1. Значение на устройството натериторията
Устройството на територията трябва да се разглежда като комплексна дейност, чиято цел е да постигне най-ефективна организация на територията. Оптималното разполагане на обектите на материалното производство и непроизводствената сфера обединява природните дадености и насоките на развитие с оглед създаване на хармонична жизнена среда.
2. Законодателство в тази област
Изключително голямо значение за развитието на държавата и нейния просперитет е налагало непрекъснато търсене на най-добрите закони за устройство на територията. Всеки един от тях носи субективизма на своето време, но всички като цяло определят конкретни правила за стопанисване на територията, като засягат най-вече населените места (НМ).
Така са били създавани, приемани, изменяни и действали следните закони:
– 1941 година – Закон за комасацията;
– 1897 година – Закон за благоустройство;
– 1941 година – Закон за национално стопанство и благоустройство;
– 1947 година – Закон за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ);
– 1972 година – Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) и Правилник за неговото приложение (ППЗТСУ).
Съществени изменения и допълнения са направени в ЗТСУ през 1977г., когато е поставен въпросът за обособяване на икономически независими териториални единици – селищни системи.
Практиката и времето показваха доколко целесъобразен е бил такъв подход.
От 31.03.2001 г. влиза в сила Закон за устройство на територията (ЗУТ). Към него няма правилник за приложението му, а наредби.
Чл. 1 от ЗУТ. С този закон се урежда устройството на територията на Република България, което обхваща:
– Дейности по използване, опазване и застрояване на поземлени имоти в съответствие с предназначението им по действащите устройствени схеми и планове;
– Технически и административни дейности и актове за създаването на устройствени схеми и планове, включително и за тяхното реализиране.
Към ЗУТ са разработени 14 наредби. По-важни за проектантите по регулации и вертикално планиране са № 4, 5, 8 и т.н.
3. Предназначение на териториите и поземлените имоти чл. 7 и 8. Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са:
– Урбанизирани територии – населени места и селищни образувания, както и урегулирани поземлени имоти извън тях, предназначени за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни и развлекателни функции. Урбанизирани територии са и тези, предназначени за паркове и градини, транспорт, за техническа инфраструктура, паркинги, бензиностанции, със специално значение и други;
– Земеделски територии – предназначени за обработваеми земи (ниви, овощни градини, зеленчукови градини, както и териториите за инфраструктурни обекти, канали за напояване, системи и т.н.);
– Горски територии – предназначени за гори (дървопроизводителни, защитни (горски пояси), рекреационни и други) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали, оврази, дерета и други на горската територия);
– Защитени територии – предназначени за природозащита (национални паркове, природни резервати, забележителности и паркове, поддържащи резервати, защитени местности, буферни зони, дюни, влажни земи, водни площи, крайбрежни ивици), за опазване на обекти на културно-историческото наследство (археологически, исторически или архитектурни резервати, отделни квартали или сгради, както и поземлени имоти с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение);
– Нарушени територии – предназначени за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, депа за отпадъци, хвостохранилища, свлачища, срутища и други.
4. Видове устройствени планове(УП)
Със закона за устройство на територията (чл. 103 от ЗУТ) се регламентират следните устройствени планове:
– Общи устройствени планове (ОУП);
– Подробни устройствени планове (ПУП).
ОУП определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части от териториите, обхванати от плана.
ПУП определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана.
Всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен, ако има такава. В тези случаи УП представлява по отношение на тях по-пълна, поподробна и конкретна разработка. Устройствени схеми (УС) нямат пряко инвестиционно приложение (чл. 102).
Устройствените схеми могат да се разработват за територията на цялата страна, на една или повече области или група съседни области. Тяхната цел е да се осигури съответстващо социално-икономическо развитие при гаранти-рано запазване на околната среда (чл. 99).
По същество устройствените схеми са комплексни (за цялата територия в различни аспекти) и специализирани (за решаване на отделни устройствени проблеми за цялата територия или на регионално, областно и междуобластно ниво).
При разработване на УС естествено водеща е Националната комплексна устройствена схема (чл. 100). С районните устройствени схеми се определят изискванията към устройство на териториите, обща структура, бъдещо разположение и развитие на населените места в района, центровете с регионално и национално значение, както и на техническата инфраструктура, мрежи комуникации (чл. 101).
Предвижданията за одобрените УС са задължителни за по-следващите общи и подробни разработки, те служат за основание при кандидатстване на областните и общинските администрации за субсидии от бюджета за устройствени дейности (чл. 102).
4.1. Общи устройствени планове (ОУП) са основа на цялостното устройство на общините, на части от тях или на отделни населени места и техните землища, във всички аспекти на развитие.
Неразделна част от ОУП са правилата и нормативите за тяхното прилагане, които се разработват в съответствие с член 13 от ЗУТ, относно правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Общият устройствен план няма пряко приложение за разрешаване на строителство (в чл. 105, 106, 107 от ЗУТ).
Територията, предмет на ОУП, може да не съвпада със землището на града.
С ОУП се установяват териториите по смисъла на чл.7 от ЗУТ, техният режим на устройство, със съответните правила и нормативи, разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, териториите – държавна и общинска публична собственост и устройството им. Установяват се и се отразяват върху плана територии с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и се набелязват мерки за превенция и защита. Правят се икономически обосновки за перспективното развитие, включително и за териториите с ландшафтно устройство и естетическо оформяне.
ЗУТ чл.110, 112, 108; ПУП; РУП чл.113.
4.2. Подробни устройствени планове (ПУП)
Предвижданията на ПУП са задължителни за инвестиционното проектиране. С ПУП се постановява конкретното устройство и застрояване в НМ, землищата им и урбанизираните територии.
ПУП се придружават от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационнотранспортната мрежа, за В и К, за електрификация, за топлоснабдяване, за газоснабдяване, за геоложки проучвания, за зелени системи (ако е необходимо), за далекосъобщения и други. С плановете за регулация се определят напречните профили на улиците (структурните им и технически елементи) и сервитутните ивици на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, ако има такава извън уличната регулация. ПУП за един или повече квартали се придружават от планове за вертикално планиране (чл. 108, ал. 3 от ЗУТ), а в случай на промяна на уличната регулация и от схема на уличната мрежа, напречни профили и схема на техническата инфраструктура.
ПУП се придружават от правилата и нормативите за тяхното прилагане, изработени в съответствие с Наредбата по член 13 от ЗУТ и се одобряват заедно с ПУП. Ако има разработен и одобрен общ градоустройствен план, с който са приети правила и нормативи, горното изискване отпада, тъй като утвърденият ОУП е задължителен за следващите етапи на проектиране.
Подробните устройствени планове са:
– План за регулация и застрояване (ПРЗ) – план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване;
– План за застрояване (ПЗ) – разработва се само при наличие на действащи ПР или ПУР;
– Работен устройствен план (РУП)
– план за застрояване и силуетно оформяне. Собствениците на поземлените имоти се обезпечават за вредите, причинени от прилагането на ПУП и плановете за вертикално планиране съгласно с чл. 210 от ЗУТ.
5. Съответствие между плановете за вертикално и хоризонтално планиране. Фази на проектиране:
Подробните устройствени планове се обосновават и изработват при спазване на съответствието между хоризонтално и вертикално планиране (ВП), както следва:
А. Предварителен проект
- План за регулация и застрояване (ПРЗ) – план-схема за ВП към ПРЗ;
- План за регулация (РП) – план-схема за ВП към ПР;
- План за улична регулация (ПУР)
– план-схема за ВП към ПУР;
4. План за застрояване (ПЗ) – план-схема за ВП към ПЗ;
Б. Работен устройствен план (РП) – Работен план за ВП
Проектите за вертикално планиране в строителството /инвестиционно проучване и проектиране/ се разработват съгласно с част Геодезическа (геодезически проекти) от Наредба №4 за инвестиционните проекти в следните фази:
– идеен проект (ИП);
– технически проект (ТП);
– работен проект (РП).
Проектите за вертикално планиране, трасировъчен план, организация на движението, изчисление на земни маси, за улици, паркинги и кръстовища се изработват съгласно с изискванията на Наредба №4, Наредба №5, Инструкция за изработване, прилагане, поддържане на планове за вертикално планиране, Норми за проектиране на улици на МРРБ, част Приложна геодезия – улици.
6. Същност и цели на регулациите – единна градоустройствена форма, средство и документ за реализация в техническо, юридическо и икономическо отношение на проектирането, строителството и имуществените мероприятия на държавата, обществени организации и частни лица.
7. Същност и цели на вертикалното планиране – инженерно-техническо мероприятие, с което се преустройва релефът на проектираната територия, целящо обезпечаване на функционалността на решението.
С вертикалното планиране се осигурява оптимална функционална връзка между сградите, комуникациите, техническата надземна и подземна инфраструктура при гарантирано и сигурно отвеждане на повърхностните води към естествените и изградени водоприемници и съобразяване с геоложките условия.
Вертикалното планиране цели моделирането на проектния терен и в зелени площи. Създават се непрекъснати или вертикално прекъснати системи (чрез подпорни стени, стъпала), състоящи се от линейни и площни зони, затова понякога се говори за линейно (чрез надлъжни и напречни профили) и площно (кръстовища, паркинги, вътрешноквартално пространство, зелени площи) вертикално планиране.
Естествено е, освен осигуряване на функционалността на отделните решения, да се гарантират нормативните земни покрития над подземните проводи и съоръжения.
Цялостното вертикално решение на проекта завършва с изработването на количествено–стойностна сметка, с която се доказва икономическата ефективност на извършените земни работи и благоустрояването на територията – предмет на проекта.
ДЕЙСТВАЩИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ В ОБЛАСТТА НА КАДАСТЪРА, ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА КЪМ 1.VI.2007г.
I. КАДАСТЪР И ИМОТЕН РЕГИСТЪР
ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР, обн. ДВ, бр. 34 от 2000 г.; изм. бр. 45 от 2002 г.; изм. бр. 99 от 2002 г.; изм. и доп. бр. 36 от 2004 г.; изм. бр. 39 от 2005 г.; изм. бр. 105 от 2005 г.; изм. бр. 29 от 2006 г.; изм. ДВ, бр. 30 от 2006 г.
Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, обн. ДВ, бр. 41 от 2005 г., изм. ДВ, бр. 16 от 2006 г.
Наредба № 15 за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра, обн. ДВ, бр. 71 от 2001 г., изм. ДВ, 16 от 2006 г.
Наредба № 19 за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри, обн. ДВ, бр. 2 от 2002 г.; изм. ДВ, бр. 16 от 2006 г.
Наредба № 3 за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, обн. ДВ, бр. 19 от 2001 г., изм. ДВ, бр. 15 от 2006 г.
Наредба № 1 за предоставяне на данни от органите на данъчната администрация на агенцията по кадастъра, обн. ДВ, бр. 28 от 2004 г.
Наредба № 2 за воденето и съхраняването на имотния регистър, обн. ДВ, бр. 39 от 2005 г.
Наредба № 5 за структурата на записа в цифров вид на кадастралните планове и карти, регулационните планове и плановете на почвените категории, обн. ДВ, бр. 56 от 1999 г.
Условни знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени терени – мащаби 1:1000 и 1:500, издадени от Министерството на териториалното развитие и строителството, управление „Кадастър и геодезия“ през 1993 г.
Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, (загл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Отразена деноминацията от 5.07.1999 г. обн. ДВ. бр.94 от 1998 г., попр. ДВ. бр.110 от 1998 г., доп. ДВ. бр.55 от 1999 г., изм. ДВ. бр.41 от 2000 г., изм. ДВ. бр.99 от 2001 г., доп. ДВ. бр.99 от 2002 г., изм. ДВ. бр.114 от 2003 г., изм. ДВ. бр.20 от 2004 г., изм. ДВ. бр.107 от 2004 г., попр. ДВ. бр.108 от 2004 г., изм. ДВ. бр.98 от 2005 г., изм. ДВ. бр.105 от 2005 г., изм. ДВ. бр.77 от 2006 г., изм. ДВ. бр.13 от 2007 г.
Наредба № 12 за условията и реда за създаване и поддържане на регистър на лозарските стопанства и специализирана карта на лозята, обн. ДВ, бр. 86 от 2005 г.
Наредба № 18 за съдържанието, условията и реда за създаване и поддържане на специализираните карти и регистри за изградената от оператори далекосъобщителна инфраструктура, обн. ДВ, бр. 53 от 2005 г.
II. ГЕОДЕЗИЗИЯ И КАРТОГРАФИЯ
ЗАКОН ЗА ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА, обн. ДВ, бр. 29 от 2006 г.
Наредба № 3 за транслитерация на българските географски имена на латиница, обн. ДВ, бр. 94 от 2006 г.
Наредба № 6 за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език, обн. ДВ, бр.60 от 1995 г., доп. ДВ, бр.72 от 1995 г., доп. ДВ, бр.106 от 1995 г., доп. ДВ, бр.4 от 1999 г.
Инструкция за създаване и поддържане на геодезически мрежи с местно предназначение, издадена през 1986 г. от ГУГКК.
Инструкция за определяне на координатите на геодезически точки чрез глобална позиционираща система (GPS), издадена през 1995 г. от МТРС.
Инструкция за нивелация I и II клас, издадена през 1980 г. от ГУГКК.
Инструкция за изработване на едромащабни топографски карти в мащаби 1:10000, 1:5000 и 1:2000 и за обновяване на едромащабната топографска карта в мащаби 1:10000 и 1:5000, издадена през 1985 г. от ГУГКК.
Упътване за изготвяне на издателски оригинали за едромащабните топографски карти на Република България в мащаби 1:10000, 1:5000 и 1:2000, издадено през 1975 г.
Упътване за аерофотоснимане, издадено през 1993 г. от МТРС.
Инструкция за геодезическите работи по прилагане на подробните градоустройствени планове на населените места и други селищни територии, издадена през 1978 г. от ГУГКК.
Инструкция за геодезическите работи при поддържане на подробните градоустройствени планове, издадена през 1988 г. от ГУГКК.
Инструкция за изработване, поддържане и обновяване на нивелационни планове, издадена през 1988 г. от ГУГКК.
Инструкция за изработване, прилагане и поддържане на планове за вертикално планиране, издадена през 1998 г. от МТРС.
Инструкция и условни знаци за изработване и поддържане на планове на подземни проводи и съоръжения, издадена през 1984 г. от ГУГКК.
Инструкция за трасиране на строителни мрежи, издадена през 1980 г. от ГУГКК.
Инструкция за изследване на деформациите на сгради и съоръжения чрез геодезически методи, издадена през 1980 г. от ГУГКК.
Условни знаци за едромащабни топографски карти в мащаб 1:10000, 1:5000 и 1:2000, издадена през 1993 г. от МТРС.
През 2007 г. Агенцията по геодезия, картография и кадастър ще продължи да разработва нови и да актуализира действащите нормативни актове, както следва:
1. КАДАСТЪР
Проект на Наредба за обмен на данни между кадастъра и имотния регистър.
Проект на Наредба за създаване, поддържане и ползване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, както и пряк достъп до данните в тях.
Проект на Наредба за предоставяне на кадастрални данни. Изменение и допълнение на Наредба № 3 за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра.
Изменение и допълнение на Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
2. ГЕОДЕЗИЯ И КАРТОГРАФИЯ
Проект на ПМС за определяне и въвеждане на Българска геодезическа система 2005 за територията на Република България.
Проект на Наредба за реализация и поддръжка на българската геодезическа система.
Изработване на проект на Методика за преобразуване на съществуващите на територията на страната геодезически и картографски материали и данни в БГС 2005.
Агенцията по геодезия, картография и кадастър публикува всички действащи нормативни актове в областта на геодезията, картографията и кадастъра в интернет-страницата на Агенцията, както и проектите на нови или за актуализирани актове.
Агенцията по геодезия, картография и кадастър подкрепя инициативата за издаване на това специализирано списание. Очакваме чрез тази рубрика да се създаде диалог, въз основа на коментари по действащите или нови нормативни актове в областта на геодезията, картографията и кадастъра и да се предоставят конкретни бележки и становища по тях в резултат от прилагането им.
