Разположена между язовир Панчарево, яз. „Искър“ и Софийската котловина, Лозенска планина е поддял на Ихтиманска Средна гора. Релефът и е далеч от суровите скалисти части на Рила, та дори и на съседната Витоша с нейните Резньове, Комините и Орлово гнездо. Именно затова, тя не е известна с водопади, а масовия турист не очаква нещо повече, от няколко красиви гледки към околните планини. Но планината има своята малка, скална тайна…
Сакошка бара
Ихтиманска Средна гора, Лозенска планина, с. Лозен, обл. София-град
Височини: 3.2, 5.4, 7.0, 11.0, 12.2 m
Приблизителни координати: 42.5901⁰, 23.4815⁰
Село Лозен е известно като най-голямото село в България с население над 6000 души. Съставено е от обединилите се с времето села Горни и Долни Лозен. Между двете села, в планината се намира прохода Влаковете. През него е минавал старият път от София за Самоков, а името му идва от впряговете волове, които „извлачали“ тежките каруци по стръмния склон до превала. Запътилите се към планината туристи използват пътя, за бързо излизане към билото и панорамния връх Ланина могила и вероятно затова намиращото се под пътя малко дере Сакошка бара е останало встрани от вниманието им.
Напоследък интересът на планинарите към непопулярни забележителности нарастна неимоверно. Затова в последните десетина години, се оформи малка пътечка, отклоняваща се в самото начало от пътя за Влаковете. Следвайки Сакошка бара, буквално за около 200 метра, тя води до три малки водопада, разположени един до друг. През 2024 година, те бяха измерени официално от проекта за измерване на водопадите, като височината им излезе съответно 5.4 м, 7.0 м и 11.0 м. Непосредствено до първите къщи на селото пък, под самия път остава още един съвсем малък 3.2 метров водопад.
Скалистият участък при трите водопада, както и изпопадалите в дерето над него дървета логично са възпрепятствали масовия турист да продължи нагоре край потока. Но именно там, се крие една от най-големите изненади на Лозенска планина…
На 24 януари 2025 г. планинският водач Момчил Цветанов прави планиран оглед за наличие на водопади на няколко места в района. Горната част на Сакошка бара е оставена за края на деня. Тежкия терен е очакван, но след намерения и измерен в най-горната му част 4.8 метров водопад, следва голямата изненада. За кратък участък дерето се разширява, склоновете му стават отвесни и скалисти, за да оформят красив стъпаловиден водопад, падащ от височината на 4-етажна сграда.
Със своите 12.2 метра височина, Големия Сакошки водопад се превръща в най-високия водопад в планината и един от най-високите в непосредствена близост до столицата. Въпреки трудния скалист терен, той е напълно достоен, да се превърне в изключително популярна забележителност. Близостта на пътя за Влаковете е чудесна предпоставка за изграждане на малко отклонение до водопада.
Изрично предупреждаваме, че районът на водопада е скалист и изисква повишено внимание и опит в скалисти терени!
Рубриката Геодезия и водопади отразява резултатите от научен проект, започнал през 2024 г. в Центъра за научни изследвания и проектиране (ЦНИП) при Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Той е под ръководството на доц Борислав Александров от УАСГ. Интердисциплинарният екип, включващ учени в областта на геодезията, геоморфологията и климатологията, изследователи и професионални планински водачи, прави стандарт за тяхното измерване и създава национален „Регистър на водопадите в България“.
В настоящата поредица ви запознаваме в отделни интересни аспекти на работата на екипа, потапяйки читателя в непристъпни планински дерета и непознати досега водопади.
