Защо евродепутатите (понякога) звучат като български геодезисти

В Страсбург се противопоставиха на водещия критерий най-ниска цена при обществените поръчки

Българската геодезическа общност предложи на министерството на регионалното развитие и благоустройството методика за оценяване на офертите при геодезическите услуги. Разработката беше на Асоциацията на геодезическите фирми (АГФ). Цялото предложение може да видите тук https://www.geomedia.bg/geodezia/item/6796-agf-predlozhi-nova-metodika-za-otsenka-na-geodezicheskata-rabota-pri-targovete). През последните години от геодезическата гилдия нееднократно се обръща внимание, че икономическият критерий „най-ниска цена“ за възлагане на обществените поръчки води до влошаване на качеството на свършената работа и предлаганите услуги. Въпреки че от министерството на регионалното развитие разгледаха предложението на АГФ, те не се ангажираха с конкретни действия, мотивирайки се, че „Агенцията по геодезия, картография и кадастър е възложител по смисъла на ЗОП и носи пълната отговорност за законосъобразността на взетите решения по отношение на организирането, възлагането и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки, както и за изпълнението на сключените в резултат на същите договори”.

Няколко месеца по-късно, на 4 октомври 2018 г., в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург португалският социалдемократ Карлуш Куелю представи доклад от името на комисията по вътрешния пазар, в който се казва, че „Парламентът изразява дълбоко разочарование от скоростта, с която държавите членки транспонираха директивите за обществените поръчки от 2014 г.”

Докладът е отговор на Европарламента на две съобщения и една препоръка на ЕК от 3 октомври 2017 г. за обществените поръчки. Според Еврокомисията, 55% от процедурите за възлагане на обществени поръчки все още използват най-ниската цена като единствен критерий за възлагане, вместо например за стратегически социални и екологични критерии. Много често правителствата дават за изпълнение обществените поръчки единствено на кандидатите, предложили най-ниска цена, с което пренебрегват защитата на обществения стратегически интерес. В много случаи става въпрос за протекционизъм за сметка на прозрачността при печеленето на обществените поръчки. Като цяло, Европейският парламент призова за по-добро прилагане и използване на критериите за качество при обществените поръчки.

Евродепутатите одобриха доклад за обществените поръчки на пленарно заседание с 534 гласа „за“, 54 „против“ и 15 „въздържал се“.

Депутатите искат от Европейската комисия да улесни използването на ръководствата и другите инструменти, които подпомагат държавите членки при прилагането на рамката за обществени поръчки.

Парламентът приветства факта, че много държави от ЕС са приели разпоредби за използването на критерии за качество (включително най-добро съотношение цена – качество) и насърчава тяхното систематично прилагане.

При вземането на решения за покупка възлагащите органи следва да прилагат и други критерии, а не единствено цената или икономическата ефективност, като вземат под внимание качествени, екологични и/или социални аспекти и да имат предвид цялостния жизнен цикъл на продуктите, включително тяхното въздействие върху околната среда, се казва в доклада.

„Над 250 000 публични органа в ЕС изразходват около 14% от БВП, т.е. почти 2 трилиона евро годишно за закупуване на услуги, строителни дейности и доставки“, заяви Карлуш Куелю.

Специфичните препоръки на евродепутатите към ЕК и страните членки са дълъг списък от предложения:

 – да анализират и докладват причините за прекомерното използване на най-ниската цена като първичен критерий за възлагане в редица държави от ЕС, които не отчитат качеството, устойчивостта и социалното приобщаване;

–  да използват иновативни обществени поръчки за постигане на интелигентен, екологичен и приобщаващ растеж и за укрепване на кръговата икономика;

–  да подпомагат участието на малките и средните предприятия в търговете, например чрез задължително разделяне на партиди, когато това е възможно, или чрез ограничаване на оборота, необходим за участие в тръжна процедура;

– да се стремят към бърза дигитализация на процедурите и въвеждането на електронни процеси за всички основни етапи, а именно от уведомяване, достъп до тръжни процедури и представяне до оценка, възлагане на поръчки, поръчване, фактуриране и плащане;

– да приемат национални стратегии за модернизиране на националните системи за обществени поръчки и повишаване на тяхната ефективност;

– да използват икономически ефективни инструменти за управление на договори, за подобряване на прозрачността, целостта и данните, както и за по-добро управление на обществените поръчки, като регистри на договори;

– да разработят национални планове за професионализиране, като обръщат внимание на всички нива на публичната администрация, а също и на критерии за качество като социални и екологични критерии;

В заключение Европейският парламент отбелязва, че трябва да бъде приет европейски етичен кодекс за обществените поръчки за различните участници в процеса на възлагане на обществени поръчки.

Европейският парламент също така насърчава възлагащите органи да си сътрудничат с участниците на пазара, за да разработват новаторски методологии, продукти, произведения или услуги, които все още не съществуват. Това може да послужи като стимул за българското министерство на регионалното развитие да се вслуша в предложенията на геодезистите.

Снимки Pixabay  и https://www.europarl.europa.eu

{module [180]}