Адв. Михаела Белчева е адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2003 г. Преди това адв. Белчева е била главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община – район „Триадица“. Трайните професионални интереси на адв. Белчева са в областта на кадастъра и устройство на територията, вещно право, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и вещноправни спорове. За контакти тел. 0887218771 и email mgb@abv.bg. Сайтът на адв. Михаела Белчева е www.mihaelabelcheva.com
Съгласно §16, ал. 1 ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Тези строежи могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Настоящото изложение има за предмет да изследва дали удостоверението за търпимост представлява индивидуален административен акт, участниците в процедурата по издаването му, възможност за обжалване, както и доказателствена сила на констатираните факти.
ЗУТ е специален закон по отношение на общия административен нормативен акт- Административно-процесуалния кодекс и съдържа в себе си специални правила относно дефинирането, издаването и оспорването на индивидуалните административни актове. Съгласно трайната съдебна практика на Върховния административен съд удостоверението за търпимост не представлява индивидуален административен акт по смисъла на ЗУТ, тъй като не е посочено изрично в разпоредбите на чл. 214 и с него не се засягат права и законни интереси на граждани и организации- в този смисъл са например Решение №7207 от 16.06.2008 г. на ВАС по адм. д. №3415/2008 г., ІІ О.; Решение №49 от 01.03.2010 г. на АдмС – Велико Търново по адм. д. №868/2009 г., 1-ви състав; Определение №15108 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. №13623/2011 г., ІІ О.
От обстоятелството, че удостоверението за търпимост не представлява индивидуален административен акт по смисъла на ЗУТ, а издаването му представлява административна услуга, следва, че издадено удостоверение не може да бъде обжалвано пред съд по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, нито пред ДНСК по реда на чл. 216. В производството по издаване на удостоверение участват само заявителят и административният орган, като на съдебно обжалване подлежи единствено отказът за издаване на документа. Това е така, тъй като същият има само удостоверителен характер и то само при „прехвърлителна сделка“, поради което не засяга права и законни интереси на трети лица- т.е. единственият „правен живот“ на удостоверението за търпимост е да направи възможно прехвърляне на правото на собственост върху сграда, която е изградена без строителни книжа. В случая не са приложими нормите на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ за определяне на кръга на заинтересуваните лица при извършване на строителство в поземлени имоти. Това означава, че ако в един съсобствен имот или в сграда в режим на етажна собственост е извършено незаконно строителство, за което обаче общината е издала удостоверение за търпимост, пътят за защита на съсобствениците в имота или на етажните собственици срещу незаконното строителство не е чрез оспорване на удстоверението по съдебен ред, тъй като такава жалба ще бъде отхвърлена като недопустима.
С факта на издаване на удостоверение за търпимост незаконно изграден строеж не се превръща в законен. В производството пред ДНСК по констатиране и премахване на незаконно строителство на органите на дирекцията не може да бъде противопоставяно такова удостоверение- в този смисъл са напр. Решение №9675 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. №4335/2009 г., ІІ О.; Решение №49 от 01.03.2010 г. на АдмС – Велико Търново по адм.д.№868/2009 г., 1-ви състав. Удостоверението за търпимост не се ползва с доказателствена сила в административно производство по чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, а ако е издадено такова, органите на ДНСК не са обвързани от неговото съдържание. ДНСК е административен орган, чиито правомощия са уредени със закон, като функциите и правомощията по установяване, предотратяване и премахване на незаконното строителство са изчерпателно изброени. Началникът на ДНСК, съответно упълномощено от него длъжностно лице следва да извърши преценка за това дали е налице незаконно строителство и относно предпоставките за издаване на административен акт за премахването му.
Съгласно разпоредбата на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Тези строежи могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Т.е. в момента в ЗУТ има две едновременно действащи норми, които регламентират издаване на удостоверение за търпимост, но при различни предпоставки- първо- различен е времевият период, в който е извършено незаконното строителство, и второ- различни са предпоставките. В съдебната практика при определяне на един строеж като допустим в хипотезата на §16, ал. 1 от ЗУТ се изследва на първо място дали е допустим от градоустройствена гл.т.- дали подробните градоустройствени планове предвиждат изграждане на такъв строеж. На второ място под „правила и нормативи“ се разбира и се изследват нормите за отстояния да регулационни граници, както и специфични санитарно-хигиенни ограничителни норми- в този смисъл са напр. Решение №493 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №719/2009 г., І Г.О.; Решение №403 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. №9179/2009 г., ІІ О.; Решение №186 от 07.01.2010 г. на ВАС по адм. д. №10767/2009 г., ІІ О. Текстът на §127, ал. 1 ЗУТ изисква строежите, за които няма строителни книжа, да са допустими „по разпоредбите“, които са действали при извършване на строежа или по ЗУТ. В §127, ал. 1 ЗУТ изрично не е записано изискването строежите да са допустими по градоустройствените планове. От друга страна, разпоредбите на устройствените закони винаги са предвиждали строителствата да е съобразено с устройствените планове. Бъдещата съдебна практика обаче ще уточни и дефинира хипотезите на §16, ал. 1 и §127, ал. 1, тъй като за мен остава неясна идеята на законодателя за отграничаването им, още повече, че и двете норми се отнасят за периода преди 7 април 1987 г.
