Намериха Белият град в Хондурас
Екип от учени използва нови лазерни технологии за картиране, за да заснеме един от най-отдалечените и труднодостъпни райони на Хондурас в търсене на загубения Сиудад Бланка (Ciudad Blanca) известен още като Белият град на златото и El Dorado.
Изследователи от университета в Хюстън и от Националния център по лазерно сканиране от въздуха (NCALM) облетяха над териториите на Москития с малък самолет, заснемайки с милиарди лазерни импулси терена и създавайки дигитална 3D карта на мястото, което иначе е джунгла.
Под девствените джунгли в района Москития учените откриват руини, за които мислят, че са изгубеният град. Според легендите Белият град е бил пълен със злато. Затова конкистадорите са го търсели още през 16-и век. Златният град е развинтвал фантазията на поколения наред. За първи път легендата е записана от Ернан Кортес, който през 1526 г. по-малко от пет години след изчезването на ацтеките, пристига в Трухийо, на северния бряг на Хондурас, за да подчини местното население. Кортес споменава и за митичния град Хуейтапалан, чието име в превод означава Старата земя на червената пръст. Това са първите записи, отнасящи се до Белия град. Няма доказателства за това Кортес да се е опитвал да търси изгубения град около 20 години по-късно, през 1544 г., епископът на Хондурас Кристобол де Педраса пише до испанския крал писмо, в което разказва за вълнуващо пътешествие до крайбрежните джунгли на Хондурас. С живописен език епископът разпалено разказва историята, предадена му от неговия водач, за тайнствения град от злато.
Легендата се разраства и Белият град става част от централноамериканската митология, като често мястото е споменавано като родина на бога на ацтеките Кетцалкоатл, за който пък се твърди, че е създал човека и бил повелител на стихиите. Не малко пътешественици и авиатори са разказвали по-късно, че някъде в джунглите на Хондурас има остатъци от стар град. Мнозина съобщават, че са виждали и златни фигурки, както и скулптури от бял камък, дали и името на града.
Следват няколко експедиции до там от различни пътешественици, особено по времето на двете световни войни. Професионалните археолози обаче остават скептични, защото всеки път, когато бива съобщавано за откриването на Белия град, последващите експедиции не намират мястото и няма резултати.
Местните индианци пазят също легендата за изгубения град, но според техните вярвания влизането в него би донесло нещастие, защото мястото е обитавано от боговете.
През последните години интересът към мястото отново е налице.
При последното изследване обаче учените залагат на съвременните изследователски методи и използват различни техники от използвани от първите испански заселници. Сега археолозите летяха над района с малък самолет и изучаваха терена с лазерни импулси. Така създадоха триизмерна карта на топологията под дърветата. Това е един от първите случаи, в които се прилага методът LiDAR за картографиране на древни руини. Освен за археология този вид лазерно изследване е подходящ за картографиране на райони на бедствия, за военно разузнаване, за проследяване на ерозията под реките и в плитките части на океана. Методът е използван за археологични изследвания от американски специалисти в Белиз още през 2009 г. Технологията открива разлики във височината, по-малки от 10 см.
След като е събран материал с данните са създадени 3D дигитални карти, от които се вижда създадения от хората централен площад на изгубения град. Заснета е територия от 60 квадратни мили гора, със самолети Чесна, на които са били и уредите. Данните били изпращани в лабораториите в Хюстън.
Това е първият случай, в който новата технология LiDAR е използвана за изучаване на археологически находки.
Руините в Хондурас са открити с помощта на частни инвестиции по инициатива на американеца Стивън Елкинс. Той е запознал с идеята и хондураското правителство, но от него не са проявили интерес. Инженери от американската Националната научна фондация
са изследвали няколко дена терен с площ 160 кв. км в джунглата. Те са изпращали снимките на един от създателите на системите LiDAR Бил Картър в края на всеки ден. Именно той открива първите признаци за създадени от човек конструкции. Той изпраща анализа си на археолози в Хондурас, които се съгласяват с изводите му. Сега Елкинс и екип от хондураски учени ще посетят на място руините, за да определят възрастта им.
Ако се потвърдят резултатите за откриването на Белия град, находката ще бъде съизмерима с откриването на археологически обекти като Мачу Пикчу, а легендата за El Dorado – градът на златото, ще се превърна в истина. Новината за първите успешни стъпки в разкриването на Белия златен град бе приветствана от президента на Хондурас Порфирио Лобо, който пожела лично да пристигне на мястото, картирано от учените, за да види находките.
Американският национален център по лазерно сканиране от въздуха (NCALM) обединява работата на университетите Хюстън и Бъркли.
Ето с какво разполагат
1. Самолет Чесна 337 Skymaster, с който се лети на височина от около 600 метра.
2. Топографски LiDAR близък до инфрачервения спектър GEMINI 167 kHz IR.
3. Батиметричен/топографски Skymaster в челения спектър AQUARIUS Green
4. Камера DiMAC 60 MP , която е със среден формат за вертикално заснемане. Камерата разполага с най-добрия за класа си филтър Bayer CCD (8984 x 6732 ефективни пиксели). При заснемане от височина от 1000 м може да направи качествени снимки на детайли с големина под 10 сантиметра на терена.
5. Хиперспектрален спектрометър CASI 1500 288 ленти. Спектрометърът е способен да различи вълни с дължини между ултравиолетовото и инфрачервеното. Технологията може да даде данни за растителните видове, за състоянието на реколтата, както и да служи за изследване на съществуването на минерални и нефени находища.
6. Лазерен скенер TLS
7. Наземно и въздушно GPS оборудване
Повече информация по темата:
Аспарух Камбуров, Технологията LiDAR и нейното приложение за наземно 3D лазерно сканиране, сп. Геомедия, бр. 2, 2010 г., https://www.geomedia.bg/index.php/article:369
Ст. н. с. д-р инж. Иван Кацарски, Семинар по фотограметрия в Балкана, сп. Геомедия, бр. 4, 2009 г., https://www.geomedia.bg/index.php/article:279
Facility and Resources, Geosensing Systems Ingeneering, NCALM, https://www.ncalm.cive.uh.edu/assets/publications/NCALMFacilityDec2011.pdf
Тази схема показва възможностите за получаване на информация при височина на летене 500 метра, честота 70 kHz, ъгъл на сканиране ± 21º/45 Hz.
