Няколко идеи как България може да постигне световно ниво в професията
Една от най-старите професионални камари в България – тази на архитектите, има нов председател от май 2016 г. Това е завършилият в УАСГ, София, през 1995 г. и в Колумбийския университет, Ню Йорк, през 2006 г. архитект Борислав Игнатов. В биографията му влиза работа в някои от най-големите световни фирми като Perkins+Will Architects, както и преподавателски стаж в Колумбийския университет. В момента е работещ лицензиран архитект с представителства в САЩ и България. Проектира както индивидуални, така и многофамилни жилищни сгради, офиси, търговски обекти, летищни терминали, интериори на нощни заведения и други. В допълнение публикува статии в българската и световната специализирана преса и участва в издавани в Германия, Швейцария, Южна Корея и Китай книги за жилищна архитектура.
Работата му не остава незабелязана и вече е носител на наградата на родното министерство на културата „Златен век“ за 2013 г., на голямата награда на Съюза на архитектите за 2012 г., като преди това през 2010 г. е избран за „Архитект на годината“.
Проектира единствената българска сграда, публикувана в престижното издание „1000x European Architecture”. Инициатор е на различни идеи във Варна като „Огледало култура” и „Цифров облак”, с които Варна кандидатства за столицата на културата 2018 г.
Връщате се от САЩ, за да работите в България. Струваше ли си? Труден избор ли направихте? По-лесно ли е да си архитект в САЩ или е по-лесно в България?
В едни отношения е по-лесно тук, в други е по-трудно. Зависи от коя гледна точка се разсъждава. Но това, до което за себе си достигнах като извод е, че българите сме добре професионално подготвени и като отидем в чужбина – добре се развиваме. И аз имах този късмет и възможност да работя в една от най-големите фирми. После се случи, че чрез приятели и познанства, от проект на проект се задържах тук. Като гледам как се развиват нещата в България, напредналите страни нямат нужда от нашата помощ. България има нужда от това, което ние сме научили. Чувствам го един вид като дълг – онова, което знам, да го приложа и разпространя тук, за да може да сме на световно ниво.
Нямаме никаква обективна причина да не сме. Имаме образование, имаме цялата европейска култура, към която принадлежим, и е въпрос на организация нещата да вървят гладко и добре, както навсякъде. Затова съм се посветил на България, като трябва да следваме добрите примери по света, а те са ясни.
Какви са ви целите, какво е най-важно за вас? Да не се отличаваме от другите?
Не да не се отличаваме. Всяка нация се отличава от друга, особено що се отнася до сферата на изкуството, но искам нещата, които са рутинни, да вървят. Има напреднали държави, които исторически са достигнали до определени изводи много преди нас и ние би трябвало да се възползваме от знанието им вместо да вървим от начало и да минаваме целия този труден път, по който те са минали, за да достигнат до тези оптимизирани начини на управление. Смятам, че всеки от нас, като отиде в Западна Европа или в други страни, лидери в световен мащаб, се възхищава колко гладко и колко ясно стоят нещата, затова смятам, че и тук няма никаква пречка да се приложи същото – ние сме същите хора – не сме извънземни, нито сме някакъв друг вид създания. Когато българите отидат в тази система, тя не им тежи, даже им помага и се развиват много по-добре. Няма причина да не се случи и в България.
Миналата година спечелихте убедително изборите за председател на Камарата на архитектите в България. Според вас какво накара колегите да Ви изберат?
Постарах се да предложа програма за действие с конкретни стъпки и конкретни действия и смятам, че това наклони везните в моя полза. Като личност и познанства не съм или поне не бях много познат сред колегията преди този избор. Просто бях член на камарата. Смятам, че наистина подходът, който искам да приложа и да стане ежедневие, е, че да се постигне нещо трябва да има ясни цели и да се предприемат конкретни действия. А не принципно да очакваме нещо да се случи и някой друг да го направи.
Направихте „революционно” предложение за финансова реорганизация на камарата. Срещате ли разбиране сред колегите? Какво означава услугата „Издаване на Удостоверение за Проектантска Правоспособност “ да бъде заплащана от Възложителите, а не от Проектантите, както практически е в момента? Дали ще успеете да промените закона така че възложителят да е длъжен да си плати тази такса?
В професионалната работа услугите ни се плащат от инвеститори. Предлагам, членският внос, който е еднакъв за всички, без значение къде и какво се проектира, да стане по-справедлив. Т.е. да има една по-намалена годишна такса, която да е за членство. Но при всяко издаване на разрешение за строеж и при всеки завършен проект да се получава отделно удостоверение, което да гарантира, че проектантът в този момент има правоспособност и на тази база да се събира една допълнителна малка такса. По този начин хората, които имат повече обекти, ще плащат по-големи такси и ще бъде пропорционално и справедливо. Според мен не е справедливо в различните региони на България, където има различна натовареност, да е еднакъв членският внос.
Това ще засегне не само архитектите, но и проектантите – строителни инженери, геодезисти и т.н. Смятате ли да говорите и с представителите на другите професии за подобно плащане на лиценза и при тях?
Разбира се. Всички неща, които обсъждаме, са публично достъпни и специално с КИИП имаме всекидневна добра комуникация. Обсъждаме нещата заедно, понеже сме по един закон. До момента не сме правили контакт с КИГ, но и това ще стане.
Ще успеете ли да прокарате друго ваше пак революционно предложение: обемът на сградата да е по-голям от площта, която той съдържа? Това сякаш е емблемата на прехода у нас. Няма ли да нарушите твърде много интереси?
Обективно и безспорно е, че никой няма интерес да се правят лоши сгради. От личния си опит и от работата ми с народното събрание установих, че като има едно обосновано предложение, което ще дава добри резултати, то не нарушава ничий интерес. Общият интерес на България е наистина да бъдем на добро европейско ниво. А в момента с тези сгради, които виждаме, докато се разхождаме по улиците, очевидно е, че правим нещо грешно. Учудвам се, че чак сега се подвига този въпрос – наистина са двайсет години и всеки си затваря очите и гледа в другата посока. Има крещящи примери на лоши изпълнения. Трябва да се намери коренът на проблема и естествено законът е основополагащ. Там са нормите, а законодателите не са виновни, че закон дава недобри професионални резултати, а професионалистите не им обърнат внимание. Професионалистите трябва да им дадат обратната връзка и да се направят корекции.
В разговорите ми в народното събрание срещнах добронамерени хора и те, когато видяха тези примери, действително илюстрирани и обяснени, поискаха предложения за решение. Така че заедно с другите камари може да формулираме по-добри и по-ясни текстове. Не искаме нито повече, нито по-малко от добрата европейска и световна практика. Логични неща, които се прилагат в другите страни и няма никаква пречка и тук да бъдат приети.
Кои са най-ключовите последни изменения в Закона за устройство на територията според Вас? В началото на февруари те бяха публикувани в Държавен вестник.
КАБ беше активен участник в този процес. Новото ръководство се включихме късно, понеже бяхме избрани през май, а работата към тази комисия на МРРБ трябваше да приключи през септември. Имахме много малко време. През юни се запознахме със задачата, а юли и август бяха много напрегнати месеци за подготовка, а след това и в парламента до последния момент през януари, за да влезе в дневния ред и да се приеме.
Има няколко много важни неща, които на пръв поглед могат да изглеждат по-дребни и незабележими, но едното е, че вече правим стъпка да се мине към регистрационен режим на издаването на разрешенията за строеж. Т.е. да не се одобряват проектите от администрацията, общинска или държавна, а само да бъдат регистрирани там, както е примерно една нотариална заверка. Ако има проблем – от там се вижда какво е входирано. Ще стане като в Германия и въобще в Европа – отговорността се носи изцяло от проектантите за проектантски грешки. Администрацията не е длъжна да носи чужда вина за сбъркан проект, а отговорността да се размива.
Има доста други облекчения на административната тежест, както и детайли в устройственото планиране и в инвестиционните проекти, които са облекчени чувствително. Ще направим серия от видео клипове, с които ще обясняваме тези промени. Ще поканим колеги, както и главни архитекти, така и инвеститори, и геодезисти, и всички, които имат интерес, за да се запознаят с тези възможности и да ги ползват.
Казахте главен архитект – да поговорим за голямата тема главен архитект? Каква трябва да е ролята му?
Безспорно ролята на главния архитект трябва да бъде главна – той трябва да се занимава с главните неща, които са устройственото планиране и градоустройствените политики въобще на съответната община. Т.е. главният архитект, заедно с кмета и с общинския съвет, трябва да бъдат визионери как трябва да изглежда техния град след 10-20-30 години. Те трябва да мислят в тази посока. Те трябва да работят за приемането на общ устройствен план, където няма, и изобщо с устройственото планиране. И после с подробните устройствени планове по квартали и по зони както преценят, че е правилно. Главният архитект определено не трябва да бъде занимаван с дребнотемия. В момента е претрупан с работа например да одобрява проекти като пристройки, барбекюта, през малки къщички и кооперации до големи обекти. Главният архитект не може да бъде коректор и проверяващ на всички проектанти.
Университетът свършва с последната година и от там нататък всеки си носи отговорност и не може да разчита някой друг да му хваща грешките и да поема неговата отговорност. Отдавна главни архитекти обръщат внимание, че сегашната система е неефикасна, занимават се с дребни неща, а големите се изплъзват. С нашите предложения искаме да помогнем на главните архитекти, а проектантите да си поемат техните отговорности в инвестиционния проект и нещата да са лесни за проверка.
Когато има нарушение, да се знае кой отговаря и да има сериозни санкции, а не просто да се наблюдават някакви чертежи. В колегията се стигна до обезверяване, че се произвежда набор от чертежи вместо сгради. А продуктът на архитектурата е готовата сграда. Стъпките са всеки да изпълнява своите функции, защото прекаленото препроверяване, преглеждане и бъркане в работата на другия води до ниска ефективност и претоварени администрациит, но главното е, че се отблъскват инвеститори. Навсякъде по света хората се чудят как да ги привлекат, ние се чудим как да ги преведем през деветте кръга на ада и те да се откажат.
Къде е границата между геодезисти и архитекти, що се отнася до регулационните планове?
Много важен въпрос, а отговорът е – границата не е ясна. Разчитам на КИГ да седнем и да го дефинираме, за да може да върви работата гладко и всички да са доволни. Напредналите страни затова са напреднали, защото са направи нещата така, че всички са доволни и всички печелят. В изостаналите страни всички губят и всички са нещастни. Такива са двете системи и трябва да се борим да минем в по-добрата. Засега поне знаем, че тя съществува.
Какъв трябва да е хонорарът на един проектант?
Категорично хонорарите трябва да си определят като процент от строителната стойността на обекта. Понеже сложността на обекта и неговият бюджет са най-важните неща. Когато един проект се започва – възложителят трябва да е определил бюджета. В България има клиенти, които не знаят колко им е бюджетът, а казват: „Дайте да започнем, а пари ще намерим”. Много грешен подход! Имам опит в САЩ и там не може на никого да му дойде на ум да почне да строи, без да се знае какъв е бюджетът. Става дума за най-голямата материална отговорност и на инвеститора, и на архитекта. За да бъде един обект успешен, той трябва да е и в срок, и в бюджет. Тези две неща са определящи и съответно работата, натовареността, отговорността на проектантите не само на архитекта, а на целия екип, е много различна в зависимост от това колко е сложен обектът, колко бързо трябва да стане и какъв му е бюджетът.
Стремим се към немския модел, където стойността на проектиране е процент от стойността на обекта и това е справедливо.
Другият емблематичен проблем на прехода е не-опазването на културното наследство, рушенето на сградите, на паметниците на културата, изоставените сгради. Как ще се справите, имате ли идея?
Имаме абсолютен приоритет в посока нормативна уредба. Законите, които касаят пряко обществото – ЗУТ е единият, другият е Законът за културното наследство. Събираме предложения, създаваме работни групи за дадена цел с даден срок и в момента съм изпратил към новия служебен министър на културата писмо с покана за среща. Могат да се направят конкретни неща дори в двумесечния срок на това правителство.
Абсолютен позор за една нация е да остави историческото наследство да рухне. Това е не само признак на материална бедност, а на духовна и на необяснима апатия към онова, което притежаваме.
Една от причините да се рушат паметниците на културата е този свръхусложнен режим нещо да се направи за тях. Хората искат да си боядисат фасадата – но и те минават през деветте кръга на ада и се отказват. Особено като обектът е извън София и трябва да си пратят документите в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). НИНКН е единствената институция, която аз поне знам, в България, чиито директор няма приемно време. Човек не може да отиде и попита нещо или да представи някакъв проблем. Входира документи, чака да излязат, сроковете са много дълги, не се спазват. Една процедура за сграда паметник на културата често е по-дълга от живота на сградата и тя рухва, докато излезе преписката.
След като встъпихме в длъжност, още при предишното правителство, веднага изпратихме писмо да се обяви конкурс да се назначи директор на института. Вече трета година той се управлява от временно изпълняващ длъжността. Трябва конкурс и да се избере един добър и признат професионалист и да се направят там реформи. В момента имаме само обещания за промени, но те така и не се случват, отлагат се във времето.
Сградите си заминават една по една, а имаме много малко архитектурно наследство в сравнение с другите европейски страни и с лека ръка го губим. И това е много срамно.
Вие сте автор на единствената българска сграда, публикувана в престижното издание „1000x European Architecture“, в която са внедрени редица енергоефективни технологии. Има ли бъдеще пасивната архитектура в България? Скъпо ли е да си еко?
Скъпо е, особено що се отнася до времето, което се влага човек да научи тази информация и да бъде в течение, понеже има много неща, които трябва да се съобразят и когато се прави нещо ново. Екото и зеленото проектиране са авангарда на световната архитектура и моето убеждение е, че е правилният път за развитие на архитектурата, ако искаме след време човечеството изобщо да може да живее на тази планета. Всеки подобен проект е експеримент и изисква много енергия и време. Инвестицията е много голяма, защото нещата са нови, не са тривиални, не са рутинни. Първоначалната инвестиция е по-голяма от стандартно проектиране и строителство, но пък удоволствието, възвращаемостта и чувството, че си направил нещо, което е добро и работи, е голямо. Особено за хората, които живеят в тези къщи.
Как виждате бъдещето на българската архитектура?
Много бих искал с облекчението на режимите и облекчаването на процедурите, българската архитектура да тръгне по европейски път. Имаме много добри проектанти и виждам, че ако се наблегне на устойчивото развитие, на съвременното мислене, което означава и преосмисляне на традициите, ще вметна, че традиционните къщи са всъщност много еко, ще имаме успех. Условието е и да се освободим от излишното губене на време и на енергия в процедури, които водят до нежелание за работа. България е едно прекрасно място и природата предразполага за добри решения и целта е така да направим от нормативната база, че България да се развива добре. В Европа има много примери на големи и на малки държави, които са го постигнали това. Словения например е три пъти по-малка от България, но нейните постижения са невероятни.
Има ли изнасяне на центъра най-накрая от София – вие самият сте от Варна, Пловдив ще е столица на културата… има ли децентрализация?
Дълга тема за разсъждаване. В съвременните комуникации в световен план е клишето за световното село. Всеки навсякъде има връзка.
Има два процеса в България. Единият е свързан с интернет. Комуникациите у нас са на много по-добро ниво, отколкото в Западна Европа. България е напред и може да ползва добри интернет връзки. От друга страна има сблъсък на поколения. Хора, които отказват да ползват тези технологии и искат прогресът да спре. Опитваме се да създадем условия за т. нар. електронна администрация. Така или иначе ще се случи и е неизбежно.
Истината е, че успешните и устойчивите системи са децентрализирани. Те са много по-жизнени, защото ако има проблем в дадено звено, се намира обходен път в системата през друго. Докато ако има проблем в едно свръхцентрализирано управление, тогава всичко замира.
Свърши ли кризата?
Да. В момента се наблюдава един подем, един тласък отново дори да се обновяват стари строежи, които са били зарязани. Аз съм оптимист и винаги съм бил, че така или иначе с всеки ден ние живеем по-добре от преди. И дори да не осъзнаваме, вървим в тази посока. Зависи много и от световното развитие – ние сме градивна клетка от целия свят и за щастие през последните години наблюдаваме непрекъснат възход, въпреки че имаше различни сътресения и кризи, финансови най-вече. Но финансовата криза не може да се сравни с нещо много по-лошо, каквото е войната, която виждаме в Сирия. Надявам се, че светът ще прояви разум, вместо да тръгне към сблъсък.
В момента в България смятам, че положението е по-добро отколкото през предишни години. Дали ще продължи в тази посока – зависи от нас. Това е наша задача.
Споменахте Сирия – някой търсил ли ви е вас, за да облагородите някои център за настаняване на бежанци?
Не, нямаме такива запитвания. Но професията на архитекта е много социалн и ние като професионалисти трябва сами да предложим решения. И да участваме активно в този дебат. През последните години имах чувството, че професията на архитекта е извън общественото полезрение въобще. Когато изобщо се чуваше нещо, бяха само скандали за строителство, без разрешения.
Трябва да назоваваме нещата с истинските им имена и който е виновен за нещо – да си понесе отговорността. Гилдията не бива да се свързва с няколко души, които са известни в България, че злоупотребяват. Предприехме стъпки за различни наказания по сигнали и нарушения.
Генерално смятам, че архитектурата трябва да е много социална професия, но това в България не е разбрано за момента и на архитектурата се гледа като на нещо елитарно, затворено, откъснато от света. Трябва да вървим обратно – към връзка с обществото, защото това е силата. Една професия е общественозначима, когато тя е полезна и решава проблеми. Тогава ще имаме и подкрепата на хората за нашите предложения, които да водят до облекчение за тях, за нас и за администрацията.
Какво послание бихте отправили към колегите?
Посланието, което се опитвам и аз всеки ден да прилагам, е за да има резултат – трябва да има действие. От нас зависи. Никой не ни спира. В България, сред колегията най-големият проблем е автоцензурата. Всеки има идея, но не я прави, защото никой няма да го разбере. А трябва да се предприемат действия и да се изказват, за да станат.
Другото е, че не трябва да се мисли вместо другите. Хората предполагат вместо другите какво ще направят. А най-лесният начин да се провери някой какво ще направи, е да се предложи и да се види реакцията.
За какво мечтаете?
Мечтая България да бъде признат фактор в световната архитектура. През последните десетилетия България изчезна от архитектурната карта и има единични спорадични случаи, при които български проекти влизат в световни издания. Примерно участието в биеналето на архитектурата България участва само веднъж. Това също е един от въпросите, който ще отнесем към министерството на културата. Те трябва да ни подкрепят и да напишат едно писмо а оттам нататък ще се организираме. Това нищо не струва на държавата, но трябва да се направи. Не изисква никакъв финансов ресурс, а само желание и разбиране.
Бих искал България да има световно признати архитекти.
Снимки: https://www.bignatov.com/
