Доц. д-р инж. Венета Коцева, Фондация “Европейска София”
Известно е, че архитектурата и строителството са области от материалната и духовната дейност. Те имат за цел да създават благоприятна изкуствена среда за живота на отделния човек и за обществото като цяло. Най-краткото определение за архитектурата е “овладяно пространство”. Овладяно чрез архитектурата като изкуство. Защото тя, архитектурата, в това число и ландшафтната архитектура, оказват върху човека силно емоционално въздействие както с организацията на пространствата, така и с формите на обемите.
Актуален ли е новият градоустройствен план на София?
В София през последните 10-15 години се строи с такива темпове и мащаби, с каквито никога досега не се е строило в България.
Последната фотограметрична снимка от борда на самолет показа, че само през последните 10 години, от 1995 до края на 2005 г., в София са построени над 10 000 нови “билдинги”, т.е. красиви, масивни, многоетажни сгради от тухла, стоманобетон и стъкло с различно предназначение – офиси, администрации, жилища с мезонети и тризонети, като всички те са с едно, две или повече подземни нива. За всеки посетител и жител на столицата тези сгради са източник на емоция, завист, възхищение и размисъл. Тук няма да коментираме интериорните решения в новите сгради, които имат едни съвършено нов и модерен дизайн и решение, а ще акцентираме само върху няколко контрапункта за строителството и архитектурния облик на европейска София.
Последният приет градоустройствен план на София, изработен през периода 1998-2004 г. от видни наши урбанисти, архитекти и специалисти, е оразмерен с хоризонт до 2020 г. за население, достигащо в края на хоризонта 1 300 000 жители. Очевидно е, че макар и приет само преди 1-2 години, този план е вече несъответстващ на броя обитатели на столицата дори днес. София е град, който за последните 100 години е увеличил населението си над 150 пъти. Няма друго населено място, разраснало се с такива бурни темпове. Това личи и от последното преброяване на населението у нас, проведено през 2001 г. от Националния статистически институт. Следващото преброяване ще бъде през 2011 г. и тогава ще проличат някои възможни тенденции за развитие на столичния град в демографско отношение.
Налице са потоци от емигранти – от София към чужбина; налице са мигранти – от провинцията към столицата; има и трети поток от ремигранти-чужденци – от чужбина към София поради интензивните евроинтеграционни, икономически и културни връзки с държави членки на Европейския съюз и други държави. Малко са подобни примери в света за нарастване на населението в една столица.
Тук обаче се налага да напомним за проблемите на 3-милионната Атина с нейния смог и решението й за пътуване на четни дати само с автомобилите, които са с четни регистрационни номера.
Каквито и природни дадености и други капацитети да има един голям град, той трудно може да се справи с подобен ръст в разрастването си. Винаги този растеж ще бъде съпътстван с разнородни и много сложни проблеми за обитателите. Дори да се премести столицата като административен център на страната извън София проблемите на този най-голям български град си остават.
Колкото и да е различен мащабът на сравнението, аналогията е възможна: проблемите на многомилионния Ню Йорк не са по-малки от тези на столицата Вашингтон с няколкостотин хиляди жители. И транспортните връзки са елемент на архитектурата!
На първо място застават транспортните проблеми както с подземни, така и с наземни връзки; както с личен, така и с обществен транспорт. В София липсват вътрешноградски воден (както е във Вненеция) и железопътен транспорт (както е в Берлин).
София е град, в който транспортната схема отдавна изискваше да има близък и далечен обход, така наречените рингове или обиколни маршрути. Нещо повече, София отдавна трябваше да има и функциониращ метрополитен с поне няколко радиални и диаметрални маршрути и поне един околовръстен обходен маршрут. Последните са наложителни както поради международните норми за градове с население над 1 млн. жители, така и при наличната компактно застроена територия на столицата ни. Учебникарски факт е, че проектирането на метро започва 20 години преди прогнозите да предвиждат 1 млн. жители, а строителството му – 10 години преди това. Но при ограниченията за получаване на софийско жителство преди 1989 г. и хоризонтът за достигане на заветния 1 млн. обитатели се отместваше в необозримото (от тогавашна гледна точка) бъдеще. И това отлагане днес е една от най-сериозните причини за задръстванията по улиците и кръстовищата на София.
Нормативното оразмеряване на уличната мрежа в София дори извън централните й райони днес е подценено поради големия брой на МПС и липсата на гаражи и паркинги за тях. При такава ситуация леките автомобили паркират на уличните платна, по тротоарите, пред жилищните блокове, където има ограничен брой паркоместа, дори в зелените площи. Улици, мостове и кръстовища, проектирани и реализирани преди повече от 50-60 години за град с 200 000 души население, днес не могат да удовлетворяват транспортния поток в десет пъти по-многоброен град и стократно по-голяма моторизация!
София е с високи подпочвени води, затова метрополитенът се изгражда по открит способ. Затова едва ли изграждането на многоетажни подземни гаражи и паркинги е най-доброто възможно решение. Но подземни и полуподземни гаражи и/или паркинги са напълно възможни. Наложително е изграждането на многоетажни надземни паркинги и гаражи, за каквито отдавна има проекти. Всички възможности за освобождаването на териториите, заети от МПС, могат да се реализират по линията на публично-частното партньорство между община, фондации и фирми. По принцип градоустройствени нормативи у нас има. Те са залегнали в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и многобройните наредби към него. Обаче за София те се нуждаят от специални допълнения и уточнения, с които да се отговори на кризисното положение с транспортните комуникации тук – днес и сега. Това е решителна стъпка и тя би следвало да се направи преди да се стигне до почти перманентната т.нар. “транспортна тапа”, когато поради задръстванията движението ще бъде изцяло стопирано на кръстовищата и по улиците между две съседни кръстовища.
Задръстванията навсякъде водят до загуба на време, нерви, замърсяване на въздуха с изгорели газове и прах. А нали времето, здравето, екологията и хигиената в един град също са пари. И то много пари! Изцяло построените няколко големи столични улици и пробиви допринесоха много за подобряване на движението по тях и в съседство с тях. Завършването на първата линия на метрото от “Люлин” до центъра облекчи пътникопотокът, но не доведе до решително намаление в трафика на личните автомобили в това направление. Пускането на новопостроения участък на метрото от центъра до “Младост” след 1,5 години също ще облекчи голямото натоварване и ще съкрати времето за пътуване на софиянци. Частичното затваряне в централната градска част ще освободи някои улици и площади, запазвайки по-чист въздухът в центъра. Друго облекчение би настъпило, ако се реализира паркирането в крайградските зони при влизане в столицата, което пък ще натовари допълнително общественият транспорт. А той и в момента има сериозни проблеми като натовареност и регулярност! Известни са примери от други европейски столици и градове за ограничаване на пътуванията на възрастните хора в пиковите часове, когато привилегиите им за пътуване с намаление например не важат. Идеята за обособяване на велосипедните алеи и пътуванията по тях е друга възможност, но този вид транспорт у нас е без традиции, каквито има в повечето азиатски страни. А да се диша директно замърсения въздух от автомобилите при съвпадащи или паралелни трасета едва ли е най-добрата алтернатива за велосипедистите.
Известни са и други полезни идеи и решения от гледна точка на организацията на движението в София. Акумулиращият ефект от всички тях ще облекчи поне отчасти много трудното придвижване из София.
За архитектурния облик и естетиката на градската среда какво ново?
С малки изключения построените нови и многобройни сгради в София промениха до неузнаваемост архитектурния облик на града като силует и качество. Нови архитектурни решения, нови строителни материали, смели архитектурни форми и обеми, фасади от висококачествени и огледални стъкла могат да се видят на всяка улица. Всичко новопостроено само говори за една безспорно качествена промяна на архитектурата на столицата.
Не така обаче стои въпросът за жилищните комплекси с едропанелно строителство, построени преди повече от 30-40 години. Естествен е стремежът на гражданите да си подобряват жилища- та. Отначало беше остъкляването на балконите по най-различни начини, доста често и грозно. От няколко години има масова подмяна на старите дървени дограми с нови РVС- или алуминиеви дограми и поставяне на външни топлоизолации, оцветявани според желанието на собствениците, най-често в цветове, различни от този на фасадата преди ремонта и различни за всеки апартамент. Фасадите стават разпокъсани и шарени, приличащи на закърпена стара дреха. Да не говорим, че поединичната външна топлоизолация, когато не е изолирана цялата вертикала на входа или на блока, не дава пълният очакван ефект. Тук законодателството изостава с приемането на нормативните документи за регулиране и стопанисване на жилищните обекти с много собственици. В последните дни бе внесен за обществено обсъждане в залите на Народното събрание законопроектът за етажната собственост. Такъв Закон-наредба за етажната собственост, разработен от видни български юристи, начело на които е бил проф. Петко Венедиков*, съществува още от 1935 г. През 1951 г. е приет и действа до момента Законът за етажната собственост, по който няма реализирана нито една наказателна санкция, т.е. нито една глоба за лошо стопанисване или неплащане на общите разходи. Преди десетина години се заговори за проект на Столична община, съгласно който се предвиждаше изкупуване от собствениците по пазарни цени на отстъпеното право на строеж (ОПС) върху площта на жилищните блокове в комплексите. Пак тогава се обсъждаше и евентуалното продаване на ОПС върху площта на гаражните клетки или поне плащане на наеми за терените под тях. Ако тези продажби на ОПС бяха осъществени, собствеността на Столична община върху земята щеше да се запази и биха се реализирали сериозни ежегодни приходи за попълване на общинския бюджет. Подобни проектни разчети могат да се актуализират и сега. Нещо повече, постъпилите средства от заплатените ОПС и/или наеми за гаражите могат да се обособят в най-пренебрегваните дейности в София – чистотата и озеленяването.
Естетизацията на градската среда в София следва да се активизира. Столичният девиз “Расте, но не старее!” е перифразиран вече в друг “Не старее, но и не хубавее!” Много важната длъжност на главен художник или главен дизайнер на столицата следва да се възстанови на централно и на районно ниво. Засега като че ли само естетическите вкусове на собствениците на сградите са единствените, които влияят на оформлението и поддържането им. Съществува и оформление на околосградните пространства, улиците, площадите, градинките, парковете и много други места в града.
Зелените площи имат нужда не само от разширение, а и от поддържане!
Съгласно публикации на авторитетни наши ландшафтни архитекти в София средно на един жител се падат средно 35 кв.м зелена площ. Но при оразмеряване на София като едномилионен град. При двумилионен град, естествено, на един жител вече се пада два пъти по-малко. И това не е беда, като се има пред вид, че редица столици в Централна, Източна и Западна Европа като Виена, Варшава, Бер-лин, Москва, Киев и др. разполагат средно с по 20-25 кв.м зелена площ на жител. Тук същественото е как се поддържат тези зелени площи като хигиена, насаждения с цветя, декоративни храсти и дървета, пейки, перголи, детски съоръжения, фонтани, чешми, водни огледала, зоокътчета, поливане, кастрене, борба с вредителите, осветление и пр.
Реализираната идея на Столична община да раздаде на банки и посолства голяма част от градинките и фонтаните в централната част на града дава прекрасни резултати, които се виждат от хората и ги радват. Този опит следва да се разшири и извън централната зона и особено в жилищните комплекси. И тук е мястото за публично-частното партньорство между общината и гражданите. Не става дума за “ленинските съботници” отпреди 1989 г. Засаждането на нови храсти, цветя и дървета може да се реализира освен в околоблоковите пространства и в дворовете на училищата, болниците, детските градини,банки, хотели, ресторанти, офис сгради и др. В София почти няма истински интензивно поддържани зелени площи с цветни килими, при това с редуване на летни и зимни цветя. В столицата на България, която се слави като страна на розите, почти няма розариуми в парковете и градините. А там, където все пак ги има, те са в окаяно състояние. Да не говорим тук за още по-окаяното състояние на уличното озеленяване с храсти и дървета, които трябва да са газоустойчиви и да екранират от шум и прах съседните на улицата територии.
Силно пренебрегвано в София е вертикалното озеленяване по фасади и балкони, което се реализира единствено при желание от страна на отделни собственици.
В миналото подобен опит имаше само за уличните фасади на сградите по главните столични булеварди, но той е отдавна изоставен и дори забравен. Утвърден международен опит е в големите европейски градове вертикалното озеленяване на всяка сграда да е еднотипно и с предоставен материал от фирмите, сключили договори за поддържане на всяка сграда, и от общините.
Друг вид озеленяване, което е незаслужено пренебрегнато в София, е изграждането на покривни градини. Когато терените са с висока плътност на застрояване, което е оправдано от ресурсна и финансова гледна точка за всеки голям град, когато градът се задъхва от стотиците хиляди леки автомобили, крайно време е да се реализира овладяването и на покривните площи и превръщането им в приятно място за отдих – на първо време по-масово в хотелските и ресторантските комплекси. Европейският опит за покривно озеленяване се реализира предимно върху индустриални и складови сгради поради големите им площи, а също така и на градски и извънградски магистрали. Примери за това има във Франция, Белгия, Германия и др. У нас нормативно е уреден въпросът за хеликоптерните площадки върху последните етажи на сградите. Би могло да се нормира и изграждането на покривните зелени площи и да се предвидят допълнителни стимули при тяхното изграждане.
Гражданите на София обичат София, щом живеят в нея, и заслужават по-добра градска среда. Стара истина е, че когато нямаш това, което обичаш, обичаш това, което имаш! И тук обичта е предимно грижа за чистотата, красотата, достъпността. Гражданските и екологичните сдружения и фондации биха могли да съдействат активно с идеи, проекти и разработки за подобряване на архитектурния облик на нашата столица по линия на различни видове финансирания – чрез публично-частното партньорство и по линия на европейските фондове и кохезионния фонд за развитие на градовете у нас.
* Проф Петко Венедиков (1905 – 1995 г.) е баща на световно известния наш геодезист и гравиметрист чл.-кор. проф. дфмн. Ангел Венедиков (1936 – 2007 г.), по чиято методика се обработват земните приливи в целия свят.
