Учените предупреждават за тежката криза
Близо 21 млн. лв. са необходими на БАН над утвърдената бюджетна субсидия от 59 млн. лв., за да продължи дейността си, съобщи главният научен секретар на академията проф. Владимир Димитров. Той направи разбивка на средствата, които не достигат. За обезщетения по Кодекса на труда са нужни 3 800 000 лв., за горивото за отоплението на Ботаническата градина – 466 000 лв., за абонамент на библиотеката – 1 050 000 лв., за преустройството и частичното извеждане от експлоатация на изследователския реактор – 2 млн. лв., за дължимите разходи по правителствени споразумения за извозените през 2008 г. ядрени отпадъци – 2 019 681 лв., за поддържане, развитие и научно осигуряване на хидроложките и метеорологичните наблюдения и прогнози за нуждите на българските национални институции, обществото и средствата за осведомяване и в рамките на регламентите на Световната метеорологична организация – 650 000 лв., за членски внос в Европейската организация за разработване на метеорологични спътници, осъществяваща мониторинг на времето и климата от космоса – EUMETSAT – 387 319 лв., за непрекъснат мониторинг в реално време, регистриране, обработване и архивиране на сеизмологичната информация в Националната сеизмологична служба – 460 000 лв., за екологичен мониторинг на Черно море – 267 000 лв. Общата сума е 11 100 000 лв. Като се прибавят недостигащите средства за работни заплати и осигурителни вноски за второто полугодие от 9 800 000 лв., се получава 20 900 000 лв., обобщи проф. Владимир Димитров.
Липсата ще влоши на качеството на хидрологичния, сеизмологичния, екологичния и радиологичния мониторинг, обясниха ръководителите на институтите по геофизика, метеорология и хидрология и по ядрени изследвания.
Наполовина се намалява и средната работна заплата – от 628 лв. сега става 310 лв., ако остане същият личен състав. Взимат се и по няколко дни неплатен отпуск всеки месец.
От академията коментираха, че не са изпълнени и обещанията, които премиерът Бойко Борисов е дал при протеста на БАН на 19 май – академията да стане първостепенен разпоредител на бюджета, тоест да управлява средствата си, и да се назначи финансов мениджър.
Хроничното подценяване на необходимостта от инвестиции в научната сфера през последните 20 години ще доведе до рискове и трайни щети и за държавата, и за обществото, посочи ст.н.с. дфн Николай Милошев – и.д. директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география. По думите му в краткосрочен план значително ще се влоши качеството на всекидневно предоставяната научно-оперативна информация от звената на БАН, а в дългосрочен ще се стигне до значително изоставане в технологично отношение поради липсата на инвестиции и до създаване на научен продукт значително под европейските и световните стандарти.
Няма да се изпълняват и международни ангажименти – ще се наруши режимът на работа на Регионалния телекомуникационен център София – част от глобалната метеорологична телекомуникационна система на Световната метеорологична организация, ще има смущения в информационния поток към метеорологичните служби на Българската гражданска авиация и Военновъздушните сили и метеорологичните служби на Македония, Румъния, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия, в предоставянето на данни на екоминистерството за състоянието на реките, в оперативната система за прогноза на наводненията, каза доц. Георги Корчев.
Заради липса на пари се преминава на 6-часов режим на работа в оперативните звена, учените взимат 5-дневен неплатен отпуск до края на годината, а през декември ще са без заплати. Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН няма да е в състояние да изпълнява качествено националните си приоритети – научно осигуряване на ядрената енергетика, изследвания и експертизи за ядрена безопасност на АЕЦ, обслужващи държавни институции, контрол над далечните преноси на радиоактивни и химични замърсители, анализи на радиоактивни материали от нелегален произход, алармира заместник-директорът на института д-р Митко Гайдаров.