Емилия Ангелова е била юрисконсулт в Столична община – район „Триадица“, АГКК, ДНСК и Министерство на финансите. От 2006 г. работи като главен юрисконсулт в „Географска информационна система – София“ ЕООД. Участник е в създаване и внедряване на проект „Информационна система на кадастъра и имотния регистър -ИКАР“, както е и в работните групи по изменение на ЗКИР и създаване на подзаконовите нормативни актове. Правен консултант е на АГКК.
Сферата на работа й е кадастърът и устройството на територията, вещното право, реституцията, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и граждански спорове. За контакти тел. 0887218771 и email mgb@abv.bg
С приемането на Закона за устройство на територията (ЗУТ) се предвиди запазване на действието на действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове. По отношение на прилагането на дворищно- регулационните планове беше определен шест месечен срок, в който те да бъдат приложени (§ 6, ал 2 от ПР на ЗУТ). С последващите промени в § 8 от ПР на ЗУТ се създаде и специален административен ред, по който след изтичането на този срок заинтересуваните лица да могат да изберат дали да приложат тези дворищнорегулационни планове по отношение на имотите, тяхна собственост, или да поискат изменение на регулационния план.
По отношение на действащите улично-регулационни планове §9, ал. 1 на ЗУТ регламентира, че за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените с Държавен вестник бр. 124 от 1998 г. разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство – „Отчуждения и обезщетения за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации”, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността- по отношение например на начина на определяне на обезщетение и отмяна на отчуждаването в случай, че в 3-годишен срок от влизане в сила на заповедта за отчуждаване правоимащият не бъде обезщетен. В случай, че недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., то заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя със заповед на кмета на общината- тази процедура е предвидена в §9, ал. 2 от ЗУТ.
В глава седма, раздел I на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (отм.) са предвидени специални правила при извършване на отчуждения и обезщетения за мероприятия на държавата, кооперациите и обществените организации. Регламентирани са особени случаи за обезщетяване при отчуждение за улици, булеварди и площади, съгласно чл. 93 от ЗТСУ (отм.). Съгласно чл. 262, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) при прилагане на първоначален застроителен и регулационен план или на последващи планове, когато предходният план не е приложен, всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот. Ал. 2 предвижда, че съобразно ширината на улицата всеки собственик заплаща мястото до 6 м. пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот, ако то е собственост на другиго. По-нататък, в ал. 3 и ал. 5 е предвидено отчужденията за прокарване на задънени улици да са за сметка на собствениците, имотите на които имат лица само по тези улици, съобразно данъчната оценка на имотите без сградите и другите подобрения в тях, а при прокарване на задънени или други улици по искане на заинтересувани собственици необходимите отчуждения да са изцяло за тяхна сметка независимо от това, дали предходният план е приложен. Тези особени правила само детайлизират реда на глава пета на ЗТСУ (отм.) за отчуждаване и обезщетяване, където в чл. 95 е предвидено, че „Недвижими имоти, необходими за мероприятията по чл. 63, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския съвет”. Отчуждаването за общински или държавни нужди на имот или част от него се извършва с индивидуален административен акт, с който се установява преминаване на собствеността от лицето– собственик на имота в патримониума на общината или държавата. Законът е предвидил издаването на нарочен административен акт за тази цел- това е заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.). Предвидените с нормите на чл. 93 ЗТСУ (отм.) и на чл. 262, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) възможности имат отношение към оценката на имота или частта от него, подлежаща на отчуждаване, а не към самото отчуждаване- т.е. отчуждаването на имоти, собственост на граждани, предвидени за улици, булеварди и площади, вкл. при първоначален регулационен план, не е по силата на плана, а е по силата на изрично волеизявление на административния орган. При всички случаи до отмяната от 27.10.1998 г. на глава пета на ЗТСУ (отм.) и съответно отпадането на приложението на нормите на ППЗТСУ в тази връзка (съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове), за извършване на отчуждение е било необходимо издаване на изрична заповед на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.). Когато отчуждаването за улица, булевард или площади е по първоначален регулационен план, както и по последващи планове, когато предходните не са приложени, в заповедта за отчуждаване се записва, че не се дължи обезщетяване при съобразяване и изчисляване на конкретната отчуждавана част от имота съгласно чл. 262 ППЗТСУ (отм.). Междувременно на 18.02.2000 г., преди приемането и влизането в сила на ЗУТ, беше приет чл. 52а на ЗТСУ (отм.), който въвежда правилото, че отчужденията на места за улици, булеварди и площади по първоначален застроителен и регулационен план, както и по последващи планове, когато предходните планове не са приложени, са за сметка на собствениците на местата или на собствениците на прилежащите парцели, а в определени случаи за сметка и на общината съгласно правилника за прилагане на закона. Тази норма обаче няма процедура и ред в ППЗТСУ (отм.). Няма и формално изискване за административния акт, който се издава за отчуждаването. Нормата на чл. 52а на ЗТСУ (отм.) има отношение към формиране на оценката за заплащане на обезщетение и определя кръга на задължените лица за заплащане на обезщетението, като е предвидено изключение, което не е доразвито в ППЗТСУ (отм.), както и е определен начинът за определяне на обезщетението и за плащането му. Нормата на чл. 52а на ЗТСУ (отм.) няма отношение към извършване на отчуждаване на имотите. За започнатите производства през периода на действие на чл. 52а на ЗТСУ (отм.) няма преходна разпоредба в ЗУТ. Тази непълнота в нормативното уреждане на въпроса с прилагането на уличната регулация през периода от отмяната на глава пета на ЗТСУ (отм.) и приемането на чл. 52а от същия закон води до невъзможност понякога да се определи извършено ли е отчуждаване за улици, булеварди и площади по първоначален застроителен и регулационен план, както и по последващи планове, когато предходните планове не са приложени. Това нерядко води и до невъзможност да се определят границите на правото на собственост на лицата, притежаващи поземлени имоти, граничещи с такива улици, булеварди или площади.
В заключение искаме да обобщим, че фактическият състав на отчуждаване на имоти, предвидени по одобрен при действието на ЗТСУ (отм.) регулационен план за улици, булеварди и площади (независимо дали става въпрос за първа или последваща улична регулация), задължително включва и издаване на заповед за отчуждаване. Отчуждаването за улици не е по силата на плана- за разлика от отчуждаванията по дворищнорегулационния план, който има непосредствено отчуждително действие. Нормата на §6, ал. 2 на ЗУТ не може да се прилага за оценка на частите от имотите, отчуждавани за улица. В случай, че не е издавана заповед за отчуждаване при действието на ЗТСУ (отм.), то имотът не е отчужден и от влизане в сила на ЗУТ отчуждаванията за улици, дори при заварени първоначални планове за улична регулация, следва да се извършват по реда и правилата, предвидени в ЗУТ, Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост.
