който трябва да бъде предявен искът по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, е моментът на одобряване на регулационния план.
