Отчетното събрание на КИГ очерта перспективи за 2008 г.

С решение на Управителния съвет от 16.10.2007 г. първото годишно отчетно събрание на Камара на инженерите по геодезия се проведе на 25.01.2008 г. в гр. Пловдив. На него бяха представени отчетни доклади за извършената дейност от Управителния съвет, Контролния съвет и Комисията по професионална етика. Те бяха приети с пълно мнозинство от присъстващите. След проведен дебат беше приет Кодекс по професионална етика, които ще бъде действащ до следващото Общо събрание, на което ще бъдат отстранени евентуални несъвършенства. Очакваме предложения за промени в текстовете на електрония адрес на Камарата.

Бяха взети следните решения: да се изпратят предложения за препоръчителни цени; промените в Закона за геодезията и картографията да бъдат представени на областните председатели, за да може да се лобира за тях в парламента от народни представители от съответната област; да се сформира работна група от Управителния съвет, която да отстрани несъответствията между различните Закони, занимаващи се с геодезия.

За периода от провеждане на първите общи събрания на областните колегии до 31.12.2007 г. членове на Камара на инженерите по геодезия са 253, от които 160 имат печат за правоспособност. За новата 2008 г. са приети за членове още 52 души, от които 25 с право да използват печата за правоспособност на КИГ. С това членовете на КИГ са 305, с право да ползват печата за правоспособност на КИГ 206, което е повече от две трети от всички членове.

Проектобюджетът на Камарата за 2008 г е изготвен за 400 члена, от които 253 настоящи членове и 147 нови членове, от които 70 с право да ползват печата за правоспособност на КИГ.

ПРОЕКТОБЮДЖЕТ ЗА 2008 Г.

Приоритетите пред КИГ за 2008 г. са следните:

– Всички геодезисти да станат членове на камарата и да наложи печатът на КИГ.

– КИГ да участва в изменението на Закона за геодезия и картография.

– Да бъде подписано споразумение за общи и съвместни дейности с геометрите от сродни организации в Европа, както и да бъде постигнато международно споразумение за признаване на образователна и професионална квалификация.

– КИГ да подаде документи за членство във FIG (International Federation of Surveyors) и в GE (Geometer Europas ). Пълното членство във FIG е отворено за национални асоциации представляващи една или повече геодезически дисциплини и чиито членове mритежават съответна академична квалификация и доказан професионален опит, както и предоставят професионални услуги в съответствие с етичните норми. За членство във FIG трябва да се представи кратко описание на организация, включващо подробности за курсове и брой академичен персонал. От 1 януари 2006 г. годишната такса за кандидат членове е 320 евро за кандидати от развиващите се страни (страни публикувани от Световната Банка като ниско доходни икономики средно ниско доходни икономики) и 640 евро за кандидат членове от развитите страни.

Предстои да се вземе участие в Международен конгрес на геометрите и геодезистите от Европа и Девети национален конгрес Top-cart 2008 г. във Валенсия.

На Конгрес на европейските геодезисти Страсбург 2008 г. ще присъства еврокомисарят Меглена Кунева. На срещата ще се разгледат като основни въпроси перспективите пред геодезистите, ролята на геодезистите в икономиката и европейското общество.

До всички членове на КИГ беше изпратена анкета.

Ръководството на Камарата продължава да работи по развитието и утвърждаването й като единствена професионална организация, представляваща инженерите геодезисти.

За професионалната етика на инженерите геодезисти

Доц. д-р инж. Венета Коцева –Председател на Комисията по професионална етика при КИГ

“Етиката учи, че добродетелта е

основната й награда, докато икономиката

учи, че възнаграждението е

основната й добродетел.”

Анонимен автор

Бизнес етика и професионална етика

            Бизнес етиката е утвърдена самостоятелна интердисциплинарна и приложна наука с история от 1974 г. Тя е включена от няколко десетилетия в учебните програми на елитните европейски и американски университети при подготовката на студентите им по икономика, мениджмънт, публична и бизнес администрация. В Югоизточна Европа Чехия и България са първите страни, в чиито университети започват да се четат курсове по бизнес етика през 90-те години на ХХ век – Техническия, Софийския, Лесотехническия, Великотърновския и Пловдивския университети, УНСС и др. Бизнес етиката в развитите страни се реализира като консултантска услуга и вид експертиза и е изградена специална система за поддържане на минимум етични стандарти във фирмите. На всеки 300 души персонал в различните организации се пада по един етик или психолог, който организира семинари за обучение по етичност, за справяне с етични проблеми, за точно формулиране на етични принципи и др. [1].

Разделението между бизнес етиката и професионалната етика е условно. Те имат много сходни проблеми. Думата “професия” на латински означава “заклел се с клетва”. В Римската империя това са били лица, записани и даващи данъци. В съвременния свят  професията е синоним на експертна, квалифицирана услуга. За да бъде професия едно занимание, то трябва да отговаря на следните международно известни изисквания, които у нас са почти напълно приложени и изпълнени за професията на инженера-геодезист:

·                                             Подготовката във висшето образование да е поне 5-годишна, т.е. магистър, а условие за допускане е поне 5-годишна трудова практика;

·                                             Да има нарочно оторизирани лица, които да допускат нови специалисти в дадената професия – сега тази дейност се ръководи от Агенцията по кадастър, геодезия и картография;

·                                             Да има специален орган, който да осигурява срещу заплащане професионалното и научното обслужване на всички работещи дадена професия –  Геодезическият факултет на УАСГ, Съюзът на геодезистите и земеустроителите в България (СГЗБ) и Камарата на инженерите по геодезия (КИГ);

·                                             Да има собствен етичен кодекс – Кодекса по професионална етика на инженерите по геодезия [2], членуващи в КИГ, и Кодекс по професионална етика на инженера проектант [3], членуващи в  Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП);

·                                             Да има своя ежегодна среща или конференция – у нас това са Общите събрания на КИГ, многобройните научно-технически конференции и семинари на СБГЗ и ежегодните срещи на Асоциацията на геодезическите фирми.

Етичен парадокс и етични норми в малкия бизнес

            Възприетото съвременно схващане за професионалната етика е, че тя е аспект от качеството на решенията, които се взимат в сферата на дадена професия. Мнозина смятат, че бизнесът се движи единствено от стремежа за печалба и че да си етичен в бизнеса, означава да потъпчеш собствения си интерес. Тук излиза на преден план вечният етичен парадокс: “Лесно е да го кажеш, трудно е да го направиш!”. Практиката е показала, че предприемчивостта и етичността на хората са свързани с едни и същи личностни качества и социални умения: въображение, емоционална интелигентност, потребност от постигане и самоизразяване, способност за реалистични оценки. В обществото обаче битува устойчивата оценка на някаква “аморалност” на хората в бизнеса.

            Етичните норми са времево и ситуационно, т.е. културно обусловени. Всяко сътрудничество е възможно между “разумни егоисти”, които съзнават и преследват интересите си в дадена професия. Тук е в сила максимата на Гьоте: “Когато двама души се карат, виновен е по-умният.” Затова най-често в професионалната етика в европейска перспектива се приемат и следват два основни принципа:

–                                  приоритет на дълготрайното сътрудничество над краткотрайните интереси;

–                                  принцип на ненарушаване на другостта.

Професионалната етика се е утвърдила в общества, където има съгласие по основните ценности за легитимност на труд, печалба и преуспяване. У нас бизнес етиката среща трудности поради две главни причини:

–                                  недоразвитите и деформирани от миналото и дългия (19 години) преход към пазарни отношения;

–                                  всеобщия морален упадък на обществото.

Професионалната етика на инженерите-геодезисти не разрешава еднозначно моралните проблеми в тяхната дейност. Тя ни помага  да се научим как да живеем с тези проблеми. Бизнес етиката няма крайни и идеалистични цели (най-доброто), тя даже не търси и оптималното (възможното добро). Най-често е реалистичната стратегия към минимизация на злото до “степен на човешка и социална поносимост”.

Характеристики на геодезическия бизнес и на професията на геодезиста

Съществуват различни светове на бизнеса – голям, среден и малък. Тук вниманието ще се фокусира върху т.нар. малък бизнес в областта на геодезията. За българските условия числеността на заетите лица до няколко десетки души е един от критериите за малък бизнес. По данни на Националния статистически институт около 90-95 % от всички български фирми спадат към малкия бизнес. По данни от Асоциацията на геодезическите фирми у нас има ….. геодезически фирми. Геодезическият бизнес дори може да се счита като част от т.нар. “микробизнес”, той се управлява лично от собствениците. Този вид бизнес най-често е местен (локален) по пазарното си въздействие и е зависим от собствените капиталови източници. Геодезическите фирми и геодезистите са част от стабилния бизнес у нас през последните 15-18 години в резултат от проведените реституционни закони в населените места, земеделските и горските територии. Тези фирми и колегии станаха добре известни на обществото, тъй като те са всекидневното лице на геодезическата колегия пред клиентите си – различни строителни фирми, правни кантори, собственици и кандидат-собственици на имоти в селищни и извънселищни територии и др.

Първата и най-важна характеристика на професията е, че тя се базира на специализирани знания. Те могат да са еклектични, т.е. от различни области на науката. За геодезиста това са: кадастър, геодезия, картография, фотограметрия, геоинформатика, гравиметрия, регулации и вертикално планиране, вещно право и др. Професията се свързва с доминирането на авторитета на знанието. Думата “collegia” е името на професионална общност още от римско време. Професионалното знание е също и експертиза, и услуга. В професионалната общност се изграждат взаимоотношения както между колеги геодезисти, така и между геодезисти и клиенти.  Отношенията между професионалиста геодезист и клиента във всички случаи се определят свободно, двустранно и фокусирано върху размяната на услуга срещу адекватно парично възнаграждение. Етичните проблеми на отношенията “геодезист – общество” и етиката между геодезистите са много добре описани в статията на инж. Белчо Бояджиев “Етиката в геодезията” в [4], която е пионерна в актуалното направление за геодезическата колегия у нас.

Геодезическата професията по подобие на регуляризираните професии в света е относително неподвластна на преки административни авторитети и на мотивация само от лична материална изгода. Тук модели за истински професии си остават лекарската и адвокатската. Обществото в Западна Европа и Америка гарантира високата автономност на някои професии чрез традиционно високото им заплащане – хирурзи, адвокати, зъболекари и архитекти. В професионалната етика като наука необходимите и достатъчни условия на “ПРОФЕСИЯТА” се изразяват накратко чрез акронима “ПАУС” [1]:

• П – Подготовка;

• А – Алтруизъм;

• У – Услуга (практическа насоченост);

• С – Свобода (автономност и независимост).

В редица професии по света и у нас, както и в геодезическата, съществуват специални процедури за допускане и за даване на формални права за практикуване от органи за сертифициране. Смисълът на тези процедури е, че една професия е призната от общественото мнение само тогава, когато демонстрира висока степен на независимост, има изградена професионална общност от висококвалифицирани членове и поддържа тяхното перманентно усъвършенстване по системата “all life learning” (обучение през целия живот). Благодарение на това професионалистите геодезисти изпълняват функциите на коментатори, анализатори, експерти, т.е. интелектуалци, които формират и променят общественото мнение.

Професионализъм и професионален морал

Професионализмът е доброволно приемане на професионалния идеал като мотив за поведение в живота и работата. На практика степента на интегрираност в професионалните общности е различна: най-силна е тя при лекарите и юристите, а за инженерите и журналистите е по-ниска. Професионалният морал е корпоративен морал и притежава относителна затвореност. Професионалният морал налага допълнителни отговорности на геодезистите, без да ги лишава от универсалните им морални задължения. Професионалната етика има три основни функции:

• Интегрираща;

• Хармонизираща;

• · Защитна.

Чрез нормите и стандартите на професионалната етика се защитават, уравновесяват и съчетават интересите на всички участници в геодезическата дейност: геодезист, клиент, консултант, експерт, мениджър, потребител, юрист, спонсор, инвеститор и др. Етичните стандарти и ценности има плуралистичен характер. Етичните правила са норми на поведение, които ние като хора и геодезисти бихме искали да се спазват от всички. За бизнеса общовалидните и най-важни правила са малко на брой:

•   “Не лъжи!”

• “Не кради!”

• “Бъди честен!”

• “Спазвай обещанията си!”

Етичните правила са свързани тясно с морала  и нямат формален и задължителен характер, те са само препоръчителни указания. По своята насоченост етичните правила са утвърдителни (подтикващи) и негативни (забраняващи). Негативното етично правило гласи: човек не трябва да вреди на другите, но не трябва да вреди и на себе си. Новият прочит на позитивните етични правила гласи: “Не ограничавай автономността на другия!”. Идеята за автономност е заменила идеята за свобода.

Същност на професионалните етични кодекси

    Негативните и позитивните етични правила са основата на някои общи изисквания за регулиране на професионалните отношения. Те са задължителен елемент в съдържанието на много етични кодекси, както и двата кодекса на инженерите от КИГ и на проектантите от КИИП, където в различна степен се съдържат изискванията з

• Правдивост и истинност;

• Ненамеса в частния живот;

• Доверие в отношенията;

• Професионална отговорност при извършването на услугата;

• Запазване на професионалното достойнство.

    Необходимостта от етични кодекси се определя от факта, че в обществото няма специална институция, чрез която моралът да функционира. Няма специални учреждения, занимаващи се с изработването на етични стандарти и следящи за спазването им. Етичният кодекс регулира отношенията само в дадена конкретна област, в тук разглеждания пример за инженерите-геодезисти.

 Думата “кодекс” на латински означава “книга”, а по време на Римската империя така са наричали дъска, покрита с восък за писане. По-късно император Юстиниан нарича така римския закон. В наши дни кодекс означава сбор от систематизирани етични стандарти с препоръчителен характер. Първият пример за професионален етичен кодекс е Хипократовата клетва на лекарите. Днес кодексът в писмен вид дава нормите, специфични за дадена професия или общност, а също и индивидуалната отговорност на всеки член на професията. Съставянето на професионални кодекси по принцип и трудна работа. Разработеният “Кодекс по професионална етика на инженерите по геодезия” [2] е написан въз основа на примера на други подобни кодекси за други професии, близки до геодезическата [3 и др.]. Той е дело на колектив от геодезисти и юристи и тепърва му предстои да се докаже като адекватен в геодезическата практика у нас и сред колегите-геодезисти. Кодексът по правило консолидира хората в геодезическата професия и в геодезическите фирми. Той регламентира връзките им с обществеността (РR) и посочва задълженията на общността (КИГ) към него.

Литература

1.                  Сотирова Д., Бизнес етика – печалбата, успехът, ценностите, Инвестпрес, С., ІІІ-то изд., 2005, стр. 294.

2.                  Камара на инженерите по геодезия (КИГ), Кодекс по професионална етика на инженерите по геодезия, проект, 16.10.2007, приет на Общо събрание в гр. Пловдив на 25.01.2008.

3.                  Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Кодекс по професионална етика на инженера проектант, 02.04.2005.

4.                  Бояджиев Б., Етиката в геодезията, Геод., карт., земеустр., бр. 3-4, С., 2004, стр. 33-35.

5.                  Антология по етика, том І, част ІІ, Етика на новото време, Наука и изкуство, С., 1989, стр. 370.