Бъдещето принадлежи на хората, които знаят
Вие, Евгения, сте доктор по дистанционни изследвания към СУ. Бихте ли ни се представили повече в професионална посока. Какви са интересите ви, каква е темата на докторската ви теза, как от висшата наука решихте да се посветите на сайт, чиито акцент е върху децата, младежите и образованието, а не толкова върху тежкото академично познание?
Аз съм доктор по Дистанционни изследвания на Земята и планетите, а дисертацията си защитих в Института по космически изследвания и технологии на БАН. Почти 9 години от моя професионален път са преминали в IT компании, сред които е и Есри България. Никога не съм си представяла, че ще стана преподавател, така че тежкото академично познание не е било и сега не е част от същността ми. Науката трябва да съществува, за да помага на хората, на околната среда – тя не трябва да е самоцел, така че сега като преподавател се опитвам да направя максимално практически моите занятия, защото зная какво е липсвало на мен и на други млади хора при първоначалния ни досег с реалната работна среда. Студентите трябва да се научат да мислят, да анализират и да прилагат теоретичните знания в реални бизнес казуси.
Вие, Димитър, сте също доктор, но по ландшафтна екология. Що за наука е това, бихте ли споделили? Какво мислите за разпространяваната през последните години теза за екомафия? И за зелени терористи? Къде е истината? Как да разпознаем истинските еколози? И ще могат ли те да се противопоставят на крещящите срещу тях хора, които ги наричат мафия?
Ландшафтната екология е научно направление, което изучава състоянието и взаимодействието на отделните компоненти в природните комплекси – въздух, води, почви, растения, животни, ролята на човешката дейност. Чрез научните методи за изследване на ландшафтите могат да се установят редица геоекологични проблеми, породени от човешката дейност; да се направи прогноза за развитие на дадена територия; да се извърши оценка за въздействието върху околната среда. Ландшафтатна екология става все по-широко популярна научна област сред географските изследвания в целия свят.
Повечето медии в България неправилно налагат думата “еколог” за хората, които протестират в опит да защитят определени каузи, свързани с опазването на природата. Всъщност всеки човек, който защитава природата е природозащитник, а еколог е учен, специалист в областта на науката екология – тя от своя страна се занимава с взаимоотношението между организмите и средата им на обитание. Няма благородна кауза, с която да не се е злоупотребявало, същевременно няма как да има дим, ако няма огън. Лично аз съм убеден, че повечето природозащитни акции са основателни и ги подкрепям.
Сайтът ви е относително нов, но вече е много популярен. Каква е причината? Дайте рецепта за успех…
Ентусиазъм и любов към това, което правиш. Няма как да стане обаче и без много труд.
Географ.БГ се занимава с много неща – организира обучения, предлага тестове, колко хора сте ангажирани в тези дейности? Разкажете ни повече за проекта ви? Как се прави Център за знания? Лесно ли намирате хора, които да споделят знанията си?
Светът все повече се отваря, неслучайно в последните години ставаме свидетели на все повече отворени данни (open data), софтуер с отворен код (open source software), дори на понятия като споделената икономика (Uber е страхотен пример). Затова ние решихме, че е време да се направи и организация за споделено знание – какво по-хубаво от това. За радост успяваме да привлечем много хора, които доброволно ни изпращат тестове, статии, други материали. След като успяваме да увличаме и другите, значи сме на правилния път.
Спечелихте наградата ПРОМЯНАТА 2016/2017 – най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп, която се осъществява в партньорство с фондация „Промяната“ (част от мрежата на Reach for Change). Каква промяна искате да стане, за каква промяна работите? Променяме ли се всъщност или се въртим на едно място?
Светът се променя толкова бързо, че няма как образователните политики да се движат със същите темпове, с които се развиват технологиите например. В сферата на географските технологии, ГИС, дистанционните изследвания, нещата се развиват с невероятна скорост. Иска ни се да дадем това на следващите поколения – стремеж постоянно да учиш, да търсиш, да следиш тенденции и да си в час с инструментите, които могат да те направят добър специалист. Това, че спечелихме наградата от фондация Reach for Change – Промяната бе страхотен успех за нас и сега сме още по-сигурни, че има смисъл от нашата работа.
Какво очаквате от бъдещето? И по-конкретно – какво е бъдещето на дистанционните изследвания и на ландшафтната екология?
Бъдещето ще принадлежи на хората, които знаят, които са в крак с последните технологични и научни решения и най-важното – които знаят как най-мъдро да ги прилагат, за да решават проблемите на хората и на природата.
Не сме ли се откъснали твърде много от Земята и по тази причина да ни сполетяват различните беди – най-вече говорим за природните бедствия? За студената зима и т.н. Каква е вашата прогноза?
Земята е динамична, имало е и ледникови епохи и много топли времена по нашите ширини през изминалите епохи. Не може за всяко бедствие да се обвиняват хората и тяхната дейност. Но е факт, че околната среда става все по-замърсена – освен за замърсяване с химични вещества във водите, въздуха и почвите, вече все повече внимание привличат и други видове замърсяване като биологичното, радиационното, термичното, светлинното, шумовото и космическото замърсяване. Затова е важно да се работи с децата още от най-ранна възраст – за да имат екологично мислене, да знаят каква е вредата от безразборното изсичане на горите, от липсата на пречистване на води, от всяко едно необмислено действие и т.н.
Обръщате се към родители, зрелостници, деца, учители и приятелите на географията. Такава ли е последователността – интересът към природата от родителите ли идва?
Не само от родителите, от средата в училище, от обществото, от учителя… Много са факторите. Трябва да се работи на много фронтове, за да се постигне реален резултат.
За какво мечтаете?
За повече от 24-часов ден, за да имаме време за реализиране на мечтите 🙂
Къде е любимото ви място в България? Любим маршрут, любима географска история?
Всяко място може да бъде любимо, ако си в правилния момент, с правилните хора. Затова не трябва да се ограничаваме с неща от типа на 1000 места, които да посетим в живота си или топ 10 на най-красивите места. Понякога дори най-обикновено село може да те изненада с нещо, да те впечатли и да искаш да се връщаш там отново и отново.
Коя е любимата ви карта?
Имаме любими уеб картографски продукти, например https://radio.garden/. Картата през 2017 г. е доста широко понятие и не се ограничавам само с традиционните представи.
Какво искате да научите вие самите?
Ние не сме спирали да се учим, от колеги, от партньори, дори от учениците и студентите. Всеки от екипа си има лични цели за усъвършенстване през 2017 г. – някои са свързани с програмиране, други с маркетинг, трети в по-нетрадиционни сфери. Важното е да не спираме да се развиваме.
Как се виждате след още две години? Предвид факта, че сайтът ви е на малко повече от две години…
Искаме да достигнем до възможно най-много деца и младежи в България и да им покажем, че Географията и Науките за Земята имат голямо бъдеще.
Към какво трябва да се стремим, ние, българите?
Към отваряне към света. Истинският патриотизъм не е да си голям “интернет патриот” на 3 март, а да направиш нещо, с което да прославиш страната си или да допринесеш за общото благо на обществото.
Страхувате ли се от нещо?
Само лудите не се страхуват.
Бихте ли споделили вашето мото?
Напред, нагоре, надалече!
Имаме два постоянни въпроса – какво ще погледнете през лупа и какво през телескоп, споделете с нас?
Приятелството заслужава да се погледне и през двете, защото във всяко едно истинско приятелство има дребни детайли и нюанси, които не могат да се забележат с просто око, но същевременно то е толкова голямо, че може да се забележи и на другия край на света.
Какво е географията? Къде започва и къде свършва тя?
Ще си позволим да цитираме нашия любим преподавател и настоящ колега в Софийския университет проф. Румен Пенин – “Географията е пътешествие и приключение.” Тя започва с опознаването на родния дом и родния край и няма край цял живот.
