Улрих Боес завършва университета в Щутгарт, Германия, специалност Кибернетика (Technical Cybernetics) през 1979 г. Работи последователно по различни изследователски и индустриални проекти, както и в Европейската комисия, където отговаря за географските информационни системи и интернет. Споделя опита си като лектор в областта на електронната търговия и бизнес, уебтехнологиите, управлението и европейските фондове. Той е един от най-активните радетели за създаването на пространствена инфраструктура на данни в Югоизточна Европа. Основава и председателства AGISEE – Асоциацията за геопространствена информация в Югоизточна Европа (agisee.org). Работи заедно с редица международни организации в областта на GIS като Отворения геопространствен консорциум OGC, Параевропейската организация за географска информация Eurogi, EuroGeographics. През 2000 г. Улрих Боес се премества в България, след като професионално е бил свързан със страната. Казва, че българите са интелигентни хора и именно те са го мотивирали да дойде да работи тук.
Каква е компанията ви и как решихте да се установите в България?
Създадох компанията URSIT като консултантска в областта на информационното общество, географските информационни системи GIS и инфраструктурата за пространствени данни SDI, и през годините работихме по много проекти в България, повечето финансирани от българското правителство, от европейски програми или за чуждестранни клиенти. Открих, че консултирането не е популярна услуга в България и българските организации с охота биха говорили с нас, но не биха платили за консултантските услуги. Много пъти сме получавали обещания, които не са били изпълнявани. В резултат днес нашият фокус се премести към територията на бивша Югославия, където имаме няколко проекта. След толкова години работа в България имаме чувството, че никой не е пророк в собствената си страна.
През 2004 г. създадохме Асоциацията за геопространствена информация за Югоизточна Европа като продължение на един европейски проект, който ни показа големия интерес и нужда от по-добро използване на геопространствените данни в Югоизточните европейски страни. В някаква степен целта беше да се постигне и по-добро сътрудничество между страните в региона, въпреки историческите и езиковите бариери, които и до днес стоят. Например България и Сърбия малко си сътрудничат и усещам и до днес напрежение от миналото, което според мен отдавна би трябвало да е преодоляно. Искам да подчертая, че нашата асоциация е за всички страни в Югоизточна Европа – не само за България, макар че тя е регистрирана именно тук и имаме силна българска група.
Що се отнася до бизнес климата в България, усещам, че между хората съществува голяма ревност и има малко желание за истинско сътрудничество. Изглежда доста често, зад хубавите думи са скрити други намерения, които целят да ограничат развитието на хората напред или поне – да се ограничи достъпът до информация. Също не виждам и голямо желание за промяна в тази посока. А промяната трябва да включва сътрудничество, отвореност, споделяне на информацията, което изглежда е доста трудно тук. Точно тази промяна е и цел на асоциацията ни и се опитваме да мотивираме хората да бъдат по-отворени и склонни към сътрудничество. За съжаление – без голям успех. Най-отворени са хората от академичните среди и трябва да кажа, че имам много добри връзки и с университетите, и с БАН. За съжаление този сектор не е много подкрепян от правителството. Научните изследвания и образованието, не само в областта на информационните технологии, са според мен най-важните области, в които трябва да се инвестира, за да се постигнат успехи в дългосрочен план.
Попитахте ме дали говоря български и трябва да призная, че не говоря свободно, за да мога изразявам мислите си. Ползвам го във всекидневието. Една от причините е, че в областта на информационните технологии почти всеки говори английски и няма много нужда или възможност да се говори на български, което е добре за хора като мен, но пък съжалявам, че не научих езика. Искам да отбележа обаче, че съм прочел доста книги за българската история и култура.
Какво мислите за българските си колеги? Какъв професионален опит имате с тях? Познавате ли много геодезисти тук? Знаете ли какви са техните проблеми по отношение на кадастъра – търговете са ограничени, държавното финансиране също, няма гарантирани средства от страна на закона?
Естествено, че съм работил с български колеги, наемам и българи във фирмата. Общото ми впечатление е, че българите са много интелигентни и креативни, но малко от тях имат желание или способност да преследват и да осъществят докрай една добра идея. Феномен, който също може да бъде обяснен с чувството за ревност, за което вече споделих. Виждам и изкушението на капитализма – да стимулира хората да търсят лесни пари, което ги кара да вярват, че се правят много пари без здрава работа, което е погрешно и води в крайна сметка до неуважение към другите.
Познавам геодезически фирми в България и техните проблеми. Същевременно не виждам лесно решение. Например, мислех, че многото проекти за изграждане на инфраструктура и пътища ще осигурят работа и на геодезистите, но се оказа, че не е точно така. Законът за геодезията и картографията беше хубава стъпка напред, но както стана ясно – не се прилага. Ще ми се да видя Агенцията за геодезия, картография и кадастър (АГКК) в една по-доминираща роля в процеса на изграждане на инфраструктурата за пространствени данни в България и в региона, особено по отношение на по-голям отворен достъп до данните, не само за кадастралните карти.
Например в Хърватия топографските данни и карти са достъпни почти за цялата територия на страната, което не може да се каже за България. За нещастие в тази област е имало дълги години на корупция, като тук нямам предвид днешното управление на агенцията. Въпреки това, ако имаше стратегия в този сектор, структурните фондове биха могли да осигурят голяма част от финансирането и АГКК би играла важна роля в прилагането на една такава стратегия. Подобна стратегия трябва да обедини на едно място собствениците на геопространствените данни и да позволи ползването им в синхрон с Дигиталната програма за Европа (Digital Agenda of Europe), която изисква отваряне на данните. Директивата INSPIRE очевидно създава такава възможност, но тя все още не е приложена в България. Сътрудничеството между министерствата също трябва да е по-добро, за да се ползват по-лесно географските данни.
Има много европейски организации в областта на геодезията – Eurogeographics, CLGE, Permanent Committee Cadastre… Как биха могли те да помогнат на българската работна среда? Вие сте работили по инициативата INSPIRE. Докъде сме го докарали? Смятате ли, че за да се случи нещо в България винаги се нуждаем от сериозно въздействие от вън – от Европейския съюз или от друг?
Изброените европейски организации могат много да помогнат като опит на България и да подкрепят страната. Целта на нашата асоциация е да работим с тях, за да посеем и тук опита им, който да даде резултати. Имаме добро сътрудничество с много организации. Не бива да забравяме FIG. АГКК са членове на FIG и на Eurogeographics, както и на ICA. Напоследък съм много радостен от създаването и развитието на Българската картографска асоциация. Въпреки всичко изглежда ползата от тези организации е доста малка заради гореизброените проблеми. Ние работим главно с отворения консорциум за геопространствени данни и системи (OGC) и ползваме геопространствени стандарти, които са ключови в областта.
Не бих искал да казвам, че България се нуждае от намеса от външни организации, става дума по-скоро за съвет, идващ от тези организации. Те имат голям международен опит в други страни, който може да бъде полезен и за България. Може би е добра идея тези международни асоциации да се съберат и да изготвят насоки за осъществяването на план за развитието на геопространствените и местните данни в България. Необходима е и достатъчна поддръжка от страна на правителството за осъществяване на тази стратегия. Все пак българите решават какво да направят, за да постигнат някаква промяна.
Имаме европейска директива 2007/2/EC. Как може да я приложим тук? Какво повече можем да направим? Какви са най-големите предизвикателства пред България, за да заработи тази инициатива тук?
Европейската директива 2007/2/EC се нарича популярно INSPIRE и нейното прилагане в България беше проблем от самото начало. По мое лично мнение АГКК трябва да бъде ангажирана с прилагането на INSPIRE, но по финансови причини беше създадена група, която и до днес е натоварена с прилагането на директивата. На тази група обаче й липсват както компетенции в областта, така и ресурси, а отделно – няма и достатъчно авторитет вътре в страната, който да я накара да заработи истински. Също мисля, че целите на INSPIRE нямат особено политическо значение за България, което да накара и политиците да помислят сериозно по този въпрос и да подобрят положението. В България много пари просто изчезнаха в първите години на инициативата, което е много добре описано в една статия на сп. „Тема“ от онова време.
В началото INSPIRE в България беше за ограничен кръг хора и затова, например, нашата асоциация никога не беше канена да участва в дейностите по нейното реализиране. Миналата година Съюзът на геодезистите и земеустроителите в България поде нова кампания за стимулиране на работата в тази посока и ни покани да участваме. Но след първата среща изглежда, че всичко отново утихна.
Смятате ли, че един ден би било възможно да съществува единен закон в областта на кадастъра, който да действа например на цялата територия на Европейския съюз?
Този въпрос е по-скоро политически. В Европа съществуват различни кадастрални системи и имотни регистри, които са много добре разработени (главно в Западна Европа и страни като Хърватия или Сърбия) и би било много трудно и скъпо да се хармонизират всички тези системи. Въпреки това се появяват инициативи и проекти като Европейската служба за информация от поземлените регистри EULIS (European Land Information Service). Системата доставя онлайн информация за регистрираните клиенти. Европейският поземлен регистър разполага с полезна информация за поземлените права и собственост, както и речник с терминология. В момента шест държави участват в проекта, а България не е сред тях.
Тази година вие огласихте позицията си за националния парк Витоша. Какво мислите днес по този въпрос? Смятате ли се за един вид екоактивист?
България има прекрасна природа, която, поне на теория, е добре защитена и има много национални и природни паркове. Радвам се да наблюдавам напредъка на страната по инициативата Натура 2000. Тази природа обаче е застрашена от икономически интереси, които целят главно масов туризъм и липсва план за устойчивото развитие на тези пространства, които могат да се разработват в хармония с екологичните, обществени и икономическите интереси едновременно. Има много възможности за развитие на алтернативен туризъм, които не се взимат под внимание. Повече от щастлив съм да видя как силното гражданско движение и неправителствените организации използват закона, за да опазят природата от чисто икономическите интереси и как карат правителството да се отчита, както стана със случаите с Рила и Витоша например.
Директивата INSPIRE би помогнала в тази посока, защото тя изисква достъп до данните и предоставя безплатен достъп до мета данните и услугите, които могат да покажат например къде са границите на защитените територии, в които е забранено строителството. Вярвам, че в дългосрочен план защитата на природата и на околната среда ще донесе повече ползи за България, отколкото бързото развитие на масовия туризъм. Дори смятам, че опазването на природата би допринесло за завръщането на напусналите родината си българи.
Работите в областта на GIS и SDI. Лесно ли получавате геопространствени данни в България? Работите ли добре с българските си колеги и с българското правителство?
Целта на нашата асоциация е да промотира използването на пространствени данни, но ние не работим директно с тези данни. От колеги знам, че е много трудно да се получат пространствени данни, макар такива да съществуват за много места, но те са частично скрити или не актуализирани. Някои страни от Западните Балкани като Хърватия и Сърбия са по-напред в това отношение.
Смятам, че работим добре с българските ни колеги, особено с хората от академичните среди, както вече споменах, както и с хората от АГКК.
Един от последните ви проекти е за Косово. Какво може да определите като най-интересно в тази нова държава? Вие познавате добре Балканите. Смятате ли, че атмосферата тук е по-различна от тази на запад и как точно?
Косово е много интересна страна и съм чувал някои хора да я сравняват с България отпреди 20 години. Знам, че много българи се интересуват от Косово и имат проекти там. Моето впечатление е, че косоварите силно се гордеят със своята независимост и работят здраво, за да построят страната си, което не е лесна задача. Всеки път когато ходя там – виждам някакви подобрения. Но съществуват много добре известни ни проблеми – като корупцията, и се изисква много работа, за да се изгради тази страна. Вероятно най-големият проблем е да се преодолеят етническите различия – нещо типично и за другите балкански страни.
Вие сте сътрудник на списанието GIM-International за България. Какво бихте искали да обясните на Западния свят за българите и България? Професионално и лично?
Всъщност не мога да кажа, че работя за GIM International за България, а по-скоро за цяла Югоизточна Европа и най-вече пиша статии за конференциите, в които съм участвал. Последното подобно събитие, което съм описал, е Третата международна конференция по картография и GIS през 2011 г., на която нашата асоциация организира семинар по пространствена инфраструктура на данни SDI с разрешението и подкрепата на основния организатор УАСГ, който е водещ субект в Българската картографска асоциация.
Иначе онова, в което искам да убедя читателите на GIM International, са постиженията на страни като България и също да обясня, че тези държави се нуждаят от по-голяма подкрепа за съществуващите и новите инициативи. Също искам и светът да разбере за добрите идеи, които се раждат тук.
