Адв. Михаела Белчева е адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2003 г. Преди това адв. Белчева е била главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община – район „Триадица“. Трайните професионални интереси на адв. Белчева са в областта на кадастъра и устройство на територията, вещно право, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и вещноправни спорове. За контакти тел. 0887218771 и email mgb@abv.bg. Сайтът на адв. Михаела Белчева е www.mihaelabelcheva.com.
При действието на Закона за планово изграждане на населените места /в сила от 1949 г. до 1973 г./ и на Закона за териториално и селищно устойство /в сила от 1973 г. до 2001 г./ основен метод за урегулиране на поземлените имоти и формиране на урегулирани поземлени имоти /парцели по терминологията на двата закона/ с правилна форма е придаване с регулационния план на части от съседни имоти. При действието и на двата закона одобряването на регулационния план има отчуждително действие по отношение на придаваемите части – от влизане в сила на плана собственикът на имота губи собствеността си върху частта от имота, която се придава /включва/ в границите на съседния урегулиран поземлен имот. Съответно от датата на влизане в сила на плана собственикът на парцела придобива правото на собственост върху придаваемите части, т.е. регулационният план има вещноправен ефект. Между собствениците остават да се уредят само облигационни отношения по заплащане стойността на придадените части. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите.
При действието на ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./ предмет на разпоредителни сделки, както и на други придобивни основания, напр. придобиване на собственост по наследство, са урегулираните поземлени имоти в техните граници, независимо дали са заплатени придаваемите части от съседни имоти. Нищожно е разпореждането с реална част от имот, вкл. реална част от имот, която е послужила за образуване на парцел и парцелът по дворищнорегулационния план е отреден за този имот.
Последиците от отчуждителното действие на дворищно-регулационния план се уреждат или по взаимно съгласие с нотариално заверено заявление до общината, или с оценяване от общината на придаваемите части и заплащането им от длъжника по дворищно-регулационния план, или със снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване по давност вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик съгласно чл. 134, ал. 3 от ЗТСУ.
В случай, че в срока по §6, ал. 2 от ПР на Закона за устройство на територията – до 30.09.2001 г. дворищнорегулационният план не е приложен, то отпада отчуждителното му действие, като придаваемите места се връщат към имота, от който са придадени. Интерес представлява следният въпрос: в случай на извършване на сделка с имота, от който са били отчуждени придаваемите части – напр. делба, публична продан или друг вид сделка докато е било в сила отчуждителното действие на дворищнорегулационния план, чия собственост стават върнатите придаваеми части – на собственика на имота към настоящия момент или на собственика на имота към миналия момент.
Според съдебната практика върнатите обратно придаваеми места не са самостоятелен обект на правото на собственост и съответно не могат да бъдат самостоятелен обект и на наследствено правоприемство. Частите от имоти, които по силата на влязъл в сила дворищнорегулационен план се придават от един имот към съседен, не представляват самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към главната вещ по смисъла на чл. 97 от Закона за собствеността и като такива следват собствеността на тази главна вещ. С оглед на това и в случай на отпадане отчуждителното действие на плана поради неприлагане, тези части стават част от имота, от който са били отчуждени и поради това стават собственост на лицето, което е собственик на имота към момента на отпадане на отчуждителното действие на дворищната регулация, а не на лицето /респ. на негови наследници/, което е притежавало имота към датата на влизане в сила на дворищнорегулационния план.
Поради това напр. ако един съсобствен имот, от който е имало придаваеми части към съседен имот, е бил поделен между съсобствениците му и е станал изключителна собственост на един от тях, след отпадане на отчуждителното действие на регулацията бившите съсобственици не могат да претендират и да искат подялба и на върнатите придаваеми части. В този случай върнатите придаваеми части се присъединяват към имота, от който са били отчуждавани, и се придобиват в собственост в цялост заедно с целия имот от съсобственика, който е станал изключителен собственик на парцела при извършената делба.
Също така, когато по време на брака на двама съпрузи към имот, който един от тях притежава преди сключване на брака, бъдат придадени части от съседни имоти по регулация, собственик на тези части е съпругът, който е притежавал основния имот. Въпреки извършено плащане по време на брака за уреждане на сметки по регулация, не възниква съпружеска имуществена общност върху придадените части. Това разрешение е и по причина, че нито ЗПИНМ /отм./, нито ЗТСУ /отм./ позволяват реални части от парцели да бъдат притежавани от различни собственици. При действието на тези два закона обект на правото на собственост е парцелът, а не имотите /частите от имоти, от които е образуван.
