Аспарух Камбуров е добре познат на читателите на Геомедия. След като през 2006 г. завършва магистратура по маркшайдерство и геодезия в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”, започва професионалния му път, който го изправя пред многообразни предизвикателства в различни точки на света – от Шкорпиловци и Шабла до Антарктида. Днес ви го представяме в по-различна светлина – като учен, който подпомага развитието на децата. Благодарение на сътрудничеството му с преподавателите от центъра „Забавна математика” в София няколко български деца бяха забелязани от Европейската космическа агенция (ЕКА), още преди България да стане официално член на организацията, след решението на правителството за тази дългоочаквана стъпка. От Европейската космическа агенция обявиха българчетата за част от победителите в конкурса, който целеше работата на агенцията да бъде представена пред най-малките. Заслугата е и на математика Светлана Горанова. Тя завършва Софийската математическа гимназия, като не се отказва от точната наука и тя остава нейно призвание и страст – завършва висшето си образование в Германия и се връща у нас, за да се занимава с най-малките. Най-важното е обаче, че възпитаниците на Светлана Горанова и Аспарух Камбуров са изкушени от знанието и са надеждата за бъдещето на България.
– В какъв конкурс на Европейската космическа агенция (ЕКА) участвахте? Още преди България официално да стане член на ЕКА вие заедно с децата вече приобщихте страната ни към агенцията – как стана това – разкажете ни как ви хрумна, защо го направихте?
Аспарух Камбуров: Европейската космическа агенция поддържа няколко важни космически проекта, които подпомагат дистанционните изследвания на Земята, включително за Антарктида – това са спътниковите мисии CryoSat и Copernicus, последната съвместно с Европейската комисия. С цел популяризиране на тези програми сред широката публика, ЕКА прилага редица нестандартни образователни форми. Една от тях е ежемесечен конкурс за създаване на модел, рисунка, макет или каквото и да е, свързано на зададена космическа тема – нарича се Space Gallery Competition. По-рано през годината темата беше изстреляният през април първи от общо шестте спътника на мисията Copernicus – а именно Sentinel 1A. Тъй като е на полярна орбита, той може да се използва успешно за изследване на топенето на ледници в полярните райони. Така този конкурс попадна в нашето внимание, а центърът по Забавна математика осигури подходящо за целта мероприятие през месец юни, когато пък темата беше Международната космическа станция (МКС). Нашият работен екип, съставен от деца в предучилищна възраст и първокласници, успя да попадне сред най-добрите номинирани и спечели кашонче с приятни награди от ЕКА – подложки за компютърни мишки, линийки, тетрадки и други училищни пособия, брандирани с официалното им лого. Това, с което спечелихме журито, беше игра по създаване на хартиен модел на МКС, с провеждано едновременно следене на нейното орбитално местоположение в реално време. На всеки 15 минути нанасяхме върху физическа карта на света нейната проекция – тя обикаля земното кълбо за 90 минути. Снимката, която изпратихме на ЕКА, показва готовият модел на МКС и периодичните прободи на нейната орбита върху земното кълбо.
– Каква би била ползата, според вас, след като България стане член на ЕКА?
Аспарух Камбуров: Това ще отвори много нови възможности за участие в съвместни инициативи, включително свързани с разнообразни иновативни образователни проекти на космическа тематика. Сред изискванията при редовно обявяваните от ЕКА свободни места за кариерно развитие на докторанти, постдокторанти или утвърдени учени, както и при търсене на възможни партньори за участие в проекти, обикновено фигурира условието да са от държава-членка на ЕКА. Така дълго време наши учени не можеха да участват в подобни инициативи, което се надяваме да се промени с приемането на страната ни в този елитен клуб.
– С кого си сътрудничите в работата ви – освен антарктиците, работите ли с други интересни хора?
Светлана Горанова: Да, разбира се. През последните три години в България започнаха да се събуждат алтернативни извънкласни дейности като отговор на нарастващата нужда от промени в образователната система. Така, до този момент успяхме да си партнираме с Детската архитектурна работилница, Био игри, Азбука на Общуването. А тази година, покрай конкурсът Лаборатория за Слава и фестивалът на науката, организиран от Британския съвет, успяхме да се запознаем с чудесни, талантливи млади учени, с които осъществихме регулярни клубове в рамките на градския детски лагер в Центъра по „Забавна математика”. „Клубът на малкия лекар”, „Клубът на малкия природоизследовател”, както и „Клубът на младия полярник” оставиха следа в сърцата на децата през това лято.
– Математиката е забавна – това е вашето име. Как успявате да привлечете децата към математиката? Как се борите с предразсъдъците, че математиката е трудна, досадна и неразбираема наука?
Светлана Горанова: Нашето лого е „Със сърце, ръце и ум в математиката”. Успяваме да привлечем децата, като им покажем колко ние самите обичаме тази наука, колко много тя ни е дала. А го правим, като използваме вроденото любопитство при децата, желанието им да бъдат откриватели и създатели. Стремим се малките сами да достигнат до даден извод, като ги подпомагаме по пътя. Понякога изводът може да е отговор на въпрос – например защо гнездата на птиците са кръгли, а друг път – построяване на триизмерен пъзел. Когато децата се справят с някое предизвикателство, наградата е следващо предизвикателство. Така, те разбират, че усилията са възнаградени, а най-хубавата наградата е удовлетворението от преодоляната трудност.
– Какви са перспективите пред децата, които се занимават с математика в България?
Светлана Горанова: Не се тревожа за перспективите, защото като ученичка в Софийската математическа гимназия видях как добре се реализираха всичките ми съученици. Математиката ни беше основен предмет, имахме го ежедневно. Но тя ни научи да мислим, да се справяме с по-сложни ситуации, да разделяме задачата на подзадачи и да довеждаме подхванатото до край. А също така, винаги се питам: „Има ли по-добро решение”. Затова математиците могат да се спрявят успешно в различни сфери. Те могат да намерят реализация в био медицината – като съставят математически модели на процесите в природата, във финансовата сфера – като анализатори, финансисти, икономисти. Могат да станат наистина добри програмисти или талантливи архитекти. Разбира се, в научните среди също могат да намерят реализация. В Българската академия на науките работят усилено за развиване на изследователския подход в образованието по математика начело с Тони Чехларова и Жени Сендова.
– С колко големи деца работите? Какви са вашите проекти и планове? Ще участвате ли в други конкурси? Какви са те? Имате ли подкрепа от държавата?
Светлана Горанова: Работим с деца от 4 годишна възраст до 4 клас.В момента развиваме дейността в Центъра по „Забавна математика”, а през седмицата водим извънкласна дейности в редица училища в София. Успоредно участваме в няколко международни проекта. Винаги сме отворени за конкурси и партнъорства. Това е и пожеланието ми за тази година – да инициираме проекти с други организации по света за обмяна на опит на вдъхновение.
– Какви са най-големите ви надежди в професионален план?
Светлана Горанова: Надеждата ми е да създадем един разрастващ се екип от мотивирани хора, които да искат да работят с деца и да ги подкрепят в тяхното израстване. А също бих искала да създадем и мрежа от единомислещи организации, независимо от местонахождението, с които постоянно да обменяме опит и добри практики.
– Какво бихте погледнали с лупа и какво с телескоп?
Светлана Горанова: Бих искала да погледна с лупа страховете у хората, да видя от къде идват и как можем да се справим с тях. С телескоп бих искала да видя различни галактики в каквато форма си пожелая. Например сърце? Или числото Пи…
– Нещо, от което не бихте се отказали никога?
Светлана Горанова: Да търся истината. Тя е по-важна от това да сме винаги прави…
– Какво е математиката?
Светлана Горанова: Език.
