Задачата
Да картираш невъзможното. Така озаглавяват мисията си две компании, работещи с Федерално политехническо училище в Лозана (EPFL) – senseFly и Pix4D, които направиха заедно 3D модел на алпийския връх Матерхорн. На безмоторните летателни апарати (БЛА) на senseFly има трябваха точно 5,40 часа, за да направят необходимото заснемане, а Pix4D предоставиха софтуера за изработка на модела.
Т.нар. електронни пчели, както екипът нарича БЛА, тежат килограм, а летят като орли и успяват да заснемат Матерхорн от всеки възможен ъгъл. Дроните имат нужда само от план за облитане и батерии, за да изпълнят мисията си. Три от тях са пуснати от базовия лагер, намиращ се на височина от 3000 м, а четвъртият е пуснат от кота, отчитаща 4 478 м височина от швейцарската страна. За летателното време апаратите събират 2188 висококачествени снимки с добра резолюция, които са пуснати за обработка през софтуерът на Pix4D. Така са създадени 300 милиона точки за 3D модела.
Общо полетите са единадесет, а прелетяната дължина от всички безпилотни самолети е солидна – 263,6 км. Максималната височина на летене, достигната от дроните е 4707 м средно надморско равнище. Заснетият модел е с точност до 20 см.
Предизвикателствата
Шефът на senseFly Жан-Кристоф Зюфри коментира, че задачата за създаването на 3D модел на Матерхорн е доказала, че произвежданите от тях БЛА могат да се справят с проблемите в атмосферата при такова високо надморско равнище и въздушни течения. Другото предизвикателство пред машините е, че досега електронните пчели са били тествани само на плоски терени, а за първи път заснемат обект с ярко изразен релеф. Учените от Лозанската политехника са си поставили нови цели – да разработят дрони, които да могат да летят едновременно и хармонично без да се сблъскват.
Символ на технологичния напредък
В историята на геодезията и измерванията Матерхорн играе особена роля на символ на геодезическите познания и прилагането на най-новите технологии.
Върхът има две отделни връхни точки, разделени от 100-метров скален хребет посока изток-запад по Швейцарско-италианската граница: 4477,5 м на изток и 4476,4 м на запад.
Първото предполагаемо измерване на Матерхорн е направено през 1792 г. от физика, геолог и картограф Орас-Бенедикт дьо Сосюр, който заснема височината с помощта на секстант и 15 метрова верига, разгъната върху ледника Теодул. Изчислената от него височина е 4501,7 метра.
През 1868 г. италианецът Феличе Джордано измерва с живачен барометър височина от 4 505 м, като носи барометъра на гръб, докато прави изкачванията. В началото на ХХ век с оптическа триангулация е премерена височината на Матерхорн като 4477,5 метра, а в картите е записано 4478 м. През септември 1999 г. геологът Джорджо Порети прави измервания с GPS (Leica GPS500) и смята височина до сантиметър – 4477,54 метра. През май 2011 г. Германският център за въздушни и космически изследвания DLR създават 3D модел на върха с точност до 50 см, използвайки сателитни данни от DigitalGlobe и сътрудничеството с 3D Reality Maps. Последната дума сега имат изследователите от политехническото училище в Лозана с новия си по-точен модел.
Последната крепост
Върхът е сред последните, изкачени в Европа. Правени са много опити, но за първи стъпил на Матерхорн, се смята на англичанинът Едуард Уимпър през 1865 г. Уимпър се добира до върха едва от третия опит, като два пъти подхожда неуспешно от юг, а накрая решава да атакува от север, откъм швейцарска страна. Откъм Италия, върхът е качен за първи път едва през 1931 г. от Франц и Тони Шмид.
Макар не най-висок в Алпите, Матерхорн е забележителен заради релефа – огромната скала, която и днес е застинало доказателство от сблъсъка на две континентални плочи – на Африка и на Европа, станал преди 50 милиона години.
Първите българи на върха, стигнали по северната страна, са Христо Проданов и Трифон Джамбазов през септември 1974 г.
Днес най-малко 2000 човека на сезон се опитват да изкачат Матерхорн, а годишно загиват десетки.
Рог в бяла низина
Матерхорн, по който минава границата между Швейцария и Италия, носи три различни имена на три езика – германците му викат Matterhorn, французите – Mont Cervin, а италианците – не много по-различно от тях – Monte Cervino. В немския етимологията на топонима се свързва с поетичното описание „рог в бялата низина“. Любопитно е, че за днешното изписване на италиански и френски на старото латинско име Mons Silvanus е виновен геологът картограф Орас Бенедикт дьо Сосюр (1740-1799 г.), един от първите съвременни учени, описали Алпите, Сосюр допуска грешка и вписва в картата си Cervin със „С“, като налага правописните правила за това място и до днес. Сосюр се опитва да качи върха в годината на Френската буржоазна революция – 1789 г., но не успява. Все пак остава в историята с картографските си постижения.
Снимки Федерално политехническо училище в Лозана (EPFL)
