Геодезия

Проект за реконструкция и вертикално планиране на част от парк „Стратеш“ в гр. Ловеч


Доц. д-р инж. Венета Коцева, ланд. арх. Росица Атанасова

 

Ловеч и паркът „Стратеш“ – минало и настояще

 

Ловеч е с население около 36 600 жители според данните на НСИ от преброяването през 2011 г. [13, 14], като тъжната статистика сочи, че населението намалява, като най-голям брой жители градът е имал през 1985 г. – 48 862 души. Ловеч е разположен в Средния Предбалкан. Градът е с компактна форма, заема речните тераси от двете страни на р. Осъм, със средна надморска височина – 200 м. На изток е ограден от плато на кота 250 м, с почти отвесен склон към производствена зона „Изток“, където се намират местността „Стратеш“ и едноименният парк. Тук е и вторият по големина зоопарк в България с над 400 екзотични животни и птици. Паркът е на около 2 км от центъра на Ловеч, с площ над 78 ха. Описаната тук и в [1] част от парка обхваща 10 ха. В съседство с нея са: “Зоопарк Ловеч“, вилна зона „Стратеш“ и лесопаркова част. Паркът „Стратеш“ е сред най-красивите и най-стари градски паркове в България [5]. Хълмът „Стратеш“ е показан на картата, изработена от известния австро-унгарски пътешественик, историк, публицист, археолог, етнограф и кралски съветник Феликс Каниц (1829-1904 г.), с името „Велика планина“. В старите руски карти и в описанията от времето на Руско-турската война през 1877-1878 г. хълмът е наречен „Рижата височина“. Оттук започват бойните действия на отряда на генерал-майор Александър Имеретински за освобождението на Ловеч от турците. Длъжни сме да подчертаем, че оформянето на парка започва през далечната 1902 г., а през 2012 г. той навърши юбилейната си 110-годишнина.

Най-напред са издигнати Белият и Черният паметници в памет на битката, състояла се на 22 август 1977 г. за освобождението на Ловеч от османско иго. Черният паметник е изработен от черни метални плочи, специално докарани от Санкт Петербург. Белият паметник е издигнат от бял камък на площадката, до надвесената скала към града, в чест на руската артилерийска позиция, която е била на това място по време на Руско-турската освободителната война (1877-1878 г.) [5, 13, 14].

Според проф. Атанас Иширков, името на местността идва от личното име Страти, често срещано в Ловеч. Строителството на парка започва плахо, с частични проекти. През 1956 г. е изготвен проект за целия парк с автори арх. Борис Иванчев, арх. Петко Еврев и инж. Коста Енчев, с обхват на площ от 100 ха. По този проект е изграден сегашният парк „Стратеш“. Официалното откриване е на 27.05.1964 г. Изграждането на парка е финансирано със средства от самооблагането на гражданите и с бюджетни средства на Градския народен съвет в Ловеч. Изградени са околопаметниковите пространства, туристически комплекс, летен театър, езеро с площ от 2 дка, седмична детска градина, почивни станции, розариум, алпинеум и др. Засадени са характерните за града дървета и люлякови храсти. През 1977 г., по повод 100 години от Освобождението на Ловеч, паметниците и плочите, поставени на Сър пазар в Ловеч, са преместени в местността Стратеш. Извършено е препогребване на стотиците убити руски войници и военачалници [5]. През 2007 г. са преместени и паметниците на руските военни от местността Червен бряг и те са препогребани, като е оформено кръговото мемориално място, посветено на Освобождението на Ловеч от османско иго. Така постепенно е оформена Алеята на българо-руската дружба. От парка се открива красива панорамна гледка околовръст [13, 14].

 

Релеф и хидроложки условия на парка „Стратеш“ [1].

 

От юг градът е обграден от хълма Ахбаир на кота 450 м. Източните и южните му склонове се спускат стръмно към поречието на р. Осъм с красиви скални образувания. Живописните природни дадености и благоприятният релеф с наклони 5 – 8% са отлична предпоставка за отдих. На запад градът се огражда от хълма Бабаковец. Основната част на града е разположена в най-ниските части, между коти 150 и 190 м, с наклони на терена 3 – 8 %. Постепенно на запад теренът се издига и при кварталите „Гозница“ и „Продимчец“ достига съответно 250 и 230 м. Заедно с това се увеличава и наклонът 8 – 15%.

Основната отводнителна водна артерия на Ловеч и околностите му е р. Осъм, която извира от Троянския Балкан и се влива в р. Дунав. Общата й дължина от изворите до вливането й е 314 км, а водосборът й е с площ 2 824 км2. За характеристика на водните артерии и водните количества на р. Осъм са използвани данни от хидроложкия справочник на България за станция Ловеч, която е на 100 м от широкия мост и се наблюдава от 1923 г. Реката е с водосборна площ 907 км2 и средна залесеност на водосбора 48%. Подхранването на водите на реката е снежно-дъждовно. Водният отток е неравномерно разпределен през годината.

 

Проектно решение за реконструкция на част от парк „Стратеш“ [1].

 

Главната цел на проекта е да предложи подходяща по характер и съдържание концепция за паркоустройствено решение и за градоустройствена обвързаност на парка „Стратеш“ с близките му и по-далечни природни дадености, крайградски територии и горски терени. В тази връзка е търсена и неговата по-дълбока обвързаност в дълбочина с градския център, други площадни пространства, градски и близките извънградски територии, основни връзки на вътрешните и извънградските транспортни, комуникационни и пешеходни направления. След направените проучвания на предоставената от община Ловеч информация за обекта, както и на събраните данни и сведения, а и от теренните проучвания, са дефинирани следните главни цели:

  • Парк „Стратеш“ да бъде със статут на обект за широко обществено ползване;
  • Да се увеличат възможностите за отдих, спорт и развлечения на гражданите;
  • Да се осигурят възможности за достъп на хора с двигателни увреждания.

 

Основните задачи на проекта за реконструкцията на част от парк „Стратеш“ са:

  • Изграждане на нова алейна мрежа и нови комуникационни връзки, които да осигурят условия за преминаване и разходка на гражданите;
  • Рехабилитиране на зелените площи и запазване на съществуващата растителност в максимална степен;
  • Изграждане на площадки за игра и спорт за всички възрастови групи;
  • Обособяване и изграждане на кътове за отдих;
  • Изграждане на прилежащи паркинги;
  • Изграждане на подходящи подходи за връзка със съседните територии.

 

Отчитайки основното предназначение на територията, отредена за парк, както и на базата на проучвания на рекреационните ресурси на терена и пределно допустимото му натоварване, проектът предлага ново функционално зониране и нов режим на ползване на територията. Проектното решение е тема на успешно защитен дипломен проект на ланд. арх. Р. Атанасова. То е представено на Фиг. 1:

l4_2013_str.jpg
Фиг. 1. Идеен проект на част от парк „Стратеш“ в М 1:1000

 

Проектното решение [1] конкретизира основните рекреационни дейности, предвижда необходимото застрояване и обслужване на парковата територия, при което се обособяват следните зони, сектори и кътове в парка:

А) Представителна зона: Тя се намира в западната част на парка, в непосредствена близост до надвесената скала пред „Белият паметник“. В нея има обособена централна ос на движение с цветни партери и водно огледало.

Б) Зона „Обслужване“: Тя включва южната част на парка, където се намира хотел-ресторант „Стратеш“, с прилежащите към него кафе-сладкарница и паркинг. В северната част до мемориалния комплекс „Алея на българо-руската дружба“, се ситуира нов информационен център с павилиони с експозиции на открито.

В) Зона „Комуникации“: всички транспортни комуникации, алеи, паркинги и велосипедната алея, която минава през средата на парка.

Г) Зона „Отдих“ с две подзони:

  • Подзона „Активен отдих“: детски площадки за двете възрастови групи; 3 спортни игрища с мрежи в зависимост от спортните предпочитания (волейбол, бадминтон, тенис на корт), въжен парк, стрелба с лък и мини голф, както и прилежаща съблекалня към тях.
  • Подзона „Пасивен отдих“: две беседки, барбекю на открито, голям брой пейки пейки и площадка за почивка.

Д) Зона „Зелена система“: всички зелени площи на територията на парка.

Пътно-алейната мрежа е важен фактор за пространствената организация на парк „Стратеш“, тъй като обединява всички негови зони и структурни елементи в единна композиционна система. Алейната мрежа изпълнява две основни функции:

  • Осигурява движението на посетителите из цялата територия на парка;
  • Служи за свръзка на всички пространства и за възприемане на пейзажите им в определена последователност.

Главните връзки очертават основния скелет на структурата на алейната мрежа. На територията на обекта са представени от главни автомобилни алеи и главни пешеходни алеи. Второстепенните връзки са представени от пешеходни алеи и пътеки в пейзажен стил. Ширината им е от порядъка на 2 м, 3 м, 4 м и 5 м, а на плочопътеките – 0,60 м. Настилката на автомобилната алея в южната част е изградена от асфалт, с 10 см валирана баластрена основа. Към тази автомобилна алея са обособени два паркинга съответно с 18 и 21 паркоместа. Пешеходните алеи и пътеки, както и велосипедната алея са с усилена настилка с минимална дебелина 20 см, даваща възможност за по-голямо натоварване от пожарни, линейки и др. Централната композиционна ос е решена с комбинирана декоративна настилка, изградена от плочи жълт пясъчник и бетонови плочи в геометричен стил. Ивиците от плочите са с ширина от 0,50 м. Асфалтова настилка е предвидена и за останалите алеи, които са оформени с легнали (скрити) бордюри на нивото на тревните площи. Плочопътеките са от гранитни плочи с размери 0,60 Х 0,40 м.

Детските площадки и спортните игрища са изградени от ударопоглъщаща каучукова (или тартанова) настилка и от естествени материали (дърво, желязо). Игрището за миниголф е проектирано от пясък и тревна смеска, издържаща на голямо натоварване. Алейната мрежа е в пейзажен стил. Алеите преминават през закрити и открити пространства, където има обособени места за краткотраен отдих, както и изгледни площадки, от които се откриват близки и далечни перспективи. В централната част на парка е проектирана голяма по площ детска площадка с прилежащо барбекю на открито, която отговаря на Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда при устройство и безопасността на площадките за игра [7]. Предвидени са информационни табели с план-схеми, които да са из цялата територия на парка, да показват важните места от парка, местоположението на архитектурните елементи и да дават информация за интересните растителни видове. Централната композиционна ос се намира непосредствено пред Белият паметник. В нея са оформени 4 цветни партера и едно водно огледало с дълбочина 0,50 м. Предвидени са 15 пейки и една беседка за краткотраен отдих.

 

Вертикално планиране на част от парк „Стратеш“.

 

Проектът за вертикално планиране има за цел да реши терена на част от парк „Стратеш“, като осигури оптимални възможности на посетителите за достъп до всички обекти и съоръжения за отдих. Решението е съгласно Инструкцията за изработване, прилагане и поддържане на планове за вертикално планиране [3]. Използван е методът на „червените“ хоризонтали, даващ най-ясна визуална представа за оформлението на отделните пространства, и по-специално – за моделирането на терена в зелените площи към обекта, като са проектирани хармонични преходи от едно ниво към друго [4, 6]. По-голямата част от парковите пространства са решени с повърхностно водооттичане. За ускоряване на водния отток в ниските части на парка и при конфликтните точки на алейните кръстовища са предвидени водоприемни решетки, заустване с бетонови тръби Ф 200 мм или свободно водооттичане през сухите фуги между полускритите алейни бордюри към зелените площи. Последният вид водооттичане подпомага и напояването в зелените площи, където попиването е по-голяма от това на настилките по алеите, площадките и алейните кръстовища. В парка са обособени алеи за разходки на хора с двигателни увреждания, придвижващи се с различни помощни средства. За целта са спазени съответните нормативни изисквания на Наредба № 4 [8].

Пешеходните алеи са с различна ширина – от 2,00 м до 5,00 м. Минималната ширина на алеите за хора с инвалидни колички е 1,50 м. Теренните хоризонтали са изчертани през 0,20 м, а проектните хоризонтали – през 0,10 м. Минималният проектен надлъжен наклон на алеите е 0,50 %, a максималният – 6,80 %, като в местата с проектни наклони над 7 % са проектирани рампи с ръкохватки на две различни височини, което е задължително съгласно Наредба № 4 [8]. При разлики между проектната и теренната коти над 0,40 м в бордюрните линии на алеите и площадките са предвидени подпорни стени. Те се изпълняват от армиран бетон, с барбакани за водооттичане и декоративна облицовка откъм видимата страна на подпорните стени. Ширините на стълбищата са като тези на алеите, а страничните им подпори-парапети се изпълняват със същата конструкция и материали, каквито са възприети при подпорните стени, с цел да се постигне еднакъв стил по трасетата им. Височината Н на отделните стъпала в целия парк е приета за 13 см, която се счита за най-удобната ширина за стълбища в открити пространства. При това приемане ширината на отделните стъпала В e 36 см, определена по формулата: В = 62 – 2 Н.

Част от проекта за вертикално планиране в мащаб 1:250 е представен на Фиг. 2. Консултант на проекта е доц. В. Коцева [4, 6].

 

l4_2013_fig2.jpg
Фиг. 2. Проект за вертикално планиране на част от парк „Стратеш“, М 1:250

 

Заключение

 

В настоящата статия представихме проблемите и решенията за част от парк „Стратеш“ от инженерно-техническа гледна точка, парковата композиция и вертикалното планиране. Тук не са изложени проектните решения, дадени в [1], които са свързани с декоративната дендрология, растителната защита, почвознанието, торенето и др. и са обект на публикуване в друго издание. Местността Стратеш и паркът „Стратеш“ досега се ползваха интензивно за нуждите на краткотрайния отдих поради атрактивния им характер. Очаква се, жителите на града да ги посещават и занапред, търсейки прохлада и отмора в летните горещини, а също и място за активен или пасивен отдих през всички сезони. Покрай дерето има красиви места с възможности за пикник и други рекреационни занимания. Бъдещото развитие на парк „Стратеш“ като атрактивна зона за отдих, туризъм и спорт е включено в Стратегическия план на общината [9] и в Общинския план за развитие [10]. Предвидени са и няколко конкретни инвестиционни инициативи за съживяване на рекреационните функции на територията. Мнението на обществеността, изразено на проведените допитвания, е в подкрепа на бъдещото развитие на тези функции на територията съгласно ЗУТ [2, 11, 12].

 

Литература

1. Атанасова Р., Реконструкция на парк „Стратеш“ гр. Ловеч, Дипл. работа, С., ЛТУ, ФЕЛА, с. 39, юли 2012.

2. Закон за устройство на територията, обн. ДВ, бр. 1, 02.01.2001 г. с всички изменения и

 допълнения до 31.12.3011 г.

3. Инструкция за изработване, прилагане и поддържане на планове за вертикално планиране,

 МРРБ, ГУКГ, С., 1998, ІІІ-то изд., в сила от 31.04.1999 г.

4. Коцева В., Лекции по вертикално планиране при благоустрояване и озеленяване на населените места, учебник за специалност „Ландшафтна архитектура“, 224 с., 2-ро прераб. и доп. изд., С., Военно-географска служба, 2012.

5. Маринов Хр. и колектив, Ловеч, С., с. 76-77, 1989.

6. Михова К., В. Коцева и др., Ландшафтна архитектура. Как да стартираме бизнес? Наръчник по предприемачество, ЛТУ, С., 2010, с. 216.

7. Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, в сила от 07.05.2009 г., издадена от МРРБ, МВР, Държавната агенция за закрила на детето, обн. ДВ бр. 10 от 06.02.2009.

8. Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на

 строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,

включително за хората с увреждания, обн. ДВ, бр. 54 от 2009 г., в сила от 14.07.2009.

9. Стратегически план на Община Ловеч, 2000-2020.

10. Общински план за развитие на гр Ловеч, 2009-2012.

11. Арх. Силвия Средкова – Гл. архитект на гр. Ловеч (частно съобщение).

12. Инж. Ивелин Илиев (частно съобщение).

13. https://www.lovech.bg/wps/portal/.

14. https://bg.wikipedia.org

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us