Новият кабинет заяви готовност да се вслушва повече в бизнеса

20 години не стигат

България и останалите страни от т. нар. Източен блок отбелязват през тази есен двадесетата годишнина от промяната на политическата система. Белезите, които определят тази промяна, са непрестанно предмет на анализ – демократичната избирателна система, свободните медии, гражданското общество, независимата съдебна система. България и останалите страни от този блок с малки изключения вече са членки на НАТО и на Европейския съюз. Основните критики от страна на Европейския съюз към София остават по отношение на корупцията и на съдебната система. Докладът на Freedom House Europe, публикуван преди няколко месеца, отбелязва, че все още са необходими доста усилия, за да се установи необратимо демокрацията и да бъде наистина действителна. Но съществуването или липсата на демокрацията в България, краят на прехода, за достиженията или забавянията в пост тоталитарното обществото могат да са нескончаемо забавление за политолозите и анализаторите поне още 20 години. През октомври издателството Кеймбридж Юнивърсити прес публикува книгата на автора от Северозападния университет в Илинойс Ендрю Робъртс, озаглавена „Качеството на демокрацията в Източна Европа“. Основната теза в тази разработка е твърдението, че качеството на демокрацията се измерва с това доколко гражданите могат да влияят на политиците и доколко политиците се вслушват в мнението на гражданите. Интересното обаче е, че заедно със статистическия анализ на политическата отговорност и на активността на гласоподавателите, Робъртс отбелязва като изключително важни за демокрацията в страните в Източна Европа осъществяването на пенсионна и на поземлена реформа. Този анализ, дошъл отвън, за пореден път показва доколко важно за развитието на една държава и на една демокрация е съществуването на стабилна и последователна политика по отношение на земята и на собствеността на земята. Субекти в реформирането неизбежно са и българските геодезисти.

Ново начало

След парламентарните избори през лятото беше създаден и новият кабинет на страната, който ще управлява през следващите четири години.

Новоназначените министри веднага се захванаха на работа, като отложиха лятната си ваканция за догодина. Данните от Националния статистически институт обаче продължават да показват общо задълбочаване на кризата, а сред най-пострадалите сектори е строителният бизнес. Сухата статистика е безкомпромисна и сочи, че произведената строителна продукция през август 2009 г. е с 11.9% под нивото на предходния месец, като намалението е регистрирано както при произведената продукция на сградното строителство – с 11.8%, така и при продукцията на гражданското строителство – с 12.1%.

Още на старта на новото правителство няколко ключови теми, които засягат пряко геодезическата гилдия у нас, се оказаха във фокуса на обсъжданията.

Германска фирма спасява положението с ортофото картата

На първата си изява пред медиите новият министър на земеделието Мирослав Найденов съобщи, че има опасност изплащането на директни субсидии за хиляди български фермери да се провали, заради липса на ортофото картата на страната, която да доказва истинността на дадените от земеделците данни за обработваните земеделски земи. Изискването на Европейския съюз е ясно отдавна и в него се казва, че на всеки три години 40% от земите трябва да се заснемат наново, за да се докаже дейността на земеделците. Последното заснемане у нас е от 2006 г. Старото правителство обаче не е пуснало обществена поръчка, въпреки че третата година изтича в края на 2009 г. Освен всичко страната ни е изправена пред опасността да бъде глобена с между 5 и 100% от предвидения финансов пакет.

Министър Найденов се срещна с шефа на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ към Европейската комисия Жан-Люк Демарти, който благосклонно обяви, че е подписал плащанията за България по програмата САПАРД. По нея са платени 2 404 проекта, като субсидията в размер на малко повече от 790 000 000 лв. Остават за плащане 321 проекта със субсидия на обща стойност над 150 000 000 лв.
Министърът Найденов обяви, че в най-кратки срокове ще бъдат закупени сателитни снимки на земеделски земи. За това бе създадена специална комисия от експерти на министерство на земеделието, от министерството на финансите и от министерството на отбраната, които единодушно избраха германската компания „Юръпиън спейс имиджинг“ да предостави сателитните изображения за новата цифрова ортофото карта. Тези снимки ще струват 3 997 000 лева. Сред другите кандидати са били „Аратос технолоджи“, „Геокад-93″ и Българска академия на науките. След обявяването на германската компания като изпълнител, е имало обжалване от страна на „Евросенс“, но то е било отхвърлено и от министерството на земеделието потвърдиха, че договорът с „Юръпиън спейс имиджинг“ вече е сключен. Обещанието на министъра е, че сроковете за създаването на тази карта ще бъдат спазени и ще има нова ортофотокарта за 40% от територията на страната. Започнала е и процедурата за възлагане на ново самолетно заснемане на цялата територия на България до 2011 г. и за изготвяне на пълна ортофотокарта.

Пари няма, действаме

В другото ключово министерство за геодезистите – това на регионалното развитие и благоустройството, също кипи усилен труд. В края на октомври министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев се срещна с представители на Камарата на инженерите по геодезия, на Асоциацията на геодезическите фирми и на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. От срещата стана ясно, че бюджетът за догодина за цялото министерство ще бъде по-малък от поискания, както и от тазгодишния. Парите не стигат, но от министерството проявяват разбиране. Министър Плевнелиев е готов да работи за осъществяването на необходимите промени в Закона за кадастъра и за имотния регистър. Освен това от ведомството очакват предложения за публични частни партньорства с геодезическите фирми.

В същия дух беше и срещата с представителите на строителната камара. Заради условията на икономическа криза, строителните фирми, вписани в регистъра до септември тази година, са с около 30-35 % по-малко спрямо същия период на 2008 г. Очакванията са до края на годината да бъдат освободени около 35 000 души. Според прогнозите на министерството строителният сектор ще бъде в най-тежко положение през февруари и март следващата година, но през април се очаква реално изпълнение на проекти по оперативните програми. Проблем пред строителния сектор е и липсата на еврокодове, по които ще се извършва строителството след март 2010 г. От Камарата на строителите в България поискаха промени в Закона за ДДС и възможност косвеният данък да се връща в срок от 14 дни.

Emergency Exit

Основната концепция на министър Плевнелиев е, за да бъдат намалени последствията от кризата, акцентът да падне върху разработването на проекти, а самата работа по тях ще започне, когато се осигури нужното финансиране. Министърът прие и предложенията за промените, свързани със Закона за устройство на територията и Закона за обществените поръчки.
В бъдеще министерството ще разделя строителните дейности на лотове, за да бъде осигурен по-голям достъп на различни фирми. Усъвършенстването на процедурите за възлагане на обществени поръчки и на критериите за избор на изпълнители, създаване на регистри на консултантските и проектантски фирми у нас с цел осигуряване на по-високо качество на извършваните от тях дейности бяха част от предложенията на строителната камара. Обмисля се създаването на кризисен щаб, който да направи цялостен анализ на състоянието на строителния бранш в момента, да изясни проблемите му и да оптимизира взаимоотношенията между различните субекти в сектора.

Тъй като регионалното министерство първо беше принудено да съкрати бюджета си с 10%, а по-късно с още 15% и дефицитът вече е от 132,5 млн. лв. по контрактувани проекти за пътищата, министър Плевнелиев предложи фирмите да сключват двустранни споразумения с пътната агенция, в които ще е посочено кога компаниите ще си получават парите през 2010 г., а на базата на тези споразумения фирмите ще могат да теглят банкови кредити, за да изпълняват задълженията си. Идеята е подписаните споразумения да служат като държавна банкова гаранция на фирмите при отпускането на кредитите им. Това предложение срещна много критики, но е възможен изход.

За да парира предварително обвиненията в корупция, министерството на регионалното развитие обяви, че асоциацията „Трансперънси интернешънъл“ ще участва в търговете за магистралите. Споразумението ще осигури по-добро взаимодействие по превенция и противодействие на корупцията, повишаване на общественото доверие в институциите и засилване на гражданския контрол върху значими инфраструктурни проекти. Експерти на асоциацията ще участват в изготвянето на тръжната документация за магистрала „Тракия“. Техни представители ще могат да участват и в тръжната комисия за строителството на магистралата, е посочено в съобщението. Споразумението ще обхване и другите големи инфраструктурни проекти – магистралите „Марица“ и „Струма“, както и проектите по оперативната програма „Регионално развитие“.
„Трансперънси интернешънъл“ подписаха споразумение за наблюдаването на търга за магистрала „Тракия“ и с кабинета на Сергей Станишев, но според представители от асоциацията по-късно им е бил отказан достъп до документацията.

Свършеното

– Ремонтът на сградата на строителното министерство, направен по времето на Асен Гагаузов и извършен от „Главболгарстрой“, е предаден на прокуратурата. По договор цената му е била малко над 41 милиона лева, но реално досега са платени 13 милиона лева. Компанията беше избрана без конкурс. Според различни публикации ремонтът на министерството е излязъл от 1880 до 2254 евро за квадратен метър. Етичната комисия на Камарата на строителите също проверява случая.

– Кръгла маса, организирана от Националния център за териториално развитие, обсъжда какво и как да се промени в Закона за устройство на територията. Министерството на регионалното развитие ще подготви предложенията, които да бъдат внесени за разглеждане в парламента.

– Министерството на регионалното развитие и благоустройството е спестило 65 млн. лв. на българските данъкоплатци за два месеца след предоговаряне на договори със строителни компании по започнати проекти във ВиК сектора и благоустрояването, които се финансират с пари от бюджета и европейски средства.
– За Деня на строителя бяха дадени 350 хиляди лева премии в регионалното министерство. Парите са спестени от намаляването на политическия кабинет в министерството, като при предишния министър съветниците са стрували 550 хиляди лева, а сега – 280 хиляди.

– Правителството ще вземе заем от Европейската инвестиционна банка, който ще осигури предвидените 20% държавно участие в дострояването на автомагистрала „Тракия“ и работата ще започне още преди да има одобрение от Брюксел за финансиране от еврофондовете. По-рано стана ясно, че другите 80% от парите ще бъдат дадени от Оперативна програма „Транспорт“, след като Европейската комисия одобри проекта.

– Шефът на агенция „Пътна инфраструктура“ Димитър Иванов беше освободен заради темпото на работа в агенцията. Новият шеф на агенцията ще бъде избран с конкурс. Досегашният заместник на Иванов и член на управителния съвет на агенцията заедно с германския специалист Клаус-Дитер Щоле Божидар Йотов ще бъде временно изпълняващ длъжността директор на агенцията.

Дали намеренията за промяна и за по-добра работа на новото правителство ще бъдат осъществени – предстои да разберем. Дали новите управници ще се вслушват повече в исканията на бизнеса, който всъщност представлява гражданите, ще покаже доколко имаме качествена демокрация в България.