Тео ЧиХай е президент на Международната федерация на геодезистите и член на борда на съветниците в областта на поземлените отношения към Програмата на ООН за населените места (UN-Habitat). Същевременно той работи като геодезист на частна практика в Малайзия, като заема и редица постове в професионалните организации в страната. Завършил е в Австралия, специалност „Кадастър”, а после в Малайзия получава степента магистър. Бил главен секретар на Федерацията на геодезистите на Асоциацията на страните от югоизточна Азия АСЕАН и бивш президент на Кралското дружество.
– България ще бъде домакин на работната седмица на FIG през 2015 г. Какво е значението на това събитие за геодезията?
Събитието не е толкова от пряка важност за геодезията. Вашето домакинство съвпада с първата работна седмица за новото ръководство на управителния съвет на федерацията, което е изключително важен момент за цялата организация. Иначе може да кажем, че геодезията е сърцевината и е основната дисциплина за нашата професия, което е съществено за федерацията. Успоредно с утвърждаването на геодезията, FIG се опитва да допринесе за успешната работа в практиката на всички, свързани с тази материя.
– Колко хора смятате, че ще участват в тази работна седмица?
FIG и съорганизаторите на подобни срещи през последните години – 2011 и 2012 г., имахме честа да посрещнем най-малко по 1000 участници на всяка среща. Така че се очаква същото и през 2015 г.
– Имате ли някакъв специален съвет, който да дадете на организаторите?
Да: да работят в тясно сътрудничество с офиса на федерацията в Копенхаген и успехът на работната седмица ще е гарантиран.
– Вие вече бяхте гост в България. Какво е вашето първо впечатление?
България и София ще бъдат добро, удобно и гостоприемно място, за да посрещнат всички международни представители за първата работна седмица на новия съвет на организацията. Съвет, който ще управлява между 2015 и 2018 г. Кандидатурата на София притежава различни позитиви – градът има туристически атракции, а отдадеността и ентусиазмът на съорганизаторите от Камарата на инженерите по геодезия гарантират доброта домакинство през 2015 г.
– Как би помогнало то на българските геодезисти и каква ще е ползата за чуждестранните представители?
Със сигурност срещата през 2015 г. в София ще донесе резултати и за местните, и чуждите геодезисти, което е заложено в самия международен форум на професионалистите – те ще обменят идеи, опит и ще популяризират по-добре професионалните стандарти и практики. Ще бъдат предложени приложими и подходящи решения, които ще докажат полезността на професията ни.
– Познавате ли проблемите на българските геодезисти – знаете ли за липсата на държавно финансиране през последните години и обясненията, че това се дължи на глобалната икономическа криза?
Трябва да призная, че не разбирам напълно предизвикателствата, пред които са изправени българските ни колеги при създаването на българския кадастър. Все пак се надявам, че с работната среща в София през 2015 г., при подготовката и планирането, й българските геодезисти ще успеят да ангажират в това начинание и правителството, което да започне да решава техните проблеми и да премахва спънките пред професионалистите.
– Какви са впечатленията ви от професионализма на българските геодезисти?
Ще трябва да направя друго признание! Ангажиментите ми с българските ми колеги през последните години са били ограничени само до срещите на федерацията. Досега не съм имал възможности да задълбоча контактите си и на професионално практическо равнище. От друга страна знам, че българските геодезисти са много квалифицирани, подготвени и отдадени на професията си.
– Вие сте от Малайзия, където живеете и работите. Това е много различна от нашата държава – друг континент, друга форма на управление, друга икономическа среда. Какво според вас, ние, българите и европейците, може да вземем като добър опит от Малайзия?
За всички нас, като професионалисти, е важно да развиваме нашите собствени държави, да вършим отговорно работата си и да доставяме качествени услуги. В Малайзия професионалистите геодезисти знаят отговорностите си, опитват се да бъдат заедно и да се посветят на професионалното развитие, за да създадат най-доброто като партньори в развитие на държавата си.
– В България не е много известен факт, че вашата държава е единствената в света, която е монархия на ротационен принцип – т. е. монарсите на деветте отделни района заемат трона за по пет години. Как се отразява тази система на хората, на икономиката и на развитието на страната?
Шестият премиер на Малайзия Наджиб Разак наскоро заяви, че „конституционната монархия и парламентарната демокрация в Малайзия е доказано ефективна формула, която носи стабилност и просперитет на страната“. Както вие отбелязахте, страната ни е единствената в света, която „избира“ монарх измежду деветима наследствени монарси на отделните райони. Все пак трябва да кажем, че по конституция, ролята на върховния монарх е до голяма степен представителна, но не и толкова фактическа.
– Малайзия се превърна от страна на суровините в страна с многообразна икономика. Имате план до 2020 г. да постигнете икономически ръст, като се увеличи привличането на инвестиции във финансите, високите технологии, биотехнологиите и услугите. Брутният вътрешен продукт на страната за 2012 г. е $492 милиарда, с което Малайзя е на 30 място в световната листа, сравняваща икономическите резултати. България там заема 72-о място. Как бихте могъл да обясните този икономически ръст? Може ли да ни дадете някакъв съвет?
Държавите се изграждат, върху поставените основи в миналото, а в настоящето – се развиват и просперират, като стъпват върху историята, културата и използват възможностите на околния свят. Не съм в позиция да давам съвети на България, но съм сигурен, че страната ви ще продължи пътя си, стъпвайки върху своята история и култура, използвайки възможностите, предоставяни в момента.
Малайзия днес изпълнява петгодишен икономически план за развитие. В момента страната е по средата на по-голям десетгодишен икономически план, който ще завърши през 2020 г. и ние ще трябва да постигнем дотогава споменатите икономически успехи.
– Само преди дни ООН излезе с доклад, че Малайзия е най-големият инвеститор в Африка – по-сериозен от САЩ и Китай. В кои отрасли най-много инвестира страната на Черния континент?
Това е ново за мен! Чувал съм, че инвестираме в Африка, най-вече в сектора за производство на палмово масло, но не знаех, че става дума за толкова сериозни инвестиции.
– Какво е мястото на технологиите днес в професията на геодезистите?
Технологиите са изключително важни и в съществени за професията ни – точно толкова важни, колкото теорията, стандартите, принципите и практиката. Днес технологиите са способни да ни направят по-ефективни в работата ни. Същевременно геодезистите са изправени пред предизвикателството на бързо развиващ се технологичен свят и непрестанно трябва да се учим и усъвършенстваме. Трябва да сме готови за промените, които носят технологиите.
– Какво трябва младите геодезисти да учат в университета – повече теория, повече практика или и двете?
Естествено, че и двете. И двете са важни, за да си добър професионалист и да можеш да намираш решения. Днес светът е изправен пред много предизвикателства и трябва да сме подготвени.
– В една от вашите речи пред федерацията казвате, че прозрачността има основна роля за доброто управление. Смятате ли, че правителствата по света си дават сметка за този факт?
Ще ми се да вярвам! Погледнете колко много държавни инициативи са напълно прозрачни днес.
– Какви са предизвикателствата пред геодезистите днес и утре?
Пред професията ни има много предизвикателства, едно от които остава вечно и актуално – да бъдем адекватни на обществото, за което работим. В момента сме в надпревара за усвояване на съществуващите ресурси. Трябва да се измислят и прилагат технологии и техники, с които да постигнем най-доброто. Професията ни има нужда да направи пробив, да обедини съзидателния си и продуктивен капацитет и да намери нови подходящи подходи, обединяващи науката и технологиите, знанието и практиката, за да може да измерва, моделира и управлява земята, ресурсите и структурите. Трябва да сме в час с политическите, социалните, екологичните и икономическите реалности. Това е комплекс от взаимносвързани области, в които ние трябва синегрично да напредваме и да се радваме на устойчиво развитие.
– Какво е мястото на българските геодезисти във FIG?
Българските геодезисти винаги са имали специално място в международната федерация. Ние сме благодарни и оценяваме сътрудничеството и лидерството, което българските геодезисти са имали в миналото, днес и ще имат в бъдеще. Един от тях е избран за председател на комисия на FIG.
България е член на FIG от 1959 г., когато Съюзът на геодезистите и земеустроителите се присъединява към организацията. През 2008 г. Камарата на инженерите по геодезия също влизат. България организира 31-ата среща на постоянната комисия на федерация в София през 1964 г., както и ХVІІ конгрес и 50-ата среща на постоянната комисия през 1983 г. Не трябва да забравяме тези факти.
