Релефът на морското дъно е много по-малко познат, отколкото лунната повърхност.
По-малко от 10 процента от релефа на морското дъно на дълбочина повече от 200 м е известен.
„Няма причина да познаваме Луната по-добре, отколкото океанското дъно“ каза Франсоаз Гай от платформата „Океан и климат“, неправителствена организация на учени, ангажирани със защитата на океаните.
Според американско изследване от 2001 г. ще е възможно да бъде картографирано цялото морско дъно под 500 м дълбочина с един апарат, ако той работи 200 години. За да стане това за пет години са необходими 40 апарата. Цената на подобна операция би била 2 или 3 милиарда долара.
„Може да изглежда много, но това е по-малко от предвижданото от НАСА за бъдещата мисия за изследване на Европа, загадъчната луна на Юпитер“ – каза Уолтър Смит от американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата.
Спътниците осигуряват глобален поглед към морското дъно, но той не е много точен. Единствено данните от акустични сонди ще бъдат достатъчно прецизни, но тази техника е бавна. Непознаването на дъното затруднява спасителните работи в океаните, защото не е възможно да бъдат изчислени точно морските течения.
По-доброто познаване на морското дъно ще даде информация също за наличните ресурси. Това е необходимо не само за по-добрата им експлоатация, но и за тяхното опазване.
