В радиус от около 1000 км от София се намират забележителни градове, в които се е зародила световната култура. Списъкът е дълъг – Истанбул, Венеция, Солун, Виена… На фокус днес ще е Флоренция.
Първите поселища на Флоренция
Градът днес
Основана от ветерани от римската армия през 59 г. пр. Хр., Флоренция е процъфтяващ град, както сочи и самото й име. Тя е бижу в ръцете на различни владетели. През 1115 г. графът на Тоскана я прави самоуправляваща се община. Флоренция се превръща в голям и богат град и през 1252 г. е изсечена златна монета, наречена флорин. Много от богатите обаче могат да фалират, затова пак във Флоренция е меката на милосърдието – където се събират организирано средства за бедните. През 15 век Флоренция се превръща в център на изкуствата и в нея творят най-големите имена на Ренесанса, а градът става притегателен център за всички майстори от онова време м се намират картини на Джото, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Филипо Брунелески. Те слагат големия си отпечатък върху града, станал притегателен център за милиони днес. През 1865 г. Флоренция става столица на Италия, но след 6 години е сменена от Рим. През Втората световна война тя пада в ръцете на германците в периода 1943-1944 г., които рушат всички мостове без Понте Векио, когато се изтеглят. В ново време на 4 ноември 1966 г. Флоренция претърпява тежко наводнение – придошлата река Арно отнема живота на 35 човека и наводнява галерии. Градът отново се възстановява и от 1982 г. е обявен за обект от световното културна наследство на ЮНЕСКО. Днес във Флоренция живеят 374 000 души.
В града много неща са първите в света или пък са построени за първи път по този начин. Такава е и ботаническата градина. Тя е основана на 1 декември 1545 г. и е смятана за една от първите в света. И днес е известна като „Giardino dei Semplici“, защото е била ползвана за култивиране и отглеждане на лечебни растения.
Градината е проектирана от Николо ил Триболо, който вече е планирал няколко други големи градини, като например вилата Медичите в Кастело. Първоначално градините били род грижите на ботаника Лука Джини, който черпил опит от колегите му в Пиза. През ХVIII век градината обновена от нови колекции, благодарение на интереса на Козимо III дей Медичи. Тогава заработва и Флорентинското ботаническо дружество под ръководството на известния ботаник Пиер Антония Микели. През 1783 г. градината става „Земеделска експериментална градина“, след това преименувана на „Giardino dei Semplici“. От 1880 г. паркът е „Ботаническата градина към Института за висше образование“ през 1880 г.
Сега градините заемат площ от 2,39 хектара, на които са разположени и оранжерии за отглеждане на специални растения. Има няколко много стари дървета, като тиса (taxus baccata), засаден от самия Микели около 1720 г., един много корков дъб, засаден през 1805 г. и метасеквоя (metasequoia glytostroboides) – вид, първоначално известен като изкопаем и преоткрит в Китай едва през 1941 г. Градината разполага с колекции от Cicadidae, Tillandsia, Orchids и папрати. Изключително интересни са азалиите в периода на цъфтеж. Като всяка уважаваща себе си градина има и лечебни растения, кактуси и месоядни растения.
{module [180]}
