Гравитационно поле, геоид и височинни системи 2016
Симпозиумът GGHS2016 “Gravity, Geoid and Height Systems 2016” (Гравитационно поле, геоид и височинни системи 2016) е първият съвместен симпозиум на Комисия 2 „Гравитационно поле“ на Международната асоциация по геодезия (Commission 2 Gravity Field of IAG) и Международната служба за гравитационно поле (IGFS), организиран съвместно с GGOS (Global Geodetic Observing System – Глобална геодезическа система за наблюдение) Работна област 1 „Унифицирана височинна система“. Симпозиумът се състоя в Солун, Гърция, през периода 19-23 септември 2016 г. в Аристотелевия университет.
Основните теми са насочени към методите за наблюдение, обработка и интерпретиране на земното гравитационно поле, както и приложенията им. По този начин тематиката обхваща всички области на изследвания и цели на Комисия 2 „Гравитационно поле“ на Международната асоциация по геодезия, на Международната служба за гравитационно поле и на Глобална геодезическа система за наблюдение) Работна област 1 „Унифицирана височинна система“.
Симпозиумът GGHS2016 продължава дългата история на срещите, организирани от Комисия 2 „Гравитационно поле“ на Международната асоциация по геодезия – GGG2000 (Банф, Канада), GG2002 (Солун, Гърция), GGSM2004 (Порто, Португалия), GGEO2008 (Хания, Гърция), GGHS2012 (Венеция, Италия), Първа IGFS среща 2006 (Истанбул, Турция), Първа IGFS среща 2010 (Фербанкс, САЩ), Трета IGFS среща 2014 (Шанхай, Китай).
През последното десетилетие, геодезията като цяло и моделирането на гравитационното поле в частност, бележат значителен напредък както в признаването, така и в използване на крайните им продукти от много научни дисциплини. Това се дължи главно на появата на посветените на изследване на гравитационното поле на Земята сателитни мисии, GRACE и GOCE, които донесоха нови данни за статични и вариращите във времето модели на земното гравитационно поле.
Заедно с това се забелязва напредък в традиционната наземна, въздушна и морска апаратура за гравиметрични измервания, които предполагат значителни подобрения в гравиметричните мрежи и следенето на изменения в гравитационното поле. Съвместното ползване на разнообразни данни от измервания и модели от измервания на гравитационното може да подобри познаването на Земята и протичащите промени и процеси, които са важни индикатори за промените в климата. Те дават възможност за иновативни изследвания на твърдата Земя, осигуряващи нови детайли за земната кора и мантията и техните вариации във времето. Те могат също така да дадат възможност за връзка между локалните височинни системи в една глобална, която да служи като основа за следене на вариациите в морското ниво, както и на инженерните и хидроложки проучвания.
Шест бяха сесиите на симпозиума GGHS2016: Настоящи и бъдещи спътникови гравиметрични мисии; Глобално моделиране на гравитационното поле; Локални/регионални методи и модели за определяне на геоида; Абсолютна и релативна гравиметрия: наблюдения и методи; Височинни системи и унифициране; Алтиметрия, пренос на маси и имащи отношение към климата процеси.
В симпозиума взеха участие с постер презентация проф. Славейко Господинов, проф. Елена Пенева и гл.ас. д-р инж. Татяна Ламбева – членове на катедра „Висша геодезия“ към Геодезически факултет на УАСГ. Темата на доклада е „Реализация на приливните стандарти в Европейската и Глобална височинни системи“ – „Realization of the Tidal Standards in European and Global Height Reference Systems“. Участието бе в рамките на сесията „Височинни системи и унифициране”, с председатели Майкъл Сидерис и Лаура Санчес.
В доклада се дискутира реализацията на EVRS и IHRS по отношение на осигуряването на прехода към дефинираните в тях приливни системи. Спрямо приетите конвенции на EVRS и IHRS се разглеждат възможните механизми за преминаване към необходимата приливна система, както и точността им. Приложени са практически формули за директен подход за изчисляване на приливни корекции към измерванията (нивелачни и гравиметрични) и продуктите от тях. Анализирана е необходимата точност при определяне на пълния приливен ефект върху измерените величини и точността на подлежащия за възстановяване, перманентен приливен ефект върху геопотенциалните коти. Анализиран е приносът на отделните членове от развитието на приливния потенциал и неговите производни, по отделно за Слънцето и Луната, при определяне на приливните корекции към нивелачните превишения, гравиметричните измервания и земния потенциал. Обоснована е точността на приливните корекции, изхождайки от пределната точност на прецизните нивелачни измервания, както и от съответстващите им точности в определенията на силата на тежестта и геопотенциалните коти. В зависимост от зададената точност на приливните корекции е изведена точността на съпътстващите измервания и данни, необходими за изчисляването им, а именно – моменти на измерване, координати на станции, азимути на нивелачната линия и приливообразуващите тела, параметри определящи положението на Слънцето и Луната.
В рамките на симпозиума се изнесоха множество доклади, имащи отношение към съвременните тенденции за набиране, обработка на информация и бъдещи тенденции за развитие по тематиката на симпозиума. По време на симпозиума се проведоха срещи на комисии и работните групи към Международната асоциация по геодезия, към GGOS (Global Geodetic Observing System – Глобална геодезическа система за наблюдение), към Международната служба за гравитационно поле (IGFS) и по проекти имащи отношение към гравитационното поле на Земята, определянето на геоида и височинните системи.
