Инж. Борислав Александров е в компанията само на избрани
На 69°31’06.5″ ю.ш. и 71°38’38.0″ з.д., на 14 000 км разстояние от България се намира Александров рид (Aleksandrov Ridge). Това е географски обект, описван като скалист, частично покрит с лед рид с дължина 4,7 км по посока юг-югозапад, ширина 1,7 км и височина 800 м от западната страна на планината Ласус в северната част на о. Александър. Още в описанията на мястото се казва, че е наименуван на Борислав Александров, геодезист в българската база Св. Климент Охридски през 1998/99 и последващи сезони. Дата на одобрение на името на този е рид е посочена като 23 март 2017 г.
Името му е в компанията на избрани. Според справочника на Любомир Иванов „Българските имена в Антарктика”, няма друг геодезист освен Борислав Александров в този списък. Има само двама географи, които обаче не са ни съвременници – единият е съставителят на първата карта на България на български език от 1843 г. Александър Хаджи Русет, а другият е австроунгарският географ и етнограф Феликс Каниц.
Иначе там са имената на ръководителя на Българския Антарктически съюз Христо Пимпирев, на кан Аспарух, Св. св. Кирил и Методи, св. Наум, св. Ангеларий, св. Иван Рилски, Симеон Велики, Иван Асен, Йоан Кукузел, Крали Марко, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Добри Чинтулов, Баба Тонка, Васил Априлов, Христо Ботев, Васил Левски, Иван Вазов, Хаджи Димитър, Захари Стоянов, Райна Княгиня, Георги Сава Раковски, Никола Вапцаров, Елин Пелин, Димитър Талев, Любомир Пипков, Марин Големинов, Цанко Лавренов, Владимир Димитров Майстора, Чудомир, Кольо Фичето, Евлоги и Христо Георгиеви.
Борислав Александров е първият български геодезист, който става кръстник на топос в Антарктика. И има защо. Той участва в пет български експедиции до Антарктика, като всичките са свързани с геодезически дейности. Често е част от логистичните екипи при откриване на базата. До името му почти винаги стои прилагателното първи. Той е първият български геодезист, стъпил в Антарктика през вече далечната 1998 г. За първи път той използва светлодалекомер за извършване на геодезическото заснемане на скалните пасажи и бреговата линия на острова пак тогава, заедно с инж. Димитър Димитров. Заедно правят топографски план, изработен от български геодезисти. За първи път ползва навигационен GPS Garmin за геоложките картировки през 2001 г. Първи в българските експедиции изследва вертикалната рефракция в района на о-в Ливингстън през 2001 г. Заедно с доц. Юри Цановски прави първата хидрографска снимка на акваторията пред Българската база с хидрографен комплекс на Garmin през 2009 г., като правят и временни окомерни записи на колебанията на морското ниво. Борислав Александров прави първи навигационни определения с GPS за нуждите на геоморфоложките изследвания в базата. През 2016 г. заедно доц. Ю. Цановски, д-р Г. Михайлов, инж. П. Данчев използват БЛА за картографиране на открити скални участъци и ледници. Година по-късно за първи път Александров монтира мареографен датчик на дъното на Южния залив на Ливингстън. Вече са обработени и публикувани първите български записи на морското ниво за там.
Сп. Геомедия има честта Борислав Александров да е автор, гост и водещ на рубриките Дестинация: Земя и България от въздуха.
Очакваме бъдещите геодезисти, които ще се наредят в компанията на Александър Русет, Феликс Каниц и Борислав Александров.
Едно към едно: Цената на едно признание Наименуването на един географски обект в отдалечен и неизследван континент на някого е признание според мен. А ако пък става въпрос и за човек, отдал живота си на геодезията и картографията, е още повече. Но това признание има цена. Цената на това признание не е малка. Когато пътувахме преди повече от 20 години в експедициите, с родителите ми не сме се чували с месеци. Кой знае как са се чувствали те тогава, когато в онези начални стъпки на българите в Антарктика не бяха много ясни опасностите и проблемите, които поемахме, рисковете, на които се излагахме. Въобще какво се случва с хората там. Живи ли са, не са ли, как са…А най-тежко се понася липсата на информация, всеки го знае това. Затова и посвещавам това признание на тях, макар, че те никога няма да го прочетат. Но го заслужават, за търпението, което са имали. Посвещавам го и на малката си дъщеря, Лора, за да се гордее с баща си. Сигурен съм, че някой ден тя ще тръгне натам с намерение да види това с очите си. Цената на това признание не е малка. Много неприятно и обидно е когато човек се отправи на такива несигурни и трудни пътувания, особено с научно-изследователска цел, а не луксозен туризъм, и срещне очи в очи неприкритата злоба и завист на статично-зависимите хора. На тези, които имат времето и средствата да ги направят, но ги е страх. Или пък на тези себеуважаващи се интелигентни и титуловани люде, които наричат българските експедиции разходчици, или пък открито заявяват, че поради липса на средства, полярниците няма за какво да ходят в Антарктика и не ги подкрепят… Цената на това признание не е малка. Когато българските полярници са на експедиция, те не получават възнаграждение за труда си, а напротив повечето си взимат платения отпуск, както направих и аз. Пътуванията до тези места са изпълнени с лишения и много дискомфорт. Тези, които са били знаят. Другите могат само да предполагат. Докато в това време красноречивите критици си получават приходите тихо и кротко… И са на топло и сигурно място у дома. От друга страна, това че мога да разкажа на студентите си за много величествени мигове в експедициите, да запаля в тях искрата на свободния човек, на изследователя, на търсача, е още по-голяма награда. Именно защото в продължение на 30 години всеотдайно и с огромно желание съм отделял от времето си предимно за тях, за изграждането на истински хора и творци. На тези, за които няма да бъде водещ принципа на консуматора, на лъжата, на крадеца. На хората, които не ограбват хора. На хората, които създават хора.
|
Биография
– Роден през 1964 г. в София.
– Завършва специалност „Геодезия, фотограметрия и картография” във ВИАС през 1986 г.
– Започва работа в Геодезическия факултет на ВИАС от 1.06.1989 г., от 1999 г. е асистент, от 2003 г. е главен асистент, от 2014 г. е доцент в катедра „Геодезия и геоинформатика” от 2014 г.
– Доктор по геодезия от 2011 г.
– Води лекционни курсове по Морска геодезия, Геодезия – І (задочно обучение), Геодезия за Архитектурен и Хидротехнически факултет, а преди години и по предметите Основни геодезически мрежи, Геодезическа астрономия, Калибриране и стандартизация в геодезията. Специализира в обработка на ГНСС измервания в Университета в Берн, Швейцария, 2011 г.
– Проведени 30 поредни години Учебни практики по Геодезия и Висша геодезия,
– Над 10 000 часа упражнения за 30 години.
– Над 70 публикации у нас и в чужбина.
– Планински спасител и планински водач, с изкачвания в Хималаите над 5000 м, в Андите над 4000 м, в Алпите.
– Влиза в изгаснали вулкани в Нова Зеландия, Антарктика, Великденския остров, Европа.
Галерия:
{gallery}snimki_novi_broeve/broi70/lubopitno/bobi:900:675:1:0{/gallery}
Александър Хаджи Русет – създателят на първата карта на български
През 1843 г. в Страсбург е издадена първата карта на български език, направена от Александър Хаджи Русет и спонсорирана от баща му Димитър Х. Русет. Бащата живее в Кишинев като преселник от Русчук (Русе), после се мести в Брашов, където умира. По онова време Брашов е в Унгарското кралство и част от Австро-Унгария. Димитър Х. Русет е австрийски поданик, който завещава голяма сума на новооткритото славяно-българско училище в Русе. Синът му Александър е роден през 1810 г. в Кишинев, където завършва гимназия и руско Военно училище. По време на Руско-турската война през 1828-1829 г. участва като унтер-офицер. След войната продължава образованието си в Русия и Франция. От 1841 г. до 1845 г. той учи в Страсбург. Точно през този период от живота си, на 33-годишна възраст, той изработва и издава на български език първата карта на България и прилежащите й земи. От 1845 г. до 1849 г. Ал. Х. Русет е учител в Котел. После заминава за Букурещ, а от 1849 г. до 1853 г. е преподавател и заместник-директор на Военното училище в Букурещ. Участва активно за формирането на т.нар. „Български доброволчески корпус“ в Русия, който се е състоял от около 4000 души. В този корпус капитан Хаджи Русет е бил военен инструктор до края на Кримската война през 1853 – 1856 г. Сред основателите на Добродетелната дружина, Александър се сближава с Георги Стойков Раковски (1821-1867 г.) и с Найден Геров Хаджиберович (1823-1900 г.). През май 1861 г. подпомага Теодосий Икономов, за да отпечата книгата на Г.С.Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, която е насочена против руската политика за преселване на българи от Видинско и Ломско в Русия. |
Феликс Каниц – авторът на картата за Руско-турската война
Феликс Филип Емануел Каниц е австро-унгарски археолог, етнограф, географ и художник. Заради митарствата си из Балканите получава прозвището Балканския Колумб. Роден е на 2 август 1829 г. в Будапеща, на 14-годишна възраст остава сирак и постъпва на работа като стажант гравьор в Литографския институт на Вице Грим. Насочва се основно към илюстрацията. През 1847 г. се преселва във Виена. Пътува из Югоизточна Европа – Босна и Херцеговина, Черна гора, Далмация, Сърбия и България, като художествен редактор на сп. „Илюстрирте цайтунг“ (1858). Научните си съобщения изпраща в Императорската кралска академия. Член-кореспондент е на Географските дружества в Дрезден, Санкт-Петербург, Берлин и Виена. От 1878 г. е съветник на император Франц Йосиф I. Идва в България осемнадесет пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. През 1868 г. започва изследователско проучване на българските земи за Виенската академия. Резултат от пътешествията из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер. За „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“ с обозначени 3200 селища, 35 манастира и крепости, е награден със златен медал на Географския конгрес през 1876 г. в Париж. Именно тази карта е използвана е от руското командване по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Награден е с руския орден „Света Ана“ с брилянти. Картите на Феликс Каниц са използвани на Берлинския конгрес на Великите сили (1878) за установяване следвоенните граници на Балканския полуостров. От 1885 г. създава нови 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия. Издава и 3-томен труд „Дунавска България и Балкана“ – исторически, географски и етнографски пътни студии от 1860 – 1875 г. Умира на 8 януари 1904 г. |
{module [180]}
