Публикуваме текст в памет на проф. Людмила Огородова, изпратен ни от Геодезическия факултет на УАСГ
На 5 февруари 2018 г. на 85 годишна възраст почина професор-геодезистът Людмила Валентиновна Огородова, специалист по теория на фигурата на Земята и геодезическа гравиметрия, висша геодезия, лауреат на награда „Ф. Н. Красовски“ (2004 г.).
Л. В. Огородова завършва Московския държавен университет по геодезия и картография (МИИГАиК) през 1956 г., специалност „Астрономо-геодезия“. Дипломната си работа за определяне на формата на Земята, въз основа на изучаване на нейното въртене, разработва под ръководството на проф. М. К. Вентцел. След това тя работи по разпределение в Източно-Сибирското аерогеодезическо предприятие, при триангулачните дейности в Амурска област, където става инженер на отряда. През 1963 г. се връща в института като аспирант в катедра „Висша геодезия“, неин научен ръководител става В. В. Бровар. Защитата на дисертацията й за отчитане влиянието на аномалиите на силата на тежестта в далечните зони, при определяне на характеристиките на гравитационното поле е през 1968 г. След аспирантурата Людмила Валентиновна, в качеството си на младши научен сътрудник на МИИГАиК, се занимава с обработката на първите снимки на обратната страна на Луната. Скоро след това, Людмила Валентиновна е приета за асистент в катедра „Висша геодезия“. През 1971 г. е избрана на длъжност доцент, година по-късно получава научно звание „доцент“; през 2000 г. става професор в същата катедра.
В началото тя е водела лабораторни занятия по „Теория на фигурата на Земята“ на новата тогава специалност „Космическа геодезия“, съвместно с проф. В. В. Бровар, основател на този курс. Освен „Теория на фигурата на Земята“ преподава курс „Висша геодезия“ на всички специалности, редовно и задочно обучение в геодезическия факултет, разработва много учебни програми на учебни курсове в катедрата, лятото води учебни практики.
Л. В. Огородова е автор на множество учебни пособия и няколко учебника: „Гравиметрия“ за специалност „Приложна геодезия“ [1] и „Гравиметрия“ за специалност „Астрономо-геодезия“ [2], станали класика. В „Ръководство по висша геодезия“ [3], Л. В. Огородова написва три глави посветени на астрономо-гравиметричната нивелация, изчисляването на нормални височини и за редукционните задачи – тези раздели запазват своето практическо значение и до наши дни. Учебникът „Висша геодезия“ [4] е последният в областта на теоретичната геодезия. Под ръководството на Л. В. Огородова, върху материали за „московската атракция“[1] е показана възможност за пренасяне на нормалните височини с помощта на спътникова нивелация с точност около 2 см.
В няколко статии на Л. В. Огородова се разглеждат основни понятия от съвременната физическа геодезия. Показано е, че всяка нивоповърхнина, пресичаща физическата земна повърхност, може да се разглежда като обобщена повърхнина на Земята – геоид. Такова разбиране за геоида произтича от задачите на геодезията и теорията на М. С. Молоденски.
В последните си статии тя разработва прост и удобен начин за изчисляване на геодезическата ширина и височина от пространствени декартови координати. В основата на този приблизителен, но много точен метод, в близост до земната повърхност, стои съображението, че геодезическата височина е слабо „чувствителна“ към неточности в геодезическата ширина на точката, условно лежаща на някой „въздушен“ елипсоид, имащ същата сплеснатост, като на референтния елипсоид, преминаващ през точката на изчисление.
През март 2017 г. Л. В. Огородова приключва своята преподавателска дейност в МИИГАиК, но не спира своята работа: за половин година тя написва историята на катедра „Висша геодезия“. За последните поколения руски геодезисти Людмила Валентиновна се оказа вечна и неприкосновена величина, с нейната загуба геодезията загуби един от класиците си.
- Огородова Л. В., Шимбирев Б. П., Юзефович А. П. Гравиметрия. М.: Недра, 1978, 326 с.
- Огородова Л. В., Юзефович А. П. Гравиметрия. М.: Недра, 1980, 320 с.
- Яковлев Н. В., Беспалов Н. А., Глумов В. П., Карпушин Ю. Г., Мерзенин А. В., Огородова Л. В., Пеллинен Л. П. Практикум по высшей геодезии. М.: Недра, 368 с.
- Огородова Л. В. Высшая геодезия. Часть III. Теоретическая геодезия. – М.: Геодезкартиздат, 2006. 384 с.
Автори:
Виктор Валерьевич Попадьев, доцент, кандидат на науките, инженер, катедра „Висша геодезия”, МИИГАиК
Александр Павлович Юзефович, професор, кандидат на науките, инженер, катедра „Висша геодезия”, МИИГАиК
[1] „Московската атракция“ е силно аномален район, с големи отклонения на отвесната линия, открити от руския астроном-геодезист Б. Я. Швейцер през XIX век.